Определение по дело №274/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба от Х. К. Ч., с [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица], ап. *, Е. К. К., с [ЕГН]. с постоянен адрес: [населено място]. [улица]ап. *, и В. И. Р., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Н. Й. Ч. против Решение № 580/28.01.2010 г. на Общински съвет [община], взето с Протокол № 32 от 28.01.2010 г. па заседание на Общински съвет [община], проведено на 28.01.2010 г.

Предмет на жалбата е Решението на Общински съвет [община], с което е прието, че териториите от к. к. “П.**, попадащи в част от землището на Ч. и от землището на [населено място] да се считат за населено място IIІ-та категория-първа зона”, като се сочи, че Решението, като нормативен административен акт. е издадено от орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК и създава общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения за неопределен брой адресати-местни дакъчнозадължени лица. собственици на облагаеми имоти по ЗМДТ на територията на курортен комплекс “П.. Сочи се, че засяга правата и законните интереси на жалбоподателите, в качеството им на собственици на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], попадащи в курортен комплекс "П.”, представляващи обект на облагане по ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.

Отделно от това се твърди, че решението е нищожно.

В становище, чрез процесуален представител Общински съвет- [населено място] сочи така подадената жалба от Х. К. Ч., Е. К. К. и В. И. Р. за недопустима, алтернативно неоснователна.

Излага доводи, че Решението на ОбС- Ч. за зониране на територията на общината е акт. подготвяш и обслужващ производството по определяне на местните данъци по смисъла на ЗМДТ, поради което е без самостоятелно юридическо значение. Според чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната им оценка към първи януари на годината, за която се дължи. В тази връзка чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 на ЗМДТ възлага в правомощията на общинските съвети определянето на границите на зоните в населените места и категориите на вилите зони. От проследяването на нормативната уредба обосновано може да се заключи, че приетото в изпълнение на чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 решение на ОбС- Ч. опосредява определянето на актуалната данъчна оценка на недвижимите имоти на територията на общината и на дължимите за тях по закон местни данъци, за определяне размера на които при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ, общинският съвет издава наредба по силата на чл. 1. ал. 2 ЗМДТ.

В този смисъл решението за зониране не създава и не засяга непосредствено права, свободи и законни интереси на гражданите и ЮЛ, поради което по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК не представлява индивидуален, пито пък общ административен акт по чл. 65 АПК. При това положение то не подлежи нито на пряк съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намира за основателни доводите на процесуалния представител на ответника за недопустимост на оспорването.

С решението Общински съвет Ч. е определил границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони на територията на О. Ч. на основание чл. 6. ал. 7 от Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, като категоризирането е от значение за определяне на коефициента за местоположение по чл. 6, ал. 1 от посоченото приложение на ЗМДТ, който коефициент е един от компонентите на формулата за изчисляване на данъчна оценка на сгради и части от сгради по чл. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и цени на услуги на територията на [община].

Този извод се налага и предвид чл. 20, ЗМДТ, според която разпоредба, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми според Приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. В този смисъл и чл. 33, ал. 1, т. 1 и чл. 46, ал. 1 и ал.2 ,т.1 от ЗМДТ, определят основа за определяне на данъка при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин и ограничените вещни права върху тях по уговорената между страните цена. а когато тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната според Приложение № 2.

Предвид изложеното се налага извод, че решението е част от процедурата по издаване на последващи индивидуални или нормативни актове, а именно Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и цени на услуги на територията на [община], по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, като интересите на жалбоподателите могат да бъдат защитени в производството по оспорване на АУДЗ.

Решението на ОбС за зониране на територията на общината е акт. опосредяващ производството по определяне на местните данъци по смисъла на ЗМДТ и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, с оглед на което и оспорването е недопустимо, като жалбата следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството по делото.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Смолянски административен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя без разглеждане жалбата на Х. К. Ч., Е. К. К., и В. И. Р., чрез адвокат Н. Й. Ч. срещу Решение № 580/28.01.2010 г. на Общински съвет [община], взето с Протокол № 32 от 28.01.2010 г. па заседание на Общински съвет [община].

Прекратява производството по адм. дело № 274 по описа на съда за 2024 г.

Определението може да се оспорва с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението, че е изготвено, пред ВАС.