Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 330
18.05.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и шести април две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 205 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Р.П.Б. с посочен постоянен
адрес: *** и с настоящ адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 1970з-249/25.02.2022г., издадена от младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била
неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Моли се същата да бъде отменена изцяло.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмо рег. №125300-3901/17.03.2022г.
на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково се излага становище описаните
обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и същата да не бъде
уважена. Моли се, в случай на претендирани адвокатски разноски в размер над
определения в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.02.2022г. срещу жалбоподателя Р.П.Б. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 530800, за това, че
на същата дата в 17:50 часа в *** до номер 4 в посока към ***, управлява лек автомобил *,
собственост на Н. Б. Д. ЕГН ********** ***, като водачът отказва
да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер ARВA-0065
за наличие на алкохол в издишания въздух. Не представя СУМПС и контролен талон,
както и свидетелство за регистрация на МПС. Автомобилът не е представен на
задължителен периодичен годишен технически преглед. Издаден бил Талон за
изследване с номер 082292. Отбелязано е, че с това виновно е нарушил: 1. чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП – отказва проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му; 2. Чл.147 ал.1 от ЗДвП – водач управлява ППС, което не е
представено на технически преглед; 3. Чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон
към СУМПС от съответната категория; 4. Чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП – не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по
акта и от нарушителя, който е посочил, че няма възражения.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №1970з-249/25.02.2022г., младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Хасково (В. С. К.), на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е наложил на Р.П.Б. принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.
“б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство №********* - до решаване на въпроса за отговорността му, но
за не повече от 18 месеца. Отбелязано е – отнети документи/вещи: (сумпс, срмпс,
рег. табели и др.) – СУМПС №********* – не представя СУМПС.
Заповедта е обоснована с това, че И.И. Ч., на
длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково е
съставил АУАН с бл. № GA 530800 от 25.02.2022г. против Р.П.Б. за това, че на 25.02.2022
г., около 17:50 часа, в ***, управлявал лек автомобил * с рег.№*** и отказва да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 25.02.2022г., което
обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е
подадена на 11.03.2022г. директно пред Административен съд – Хасково.
По делото като писмени доказателства са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. Талон за изследване
№082292, Докладна записка рег. №1253р-2188 от 28.02.2022г. до Началник Сектор „ПП“ ОДМВР – Хасково,
изготвена на 25.02.2022г., Заповед №8121з-1186/13.09.2017г., издадена от
Министър на вътрешните работи относно определяне на технически средства и
тестове за извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от водачите на пътни превозни средства, Справка за
нарушител/водач Р.П.Б., както и Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г., издадена от Министър на вътрешните работи,
относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления, да използват технически средства и системи за
измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК. В чл.168 ал.2 от АПК е посочено, че съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
Оспорената в настоящото производство заповед е
издадена на основание чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП и е подписана от издателя си -
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково.
На основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171 т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната
уредба – чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42 ал.2, вр. чл.37
ал.1 т.2 и чл.30 ал.1 т.5 от ЗМВР, директорът
на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по
осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и
прилагане на принудителни административни мерки (чл.31 т.2 от ЗМВР), т.е. същият
е оправомощен от закона, в качеството си на ръководител на служба за контрол по
ЗДвП, да прилага този вид ПАМ, включително чрез оправомощени от него длъжностни
лица.
По делото обаче не са налице доказателства, че
издателят на акта - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Хасково е оправомощен да издава актове от вида на процесния. Липсват
доказателства, че правомощия в тази насока са му били делегирани от страна на
Директор ОД на МВР Хасково с нарочен акт. Нещо повече, за да издаде процесната
заповед, младши автоконтрольор В.С.К. изрично се е позовал за своето
упълномощаване на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните
работи.
С приложената към преписката заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени за
служби за контрол по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Директорът на ОД на МВР
– Хасково притежава в качеството си на ръководител посочените
в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни
административни мерки, включително такава по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Макар
последната норма да предвижда
възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на
определени от него длъжностни лица, при липса на представени доказателства
в тази насока, следва да
се направи единствения възможен извод за липса на надлежно оправомощаване
издателя на акта -младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Хасково да прилага ПАМ от вида на процесната.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че административният орган не е доказал своята материалната и териториална
компетентност. Издаването на административен акт от некомпетентен орган е
съществен порок, който опорочава акта до степен на нищожност, която следва да
бъде прогласена от съда.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-249/25.02.2022г.,
издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково,
с която на Р.П.Б. *** е наложена принудителна административна мярка по чл.171
т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: