Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 10886 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 19.04.2017г. на СРС, І ГО, 31 състав по гр.д.№ 54587/2015г. са отхвърлени предявените от В.Д.
срещу ,,И.т.”АД
искове с правно основание чл.82 ЗЗД вр. с чл.17, ал.1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки и чл.27, ал.1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки за
заплащане на сумата от 18 019. 99 лв. –главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатени надници и разходи за транспорт на
работници до гр.Оолборг, Дания, поради виновно неизпълнение на договор за
международен превоз на стоки по релацията Пловдив, България, гр.Оолборг, Дания,
сключен на 16.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 01.07.2014г. до окончателното плащане, на мораторна
лихва за периода 27.07.2013г. – 01.07.2014г., както и на сумата от 3000 лв. –
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – битови
неудобства, ядове и притеснения, ведно със законната лихва, считано от
19.06.2013г. до окончателното изплащане. С оглед изхода на спора В.Д. е осъден
да заплати на ,,И.Т.”АД
сумата 300 лв. – разноски по делото.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца В.Д., в която са изложени оплаквания за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че от
разпитаните по делото свидетели и събрани писмени доказателства безспорно се
установява, че е сторил разходи в размер на 18 019. 99 лв. във връзка с ремонта на къщата си в
гр.Оолборг, Дания, както и че е търпял сочените в исковата молба битови
неудобства и ядове във връзка с недоставената стока и ремонта на къщата.
Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че предявените по делото
искове са неоснователни, поради липса на данни шофьорът, превозващ стоката,
умишлено да е излъгал представителя на ищеца за размера на щетите, с цел да
причини на ищеца вреди, респ. че е действал грубо небрежно. Поддържа, че при
приемане на стоката служителят на ответника ,,И.Т.”АД – И.Д., се е подписал в
товарителницата, извършил е оглед на стоката при натоварването, поради което
обосновано може да се приеме, че същият е запознат с естеството на стоката –
предмет на превоза. Излага, че тъй като след настъпване на процесното ПТП
товарната композиция е репатрирана и стоката е прехвърлена е невъзможно
шофьорът И.Д. да не е установил какви са точните увреждания на превозваната
стока, предвид естеството на същата – стъклопакети, керамични плочки,
гранитогрес, санитарна керамика, електрически уреди и други. Гореизложеното
обосновавало приемането на извод, че шофьорът И.Д. съзнателно е премълчал
обстоятелства, свързани с увреждане на стоката, които няма как да не са му
известни. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд, че шофьорът
не е бил длъжен да прегледа стоката и да установи състоянието й, с довода, че
същият има задължението веднага след ПТП да извърши подробен оглед на стоката и
да уведоми своя работодател, както и товародателя за настъпилото ПТП и
състоянието на стоката, както и да получи инструкции какви действия би следвало
да предприеме. Поддържа, че служителят на ответника ,,И.Т.”АД е действал при условията на
груба небрежност, като неговото поведение попада в предложение последно от
нормата на чл.82 ЗЗД и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
имуществени и неимуществени вреди за ищеца. С оглед така заявените доводи, въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове.
Въззиваемата страна ,,И.Т.”АД, в депозиран отговор в срока по
чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно
обжалваното решение. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се
установява, че не е налице причинно-следствена връзка между направените от
ищеца В.Д. разходи за работници и транспортни разходи и претърпяното ПТП от
автомобила на ,,И.т.”АД.
Излага, че основанието ищецът да заплати сумата от 18019,99 лв. е
възнаграждение на четирима работници, които са извършили ремонт на жилището му,
по предварително сключен устен договор за изработка, както и пътните разходи на
тези работници. Посочва, че ищецът е бил уведомен от служителя на ответника И.Д.
за повредената стока на 20.06.2013г., а на 22.06.2013г. е бил уведомен и от
свидетеля Ц., че голяма част от стоката е повредена. Поддържа, че причината за
премахването на прозорците, вратите, мазилката и инсталацията от къщата не е
следствие от несвоевременно уведомление от И.Д. за това, че при претърпяното
ПТП стоката в по-голямата си част е увредена, а лична, собствена преценка на
ищеца. Твърди, че от показанията на свидетелите се установява, че дейностите по
премахването на прозорците, вратите, мазилката и инсталацията от къщата са
продължили и след узнаване за повредената при ПТП стока и то в продължение на
12 дни. Допълва, че заплащането на извършените СМР по ремонта на жилището на
ищеца не е основание за заплащане на обезщетение, тъй като извършените от
свидетелите С. и С. СМР са част от ремонта на сградата, а не допълнителни
разходи.
Третото лице-помагач ЗК ,,У.”АД оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно
и законосъобразно обжалваното решение.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по въззивната жалба
следва да се добави и следното:
Безспорно е
по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че: 1) между страните
по делото е бил сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки –
строителни материали и обзавеждане с тегло 23 тона, с дата на товарене
16.06.2013г. от товарен пункт гр.Пловдив, България, и разтоварен пункт гр.Оолборг,
Дания; 2) на 19.06.2013г.
около 13.50ч. е настъпило ПТП на територията на Република Чехия с участието на
товарната композиция, осъществяваща договорения между страните превоз – товарен
автомобил с рег.№ Е3642 КМ и ремарке с рег.№ ********3) на 28.06.2013г. превозваната стока е доставена на ищеца
на адреса за получаване в гр.Оолборг, Дания, с друга товарна композиция - с ДК
№ ********и ДК № ********, с претенция за повреден и липсващ товар, описан в
констативен протокол към международната товарителница; 4/ с влязло в
сила решение на СГС, І ГО, 19 състав по гр.д.№ 5908/2014г. третото
лице помагач ЗК ,,У.”АД е осъдено да заплати на ищеца на основание чл.226 от КЗ(отм.)
вр. с чл.17 от Конвенцията за договора за международен
превоз на стоки сумата от 56 466,80лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи стойността на увредената и липсваща стока, настъпили вследствие
на ПТП от 19.06.2013г.;
4) от представените разходни касови ордери, потвърждения за
регистрации с авиокомпании и показанията на свидетелите Л., А., С. и С. се установява,
че ищецът е направил разходи в общ размер на 18019. 99лв., включващи
транспортни разходи и разходи за заплащане на възнаграждение, уговорено за
извършване на ремонт с превозваните строителни материали на притежаваната от
ищеца къща в гр. Оолборг, Дания.
Спорният въпрос между страните по делото е дали е налице
неизпълнение на задължение на ответника по превозния договор, изразяващо се в съзнателно
премълчаване на размера и степента на увредената стока вследствие на ПТП, в
пряка и непосредствена причинна връзка с което да са настъпили претендираните
от ищеца вреди, съизмерими с направените от него разходи в размер на 18019. 99лв.
Съгласно чл.29 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки превозвачът няма право да се позовава на разпоредбите на
тази глава, които изключват или ограничават отговорността му или които
прехвърлят тежестта на доказване, ако
щетата произлиза от измама от негова страна или грешка, която според закона, на сезирания съд се приравнява на измама. Такова е положението и когато
измамата или грешката са дело на
служители на превозвача, или на всякакви други лица, към услугите на които той е прибягнал, във връзка с
изпълнение на превоза, когато тези лица
са действували при изпълнение на своите
функции.
В настоящия случай ищецът основава дължимостта на претендираното
вземане за обезщетение на твърдения за извършено от служител на ответника
умишлено въвеждане в заблуждение, че превозваната стока е с минимални
увреждания. Съгласно показанията на свидетеля Н.П., на 20.06.2016г., около
обяд, шофьорът на товарната композиция, извършващ превоза – И.Д., е уведомил
свидетеля, че е реализирано ПТП с негово участие и че е видял 2 спукани
стъклопакета, 2 кашона с разпилени плочки и една бака с латекс, която се е
изляла. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че дори и
шофьорът на превозваната стока да не е оценил правилно размера на повредената
стока, няма данни, че той умишлено е излъгал представителя на ищеца за размера
на щетите с цел да причини на ищеца вреди. Съгласно разпоредбата на чл.29 от
Конвенцията СМR, изискуемият от закона елемент за нейното приложение е
субективен – съзнателно недобросъвестно поведение от служител на ответника,
каквото по делото не се установява, доколкото данни за целенасочено
премълчаване на размера на вредите не са налице. От представения с
международната товарителница констативен протокол, преценен в съвкупност с показанията
на свидетелите Ю. Ц. и Н.П., се установява, че точният размер и обем на вредите
е установен на 28.06.2016г., в присъствието на датски авариен комисар, при
пристигане на товара по местоназначение, с друг камион. Доказателства, от които
да се установява, че с оглед ситуацията по възникване на ПТП и преместване на
автомобила на авариен паркинг на територията на Република Чехия, за служителя
на ответника е съществувала обективна възможност и условия за установяване на
пълния размер на вредите към датата на уведомяване на ищеца за произшествието, не
са налице. Нещо повече - свидетелят Н.П.
заявява, че три дни след настъпване на ПТП е узнал от шофьора на товарния
автомобил, на който е пренатоварена стоката, че след преместването й на авариен
паркинг в продължение на два дни служители на ответника не са имали достъп до
нея и същата е престояла в открити контейнери на дъжда. Служителят на ответника
И.Д. е уведомил ищеца за ПТП и за настъпили вреди на 20.06.2013г., като същият
не е могъл, нито е бил длъжен да установи пълният и точен размер на вредите към
тази дата, съответно няма данни умишлено да е укрил тази информация от ищеца.
Ето защо въззивният съд намира, че по делото не е доказано твърдяното от ищеца
виновно неправомерно поведение на ответника, което да послужи като основание за
ангажиране на неговата договорна отговорност в съответствие с разпоредбата на
чл.29 от Конвенцията СМR, извън тази по чл.17 от Конвенцията.
Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че между претендираните
от ищеца вреди и твърдяното договорно неизпълнение не е налице пряка
причинно-следствена връзка. Обезщетението за
неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за всички преки
и непосредствени вреди.
В правната теория и съдебна практика
безпротиворечиво се приема, че преки и непосредствени са вредите, които са
нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите
се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника /напр.
от поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила/ те са косвени /в този смисъл решeние № 73 по т. д. № 897/2009 г. на I т. о. ВКС/. Вредата е
"пряка" и "непосредствена" последица от неизпълнението,
когато то е "необходимо" и "достатъчно" условие за
настъпването й "в обичайна среда" . Неизпълнението е "необходимо"
условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То е
"достатъчно" условие, когато само то би причинило вредата при
обичайно стечение на обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен
резултат на неизпълнението - в конкретния случай са настъпили, но при обичайно
стечение на обстоятелствата не настъпват /в този смисъл решение № 296 по гр. д. № 48/2013 г. на IV
г. о. на ВКС/. В настоящия случай
съдът приема, че по делото не е установено разходите на ищеца по договора за
СМР да са вреди, за които може да се ангажира отговорността на ответника. Тези
вреди са настъпили, но те са косвени, тъй като причинно-следствената връзка между
твърдяното неизпълнение и вредите е прекъсната от поведение на ищеца. От
показанията на свидетеля Н.П. се установява, че същият е узнал, че е настъпило ПТП
с товарната композиция, осъществяваща превоза, на 20.06.2013г., около обяд, и
че в резултат на ПТП има повредена стока. Видно от показанията на свидетелите Й.
Л., Л. А. и Й. С., същите са пристигнали в гр.Оолборг, Дания, вечерта на
19.06.2013г., за извършване на ремонт на къщата на ищеца, като считано от следващия
ден - 20.06.2013г., по нареждане на представителя на ищеца, в продължение на 3-4
дни, са извършвали действия по
подготовка на къщата за ремонт – сваляне на стара дограма, премахване на
преградни стени, къртене на дюшемета, къртене на плочки в кухнята и банята, сваляне
на тапети. При така установените по делото обстоятелства на знание на ищеца за
настъпилото ПТП още на 20.06.2013г. и предприемане на ремонтни действия преди
пристигане на товара и установяване на точния размер на вредите, съдът намира,
че между твърдяното неизпълнение и
вредите не е налице такава обвързаност, че последните да са необходим,
закономерен и сигурен резултат от и само от неизпълнението. Твърдяното
неизпълнение не влече, несъмнено и необусловено от действия на трети лица, вкл.
субективната преценка и поведение на кредитора, настъпване на вредите. Обстоятелството,
че вредите са резултат и от действията на ищеца, който не е изчакал точното
установяване на техния размер, въпреки че е бил уведомен за настъпване на ПТП
на 20.06.2013г., обуславя извод за прекъсване на причинната връзка.
С оглед изложеното за
неоснователност на иска за имуществени вреди, искът за неимуществени вреди също
е неоснователен, като е безпредметно да
се обсъждат останалите предпоставки от фактическия му състав.
Поради съвпадането на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС–потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При този изхода на
спора на въззивника-ищец не се следват разноски за производството по делото.
Такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна-ответник, предвид
липсата на искане и доказателства за сторени такива. На третото лице - помагач
не следва да се присъждат претендираните разноски, по арг. от чл. 78, ал.10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 19.04.2017г. на СРС, ГО, 31 състав по гр.д.№ 54587/2015г.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника ЗК ,,У.”АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 - месечен срок от съобщенията до страните при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 19.04.2017г. на СРС, ГО, 31 състав по гр.д.№ 54587/2015г. Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника ЗК ,,У.”АД.