Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 203/25.9.2019
г.
Гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова и с участието на
прокурора Д. Георгиева, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 258 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Х.Г.Б. *** против
Регионална дирекция „Гранична полиция“,
гр. Елхово, с която се иска присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1500 лева, причинени в резултат на отменен като незаконосъобразен административен
акт, а именно Заповед за задържане на
лице рег. № 33-6865зз-21/17.03.2019 г.
Горната сума се претендира ведно със законната лихва, считано от влизане
в сила на решението за отмяна на акта. Иска се също и присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът Б., редовно
призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа
исковата молба изцяло на основанията
изложени в същата. Сочи се, че в резултат на незаконосъобразният
акт, посочен в исковата молба за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, страх, отчаяние, влошаване на
здравословното състояние и
унижение.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва изцяло предявеният иск.
Счита, че е доказана само и единствено първата от предпоставките по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт.
Останалите предпоставки обаче – наличие на неимуществени вреди и причинна
връзка между тях и отменения акт, липсват.
Участващия по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Ямбол изразява становище, че исковата молба е доказана по
основание, тъй като е налице
незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение,
в резултат на който за ищеца са
настъпили неимуществени вреди, поради което следва да му се присъди обезщетение
за такива вреди, но размерът му е
завишен.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед за задържане на лице с рег. №
ЗЗ-6865зз-21/17.03.2019 г., издадена от Х. Д.А.-* при ГПУ – Елхово, полицейски орган
при ГПУ – Елхово към РД „ГП“ – Елхово, жалбоподателят Б., на осн. чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР бил задържан за срок от
24 часа в помещение за временно задържане на ГПУ Елхово. Като фактическо основание
за задържането е посочено: „чл. 194 от НК“. Задържането, видно от самата
заповед е извършено на 17.03.2019 г., а Б. е освободен на следващия ден в 13.45
часа.
С Решение № 125/18.04.2019 г. на Районен съд – Елхово по
АНД № 162/2019 г., горната заповед за задържане е отменена като незаконосъобразна.
Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и
същото, видно от извършеното отбелязване върху него, на 03.05.2019 г. е влязло
в сила.
Видно от показанията на разпитания по делото в
качеството на свидетел К. Б. (брат на
ищеца) се установява, че когато отишъл на 18.03.2019 г. да вземе брат си от
ареста на ГПУ – Елхово, същият бил в
лошо здравословно състояние – виело му се свят, повръщал, което наложило да
потърсят лекарска помощ. Установило се, че ищецът е в високо кръвно, като това
му състояние продължило и на следващия ден.
Предписани му били лекарства от личния лекар, като в амбулаторния лист
за извършения преглед е записано, че е установено наличието на есенциална (първична) хипертония. Свидетелят посочва още,
че преди това брат му не е имал проблеми от подобно естество, както и че и сега
се налага от време на време да пие хапчета за високо кръвно. Наред с това,
ищецът бил в невъзможност известно време да полага грижи за животните си, което
наложило свидетелят и майка му да се
заемат с това.
По делото е разпитан също така в
качеството на свидетел и Т. К. – * „Разследване“ в РД „Гранична полиция“ –
Елхово, който в показанията си дава сведения, свързани с обстоятелствата, при
които е извършено задържането на ищеца Б., както и на поведението на последния
при самото задържане. Тези обстоятелства обаче, предвид факта, че заповедта за
задържане е отменена впоследствие като незаконосъобразна, са ирелевантни.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В настоящото производство е предявен иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като същият
касае претенция за обезвреда на причинени
неимуществени вреди в размер на
1 500 лева, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт, а
именно Заповед за задържане на лице с
рег. № ЗЗ-6865зз-21/17.03.2019 г., издадена от Х. Д.А.-* при ГПУ – Елхово,
полицейски орган при ГПУ – Елхово към РД „ГП“ – Елхово като се претендира и за
присъждане на законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяната й.
Искът е допустим, тъй като същият е
предявен срещу надлежен ответник, а претенцията
е за обезщетение за вреди от отменен по надлежния ред административен акт.
Разгледан по същество, той е и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН. Съображенията
за това са следните:
За да възникне предвидената в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ отговорност за дейност на администрацията, следва да са налице
трите елемента от правопораждащия я
фактически състав, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие;
2. Имуществени и/или неимуществени вреди и 3. Пряка причинна връзка между тях.
Отговорността, по аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ е безвиновна.
В настоящия случай безспорно е установено,
че горецитираната заповед е
отменена с влязло в сила решение на Районен съд - Елхово. Следователно, доказано
е наличието на отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение
индивидуален административен акт, чиито адресат е ищеца. По време на задържането, а и след това, видно
от показанията на брат му, на Б. са били
причинени
притеснения, тревоги, напрежение, унижение, като се е влошило и здравословното
му състояние. Последните, предвид обстоятелството, че засягат личността и
достойнството му и му причиняват страдания, несъмнено
могат да се квалифицират като вреди с неимуществен характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По
силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. В тази връзка съдът следва да съобрази и
съдебната практика по приложение на разпоредбата, според която обезщетението се
определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай, според характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата при които е получено, продължителността
и степента на интензитет, възрастта на ищеца, общественото и социалното му
положение.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правно защитим интерес. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността. Като база за определяне на
паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната, без обаче да се допуска
обезщетението да бъде източник на обогатяване. С оглед на това, като взе предвид характера и
продължителността на вредното въздействие, причинено на ищеца от отменения като незаконосъобразен акт, съдът
намира, че обезщетение в размер на 500 лева е напълно справедливо, с оглед
репариране на причинените му притеснения, тревоги, напрежение, унижение,
както и влошено и здравословното му състояние. Тези вреди са и в пряка причинна
връзка с отменения административен акт, тъй като са следствие от задържането му
и престоя в помещението за задържане на
ГПУ – Елхово. За
разликата от 500 до 1500 лева обаче, искът, като неоснователен и недоказан,
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането за присъждане
на законна лихва, следва да се има предвид следното:
С исковата молба Б. претендира
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетението за неимуществени вреди
заедно със законната лихва, считано от 03.05.2019 г., когато е влязло в сила
решението на РС – Елхово за отмяна на заповедта за задържане. Видно от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на
ОСГК, при незаконни актове на администрацията, какъвто е и настоящият казус,
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху
сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят
унижощаемите административни актове. В настоящия случай решението на РС -
Елхово, с което се отменя административният акт е влязло в сила на 03.05.2019
г. и именно оттам насетне се дължи
законната лихва.
С оглед всичко гореизложено съдът
намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната
лихва, счита от 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 500 до 1500 лева искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
При
този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските,
които възлизат на общо 410 лева, от
които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 400 лева,
съставляващи договорено и заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Ямболският административен
съд, първи състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА
ПОЛИЦИЯ“ - ЕЛХОВО да
заплати на Х.Г.Б.,***, със съдебен
адрес:***, *, чрез адв. М.Б. за сумата от 500 (петстотин) лева за причинените му неимуществени вреди
от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. №
ЗЗ-6865зз-21/17.03.2019 г., издадена от Х. Д.А. - * при ГПУ – Елхово,
полицейски орган при ГПУ – Елхово към РД „ГП“ – Елхово, ведно със законната
лихва, считано от 03.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 500 до 1500 лева отхвърля предявеният иск като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
- ЕЛХОВО да заплати
на Х.Г.Б. сумата от 410 (четиристотин и десет)
лева за направените по
делото разноски.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете