№ 1470
гр. Варна, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501493 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 ГПК.
С Решение № 50063/12.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1766/2022 г. по
описа на ВКС е отменено Решение № 1872/13.12.2021 г. по в.гр.д. №
1945/2021 г. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на
закона, както и необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени
действия.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 289431/02.06.2021 г., подадена от И. А. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д.,
срещу Решение №261530/ 07.05.2021 г., постановено по гр. д. №7328/2020 г.
по описа на ВРС, с което са уважени предявени от Ж. Н. К., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, като е прието за установено по
отношение на ищеца, че ответникът дължи заплащането на присъденото със
Заповед за изпълнение № 1706/24.04.2020 г., издадена по ч. гр. д. 4138/2020 г.
по описа на ВРС, в полза на ищеца вземане, породено от неизпълнение на
задължение за връщане на заемна сума по Договор за паричен заем с
поръчителство от 10.05.2012 г., а именно: главница в размер на 20 000,00 лв.,
представляваща частичен иск от сумата от 44 000,00 лв., дължима по
Договора; законова лихва за забава в размер на 4 911,11 лв. за периода от
12.05.2017 г. до 12.10.2019 г., представляваща частична претенция от сумата
от 10 804,44 лв.; законна лихва върху главницата, считано от 23.04.2020 г. до
изплащането на вземането.
1
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при
неправилна преценка на доказателствения материал. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд в разрез с процесуалните правила не
е допуснал своевременно направеното искане от него за назначаване на
съдебно-графологична експертиза. Оспорва реалното предаване на
уговорената с договора за заем заемна сума в размер на 44 000 лв. Сочи, че
сключването на договор за заем в размер на 20 000 евро не може да бъде
установявано със свидетелски показания предвид изричната забрана на чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл оспорва кредитирането на свидетелските
показания за горния факт на св. К.. Сочи, че показанията на ищцовите
свидетели са противоречиви и взаимноизключващи се, поради което не
следва да бъдат възприемани като достоверни. Счита, че от показанията на
всички разпитани свидетели по делото се установява наличие на уговорка за
сума в размер на 5000 лв., като предаването на цитираната сума отново остава
недоказано. По изложените съображения отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемия.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от Ж. Н. К., ЕГН **********, чрез адв. Б., с която са
предявени частични искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да се приеме за
установено по отношение на Ж. Н. К., че И. А. Д., ЕГН **********, дължи
заплащането на присъденото със Заповед за изпълнение №1706/24.04.2020 г.,
издадена по ч. гр. д. №4138/2020 г. по описа на РС - Варна в полза на Ж. Н. К.,
вземане, породено от неизпълнение на задължение за връщане на заемна сума
по Договор за паричен заем с поръчителство от 10.05.2012 г., а именно:
главница в размер на 20 000 лв., представляваща частичен иск от сумата от 44
000 лв., дължима по Договора; законна лихва за забава в размер на 4 911,11
лв. за периода от 12.05.2017 г. до 12.10.2019 г., представляваща частична
претенция от сумата от 10 804,44 лв.; законна лихва върху главницата,
считано от 23.04.2020 г. до изплащането на вземането.
В исковата молба ищецът Ж. Н. К. излага, че на 10.05.2012 г. сключил с
И. Д. договор за паричен заем, като непосредствено преди сключване на
договора му предал сумата от 44 000 лв. Д. се задължил да върне сумата в
срок до 10.05.2017 г., но не го сторил. По депозирано от него заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК било образувано ч.
гр. д. №14138/2020 г. по описа на РС – Варна. Срещу издадената заповед за
изпълнение Д. подал възражение по чл. 414 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. А. Д., чрез
адв. Т., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
получаване на заем в размер на 44 000 лв. от Ж. К. в брой или по банков път.
Излага, че през м. май 2012 г. дългогодишният му приятел Ж. К. му
предложил да му заеме сума в размер на 40 000 – 50 000 лв. за ремонт на
апартамент в гр. Варна, но той преценил, че не може да върне голяма сума и
лихва и двамата се споразумели К. да му заеме 5 000 лв. Поддържа, че К. му
предложил бланкетен договор за заем с поръчителство и го уверил, че нямало
2
да има поръчителство и лихва, а заеманата сума щяла да бъде записана по-
късно, в рамките на деня, когато даде парите, защото в момента нямал
наличност по каса. Не оспорва, че на 10.05.2012 г. е подписал договора за
заем на последната страница, но възразява, че в него не се съдържали
размерът на заема и срок за връщането му. Поддържа, че след около месец
двамата се разбрали парите да не се дават и К. да скъса единствения
екземпляр от договора. Предявява възражение за унищожаемост на договора
за заем поради измама, на осн. чл. 29, ал. 1 ЗЗД, поддържайки, че К.
умишлено го е въвел в заблуждение, че ще му даде в заем сумата от 5 000 лв.,
което така и не се случило. Счита клаузата за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и 3 ЗЗД поради липса на реално получаване на сумата и
противоречие с чл. 3, ал. 1 Закон за ограничаване на плащанията в брой.
В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение ответникът релевира
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Според т. 11. б. от ТР
№4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по
чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземанията на кредитора, дори ответникът
да не е направил подобни възражения в срока за отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщен е по делото договор за паричен заем с поръчителство от
10.05.2012 г., от който е видно, че на посочената дата в гр. Смолян, общ.
Смолян, обл. Смолян, Ж. Н. К. и И. А. Д. сключили договор, в който К. в
качеството на заемодател се задължил да предаде в собственост на Д. в
качеството му на заемател 44 000 лв., а заемателят се задължил да върне
заемната сума в срок до 10.05.2017 г. В чл. 2 от договора е записано, че
предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя се е извършило
непосредствено преди подписване на договора, като същият служи за
разписка за получената заемна сума.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
водени от ищеца свидетели.
От свидетелските показания на сина му Н. Ж.в К., се установява, че през
2012 г. Д. показал на двамата с баща му парцели в гр. Варна, които да купи и
евентуално в бъдеще да направи склад за дървен материал, който да се
зарежда от двамата К.и, които се занимавали с дърводобив и преработка. През
м. 05.2012 г. Д. разписал договор за заем на капака на колата пред гаража си в
гр. Варна, получил на ръка от баща му сумата от 20 000 евро и ги преброил.
Тогава им казал, че тези пари може да не му стигнат и поискал още 5 000 лв.,
за да станат така заетите парични средства общо 44 000 лв. Прибрал парите и
документите в апартамента си и отишли във вилата му. Свидетелят разбрал,
че тези 5 000 лв. били дадени на ответника при неговото по-късно отИ.е до
Смолян, на път за София. Не е сигурен, но смята, че И. е попълнил данните и
че той и баща му са подписали договора пред него. Не е чел договора и не е
категоричен, дали е имало написано нещо в него.
От свидетелските показания на съпругата му Ал.М. К.а се установява, че
в заведението в Смолян дали на Д. в присъствието на него приятел
3
предварително уговорената сума от 5 000 лв., което било може би една
седмица след даване на сумата от 20 000 евро, за която имало договор, но тя
не помни дали е бил напечатан или написан с химикал. Съпругът й и Д. имали
уговорка за по-голяма сума пари. Съпругът и синът й отишли до Варна във
връзка с уговорка за извършване на съвместна дейност, свързана с площадка
за склад.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
воден от ответника свидетел.
От свидетелските показания на Ив.Й.М. се установява, че на връщане от
София двамата с Д. отишли в гр. Смолян, където в кафене се срещнали с К. и
били само тримата. И. подхвърлил, че има нужда от пари и К. му предложил
да му даде. Д. говорил за някакви 40 000 – 50 000 лв. Говорили за много неща
и за съвместен бизнес. Имали уговорка от предната седмица или по-предната
за парите. Отишли до заложната къща на К., откъдето Д. излязъл само с една
правна бланка, без цифри, дати. Бланката била с неговите имена, но
абсолютно нищо не било записано в нея. Свидетелят отказал на Д. да му стане
поръчител по договора за 40 000 – 50 000 лв. В крайна сметка К. и Д. се
разбрали за 5 000 лв. К. нямал 5 000 лв. на каса и се уговорили да отидат
малко по-късно да ги вземат, но когато отишли заложната къща или каквото
ще да е било, била затворена. Отишли късно заради неизправност на колата по
пътя след Пловдив, като се обадили на К. за съдействие, но той бил далеч и не
могъл да помогне. Излезли от заведението и Д. разписал договора на предния
капак на колата. К. имал и други документи и с И. обсъждали дърва и нещо за
продан. Разговорът на масата започнал за сума от 40 000 – 50 000 лв., но Д.
казал, че не му трябват толкова пари, трябвали му 5 000 лв., защото имал
нещо да си довърши и двамата се уговорили за 5 000 лв., но предаване на
сумата свидетелят не видял.
В хода на въззивното производство е прието заключение по комплексна
съдебно-почеркова и техническа експертиза, изготвено от вещите лица Б. Б. и
Д. М., което съдът кредитира като обективно и компетентно, от което се
установява, че не може да се установи хронологичния – времеви момент на
полагане на различни части от ръкописния и цифров текст и да се отговори на
въпроса дали са добавени впоследствие, след подписване на процесния
договор за заем, ръкописно изписаните текстове за заемната сума от 40000 лв.
– цифром и словом, и за датата на връщане на сумата – 10.05.2017 г..
ръкописно изписаната сума 44000, както и словом написаната „“четиридесет
и четри хиляди лева“ и ръкописно изписаната дата 10.05.2017 г. са
изпълнение от Ж. Н. К.. Цифровият текст „44000“ е изписан с един вид
пишещо средство, ръкописният текст „И. А. Д.“ на л. 2 – с друг вид пишещо
средство, останалия ръкописен и цифров текст в документа – с трети вид
пишещо средство.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявените частични установителни искове намират правното си
основание в разпоредбите на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно
доказване твърденията в исковата молба, че на 10.05.2012 г. в гр. Смолян е
сключил договор за заем, по силата който ответникът е получил от него сума
4
в размер на 44 000 лв. със задължение за връщането й в срок до 10.05.2017 г. и
настъпилата изискуемост на задължението.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и насрещно
доказване възраженията си: за неавтентичност на подписания от него договор
за заем, основано на твърдения, че е подписал непопълнен (бланкетен)
екземпляр; за нищожност на клаузата, според която сумата е предадена,
поради противоречие със закона и добрите нрави, основани на твърдения за
липса на реално получаване на сумата и за противоречие с чл. 3, ал. 1 Закон за
ограничаване на плащанията в брой; за унищожаемост на договора за заем
поради измама, основано на твърдения, че К. умишлено го е въвел в
заблуждение, че ще му даде в заем сумата от 5 000 лв., което така и не се
случило; както и за погасяване на спорните вземания по давност.
За установяване на облигационното правоотношение между страните е
представен договор за паричен заем с поръчителство, от който е видно, че
същият е сключен на 10.05.2012 г. в гр. Смолян между Ж. Н. К. в качеството
на заемодател и И. А. Д. в качеството му на заемател. Според чл. 1 К. се
задължил да предаде в собственост на Д. 44 000 лв., а последният се задължил
да върне заемната сума в срок до 10.05.2017 г. В чл. 2 от договора е записано,
че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя се е извършило
непосредствено преди подписване на договора, като същият служи за
разписка за получената заемна сума. Договорът е подписан от страните по
него с параф и срещу всеки подпис саморъчно са изписани по три имена.
