СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 11798 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№ 428175 от 12.06.2018 г., постановено по гр.д. № 80276/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 145 състав, е отхвърлен предявеният от „И.“ ЕООД срещу „Ю.Б.“ АД иск
за признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът „Ю.Б.“ АД дължи на ищеца „И.“ ЕООД сумата в размер на
17 602,44 лева, представляваща неплатени наеми за месеците октомври,
ноември и декември 2016 г. по Договор за наем от 10.06.06 г., Анекс №1/09.03.12г.;
Анекс №2/26.03.13 г.; Анекс № 3/12.01.16 г., на недвижим имот, находящ се в гр.
Петрич, ул. „*****, представляващ търговски обект с площ от 100 кв. м. и и съгласно издадени фактури № **********/01.10.16
г.; № **********/01.11.16 г.; № **********/01.12.16 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 10.08.17 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.09.17 г. по ч. гр. д. № 55177/17 г.
по описа на СРС, 145 с-в, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца „И.“ ЕООД. Във въззивната
жалба се излагат доводи за частична неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение, както и че същото е постановено в противоречие с процесуалните правила
и материалния закон. Твърди се, че съдът необосновано е приел, че ответникът е
бил изправна страна и е могъл да прекрати договора за наем. Аргументира се, че
от доказателствата по делото се установява, че ответникът е ползвал наетия имот
до юни 2017г.
В
законоустановения срок ответникът по
жалбата „Ю.Б.“ АД е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Предявен е за
разглеждане установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 232, ал.
2 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ответникът като наемател се е задължил по договор за
наем да заплаща на ищеца месечен наем в
размер на 2 000 евро или левовата равностойност по фиксинга на БНБ. Сочи
се, че ответникът не е заплатил дължимите наеми за месеците октомври, ноември и
декември 2016 г., за което ищецът издал три броя фактури.
Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Признава факта,
че между страните по делото е сключен договор за наем за процесния имот на 10.02.2006
г. Заявява, че договорът е прекратен от него надлежно с едномесечно
предизвестие, считано от 01.10.16 г., обективирано в получена от ищеца на
01.09.2016 г. нотариална покана, с която същият е поканен да получи отдадената
под наем на 03.10.16 г., но не оказал нужното съдействие. Посочва, че
процесните фактури не са осчетоводени от ответника и не е ползван данъчен
кредит по тях.
Безспорен по делото е фактът и се
установява от приетия по делото като писмено доказателство договор за наем, че на
10.02.2006 г. между страните по делото е възникнало наемно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът в качеството на наемодател е
предоставил на ответника в качеството на наемател за временно и възмездно
ползване посочения в исковата молба имот, като наемателят се задължил да
заплаща на наемодателя наемна цена в размер на 2000 евро месечно.
Видно от представения по делото Анекс № 3
от 12.01.16 г. към договора за наем, страните се споразумяват срокът на
договора за наем да се удължи с 5 години, считано от 10.02.16 г., както и наемателят
да има правото да прекрати договора за наем с едномесечно писмено предизвестие
съгласно нова ал. 4 към
чл. 17 от договора за наем.
От представените по делото три броя
фактури, се установява, че същите са издадени от ищеца, на основание наеми за
месеците октомври, ноември и декември 2016 г. и че същите не са подписани от ответника.
Видно от приетата по делото нотариална
покана и удостоверяването, извършено от нотариуса за датата на получаването й,
на 01.09.2016 г. ищецът е получил от ответника едномесечно предизвестие за
прекратяване на процесния договор за наем на основание чл. 17, ал. 4 от
договора и покана ищецът да се яви за предаване на имота в офиса на отдадената
под наем сграда в 11.00 ч. в деня на изтичане на предизвестието, а ако този ден
е неприсъствен - в първия ден, който в
случая е 03.10.2016 г.
В отговор на отправената нотариална
покана, ищецът е отравил покана на ответника с изх. № от 30.09.16 г., с която заявява,
че не счита договорът за прекратен, тъй като не са налице предпоставките на чл.
17, ал. 3 от същия поради обстоятелството, че наемателят е неизправна страна и
не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата наемна цена. С поканата
го да заплати сума от 9766,53 лева, представляваща
наеман цена за периода от м. април 16 г.
- до м. август 16 г. Видно от поканата ищецът заявява, че счита, че договорът
за наем продължава действието си до заплащане на дължимите суми.
От приетия по делото приемо-предавателен
протокол се установява, че на 07.06.17 г. е предаден процесният имот и
ключовете за него от наемателя на наемодателя, без забележки от наемодателя.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че издадените от ищеца три броя фактури са осчетоводени от него и
не са осчетоводени и за тях не е ползван данъчен кредит от ответника.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка
И.И.се установява, че същата е управител на клон на ответното дружество в гр.
Петрич и дава показания, че по нареждане на компетентни органи на банката
дейността на клона в процесното помещение е закрита още в
края на май месец 2016 г., като от тогава е започнал демонтаж на мебели и
изнасяне на оборудване. Свидетелства, че е била упълномощена да предаде наетия
имот на наемодателя в посочен час – 11 ч. един месец след изтичане на
предизвестието. Заявява, че е отишла с неин колега и са чакали между половин
един час и след като наемодателят не се е явил е отишла в клона и е пуснала
имейл до централата да уведоми за неявяването. Посочва, че е познавала
управителя на дружеството наемодател, тъй като градът е малък и когато е идвал
в клона в банката го е молила да подпише приемо-предавателния протокол, но той
е отказвал в рамките на няколко месеца. Свидетелства,
че ищецът е поискал отваряне на офиса, за да направи замервания с архитект,
уверил се е, че офисът е празен, но не е пожелал да му бъде предаден.
От показанията на разпитания по делото
свидетел О.Д.се установява, че процесният офис е работил до лятото на 2016 г. и
до тогава са били там табелите, след което помещението е било затворено.
При така установената фактическа
обстановка, Софийски градски съд формира следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима.
СРС е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
За да се уважи предявеният иск ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установят следните
юридически факти: Валидно облигационно правоотношение с права и задължения по
договор за наем, по силата на което ищецът да е изпълнил задълженията си да
предостави наетата вещ и размера на възнаграждението, което се е задължил за
заплати ответника. В доказателствена тежест на ответника е да докаже своите
възражения, в случая, че валидно е прекратил договорът за наем.
При така установената
фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна, че страните са
били в облигационни отношения по договор за наем от 10.02.2006 г. по силата на
което ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника в качеството
на наемател за временно и възмездно ползване посочения в исковата молба имот,
като наемателят се задължил да заплаща на наемодателя наемна цена в размер на 2000
евро месечно.
Софийски градски съд счита, че наемното
правоотношение между старните е валидно прекратено на 01.10.2016 г. от
наемателя с изтичане на едномесечното предизвестие от отправената нотариална
покана до наемодателя. Ищецът не оспорва да е получил изпратената нотариална
покана, с която изрично е уведомен за
прекратяване на договора и за датата и часа на предаване владението на наетия
имот. Получаването на поканата на 01.09.2016 г. е удостоверено от нотариус и е
признато извънсъдебно от ищеца с
отправената от него покана до ответника, с която оспорва прекратяването.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че ответникът не е прекратил
надлежно договора, тъй като не е изправна страна. Съгласно чл. 17, ал. 4 от
договора за наем наемателят има право да прекрати договора с едномесечно
предизвестие. В така уговорената между страните клауза няма изискване
наемателят да е изправна страна, за да прекрати договора с едномесечно
предизвестие, поради което е ирелевантно за разрешаване на настоящия правен
спор дали ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на наемно
възнаграждение за периоди, които не са предмет на исковата претенция.
Доколкото договорът за наем е надлежно е
прекратен на 01.10.2016 г. наемателят не дължи заплащане на наемната цена за
месеците октомври, ноември и декември 2016 г., тъй като липсва валидно
облигационно наемно правоотношение между страните през този период.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
По
разноските
При този изход на правния спор разноски за
въззивното производство се дължат на ответника по въззивната жалба „Ю.Б.“ АД за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 428175 от 12.06.2018 г., постановено по гр.д. № 80276/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 145 състав.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 150 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.