Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б., № 54 / 25.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Б., в съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 13
по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят „ЕИВ“
ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. Б., ул. „Транспортна“ № 37, ет.2, представляван
от М. Георгиев Г. – управител, е оспорил ревизионен акт №
Р-02000220001463-091-001/30.09.2020г., издаден от Р.К.Т. – началник сектор, в
качеството на възложител на ревизията, и И.И.Г.– главен инспектор по приходите,
като ръководител на ревизията, потвърден с решение № 234/15.12.2020г. на
изпълняващ правомощията директор на ОДОП Б..
В жалбата се твърди,
че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен. Жалбоподателят не оспорва
обстоятелствата, описани на стр.15-16 от ревизионния доклад, както и
обстоятелството, че процесните активи са придобити от дружеството с договори за
продажба по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) от назначения депозитар на
длъжника „Път 2004“ ООД. Според жалбоподателя обаче изводът на ревизиращия
орган, че продажбите, извършени от „Път 2004“ ООД са по реда на ЗДДС, е
неправилен и необоснован от събраните доказателства. Твърди, че жалбоподателят
е загубил съответните активи по реда на Закона за особените залози от
назначения по предвидения в същия закон ред депозитар и по процедура, която
също е регламентирана в ЗОЗ. Твърди, че в специалния закон не е предвидено нормативна
пречка заложният кредитор да бъде купувач. Жалбоподателят счита, че в
ревизионния доклад са изложени изводи, които не са съобразени с фактите,
установени в хода на производството пред органа. Твърди, че преди извършване на
продажбата по реда на ЗОЗ дружеството-жалбоподател не е било собственик на
движимите вещи, нито е заявявало собственически права, нито е имало някакво
съглашение в тази насока. Според жалбоподателя доставката, по която е придобил
заложеното имущество, не е сделка, извършена със самия длъжник, а с депозитаря,
който продава това имущество. Според жалбоподателя обстоятелството, че
продажната цена въобще не се плаща на длъжника, е друг аргумент, оборващ
твърдението на ответника, че е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Това
е така, защото платената от купувача цена се внася единствено по сметка на
депозитаря, а тази цена впоследствие се разпределя при спазване разпоредбите на
ЗОЗ. Тоест не е налице размяна на престации между жалбоподателя и длъжника „Път
2004“ ООД. В заключение жалбоподателят признава, че вероятно не е следвало
длъжникът „Път 2004“ ООД да издава процесните фактури, а „ЕИВ“ ООД не е
следвало да ги осчетоводява. С тези аргументи жалбоподателят иска обжалваният
ревизионен акт да бъде отменен и да му бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за уважаване на жалбата и отмяна на оспорения
ревизионен акт. Представя списък с разноски и иска присъждането им.
Ответникът, чрез
представител по пълномощие главен юрисконсулт Т., оспорва жалбата и иска да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Жалбата е подадена
пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата е
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Със заповед за възлагане
на ревизия (ЗВР) №Р-02000220001463-020-001/12.03.2020г. (л.480), издадена от Р.К.Т.
на длъжност началник сектор в ТД на НАП – гр.Б., е възложена процесната ревизия
на жалбоподателя обхващаща ДДС за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. по
доставки извършени от „Път 2004“ ООД. Заповедта е изменена със ЗВР №
Р-02000220001463-020-002/21.05.2020г. издадена от същия орган, с която е
удължен срока за извършване на ревизия, със ЗВР №Р-02000220001463-020-003/23.06.2020г.
и ЗВР №Р-02000220001463-020-004/17.076.2020г., с които е удължен срока за
извършване на ревизия.
Възложилият ревизията
орган е оправомощен от директора на ТД на НАП със заповед №РД-360/29.06.2020г.
(л.43). Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117
от ДОПК № Р-02000220001463-092-001/02.09.2020г. Въз основа на извършената
ревизия и съставения ревизионен доклад на основание чл.119, ал.2 от ДОПК органи
по приходите, определени в посочената разпоредба са издали ревизионен акт №
Р-02000220001463-091-001/30.09.2020г., който е обжалван по административен ред.
Решаващият орган е потвърдил обжалвания ревизионен акт.
С оглед изложеното и
съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на
процесуалните разпоредби по издаването му и при отсъствие на предпоставки за
приложение на чл.171, ал.1 от ДОПК.
ФАКТИ:
Жалбоподателят „ЕИВ“
ООД е търговско дружество, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
на 17.12.2009г. като еднолично дружество с ограничена отговорност и собственик
на капитала Е.Т. Георгиев. На 25.08.2014г. Георгиев прехвърлил всички свои
дялове на съпругата си Мария Г.Г., която станала едноличен собственик на капитала
на дружеството и негов управител. На 23.10.2019г. Мария Г. прехвърлила пет дяла
на Иванка Иванова Кирякова и други пет дяла на Жана Миндова Кирякова от общо
двадесетте дяла, които е притежавала до този момент. Основната дейност на
дружеството е извършване на строителни и ремонтни работи по пътната
инфраструктура, както и други строителни дейности. Дружеството е регистрирано в
Камарата на строителите от 2016г.
В хода на
ревизионното производство от жалбоподателя са изискани копия на фактурите за
покупка, издадени от „Път 2004“ ООД, информация относно основанието за издаване
на всяка фактура, документи, установяващи извършените плащания, договори във
връзка с доставките, документи, сочещи за извършена продажба по ЗОЗ, хронология
на счетоводна сметка 498/7 „Депозитар Г. Найденова“ за периода
01.01.2018г.-31.12.2018г. В отговор жалбоподателят е представил:
- договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 16.02.2018г., сключен между „УниКредит
Булбанк“ АД – като цедент, и „ЕИВ“ ЕООД – като цесионер. По силата на този
договор се прехвърлят вземанията в размер на 690 000 лв., които длъжникът
„Път 2004“ ООД има към цедента „УниКредит Булбанк“ АД;
- три договора за
продажба на имущество с особен залог, сключени между депозитаря Галина
Найденова и „ЕИВ“ ООД – като заложен кредитор и купувач. С договорите се
прехвърля право на собственост върху описаните движими вещи от „Път 2004“ ООД, в
качеството му на залогодател, на купувача „ЕИВ“ ООД.
В хода на
ревизионното производство от „Път 2004“ ООД е изискан първоначалният договор за
залог на имущество по реда на Закона за особените залози и анексите към него. В
отговор дружеството е представило:
- договори за особен
залог върху движими вещи със залогодател и кредитополучател „Път 2004“ ООД и заложния
кредитор „УниКредит Булбанк“ АД, сключени съответно на 29.11.2007г.,
12.01.2011г., 30.01.2012г., 03.02.2012г., 31.01.2013г., 12.05.2014г. и
01.09.2014г.;
- договор за
прехвърляне на вземане (цесия) от 16.02.2018г., описан по-горе в решението;
- договори за
продажба на имущество с особен залог, сключени между депозитаря Галина
Найденова и дружеството-жалбоподател – като заложен кредитор и купувач, също
описани по-горе.
В хода на
ревизионното производство с протокол №Р-02000220001463-ППД-001/28.08.2020 г. са
приобщени доказателства, събрани по време на предходно ревизионно производство
на „ЕИВ“ ООД, а именно: документи и писмени обяснения, представени от
ревизираното дружество с вх. № ИТ-006482/27.06.2018 г. във връзка с ИПДПОЗЛ от
13.06.2018 г., протокол № 1164239 от 02.07.2018 г. на ТД НАП Б., както и
протокол № П- 0200218110095-141-001/10.07.2018 г. от извършена насрещна
проверка на „Път-2004“ ООД.
Въз основа на тези
доказателства ревизиращият и решаващият орган са приели, че са налице
предпоставките на чл.177 от ЗДДС, обуславящи ангажиране на отговорността на
„ЕИВ“ ООД за дължимия и невнесен данък от неговия доставчик „Път 2004“ ООД по
фактури, издадени през ревизирания период, доколкото е ползвано право на
приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен
от доставчика данък. Според ответника „ЕИВ“ ООД е получател по облагаема
доставка с доставчик „Път 2004“ ООД, във връзка с която последният е издал на
ревизираното дружество 32 бр. фактури (подробно описани на л.29 – лице и гръб).
Така за периода 01.01.2018г.-31.12.2019г. „Път 2004“ ООД е издало на „ЕИВ“ ООД
фактури на обща стойност 1 467 504,40 лв., по които получателят по
доставките е приспаднал данъчен кредит в общ размер на 293 900,90 лв.
В хода на ревизията е
установено, че за данъчен период м.август 2018г. предмет на доставка по
издадените от „Път 2004“ ООД фактури са активи, собственост на това дружество,
спрямо които е вписан особен залог в Централния регистър на особените залози.
Така заложените активи са служили за обезпечение на получен кредит, предоставен
от „УниКредит Булбанк“ АД през 2007г. С договор за прехвърляне на вземането
(цесия), сключен на 16.02.2018г. между „УниКредит Булбанк“ АД, в качеството на
цедент, и жалбоподателя „ЕИВ“ ООД, в качеството му на цесионер, банката е
прехвърлила на процесния жалбоподател вземанията, които има спрямо „Път 2004“
ООД по договора за банков кредит, сключен 2007г. Договорът е изменен с анекси №
1 и № 32, с които вземанията преминават върху цесионера заедно с учредените
обезпечения. Всички учредени обезпечения в полза първоначално на банката, а
впоследствие и на „ЕИВ“ ООД, са описани в договора за цесия. Въз основа на
договора за цесия от 16.02.2018г. са били сключени посочените по-горе три
договора за продажба на активи на „Път 2004“ ООД, върху които има учреден
особен залог.
Така с договор от
26.07.2018г. за продажба на имущество с особен залог жалбоподателят, в
качеството му на заложен кредитор и купувач, е придобил от „Път 2004“ ООД, в
качеството му на залогодател и собственик, следните вещи: асфалтополагаща
машина DYNAPAC.F 121-6W инв.№ 0009 с продажна цена 70 000 лв.без ДДС, асфалтополагаща
машина верижна DEMAG DF115С.сериен №31559С с вибродъска ЕВ 50 с продажна цена
60 000 без ДДС и асфалтосмесителна инсталация SIM СВ 170Р Verona Italy с
фабр.№1532/ инв.№ 00001 с цена 200 000 лв. без ДДС.
Според чл.7 от същия
договор купувачът е следвало да плати за придобиване на имуществото цена в
размер на 396 000 лв. с ДДС в срок до 31.08.2018г. на изрично посочена
банкова сметка. *** две фактури от „Път 2004“ ООД на купувача „ЕИВ“ ООД - №
**********/0 Е08.2018 г. данъчна основа 130 000 лв. и ДДС 26 000 лв.,
с предмет на доставка: АПМ DYNAPAC.F 121-6W инв. № 0009 и АПМ верижна DEMAG
DFII5C сериен № 31559С с вибродъска ЕВ 50 и № **********/01.08.2018 г. с
данъчна основа 200 000 лв. и ДДС 40 000 лв. с предмет на доставка асфалтосмесителна
инсталация SIM СВ 170Р Verona Italy, фабр, №1532, инв. № 00001.
Останалите два
договора са сключени на 03.08.2018г. С първия от тях „ЕИВ“ ООД като заложен
кредитор и купувач е придобил дизелов компресор Sullair 260DPQ CAT с инв.№ 029
с продажна цена 20 000 лв. без ДДС, вибрационен валяк DYNAPAC 1D 250 D с
инв.№ 022 с продажна цена 37 000 лв. без ДДС и миничелен товарач марка
KOMATSU модел SK 1020-5 с per. № А07639 инв.№ 002 с продажна цена 30 000 лв.
без ДДС, а с втория договор е придобил багер товарен KOMATSU модел WB 93 S 5 с
рег.№ А9853ЕЕ инв.№ 035 с продажна цена 54 000 лв. без ДДС и товарен
автомобил IVEKO DAILY 50C15V с рег.№ А9571МР инв. № 091 с продажна цена 25 000
без ДДС.
На основание чл.7 във
всеки от двата договора купувачът е следвало да плати за придобиване на
имуществото цена в размер на 199 200 лв. с ДДС до 31.08.2018г. Във връзка
с тези два договора са издадени следните фактури: № **********/03.08.2018 г. с
данъчна основа 146 000 лв. и начислен ДДС 29 200 лв. с предмет на
доставка: дизелов компресор Sullair 260DPQ CAT с инв.№ 029, миничелен товарач
KOMATSU мод. SK 1020-5 с рег.№ А07639 инв.№ 002, багер товарен KOMATSU мод-WB
93 S 5 с рег.№ А9853ЕЕ инв. № 035 и товарен автомобил IVEKO DAILY 50C15V с
рег.№ А9571МР инв. № 09; и №**********/03.08.2018 г. с данъчна основа 20 000
лв. начислен ДДС - 4 000 лв. с предмет на доставка: дизелов компресор
Sullair 260DPQ CAT с инв. № 029.
В хода на
ревизионното производство е установено, че жалбоподателят на 03.08.2018г. е
превел по банков път по сметка на депозитаря Галина Найденова 396 000 лв.,
дължими по договора от 26.07.2018г., като същият ден депозитарят превел по
сметка на „ЕИВ“ ООД сума в размер на 394 975 лв. след удържане на
съответните такси. От така получения превод отново на 03.08.2018г. „ЕИВ“ ООД
превел по сметка на депозитаря Галина Найденова сумата от 199 200 лв., а
на 10.08.2018г. депозитарят върнал по банков път почти същата сума, а именно в
размер на 198 175 лв.
Според ревизиращия
орган описаните продажби, макар да са на имущество, обезпечено с особен залог,
следва да се подведат под общите разпоредби на ЗДДС, предвид обстоятелството,
че в конкретния случай заложният кредитор е и купувач. Според приходния орган в
случая заложният кредитор не е изпълнил законовите изисквания, уредени в чл.32
и чл.33 от Закон за особените залози. Не е спазен принципът на добросъвестност
и полагане на грижа на добрия стопанин и търговец, защото не са предприети
всички необходими действия, за да се постигне максимална продажна цена на
заложеното имущество. Освен това депозитарят не е изготвил списък на лицата,
които имат права върху заложеното имущество въз основа на данните от регистъра по чл.12 от ЗОЗ с посочен размер и
привилегията на всяко вземане. Поради липса на конкуренция не може да се
установи как е определена цената и как е проведена самата продажба след, като
заложният кредитор и купувачът са едно и също лице. На следващо място заложният
кредитор не е изпълнил изискванията на чл.131 от ЗДДС, който регламентира
специфичния случай на доставка на стока при продажба по ЗОЗ. Според тази
разпоредба заложният кредитор е длъжен в петдневен срок от получаване на
пълната цена по продажбата да преведе дължимия данък по банкова сметка ***ви
документ за продажбата, регламентиран в Правилника за прилагане на закона,
който да е в три екземпляра, съответно за заложния кредитор, за собственика на
вещта и за купувача, като на купувача и собственика следва да предостави този
документ в тридневен срок от съставянето му и отново да уведоми компетентната
ТД на НАП. В конкретния случай четирите фактури са издадени от залогодателя и
собственик на вещите „Път 2004“ ООД. Те са с получател „ЕИВ“ ООД, като
имуществото описано в тях е продадено по цени, уговорени според описаните
по-горе договори. По тази причина ревизиращият орган е приел, че продажбата не
е извършена по реда на Закона за особените залози, а представлява доставка по
смисъла на ЗДДС, т.е. счел е, че описаните фактури, издадени от „Път 2004“ ООД
материализират облагаеми доставки, по които ревизираното дружество е ползвало
право да приспадане на пълен данъчен кредит. Освен това, ревизиращият орган е
констатирал, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит
по тези фактури за данъчния период, през който е възникнало това право съгласно чл.72, ал.1 във вр. с чл.68, ал.2 от ЗДДС, като размерът на данъчния кредит е бил включен при определяне на резултата
за данъчния период в справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за същия период.
Установено е още, че дължимият от доставчика „Път 2004“ ООД ДДС не е внесен, но
всяка една от фактурите е отразена в дневниците за продажби на този доставчик
за съответния период, в който фактурата е била издадена.
Ревизиращият орган
служебно е установил, че спрямо „Път 2004“ ООД има образувано изпълнително дело
№ 914/2014г., по което със съответните надлежни актове върху имуществото на
длъжника са наложени обезпечителни мерки, включително запор на банковите му
сметки, които са без авоари.
В хода на ревизията е
установено и не е спорно между страните, че „ЕИВ“ ООД не е извършвало паричен
превод към „Път 2004“ ООД, а дължимата цена по доставките е платена чрез
прихващане на насрещни вземания.
При извършена
проверка на „Път 2004“ ООД документирана с протокол № П-02000218110095-141
-001/10.07.2018 г., е представено споразумение от 04.04.2015г. между „Път 2004“
ООД и „ЕИВ“ ЕООД, с което страните се споразумяват „ЕИВ“ ООД да извършва
банкови разплащания от името и за сметка на „Път 2004“ ООД към контрагентите му
- доставчици, държавни учреждения, работници и служители, като изписва изрично
в платежните нареждания текста „от името на „Път 2004“ ООД“. Съгласно чл.2 от
споразумението страните се съгласяват, че след направените разплащания на
дружество „ЕИВ“ ООД от името на „Път 2004“ ООД, възниква разчет-задължение на
дружество „Път 2004“ ООД към „ЕИВ“ ООД, които ще се прихващат всеки месец от
търговските взаимоотношения по фактури, издавани между двете дружества, чрез
протокол за прихващане на вземания и задължения.
За това според
ревизиращия орган дружеството-жалбоподател е знаело, че данъкът няма да бъде
внесен от „Път 2004“ ООД, поради това, че двете дружества и техните управители
са свързани по начин, който изключва възможността за незнание. Това е така
според ревизиращия орган, защото Е. Т. Георгиев и М. Г.Г. са съпрузи. Е.Г.
изпълнява длъжността технически директор в „ЕИВ“ ООД и участва в управлението
както на „Път 2004“ ООД, така и на ревизираното дружество. Двете дружества са
регистрирани на един и същ адрес, в един и същ офис – гр.Б., ул. „Транспортна“
№ 7, ет.3, представили са едни и същи номера на стационарни телефони за връзка
с НАП и извършват една и съща дейност. Е.Георгиев и М. Г. имат права да се
разпореждат с парични средства по банковата сметка на „ЕИВ“ ООД в СИБАНК ЕООД.
Управителите на двете дружества са упълномощили едни и същи лица – П. С. и Т.
Радева, да ги представляват пред различни институции. „ЕИВ“ ООД в качеството си
на цесионер е придобило вземанията, които цедентът „УниКредит Булбанк“ АД има
спрямо „Път 2004“ ООД на цена, равна на сумата на задължението по договор за
кредит от 2007г. Документите, получавани в НАП, и за двете дружества се подават
от един и същи IP адрес. „Ливъридж акаунтинг“ ООД, чрез П.Я– упълномощено лице,
подава от името на двете дружества по електронен път и има достъп до
електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП. Посочен е един
и същ електронен адрес за получаване на електронни изявления на органи на НАП,
а П.Яе съставител на ГФО и на двете дружества, които са заверени и регистрирани
от един и същ одитор – П.А..
Според писмените
обяснения, дадени хода на ревизията, лицата, които вземат управленски решения
за „ЕИВ“ ЕООД, са Мария Г. и Е.Г.. Такова съвместно решение е прехвърлянето на
дейността от „Път 2004“ ООД към „ЕИВ“ ООД, в т.ч. и освобождаването на
работниците от „Път 2004“ ООД и назначаването им в „ЕИВ“ ООД. Според
обясненията плащания от „ЕИВ“ ООД към „Път 2004“ ООД не се извършват, а се
осъществява само прихващане на вземания срещу задължения, като „ЕИВ“ ООД плаща
задълженията на „Път 2004“ ООД към доставчици, към работниците му и към други
институции.
Предвид така
установените факти ревизиращият орган е направил извод, че очевидно парични
средства по сметките на „Път 2004“ ООД не постъпват, което означава, че
дружеството не може да обслужва задълженията си и този факт е известен на „ЕИВ“
ООД, предвид описаната в самите писмени обяснения, както и според
споразумението от 04.04.2015г., схема за прихващане и разплащане между двете
дружества и за уреждане на задълженията, които „Път 2004“ ООД има към
доставчици, работници и други. Затова ревизиращият орган е приел, че
жалбоподателят е знаел, че данъкът по фактурите, издадени от „Път 2004“ ООД
няма да бъде внесен. Оттук и изводът му, че са налице предпоставките на чл.177,
ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.177, ал.6 от същия закон. За „ЕИВ“ ООД като пряк
получател по доставките, възниква солидарна отговорност за дължимия и невнесен
данък върху добавената стойност през данъчни периоди 01.08.-31.08.2018г. и
01.12.-31.12.2018г., в размер общо на 62 850,88 лв., ведно с лихва за
забава, дължима на основание чл.16, ал.3 от ДОПК, в размер на 12 589,46
лв.
По делото е допусната
и приета съдебно-оценителна експертиза (л.531-л.534). Във заключението на
вещото лице е дадена пазарна стойност на съответните машини и съоръжения без
ДДС към 2018г. и към 2021г., като от направената оценка се вижда, че стойността
на тези машини към 2021г. е по-малка от стойността към 2018г., когато са
издадени процесните фактури (Съществено за отбелязване е обстоятелството, че
вещото лице е допуснало техническа грешка и на л.534 е разменил стойностите в колони
4 и 5, тоест стойностите, описани в колона 5, са пазарните оценки към 2021г., а
тези, описани в колона 4, са пазарните оценки към 2018г. Допуснатата грешка
беше коригирана от вещото лице в съдебно заседание на 14.12.2021г.).
По делото е
представен ревизионен акт № Р-02000219004806-091-001/11.02.2020г. (л.539 и
сл.), чийто обхват на ревизията включва данък върху добавената стойност за
периода 01.01.2018г.-30.06.2019г. Според изявление на процесуалния представител
на ответника (л.554) този ревизионен акт не е обжалван по административен ред и
е влязъл в сила на 27.02.2020г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установените
от събраните доказателства факти, както и съобразно изводите на ревизиращия и
решаващия орган, от една страна, и възраженията на жалбоподателя от друга,
съдът счита, че спорният между страните въпрос се концентрира именно в
обстоятелството налице ли са предпоставките, предвидени в чл.177 от ЗДДС,
правна последица от които е възникване на отговорност за получателя по
доставката за дължимия, но невнесен от доставчика му данък добавена стойност.
Според чл.177, ал.1
от ЗДДС Регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за
дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на
приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен
данък.
В ал.2 на същия член
е регламентирано условието, че отговорността по ал. 1 се реализира, само когато
регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде
внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК.
Според ал.6 на чл.177
от ЗДДС в случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на
лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а
когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по
отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.
В случая не е спорно,
че и двете страни по процесните фактури към момента на осъществяване на
доставките, материализирани с тях, са регистрирани по реда на ЗДДС лица. Няма
спор, че получателят по доставките е ползвал право на приспадане на данъчен
кредит и е включил размера на данъчния кредит в справки-декларации по ЗДДС за
процесните данъчни периоди. Посочил е първичния счетоводен документ в дневника
за покупки. Няма спор и относно обстоятелството, че по процесните фактури
дължимият данък не е ефективно внесен от доставчика по тези фактури.
В жалбата не се
съдържат възражения по въпроса за това дали жалбоподателят като получател е
знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика.
Но съдът счита, че изводите в тази насока съдържащи се оспорения РА и
потвърждаващото го решение са правилни е несъмнено установяват, че
жалбоподателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен, защото „Път 2004“ ЕООД
и жалбоподателя още през 2015 г. са сключили споразумение от 04.04.2015г.,
според което „ЕИВ“ ООД извършва банкови разплащания от името и за сметка на
„Път 2004“ ООД към контрагентите му - доставчици, държавни учреждения,
работници и служители, а между двете дружества няма размяна на пари,
задълженията се погасяват чрез прихващане. Т.е. „ЕИВ“ ООД е знаело, че към
2018г. „Път 2004“ ЕООД не разполага с парични средства, с които да погасява
данъчни задължения.
Жалбата съдържа едно
възражение и то е, че с процесните фактури не е извършена доставка по смисъла
на ЗДДС, тъй като придобиването на съответното имущество от „ЕИВ“ ООД е станало
по реда на Закона за особените залози, като договорът е сключен директно с депозитаря,
а не с „Път 2004“ ЕООД и престации между „ЕИВ“ ООД и „Път 2004“ ЕООД въобще не
са разменяни по повод придобиването на това имущество, а след като процесът на
придобиване не може да се нарече доставка по смисъла на ЗДДС, то неприложими са
и разпоредбите на чл.177 от същия закон относно солидарната отговорност. В
писмените бележки, представени след устните състезания, е наведено още едно
възражение и то е, че процесният ревизионен акт е нищожен, тъй като не е
издаден по реда на чл.133 и сл. от ДОПК, а същевременно по делото се установи,
че всички 12 данъчни периода от 2018г. на „ЕИВ„ ООД е издаден ревизионен акт
(л.539), който не е обжалван и е влязъл
сила и за да бъде ревизиран отново част от тези периоди е необходимо ревизията
да започне на основание чл.133 и сл. от ДОПК, което не е налице в настоящия
случай.
