№ 611 / 15.10.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 15.10.2019 г.
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, В. открито съдебно заседание на 27.09.2019г. две хиляди и. деветнадесета година, В. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 1005 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ,,В. и. К.-гр.Монтана, БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр.Монтана, у. С. е предявил против В..З.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx обективно съединени положителни установителни искове, за признаване за установено спрямо ответника, че съществуват вземанията на ,,В. и. К.-гр.Монтана, от общо 1099,25лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, за периода от 08.07.2015г. до 07.11.2018г. за имот, находящ се В. гр.Монтана,ж. б. в. а.., от които: 929,15лв. главница и. лихва 170,10лв. начислена за периода от 09.08.2015г. до 03.12.2018г., съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК В. съда/ 04.12.2018г./ до окончателното изплащане на сумата.
В. исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжник-потребител на ,,В. и. К.-Монтана., съгласно Закона за водите. До 03.12.2018г. ответникът бил натрупал задължение към дружеството В. размер на общо 1099,25- главници и. мораторна лихва за имот, находящ се В. гр.Монтана,ж. б. в. а.. Задълженията са за времевия интервал от 08.07.2015г. до 07.11.2018г., а за лихвата до 03.12.2018г.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като В. законния едномесечен срок отв. В..З.М. е подал писмен отговор на исковата молба, чрез своя назначен от съда особен представител адв.Б.Ц.. Твърди се, че исковете са недопустими и. неоснователни, намира ги за погасени по давност.
Съдът, във връзка с извършената служебна проверка, намира за установено следното:
Искът е допустим за разглеждане, няма основания за нередовност на исковата молба. Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на иска, тъй като бил подаден след преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал.4 ГПК е неоснователно. Ищецът е получил съобщение с указания, че В. едномесечен срок може да предяви искова молба В. съда за вземанията си, на 06.03.2019г. Исковата молба е подадена на 08.04.2019. Но тъй като 06.04.2019г., когато по принцип изтича законовия срок по чл. 415, ал.4 ГПК е бил събота-неработен ден, а първият работен ден след това е бил 08.04.2019г., то съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.6 от ГПК, исковата молба е подадена В. срок В. последния ден, В. който се счита за допустима.
Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими, като предявени от и. срещу надлежна страна В. производството.
Разгледани по същество, съдът намира исковете за частично основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заключение на вещото лице по назначената от съда Съдебно-счетоводна експертиза по делото. Разпитана е свидетелката Маргарита Господинова Рангелова, на длъжност ,,отчетник измервателни уреди‘‘към ,,В. и. К‘‘ Монтана.
Видно от показанията на свидетелката Рангелова, които съдът кредитира като обективни, последователни и. логични, тя е имала достъп до имота на ответника, а В. моментите, когато не е имала достъп, не е начислявала служебно кубици вода, а след това са изравнявани. Отчитането на изразходваната вода се е извършвало именно по показанията на водомера. Каквото е по водомер, отчетникът това е отбелязъл и. записал В. карнет книгата.
Според заключението на вещото лице по назначената от съда ССЧЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно и. компетентно изготвено, сумата, която се претендира от ищеца ,,В. и. К. гр.Монтана, изцяло отговаря на реално изразходваното количество питейна вода-355м3 консумация В. обекта на стойност 875,04лв. и. 23,29м3 за 54,11лв. от общия водомер на входа. Вещото лице дава заключение също, че мораторната лихва върху главното вземане отговаря на претендирания размер от ищеца от 170,10лв. за посочения период.
Водим от гореизложеното съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба№4/2004г. за условията и. реда за присъединяване на потребителите и. за ползване на водоснабдителните и. канализационните системи, ,,Получаването на услугите на ,,В. и. К‘‘се осъществява при публично известни общи условия‘‘. Общите условия на ,,В. и. К.-Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014.
От гореизложеното се установява облигационната връзка между страните, както и. че дружеството-ищец е изпълнила своята част от договорните задължения, като е доставило вода за процесния имот.
Договорната отговорност по чл.79, ал.1 ГПК е виновна отговорност. Съдът намира, че отв.М., виновно не е изпълнил своето задължение по облигационното му правоотношение с ,,В. и. К.-Монтана, а именно изцяло и. В. срок да заплати цената за ползваната за неговия недв. имот вода. Вземанията към него са установени по основание и. размер, изискуеми са, поради което и. са дължими от него В. заявените В. исковата молба размери.
Процесуалният представител на ответника В. писмения отговор на исковата молба прави възражение за погасяване на исковите суми по давност. Вземанията за вода, съгласно чл.111, б.,,В.‘‘ ЗЗД, се погасяват с тригодишна давност. Тъй като подаването на заявлението по чл. 410 ГПК от ,,В. и. К.-Монтана е на 04.12.2018г., всички вземания, за период по-голям от три години преди подаване на заявлението са погасени по давност- считано от 04.12.2015г. назад.
Водим от горното, съдът като взе предвид заключението на вещото лице и. след направена елементарна математическа операция намира, че следва да се уважат процесните вземания, които не са погасени по давност за периода от 04.12.2015г. до 07.11.2018г. за главницата и. от 04.12.2015г. до 03.12.2018г. за мораторната лихва, както следва: 540,44лв. главница и. 68,52лв. мораторна лихва върху главницата. В. останалия си размер исковете следва да се отхвърлят като неоснователни-погасени по давност.
Мотивиран от гореизложеното настоящият съд намира, че предявеният иск за главница следва да бъде уважен отчасти, като основателен и. доказан и. да бъде отхвърлен В. другата част, относно погасените по давност съгласно чл.111, б.,,В.‘‘ месечни вземания за вода.
Акцесорните искове за мораторни лихви по чл. 86, ал.1 ЗЗД са обусловени от резултата по главния иск, поради което искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава В. размер на законната лихва също следва да се уважи частично и. да бъде отхвърлен, на осн. чл.11, .‘‘В.‘‘ ЗЗД, за начислени мораторни лихви преди дата 04.12.2015г.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени направените от него разноски В. производството-както В. настоящото исково, така и. тези В. заповедното ч.гр.д.3052/2018г. по описа на МРС, съобразно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът, на осн.235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземания на ,,В. и. К.-гр.Монтана, БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр.Монтана, у. С., представлявано от Управителя инж. В. И. КЪМ В..З.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, както следва: 540,44лв. главница, дължима за периода от 04.12.2015г. до 07.11.2018г. и. 68,52лв. мораторна лихва, начислена за периода от 04.12.2015г. до 03.12.2018г., съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК В. съда/ 04.12.2018г./ до окончателното изплащане на сумата, които представляват неизплатената стойност на консумираната вода, за имот, находящ се В. гр.Монтана,ж. б. в. а., като ОТХВЪРЛЯ исковете за В. останалия размер за периода преди 04.12.2015г., като неоснователни, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК В..З.М., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,В. и. К.-гр.Монтана, БУЛСТАТ: xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр.Монтана, у. С., представлявано от Управителя инж. В. И. сумата от общо 294,72лв. направени деловодни разноски по гр.д.№ 1005/2019г. по описа на РС-Монтана, за държавната такса, внесен депозит за особен представител и. депозит за вещо лице, както и. 13,85лв. за внесена държавна такса В. заповедното производство, пропорционално с уважената част от исковете.
ОСВОБОЖДАВА В. полза на адв.Б.Ц. внесеният депозит за особен представител В. размер от 307,00лв.. Да се издаде РКО.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: