№ 5348
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110115024 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на П. З. П. срещу И. К. И..
Ищецът П. З. П. твърди, че е станал поръчител по договор за банков кредит №
10400КР-АА-0067/01.04.2015г., сключен между ответницата И. И. и „...“ АД, с
уговорен краен срок на погасяване 01.04.2025 г. Сочи, че ответницата –
кредитополучател няколко години погасявала задълженията си по кредита. Тъй като
прекратила обслужването на кредита банката се възползвала от правото си да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем и в началото на 2024 г. да поиска от поръчителя
да заплати всички оставащи суми по договора. Твърди, че на 05.02.2024 г. е заплатил
на кредитора сумата от 7013,65 лв., представляваща дължимия остатък по кредита. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 7013,65 лева, представляваща платено от ищеца, в качеството му
на поръчител, задължение на ответницата по договор за банков кредит № 10400КР-
АА-0067/01.04.2015г., сключен между И. К. И. и „...“ АД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2024 г. до окончателното
плащане. Претендира сторените в производството съдебни разноски.
Ответницата И. К. И. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено
1
на 26.03.2025 г., представител на ответника не се е явил, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за
връчване на препис от исковата молба, както и с определението за насрочване на
делото е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. В същото съдебно заседание
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява и
не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, за което е редовно
призована, съответно не е направила и искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие. Същевременно на ответницата са били надлежно указани последиците от
процесуалното й бездействие, изразено в неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяване, респ. неизпращане на представител в първото съдебно заседание.
Съдът приема също така, че с оглед изложените в исковата молба фактически
твърдения и представените доказателства, предявените искове са вероятно
основателни, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива за държавна такса в размера на 280,55 лв.,
както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., за което по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано получаване
на сумата в брой. Ето защо разноските следва да бъдат присъдени в цялост.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН ********** да заплати на П. З. П., ЕГН **********, на
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД сумата от 7013,65 лв., представляваща платено от ищеца,
в качеството му на поръчител, задължение на ответницата по договор за банков кредит
№ 10400КР-АА-0067/01.04.2015г., сключен между И. К. И. и „...“ АД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2024 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1280,55 лв. –
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3