Въпросът с последното
възражение се разрешава с Тълкувателно решение № 6 от 15.04.2021 г. на ВАС по
т. д. № 6/2019 г., според което не е нищожен ревизионен акт, издаден на
регистрирано лице - получател по облагаема доставка, на основание чл.
177 от ЗДДС, когато с предходен ревизионен акт на
същото лице не е коригирано извършеното от него приспадане на данъка, свързан
пряко или косвено с дължимия и невнесен от друго лице данък, в случай, че
въпросният акт не е издаден по реда на чл.
133 и чл.
134 от ДОПК за изменение на задължения, установени с
влязъл в сила РА.
Първото възражение
относно това дали процесните фактури отразяват извършена доставка по смисъла на
ЗДДС, съдът намира също за неоснователно.
Според чл.6, ал.1 от ЗДДС Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго
право на разпореждане със стоката като собственик.
Депозитарят в случая
опосредява прехвърлянето на вещите, но той не е страна по продажбата им, защото
не притежава вещното право на собственост и не може да го прехвърли на
приобретателя. При тази опосредена от депозитаря продажба на вещи с учреден
върху тях особен залог вещноправният ефект настъпва след прехвърлянето на
правото на собственост от собственика „Път 2004“ ЕООД на купувача „ЕИВ“ ООД.
Опосредяващата процедура по ЗОЗ е регламентирана като гаранция, че кредиторът,
в чиято полза е учреден особения залог, ще се удовлетвори от продажбата на
вещите, служещи за обезпечение. За това процесните фактури правилно са издадени
от „Път 2004“ ЕООД на „ЕИВ“ ООД, а материализираната в тях продажба е доставка
по смисъла на ЗДДС.
Отделно от това
задължението за жалбоподателят в качеството му на заложен кредитор да преведе
по сметка на НАП дължимия данък произтича и от разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗДДС, според която в случаите на публична продан по реда на ДОПК или на ГПК
или при продажба по реда на Закона
за особените залози или на чл. 60 от Закона за
кредитните институции и когато собственикът на
вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е
регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител
или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по
продажбата: 1. да преведе дължимия данък по продажбата по банкова сметка ***,
която се явява компетентна за съдебния изпълнител или заложния кредитор или
банкова сметка ***, в обхвата на която работи публичният изпълнител; 2. да
състави документ за продажбата, определен с правилника
за прилагане на закона, в три екземпляра - за публичния изпълнител/съдебния
изпълнител/заложния кредитор, за собственика на вещта и за получателя
(купувача); 3. да предостави документа по т. 2 на собственика на вещта и на
получателя в срок три дни от издаването му; 4. да уведоми компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която
собственикът на вещта е регистриран по този закон, за издадения документ по т.
2 по ред, определен с правилника
за прилагане на закона.
За това съдът намира,
че оспореният РА е законосъобразен, а подадената срещу него жалба –
неоснователна.
С оглед
неоснователността на жалбата, следва в полза на ответника да се присъди
своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 2793 лв.
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК вр. чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното
и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕИВ“
ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. Б., ул. „Транспортна“ № 37, ет.2, представляван
от Мария Георгиев Г. – управител, против ревизионен акт №
Р-02000220001463-091-001/30.09.2020г., издаден от Р.К.Т. – началник сектор, в
качеството на възложител на ревизията, и И.И.Г.– главен инспектор по приходите,
като ръководител на ревизията, потвърден с решение № 234/15.12.2020г. на
изпълняващ правомощията директор на Дирекция „ОДОП“ Б. при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЕИВ“ ООД, ЕИК
******* да заплати Дирекция „ОДОП” гр.Б. при ЦУ на НАП направените по делото
разноски в размер на 2793 (две хиляди седемстотин деветдесет и три) лева.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: