Р Е
Ш Е Н И Е № 101
гр. Пловдив, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5549 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Т.А.Д., ЕГН **********,
против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
-сумата в размер на 100 лв. – недължимо платена
по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *****, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
09.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
-сумата от 150 лв. – недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за паричен заем № *****, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и
„Сити Кеш” ООД бил сключен договор за паричен заем № *****. Ищцата сочи, че на
12.06.2016 г. вземанията по договора били продадени на ответника, като съгласно
изпратена покана за доброволно плащане дължимата сума била в размер на 3093,49
лв. Счита, че договорът за заем бил недействителен на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК). Изтъква нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като в договора не били посочени условията за
прилагането на договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределяла във времето. Твърди и
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради липса на посочване на
общата сума, дължима от потребителя. В договора не се съдържали конкретните
параметри на общата дължима сума, не било ясно какъв е размерът в лева на
възнаградителната лихва и на ГПР. Нарушен бил и чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като
в погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду
дължимите по договора суми. Било налице и нарушение на разпоредбата на чл.11,
ал.2 ЗПК, съгласно който кредитополучателят следвало да подпише всяка страница
от общите условия към договора за потребителски кредит. Поддържа, че
уговорената договорна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави. Нищожна била и уговорената неустойка, тъй като била в нарушение на
добрите нрави и била прекомерна, като излага подробни съображения. Счита, че
платените по договор суми за договорна лихва и неустойка били недължимо платени,
при начална липса на основание. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД е депозирало писмен
отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Признава
наличието на правоотношение по договора за заем и последващото прехвърляне на
вземанията чрез цесията. Оспорва основателността на иска за прогласяване на
нищожност на целия договор, като възразява да са нарушени изискванията на посочените
от ищцата законови норми. Твърди, че установяването на нищожност на договора
било предмет на отделно производство, каквото не било проведено от ищцата. Моли
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В откритото съдебно заседание, проведено на 12.12.2019 г. ищцата, чрез
процесуалния си представител адв. Д.Б. е направила изменение на размера на иска за заплащане на недължимо платена лихва
чрез неговото увеличение от първоначално претендираната сума в размер
на 100 лв. на сумата от 197,71 лв., на основание чл.214, ал.1 ГПК. Също така
ищцата се е отказала от предявения иск за заплащане на недължимо платена
неустойка по договора за кредит в размер на 150 лв. В протоколно определение от
12.12.2019 г. така заявеното изменение е прието от съда, както и е прекратено частично
производството по делото поради отказ от иск в частта му по отношение на
предявения иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 150 лв. на ищцата,
представляваща недъжлимо платена неустойка. Поради това предмет на разглеждане
в настоящото производство е предявеният осъдителен иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата в размер на 197,71 лв., недължимо платена по клауза за
възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *****, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание,
следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно:
ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор
за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи
факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е
осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е
действителен.
Между страните не е спорно, че на 23.07.2015 г. е сключен процесният
договор за паричен заем № ***** между
ищцата, в качеството на заемополучател и „Сити кеш“ ООД, в качеството на
заемодател. Не се спори и че вземането по договора е прехвърлено на ответното
дружество по силата на договор за цесия от 12.06.2016 г., поради което и
ответникът е титуляр на вземането.
Установява се по делото, от заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, че ищцата е заплатила на ответника
сумата в размер на 197,71 лв., с основание лихва. С това, фактът на плащането
на процесната сума, се установи по делото.
За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че
плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради
наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по
чл.22 ЗПК или защото уговорената договорна лихва е нищожна като противоречаща
на добрите нрави. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че
плащането е извършено на валидно правно основание и че процесният договор за
заем не страда от наведените пороци. В този смисъл е и разпределената от съда
доказателствена тежест с доклада по делото. Ответникът не ангажира
доказателства в този смисъл. Освен това, по изрично заявеното от ищцата искане
по реда на чл.190 ГПК ответникът да представи препис от процесния договор за
паричен заем, в предоставения от съда срок, страната не изпълни дадените от
съда указания. С разпорежданията, с които съдът е дал на ответника указания по
реда на чл.190, ал.1 ГПК (от дата 04.06.2019 г. на лист 33 от делото и от дата
02.07.2019 г. – л.40 от делото), последният е уведомен и за последиците по
чл.190, ал.2 ГПК, във вр. чл.161 ГПК. Съгласно чл.190, ал.2 ГПК непредставянето
на документа се преценява от съда съгласно чл.161 ГПК, а именно – с оглед
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Чрез
бездействието си ответната страна е създала пречки за установява на фактите
дали процесния договор страда от наведените от ищцата пороци. Поради това и с
оглед изричната норма на чл.161 ГПК, съдът приема, че процесният договор е
недействителен така, както твърди ищцата.
Не може да се сподели изложеното от ответника в молбата от 18.07.2019
г. (л.59 от делото), че не разполага с препис от процесния договор. Последният
е изискван и от заемодателя по договора за заем – „Сити кеш“ ООД, в качеството
му на трето за спора за лице и на основание чл.192 ГПК, като дружеството е
уведомило съда и е представило доказателства за това, че всички книжа във
връзка с процесното правоотношение са предадени на цесионера, настоящ ответник.
Поради това, ответникът няма извинителна причина, поради която да не е изпълнил
указанията на съда по представяне на изисквания документ, затова и съдът
приложи последиците на нормата на чл.161 ГПК.
Следва да е добави също, че е неоснователно възражението на ответника
за необходимост от провеждане на нарочно самостоятелно производство по установяване
на недействителността на процесния договор, което да е предпоставка за
основателност на осъдителни иск по чл.55 ЗЗД. Дали ищецът ще предяви
установителен иск за установяване на недействителността на правоотношението
между страните или ще упражни правото си предяви иск за връщане на недължимо
платеното при начална липса на основание (нищожност на договор) стои изцяло във
волята на ищеца. Непредявяване на установителен иск не лишава ищеца от
възможността да предяви осъдителен иск по чл.55 ЗЗД, в предмета на който се
включва установяването инцидентно в мотивите на съдебния акт дали основание, на
което сумите да дадени (процесния договор), е валидно, или не. Разликата между
двата иска, освен целения правен резултат, е и в тежестта на доказване.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявения осъдителен
иск с правно основание чл.55 ЗЗД е основателен и следва да се уважи. Като
законна последица от уважаването на иска е присъждането на законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.04.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
По делото се доказа ищцата да е заплатила разноски в размер на 150 лв. за държавна
такса и за депозит за вещо лице, които следва да се присъдят. Претендира се от
процесуалния представител на ищцата – адв. Б. и присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38 ЗАдв в размер на 300 лв., което искане е основателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4-6, да
заплати на Т.А.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, ал.3 по предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 197,71 лв. (сто деветдесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки), недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен
заем № *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 150 лв. (сто и петдесет лева) –
разноски пред районния съд за заплатена държавна такса и за депозит за вещо
лице.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Адвокат Д.Г.Б., с личен номер *****, адрес: *****на основание
чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството по делото.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.