Решение по дело №7241/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Решение №2122 от 30.11.2021г., постановено по
АНД №7241/21г. по описа на ПРС – Х н.с

Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане
Постановление, с което прави предложение обвиняемият П.А.С., ЕГН:
********** , да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на
22.08.2016г., в гр. Пловдив пред служител от Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – гр. Пловдив е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 13
т. 6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, която по силата на закон - Закон за движение по пътищата
(чл.151 ал. 5 от ЗДвП), се дава пред орган на власт – Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – гр. Пловдив, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава
– членка на Европейския съюз - престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият
следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
като му бъде наложено административно наказание – глоба в размер от 1500
лв. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени на
обвиняемия, а приложените по досъдебното производство веществени
доказателства следва да останат по делото.
Обвиняемият С., редовно призован чрез защитника му адв. А., не се
явява в съдебно заседание. Защитникът му - адв. А., сочи, че обвиняемият
признава обстоятелствата по обвинението, като счита, че следва същият да
бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен
и моли наложеното му административно наказание – глоба, да бъде в
минимален размер. Заявява, че разноските следва да се поемат от него.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият П.А.С. е роден на *** в ***, с постоянен адрес ***, ***,
български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан,
с ЕГН **********.
През 2014г. обвиняемият и семейството му заминали да живеят и
работят в ФР Германия. За първи път той бил регистриран във ФР Германия
на 01.05.2014г., на адрес – ****. Той пребивавал там повечето време през
годините, като се прибирал в Р. България, когато ползвал отпуск. Обикновено
това се случвало през летните месеци на всяка година.
1

През м. август 2016г. обв. С. отново се върнал в Р. България. След
връщането си в страната, на 22.08.2016г. той посетил Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив. При посещението в поделението на МВР,
обв. С. подал заявление с входящ № 13301/22.08.2016г. за издаване на
документ за самоличност на български гражданин. С посоченото заявление
обвиняемият целял да му бъде издадено СУМПС, български образец. Видът
на услугата бил отбелязан като „бърза“. При подаването на заявлението,
обвиняемият попълнил декларация по чл.13 т.6 от Наредба I - 157 от
01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Същата се
изисквала, съгласно разпоредбата на чл. 151 ал.5 от Закона за движение по
пътищата, за да се представи пред орган на власт, в случая – Началник Сектор
„ПП“ при ОДМВР - Пловдив. В декларацията обв. С. собственоръчно отразил
обстоятелството, че обичайното му пребиваване не е в друга държава –
членка на Европейския съюз. Това обстоятелство обвиняемият отразил,
макар в посочената декларация да било записано, че постоянният му адрес е в
***. Заявлението, ведно с декларацията, обв. С. депозирал пред служител на
Сектор „ПП“ – ОДМВР – Пловдив – свид. М.К., която по това време заемала
длъжността „системен оператор“ в Група „Административно наказателна
дейност“, „Отчет водачи“. Документите били обработени и на обв. С. му било
издадено СУМПС № ***.
На 18.11.2019г. в Главна Дирекция „Национална Полиция“ било
получено писмо от Kraftfahrt – Bundesamt /КВА/ - компетентен орган по
подмяната на свидетелства за управление на МПС във ФР. Германия относно
проверка на издаденото на обв. С. СУМПС № *** от българските власти,
доколкото било посочено, че обвиняемият имал „обичайно пребиваване“ във
ФР. Германия.
Писмото, ведно с получената информация било изпратено на Сектор
„ПП“ при ОДМВР – Пловдив, по компетентност, за извършване на проверка.
Разпределено било за работа на свид. Б., на длъжност инспектор в Сектор
„ПП“ – ОДМВР – Пловдив. Установено било, че действително обв. С. от
около 2015 година, пребивава постоянно на територията на ФР. Германия,
респ. там е и „обичайното му пребиваване“. След извършване на проверката,
събраните материали били изпратени в Районна прокуратура - Пловдив, с
оглед наличието на данни за престъпление от общ характер. С постановление
на наблюдаващия прокурор било образувано процесното наказателно
производство.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и
изготвена Съдебно – почеркова експертиза № 709/21.10.2020г., обект на която
била подадената от обв. С. писмена декларация по чл.13 т.6 от Наредба I - 157
от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. От
заключението на вещото лице се установява, че положеният подпис на
„декларатор“ на Декларацията е изпълнен от обвиняемия.
По делото бил извършен превод от лицензиран преводач на получените
2

