№ 292
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200011 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 11/2021г. по описа на съда ,за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ИВ. СТ. ИВ. от гр.Русе против наказателно постановление №
20-1085-003683/30.11.2020г. на Началника на сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление с което му е наложено
наказание “глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл.94 ал.3 вр.чл.178 Е от ЗДвП,като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата,редовно призован не се явява и не взема становище по
жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не вземат
становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
На 27.10.2020г. жалбоподателят паркирал собствения си л.а.”Хонда Инсайт” с ДК №
Р Р 52 84 КМ по ул.”Богдан войвода” в близост до № 8 в гр.Русе. В този момент оттам
1
минала В.К. и тъй като преценила, че автомобилът е паркиран върху тротоара направила две
снимки, които изпратила по електронната поща на АНО. Проверка била възложена на
св.К.Д., слежител в сектор „Пътна полиция“ гр.Русе, който след като се запознал с тях
съставил АУАН против жалбаподателя. Въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление с което на жалбоподателя му било наложено горепосоченото
наказание.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл.303 от НПК,
т.е. нарушението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, съобразно тази
разпоредба.
В съдебно заседание разпитан актосъставителят, който изрично завява, че той лично
не е възприел точно къде е паркиран автомобила по ул.“Богдан войвода“, а възприятията му
се базират единствено на снимките изпратени от В.К.. От тази гл.т. съдът и с оглед
служебното начало на наказателния процес съдът е преценил, че във всички случаи по
делото следва да бъде разпитана в качеството на свидетел подателката на сигнала с оглед
установяване на точното място на паркиране на автомобила. В тази връзка са положени
всички възможни усилия за това – призоваване на известния адрес, но същата
неколкократно не е намирана там, призоваване по месторабота по данни от ЕИСС, но
призовката е върната в цялост, като е посочено, че такова лице никога не е работило в това
дружество, призоваване на посочения телефон на основание чл.178 ал.8 от НПК, но
безрезултатно, призоваване на основание чл.178 ал.2 от НПК чрез органите на МВР, но
също безрезултатно. Видно от докладна записка от полицейските служители, които са
направили опит за връчване на призовката същата е търсена и на друг адрес, освен
постоянния , но безрезултатно. Опитите на полицейските служители да се свържат с нея или
синовете и по телефона също не са дали резултат. При това положение съдът е заличил тази
свидетелката от списъка на призованите лица с оглед невъзможността да бъде призована,
съответно разпитана в съдебно заседание.
При това положение по делото липсват всякакви доказателства за извършено от
жалбоподателя административно нарушение освен изпратените по електронната поща
снимки, изготвени от К.. Да се потвърди наказателното постановление само въз основа тях,
още повече ,че същите имат характер на възлови снимки, а не обзорни или ориентиращи би
означавало на жалбоподателя да се наложи наказание само въз основа на предположение и
на сигнал по електронна поща, което съдът намира за недопустимо. На практика
2
единствената информация, които носят снимките са автомобила и бордюр в близост до него
от което обаче не може да се направи несъмнен извод дали този бордюр е начало на тротоар
или някаква друга площ. По този начин не би могло да се направи извод доколко са спазени
ли не ограниченията, предписани в чл.94 ал.3 от ЗДвП. По тази причина не може да бъде и
даден отговор на възраженията на жалбоподателя, че всъщност това не е тротоар, а
бетонирано пространство пред абонатна станция на ТЕЦ – Русе.
Наказателното постановление подлежи на отмяна и на друго самостоятелно
съображение. Дори и да се приеме, че има извършено нарушение по чл.178Е от ЗДвП в
случая е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Това е така дори само по една изключителна
по своя характер причини – жалбоподателят е правоспособен водач от 1972г., като за
периода от почти половин век има само едно единствено наложено административно
наказание по ЗДвП, което води до несъмнения и категоричен извод, че същият е
изключително дисциплиниран участник в движението по пътищата и с поведението си на
практика никога не е застрашавал живота, здравето и имуществото на останалите участници
в него.
По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-003683/30.11.2020г.,издадено от
Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което на ИВ. СТ. ИВ. с
ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. за
нарушение по чл.178Е от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3