Подписаният договор за заем от 10.05.2012 г. е частен документ и
разполага с формална доказателствена сила, която задължава съдът да
приеме, че същият е автентичен, т. е. че автор на положения подпис за
заемодател е въззиваемият, а за заемател – въззивникът, както и че
подписаното изявление за връщане на заетата сума от 44 000 лв., предадена
от заемодателя преди сключване на договора, в срок до 10.05.2017 г.
принадлежи на въззивника.
Предвид предприетото от въззивника оспорване на истинността на
процесния договор с твърдения, че е положил подписа си под непопълнен
екземпляр на договор, т. е. бланкет, и задължителните указания, дадени от
ВКС, в хода на въззивното производство е прието заключение по комплексна
съдебно-почеркова и техническа експертиза. От него се установява, че
саморъчно изписаните върху договора сума от 44 000 лв. – цифром и словом,
дата на връщане на сумата – 10.05.2017 г., и името „И. А. Д.“ са написани с
три различни вида пишещи средства и всички те, с изключение на
ръкописния текст „И. А. Д.“, са изписани от въззиваемия. Заключението на
вещите лица не е оспорено от страните, а установеното от него разколебава
оспорената автентичност на документа.
За установяване на обстоятелствата дали при подписване на договора за
заем вече са били изписани имената на страните, договорната сума, както и
падежа на задължението в хода на първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателства, които са допустими за посочените факти. От
показанията на свид. М. се установява, че въззивникът е излязъл от заложната
къща, държайки празна бланка, в която нямало нищо записано, освен
неговите имена – нито цифри, нито дати. Съдът кредитира показанията му в
тази част, тъй като се основават на преки впечатления и са незаинтересовани
от спора. Същите са допустими, тъй като с тях се цели не опровергаване на
съдържанието на изходящ от страната частен документ, а установяване на
5
обстоятелството, че договорът е бил непопълнен.
При съвкупна преценка на заключението на вещите лица и показанията
на прекия очевидец съдът приема, че въззивникът е доказал пълно и главно
твърдението, че е подписал документ - бланкет, на което твърдение е
основано възражението му за неавтентичност на процесния договор за заем,
поради което последното е основателно и формалната доказателствена сила
на частния документ относно авторството на подписаното изявление за
връщане на заетата сума от 44 000 лв., предадена от заемодателя преди
сключване на договора, в срок до 10.05.2017 г. е оборена. Предприетото от
въззиваемия насрещно доказване чрез показанията на свидетелите К.и е
неуспешно, тъй като със същите не са опровергани твърденията на
въззивника, че при подписване на договора за заем не са били налични
изписани имената на страните, договорната сума, както и падежа на
задължението. Двамата свидетели посочват, че не са запознати със
съдържанието на договора и не знаят дали е имало саморъчно изписани данни
и клаузи в него.
След като договорът за заем не се ползва с формална доказателствена
сила относно авторството на изявлението, въззиваемият следва да установи с
други доказателствени средства предаването на процесната сума, което
обуславя сключването на договора за заем предвид реалния му характер.
В случая, въззиваемият не е ангажирал други годни доказателства за
предоставяне на сумата от 44 000 лв., освен договора за заем от 10.05.2012 г.,
който, както се посочи по-горе, не се ползва с формална доказателствена сила
относно изявлението на въззивника, че е получил сумата преди подписване на
договора. Предвид основателността на възражението за бланкет, писменият
документ не е достатъчен за установяване на предаването на сумата,
съответно за възникналото между страните заемно правоотношение.
По искане на въззиваемия са допуснати и събрани гласни доказателства
за установяване на твърденията му, че срещата е била проведена на
територията на гр. Варна и за опровергаване на твърденията на въззивника, че
при подписване на договора за заем не са били налични изписани имената на
страните, договорната сума, както и падежа на задължението. Свидетелските
показания са недопустими в тези части на осн. чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за
установяване на факта на предаването на заемната сума.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че съществените елементи от
фактическия състав на договора за заем не са пълно доказани. Ищецът не
ангажира убедителни доказателства за релевантните спорни по делото факти
– предоставянето на заемната сума, нейния размер и уговорката за връщането
й в определения срок.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед извода за неоснователност на иска с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и акцесорния характер на иска
по с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на
мораторна лихва, последният също е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради несъвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решението следва да бъде изцяло отменено на осн. чл. 271, ал. 1,
6
изр. 1, прел. II ГПК и вместо него да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника се
дължат сторените в производството по гр. д. №4138/2020 г. по описа на РС –
Варна, по гр. д. №7328/2020 г. по описа на РС – Варна, по в. гр. д. №1945/2021
г. по описа на ОС – Варна и по гр. д. №1766/2022 г. по описа на ВКС, както и
в настоящото въззивно производство, съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за заповедното
производство в размер на 830 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
както и доказателства за извършването им. Представен е списък по чл. 80
ГПК за направени разноски за първоинстанционното производство в размер
на 1230 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за
извършването им. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски
за производството по в. гр. д. №1945/2021 г. по описа на ОС – Варна в размер
на 498,22 лв. за държавна такса, както и доказателства за извършването им.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за касационно
производство в размер на 30 лв. за държавна такса за произнасяне по
допускане на касационно обжалване, 496,22 лв. за държавна такса за
разглеждане на касационна жалба, както и доказателства за извършването им.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоствени безплатна правна
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. II ЗАдв, като е представен
договор за правна защита и съдействие от 27.03.2023 г., видно от който
страните са уговорили предоставяне на същата. Съобразно цената на иска
адвокатско възнаграждение се дължи в размер на 2 200 лв., изчислено по чл.
7, ал. 2, т. 3 НМРАВ. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени
разноски за настоящото въззивно производство в размер на 600 лв. за депозит
за вещи лица по КСПТЕ, както и доказателства за извършването им.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоствени безплатна правна
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. II ЗАдв, като е представен
договор за правна защита и съдействие от 27.03.2023 г., видно от който
страните са уговорили предоставяне на същата. Съобразно цената на иска
адвокатско възнаграждение се дължи в размер на 2 200 лв., изчислено по чл.
7, ал. 2, т. 3 НМРАВ. Предвид горното, на въззивника се дължат разноски в
общ размер на 8 084,44 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261530/07.05.2021 г., постановено по гр. д.
№7328/2020 г. по описа на РС – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Н. К., ЕГН **********, срещу И. А. Д.,
ЕГН **********, частични искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да се
приеме за установено по отношение на Ж. Н. К., че И. А. Д., дължи
заплащането на присъденото със Заповед за изпълнение №1706/24.04.2020 г.,
издадена по ч. гр. д. №4138/2020 г. по описа на РС - Варна в полза на Ж. Н. К.,
вземане, породено от неизпълнение на задължение за връщане на заемна сума
по Договор за паричен заем с поръчителство от 10.05.2012 г., а именно:
7
главница в размер на 20 000 лв., представляваща частичен иск от сумата от 44
000 лв., дължима по Договора; законна лихва за забава в размер на 4 911,11
лв. за периода от 12.05.2017 г. до 12.10.2019 г., представляваща частична
претенция от сумата от 10 804,44 лв.; законна лихва върху главницата,
считано от 23.04.2020 г. до изплащането на вземането.
ОСЪЖДА Ж. Н. К., ЕГН **********, да заплати на И. А. Д., ЕГН
**********, сума в размер на 8 084,44 лв. /осем хиляди осемдесет и четири
лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща сторените по гр. д.
№4138/2020 г. по описа на РС – Варна, по гр. д. №7328/2020 г. по описа на РС
– Варна, по в. гр. д. №1945/2021 г. по описа на ОС – Варна, по гр. д.
№1766/2022 г. по описа на ВКС и по в. гр. д. №1493/2023 г. по описа на ОС -
Варна съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8