документи от Kraftfahrt – Bundesamt /КВА/ - компетентен орган по подмяната
на свидетелства за управление на МПС във ФР Германия. Съгласно
приложената справка обв. С. още от 2011г. бил адресно регистриран в ФР.
Германия, като през годините многократно е сменял адресните регистрации.
Последната извършена е от 01.07.2019г., когато е отразено че същият живее в
собствено жилище, на адрес – ***, задно жилище, горен етаж в ляво.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свидетелите К., Б. и Д., дадени на досъдебното производство и
преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК, които съдебният
състав намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви,
обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета
на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото
доказателствен материал. Противоречие в така посочените гласни
доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва
застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал
непосредствен очевидец.
При постановяване на решението си съдът взема предвид и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно –
почеркова експертиза, на в.л. С., което според преценката на съда е
извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и
опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства. Изложената фактическа обстановка се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в
съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК - Заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин вх.
№13301/22.08.2016г. и разписка, Декларация от П.А.С. за „Обичайно
пребиваване“ от 22.08.2016г., справка за съдимост, характеристична справка,
както и преводите на постъпилите в ГД „Национална полиция“ документи от
Kraftfahrt – Bundesamt /КВА/ - компетентен орган по подмяната на
свидетелства за управление на МПС във ФР. Германия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемият С. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението чл.313, ал.1 от НК, тъй като на
на 22.08.2016г., в гр. Пловдив пред служител от Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – гр. Пловдив е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 13
т. 6 от Наредба I - 157 от 2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на
3

свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, която по силата на закон - Закон за движение по пътищата
(чл.151 ал. 5 от ЗДвП), се дава пред орган на власт – Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – гр. Пловдив, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава
– членка на Европейския съюз.
Безспорно е, че деянието е извършено от обв. С., като това се
потвърждава от назначената съдебно-графическа експертиза, която с
категоричност заключава, че положеният подпис е от обвиняемия.
В настоящия случай обв. С. е потвърдил неистина, а именно че,
обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП не е в друга държава – членка на Европейския съюз, а в
действителност то е било в ФР. Германия. Неистината е потвърдена в
писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с
чл.151, ал. 5 и 7 от ЗДвП. Отразеното в декларацията е неистина, тъй като по
смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно
пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на „обичайно пребиваване“ “. Видно от
преведените документи от Kraftfahrt - Bundesamt /КВА/, обвиняемият е имал
регистриран адрес в Германия, като съгласно показанията на св. Д.
обвиняемият живее поне от 2015г. в Германия, като си идва само един път в
годината за отпуска, като стои за не повече от 20 дни.
От субективна страна деянието е извършено от обв. С. умишлено, под
формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер
и е целял настъпването на общественоопасните последици. Обвиняемият е
съзнавал, че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т.46 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП е в друга държава – членка на
Европейския съюз, а именно във Великобритания, но въпреки това отразил в
подадената писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във
връзка с чл. 151, ал. 5 и 7 от ЗДвП, че това не е така. Видно от самото
оформяне на декларацията, същата касае единствено обстоятелствата за
4

обичайно пребиваване и липса на друго валидно СУМПС, издадено от
държава-членка на ЕС. В декларацията изрично е записано и че деклараторът
е запознат с наказателната отговорност по чл. 313 от НК.
За престъплението по чл.313, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста
лева. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него
не са прилагани разпоредбите на чл.78А от НК. От престъплението няма
причинени имуществени вреди. Липсват и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК.
При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на
чл.78А, ал.1 от НК, с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на
становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание – “глоба”.

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът
отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало на обвиняемия, оказаното в хода на досъдебното производство
съдействие, добрите му характеристични данни, младата му възраст, която
към момента на извършване на деянието е била 18 години. Като смекчаващо
обстоятелство съдът съобрази и дългия период от изминало време от
извършването на деянието до ангажирането на отговорността на обвиняемия,
а именно – малко над 5 години. Отегчаващи отговорността обстоятелства не
се установиха. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото
състояние на обвиняемия, както и за да въздейства предупредително и
възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да му се определи и наложи
административно наказание в минимален размер, а именно “ГЛОБА” в
размер на 1000 лв. Така определеният размер съответства както на
обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би
постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него,
а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и на
останалите членове на обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Веществените доказателства – 2 бр. документи – Заявление за издаване
на документ за самоличност на български гражданин и Декларация от П.А.С.
за обичайно пребиваване от 22.08.2016 г., намиращи се в кориците на делото,
следва да останат приложени по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се осъди обвиняемият
П.А.С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР гр.Пловдив
направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 120
5

/сто и двадесет/ лева за изготвена съдебно-почеркова експертиза.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	2122
Дата:	30 ноември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия:	Светослав Николаев Узунов

Дело:	20215330207241
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	4 ноември 2021 г.

Решение по дело №7241/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите