Решение по дело №66/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 41

гр. Видин, 09.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

деветнадесети април

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

66

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.10,ал.6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/

Делото е образувано във връзка с жалба от Д.А.Г. *** против Заповед № ЗСПД / Д – ВН – БГ/ 457/ 09.03.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Белоградчик.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, издаден въз основа на неизяснена фактическа обстановка, при допуснати нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Иска се съдът да отмени оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Белоградчик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, че същата е основателна по следните съображения :

Доказателствата от административната преписка установяват, че жалбоподателката Д.Г. е получавала семейни помощи за деца по заявление-декларация с вх. № ЗСПД /Д - ВН – БГ/ 457 от 26.08.2021г. Помощта по реда на чл.7,ал.1 от ЗСПД е прекратена с мотиви: „месечната помощ се прекратява на осн. чл.7,ал.11,т.2 от ЗСПД – за месец 01.2022г. детето е допуснало отсъствия повече от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини“. Никъде в заповедта не е посочено на кои дати детето е отсъствало, респ. кои са точно въпросните 5 или повече учебни часа, за които детето е отсъствало и няма уважителни причини за това.

Заповедта е връчена лично на лицето на 10.03.2022г., видно от отбелязването върху нея. Вследствие на ежемесечен обмен на информация между МОН и АСП за допуснати отсъствия, през месец януари 2022г. е постъпила информация от МОН за допуснати отсъствия от детето А.С.. Допуснатите отсъствия са потвърдени в месец март 2022г. в Интегрираната информационна система на АСП. Във връзка с тази информация, месечните помощи по реда на чл.7,ал.1 от ЗСПД за детето А.С., са прекратени със заповед № ЗСПД / Д – ВН – БГ/ 457/ 09.03.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Белоградчик.

От представените по делото доказателства се установява, че на 18.05.2021г. детето е претърпяло инцидент в училище, при който паднало и си ударило главата, загубило съзнание, имало гърчове и т.н. Към жалбата е представена епикриза изх. № 621 / 05.06.2021г. от МБАЛНП „Св.Наум“, гр.София.

В жалбата, от страна на жалбоподателката се прави предположение, че неизвинените отсъствия се отнасят за датата 28.01.2022г., когато е трябвало да се проведе пробен изпит по български език и литература с ученици от VII клас. Въпросният пробен изпит е трябвало да се преведе присъствено, което е наложило извършването на бърз антигенен тест. Именно във връзка с провеждането му присъствено и поради факта, че към тази дата в страната обучението се провежда в условията на извънредна епидемична обстановка, това е наложило извършването на изследване за доказване на COVID – 19 чрез неинвазивен бърз / антигенен тест, във връзка с изискванията, въведени със заповед на министъра на образованието и науката. В Заповед № РД 09 – 4814 / 03.12.2021г. на Министъра на образованието и науката е посочено, че присъственото обучение е само за учениците с изразено съгласие и за тези с валидни документи. Според т.4.2. от Насоки за обучение и действие в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата и в центровете за специална образователна подкрепа, съгласието за малолетните ученици се изразява от техните родители. По делото такова съгласие от страна на жалбоподателката, като майка на Александър, няма изразено. Напротив в с.з. същата заявява, че не е давала такова съгласие за тестване на детето ѝ, тъй като след претъпения от него инцидент, то изпитва страх от каквито и да било медицински интервенции, включително и от извършването на тестовете за наличие на ковид,в училище.

В с.з. са разпитани свидетелите А.А.и Б.А., според които след инцидента през 2021г., претърпян от детето, то се страхува от лекарска намеса, плаши се от каквито и да било интервенции, включително и от ковид - тестовете. Това е и причината за отказа на майката да даде съгласието си за извършването на ковид - тест на детето и съответно непосещаването на училище на въпросната дата, за която се предполага, че са именно тези 6,5 учебни часа, за които се твърди, че няма уважителни причини за отсъствията на детето.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Показанията на свидетелите А. и А. не противоречат на събраните писмени доказателства и взаимно се допълват.

Според съда жалбата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.168,ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата.

Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган – директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Белоградчик, съгласно разпоредбата на чл.10,ал.4 от ЗСПД, който е посочен като правно основание за издаването му.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, предвид правилото на чл.10,ал.1 във вр. с чл.7,ал.11 от ЗСПД. Според цитираната правна уредба прекратяване на отпусната месечна помощ за деца е в правомощията на органа, който може да отпусне такава помощ, в случая директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Белоградчик. При издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона и на материалноправните разпоредби по издаването ѝ.

Съгласно чл.7,ал.1,т.2 от ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл.4, при условие че семейството живее постоянно в страната и детето редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние. Няма спор по делото, че детето А.С. посещава училище в гр.Белоградчик за 2021г. – 2022г., както и за това, че е отпусната месечната помощ по чл.7 от ЗСПД. Няма спор и по това, че детето е претърпяло инцидент в училище през 2021г., за което има медицински документи.

Според майката детето не се е явило присъствено на училище на 28.01.2022г., когато е трябвало да бъде проведен пробен изпит по български език. Причината за неявяването му обаче е свързана с претърпения от него по – рано инцидент и страхът и стресът, които изпитва при всяка една медицинска интервенция, независимо каква. Тъй като за въпросния период е било необходимо извършването на тест / изследване за доказване на COVID – 19, тъй като изпитът е следвало да се проведе в условията на извънредна епидемична обстановка, то и майката не е дала съгласието си за изследване на детето.

Един от спорните въпроси по делото е дали са налице условията на чл.17,ал.5 и ал.6 от ППЗСПД, или иначе казано непредставянето на медицински документ от родителя на детето, на което е отпусната месечната помощ, в срок от 5 дни след изтичане на календарния месец може ли да бъде основание за отказ да бъде отпусната помощта по чл.7,ал.1,т.2 от ЗСПД.

Съгласно чл. 17,ал.5 от ППЗСПД, директорът на училището, в което са записаните ученици от съответната степен на училищното образование, ежемесечно изпраща на РДСП по постоянен адрес на родителите справка за всяко дете, отсъствало през съответния месец повече от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. Справката се изпраща за периода 15 септември – 31 май. От анализа на посочената разпоредба може да се направи извод, че на директора на училището е вменено да представя присъствен списък на децата от съответния клас в училището пред съответната Дирекция „Социално подпомагане“, но само, когато отсъствията не са по уважителни причини.

В §1,т.11 от ДР на ЗСПД, е предвидено, че по смисъла на чл.17,ал.5 „уважителни причини за допуснати отсъствия от ученик“ са определените по реда на Закона за предучилищното и училищното образование“. В настоящия случай безспорно от представените по делото медицински документи се установява, че детето е претърпяло инцидент в училище на 18.05.2021г., вследствие на който е отключило здравословни проблеми, каквито не е имало преди това, включително и страх от медицински интервенции, които продължават. Имайки предвид, че майката заявява, че не е давала съгласието си детето ѝ да бъде тествано, съобразно т.4.2. от Насоките към Заповед № РД 09 – 4814 / 03.12.2021г. на Министъра на образованието и науката, то и няма как да се приеме, че в случая не са налице уважителни причини за допуснатите отсъствия. Не е направен опит въпросния изпит да бъде проведен дистанционно.

Предвид тези данни може да се направи извод, че са налице уважителни причини. Административният орган обаче е приел, че няма данни за уважителни причини.

Съгласно чл.17,ал.6 от ППЗСПД, справката по ал.5 се изпраща до 5-о число на следващия месец по електронен път и на хартиен носител и се препраща от регионалната дирекция за социално подпомагане в срок до 3 дни на Дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес на родителите/настоящ адрес на лицата по § 1,т.1 от ДР на ЗСПД. В случая, в резултат на данните, съдържащи се в изпратената от директора на училището справка, е издадена оспорената заповед. В разпоредбата на чл.17,ал.6 от ППЗСПД обаче, задължението за изпращане на справка до 5-о число на следващия месец е вменено на директорите на детските градини и училищата. Нито в ЗСПД, нито в ППЗСПД е предвидено, че представянето на медицински документ, удостоверяващ уважителните причини, следва да бъде извършено в определен срок, като в противен случай, липсата на посоченото удостоверяване в срок би било предпоставка за спиране на месечната помощ за дете. В молбата – декларация, подадена от жалбоподателката, е посочено, че ако учащото ѝ дете, отсъства без уважителни причини повече от 5 учебни часа в месеца, то помощта ще бъде спряна за съответния месец. В посоченото указание обаче, не е въведен срок, в който да се удостоверят уважителните причини, поради което не е налице недобросъвестност от страна на майката.

В случая съдът намира, че щом като с представянето, макар и след посочения в чл.17,ал.6 от ППЗСПД срок, на медицински документи се установява с обратна сила, че детето е имало уважителни причини, включително и недаване от страна на майката на съгласие за тестване на детето поради наличието на здравословни проблеми, то следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.17,ал.7 от ППЗСПД. Всички представени медицински документи и липсата на съгласие за тестване на детето обосновават наличието на уважителна причина за отсъствието му. В случая по делото е представена епикриза, която не е оспорена нито пред съда, нито от административния орган в проведеното административно производство. Още повече, че в с.з. освен изявлението на майката, която заявява, че не е давала съгласието си за тестване на детето за наличието на COVID – 19, е налице и изявление от страна на представителя на административния орган, според който такива доказателства в административното производство не са събирани. Като не е установил всички обстоятелства и съответно не е събрал всички относими доказателства, ответникът е допуснал съществено нарушение на административно -производствените правила на чл.35 от АПК, тъй като не е дал указания, респ. не е направил необходимото да изясни всички факти и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на жалбоподателката. Писмени доказателства могат да се представят за първи път дори и пред съда и ако те указват незаконосъобразност на административния акт, следва да доведат до отмяната на същия.

На следващо място Съдът констатира и неспазване на предписанието на чл.59,ал.2,т.4 от АПК, тъй като в обстоятелствената част на заповедта като юридически факти, въз основа на които е издаден акта, се възпроизвежда правното основание за издаване заповедта, а именно текста на чл.7,ал.11,т.2 от ЗСПЗ – допускането на отсъствия на ученика за един месец за повече от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. Като допълнение е включено само сведението за м. март 2022г.

Правното и фактическо основание са два отделни задължителни реквизита на всеки индивидуален административен акт и посочването само на единия от тях не може да замести другия. В конкретния случай административният орган не е посочил на кои дати и в кои учебни часове са регистрирани отсъствия на ученика, поради което нито жалбоподателката може да узнае заради кои факти е прекратено нейното право на семейна помощ и тя не е могла да упражни ефективно правото на защита срещу тях, нито съдът може да провери достоверността на тези факти, респ. да проконтролира законосъобразност на упражненото от органа право по прекратяване на отпускането на помощта. Описаните по – горе обстоятелства във връзка с евентуалното отсъствие на детето на дата 28.01.2022г. се основават на предположенията на жалбоподателката, а не на посочването на данните в обжалвания административен акт.

Съдът установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В настоящия случай производството е било образувано по инициатива на административния орган, което е допустим способ предвид разпоредбата на чл.24,ал.1 от АПК, но жалбоподателката не е била уведомена за това образувано производство съобразно чл.26 от същия кодекс, въпреки че има процесуалното качеството на страна в процеса. Понеже тя не е знаела за висящия административен процес, нито е могла да изрази становище в хода на същия и по-специално да заяви, че отсъствията на детето са поради невъзможността то да бъде тествано, ако се касае за въпросната дата, нито е могла да представи доказателства или да поиска събирането на такива от ответника. Д.Г. е била лишена от участие в производството по издаване на заповедта за прекратяване на нейната семейна помощ по отношение на детето Александър. Ответникът не е изпълнил процесуалното задължение за уведомяване по чл. 26 от АПК, лишил е страна от участие в процеса, неспазвайки чл.34 от АПК. Г. не е могла да упражни процесуалното право по събиране на доказателства по реда на чл.36, ал. 1 и 2 от АПК. Процесуалната пасивност на органа има за резултат липсата на негово знание за твърдението на жалбоподателката за наличието на здравословни проблеми у детето и невъзможността то да бъде тествано, което твърдение той нито е проверил с допустими процесуални средства по чл.39 от АПК по служебен почин, нито и е осигурил възможност да представи доказателства в подкрепа на това свое фактическо твърдение, а освен това не е анализирал липсата на подписана от нейна страна декларация за съгласие за тестване на детето, като уважителна причина по смисъла на чл.7,ал.11 от ЗСПД. В контекста на гореизложеното в поредицата от процесуални пропуски на органа се включва и неспазване на предписанието на чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава едва, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Посочените нарушения на административната процедура са съществени, защото ако не бяха допуснати, би могло да се стигне до различно крайно решение на ответника по образуваното административно производство.

При това положение, като се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и не е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактите по делото, както и без да се мотивира защо едни приема, а други - не, административният орган е постановил един незаконосъобразен административен акт в противоречие с разпоредбите на чл.59,ал.2,т.4 и 5 от АПК и при съществено нарушение на административно - производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, съответно нарушения на чл.146,т.3,4 и 5 от АПК. Посочените основания са безспорно такива, при наличието на които издаденият административен акт подлежи на отмяна.

При този изход на делото, тъй като жалбата е основателна, жалбоподателят има право на разноски, съобразно уважената жалба, а именно - сумата от 10 лева за Д.Т., както и сумата от 500 лева за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.38,ал.2 от ЗАдв. вр. с чл.8,ал.3 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, решението на съда е окончателно.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД / Д – ВН – БГ/ 457/ 09.03.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Белоградчик, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, гр.София да заплатят на Д.А.Г. *** сумата от 510 / петстотин и десет/ лева разноски по делото

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :