Р Е Ш
Е Н И Е
№ 562
23.09.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурор
Елеонора Иванова,
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
АНД (К) №
518 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните –
гр.Хасково, срещу Решение № 5/19.03.2020г., постановено по АНД № 1/2020г. по
описа на Районен съд - Ивайловград, с което е отменено Наказателно
постановление № 196-2019/08.01.2020г., издадено от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – гр.Хасково.
В жалбата се сочи, че съдебното
решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. На първо
място, в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП били посочени
фактическите констатации, свързани с нарушението, като конкретните законови
разпоредби били изписани до идентичен начин, без да се създава възможност за
неразбиране или превратно тълкуване, което да доведе до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, както съдът посочил в мотивите си. Видно от текста на
АУАН и НП било, че административно-наказателната отговорност на търговеца на
храни била ангажирана за това, че същият не спазва нормативните изисквания към
храните при тяхната търговия и обработка. Посочената като нарушена разпоредба
била бланкетна, поради което същата била индивидуализирана съгласно препратката
към нормативните изисквания на Наредба № 1/26.01.2016г. за хигиената на храните
и Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
29.04.2004г. относно хигиената на храните. Не било налице нарушение и по
отношение на приложената санкционна разпоредба.
По изложените съображения се моли за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като бъде потвърдено процесното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Ответникът - ЕТ „СПЕЦИАЛ – ПЕТЪР ЧАНКОВ“,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли
същата да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено обжалваното решение
на РС – Ивайловград като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково споделя мотивите за отмяна на наказателното постановление, изложени от
РС – Ивайловград, поради което предлага атакуваното решение да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като обсъди
оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и в този смисъл същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна по следните съображения:
С
оспореното решение Районен съд – Ивайловград е отменил
Наказателно постановление № 196-2019 от 08.01.2020г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр.Хасково, с което на ЕТ „Специал – Петър
Чанков“ на основание чл. 48, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните и чл. 53 и
чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за
нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), във връзка с чл. 2 от
Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните, във връзка с параграф 1 на
Глава 1, вр. с параграф 1, буква „а“ на Глава V, във връзка с параграф 1 на
Глава VІ, във връзка с параграф 1, букви „б“, „в“ и „е“ на Глава ІІ от
Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.
За да постанови съдебния си акт,
съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати
съществени нарушения, които опорочават административнонаказателното
производство по реализиране на отговорността на жалбоподателя, ограничавайки
правото му на защита.
Посочено е, че при изяснена фактическа обстановка,
при наличие на обективни белези за състава на административнонаказателна
разпоредба, нито в АУАН, нито в НП е посочена правилната правна квалификация,
нито е наложена правилната санкция. В конкретния случай деецът бил санкциониран
за нещо, което не може да се определи като административно нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН. Посочената в АУАН и НП нарушена разпоредба на чл. 16а, ал. 1
от ЗХ имала бланкетен характер и сама по себе си не въвеждала конкретно правило
за поведение, чието неспазване да бъде определено като административно
нарушение. Задължението търговецът на храна да спазва хигиенните изисквания на
всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храната
произтичало от разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗХ, която разпоредба била
основание за издаване и на посочената в АУАН и НП Наредба № 1 от 26.01.2016г.
за хигиената на храните, видно от § 5 от заключителните й разпоредби, която
наредба обаче не била съотносима към разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ЗХ.
Касационната инстанция обаче не споделя
изводите на районния съд. При реализираната проверка за съответствие на
решението с материалния закон, се установява, че при обективно възприета
фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилни изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
В тази връзка настоящият съдебен
състав приема, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на
атакуваното наказателно постановление - тези на чл. 57 от ЗАНН. Налице е
надлежно фактическо описание на нарушението, за което е наказано дружеството,
като в обстоятелствените части на АУАН и НП това нарушение е описано подробно
със съответно посочване на факти, обективиращи нарушението, датата и мястото на
извършването му и обстоятелствата, при които е извършено.
Действително, както е посочил и
въззивният съд, разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от ЗХ (отм.) има бланкетен
характер. Тя не предвижда конкретно задължение или конкретна забрана. Нормата
на чл. 48, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗХ (отм.) също не визира конкретно изпълнително
деяние, обявено за наказуемо. Следователно, за да се наложи наказание за
нарушение на чл. 16а, ал. 1 от ЗХ (отм.), то следва да се конкретизира с
посочване на кое нормативно изискване е нарушено. В случая обаче това е
сторено, като вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща идентификацията на нарушението и
организирането на съответната защита. В АУАН и НП като нарушена е посочена
нормата на чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните, във
връзка с параграф 1 на Глава I,
вр. с параграф 1, буква „а“ на Глава V, във връзка с параграф 1 на Глава VІ,
във връзка с параграф 1, букви „б“, „в“ и „е“ на Глава ІІ от Приложение ІІ на
Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004г. относно хигиената на храните с директно действие по отношение на
вътрешното ни законодателство, след присъединяването на Република България към
ЕС. Съгласно цитираната разпоредба на чл. 2 от посочената наредба,
производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват
първично производство на храни и свързани с това производство дейности са
длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни,
обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и
търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) 852/2004 година на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на
храните. В т. 1, Глава I на Приложение II от Регламента е предвидено, че
помещенията за храни следва да се поддържат чисти и в добро техническо и общо
състояние, в т. 1, б. „а“, Глава V на приложението е визирано задължението за ефективно
почистване и при необходимост – дезинфекциране на предметите, инсталациите и
оборудването, с които храните влизат в контакт, в т. 1 на Глава VI на
приложението е посочено, че хранителните отпадъци, негодните за консумация
странични продукти и другите бракувани материали следва да се отстраняват от
помещенията, в които има храна, възможно най-бързо, за да се избегне
натрупването им, а в Глава II, б."б", б."в" и
б."е" от приложението са установени изисквания към местата, където се
приготвят, обработват или преработват храни, а именно - подовите и стенните
повърхности, както и повърхностите (включително повърхностите на оборудването)
в зоните, където се работи с храни, и по-специално тези в контакт с храни, да
се поддържат здрави и да могат да се почистват лесно, а когато е необходимо, да
се дезинфекцират, а таваните (или, където няма тавани, вътрешната повърхност на
покрива) и таванните структури да са конструирани и изпълнени така, че да не
допускат натрупването на мръсотия, както и да намаляват кондензацията,
формирането на нежелателна плесен и роненето на частици. В случая от събраните
по делото доказателства се установява, че контактните повърхности в обекта -
плотове, хладилници, скари и абсорбатори, са били мръсни и захабени, кошовете
за отпадъци - непочистени, че покривът е течал, като водата е капела върху пода
и оборудването, а таванът и стените са били покрити с плесен и ронещи се
частици. При това положение безспорно е налице несъблюдаване на разпоредбата чл.
16а, ал. 1 от ЗХ (отм.), разгледана в контекста на посочените по-горе конкретни
изисквания, явяващо се основание за ангажиране отговорността на санкционираното
дружество на плоскостта на административнонаказателния състав по чл. 48, ал. 2,
във вр. ал. 1 от ЗХ(отм.), предвиждащ отговорност за юридически лица или
еднолични търговци за нарушения на ЗХ или наредбите по прилагането му.
Предвид изложеното, като е подвел
дружеството - ответник в настоящото производство, под
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 48, ал. 2, във вр.
ал. 1 от ЗХ (отм.), наказващият орган е приложил правилно материалния закон,
като в съответствие със санкционната разпоредба, на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“, чийто размер е фиксиран в
нормативно регламентираните параметри и по-конкретно в минималния предвиден
размер, при съобразяване целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН и
обстоятелствата, релевантни за неговата индивидуализация, съобразно чл. 27 от
същия закон.
Следва да бъде отбелязано, че със
Закона за храните, обн. ДВ. бр. 52 от 09.06.2020г., в сила от 09.06.2020г., е
отменен Закона за храните, действал към момента на осъществяване на процесното
деяние, съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН в случая следва да се приложат разпоредбите на ЗХ (отм.),
който е бил в сила към момента на извършване на деянието. В разпоредбите на
сега действащия Закон за храните отново е предвидено административно наказание глоба
или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. за други нарушения на този
закон и на подзаконовите актове по прилагането му. Следователно не е налице нов
по-благоприятен закон, който би следвало да намери приложение в процесния
случай, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
В обобщение на гореизложеното, съдът
намира, че решението на РС – Ивайловград е постановено при правилно установена
фактическа обстановка, но при неправилно приложение на материалния закон,
поради което същото следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от
фактическа страна, като извършването на санкционираното нарушение е установено
по несъмнен начин, в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и
административното наказание е определено в нормативно регламентираните
параметри, при съблюдаване правилата за неговата индивидуализация, следва да се
постанови ново решение по съществото на спора, потвърждаващо изцяло
наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 5/19.03.2020г., постановено по АНД № 1/2020г. по
описа на Районен съд - Ивайловград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 196-2019/08.01.2020г., издадено
от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.