№ 12907
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110163503 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Танита Транс“ ЕООД, с ЕИК:
*********, чрез адв. В. Д., против „СФК-ТРАК“ ООД, с ЕИК: *********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата от общо 3984,90 лева – главница, представляваща заплатена без
основание от ищеца на ответника сума по банков паричен превод с уникален
регистрационен № ********* от 18.09.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 28.10.2024 г. до датата на окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.09.2024 г. „ТАНИТА ТРАНС“
ЕООД е осъществило вследствие на техническа грешка банков превод с
уникален регистрационен № ********* от банкова сметка на ищцовото
дружество с IBAN: BG42BPBI79311029049201, като наредител, към банкова
сметка на ответника с IBAN: BG26UBBS8002**********, като получател, на
сума в размер 3984.90 лв. Като основание на превода било посочено номера
на фактури № 45617, 45774, 47028, 48216, 48425, които обаче нямали никакво
отношение към „СФК-ТРАНС“ ООД. Около месец след извършване на
превода, счетоводителят на ищцовото дружество е узнал за допуснатата
грешка при извършване на превода и уведомил представител на ищцовото
дружество „ТАНИТА ТРАНС“ ЕООД. Така в началото на м. октомври 2024 г.
били проведени разговори между представители на ищцовото и ответното
дружества, а на 09.10.2024 г. ответното дружество е получило покана от ищеца
за възстановяване на сумата, но получената сума така и не била възстановена.
Поради това намира, че заплатените с банков превод с рег.№ ********* от
18.09.2024 г. суми са недължими и се явяват платени без основание.
1
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:
преводно нареждане № *********/18.09.2024г. за сума в размер на 3984.90 лв.
и молба/покана от 08.10.2024г. ведно с обратна разписка за доставяне №
5300613141752/09.10.2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника по
делото „СФК-ТРАК“ ООД, чрез упълномощен процесуален представител –
адв. Д. Ц., е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който искът се
оспорва като неоснователен и недоказан.
Ответникът твърди, че процесният банков превод от 18.09.2024 г. не е
резултат на извършена техническа грешка. Поддържа, че плащането на сумата
по процесния превод е осъществена за погасяване на чужд дълг. Уточнява, че
посочените в преводното нареждане фактури № **********/24.02.2024 г., №
**********/29.02.2024 г., **********/27.04.2024 г., **********/22.06.2024 г. и
**********/29.06.2024 г., издадени от „СФК-Транс“ ООД са за доставени на
трето лице – дружеството „ВАНИЗ“ ЕООД стоки.
Посочва обаче, че към датата на издаване на тези фактури „ТАНИТА
ТРАНС“ ЕООД и „ВАНИЗ“ ЕООД са с един и същ едноличен собственик на
капитала и управител – лицето Т.Н.Х., предвид на което твърди, че двете
дружества са свързани лица по смисъла на ТЗ.
Предвид наложени запори на банкови сметки и затруднено финансово
положение на „ВАНИЗ“ ЕООД, обаче „ТАНИТА ТРАНС“ ЕООД и СФК-ТРАК
ООД се договорили дължимите суми по фактури № **********/24.02.2024 г.;
**********/29.02.2024 г.; **********/27.04.2024 г.; **********/22.06.2024 г.;
**********/29.06.2024 г., описани в процесното преводно нареждане, да бъдат
платени от „ТАНИТА ТРАНС“ ЕООД, с оглед възможността „ВАНИЗ“ ЕООД
да продължи да купува от СФК-ТРАК ООД стоки с отложено плащане.
Посочва, че във „Вайбър“ кореспонденция между двете дружества В.Х.,
пълномощник на „ТАНИТА ТРАНС“ ЕООД е изпратил банково извлечение на
Ангел Йосифов, служител на „СФК-ТРАК“ ООД, с което изрично е потвърдил
пред ответното дружество, че с процесното преводно нареждане погасява
задължението на „ВАНИЗ“ ЕООД по процесните фактури съгласно
договорката между страните. Излага, че към датата на извършване на превода,
Т.Х. е заличена като съдружник и управител на „ТАНИТА ТРАНС“ ЕООД, но
същата е продължила да управлява посоченото дружество чрез нейния съпруг
В.Х. като пълномощник на „ТАНИТА ТРАНС“ ЕООД.
Оспорва твърденията на ищеца, че процесният банков превод е
осъществен вследствие на техническа грешка, тъй като в процесния превод е
направено подробно изписване на номерата на процесните фактури, точно
посочена е и сумата на задълженията по процесните фактури и е взето
предвид и частичното плащане по фактура № **********/24.02.2024 г.
Уточнява, че между ищцовото и ответното дружество няма предходни
търговски отношения, поради което банковата сметка е изписана
целенасочено за извършване на превода.
Моли съдът да отхвърли така предявения иск. Претендира присъждане
2
на разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът представя към отговора следните писмени доказателства:
извлечение от кореспонденция във „Вайбър“ между Ангел Йосифов –
служител на СФК- ТРАК ООД и В.Х. – пълномощник на „ТАНИТА ТРАНС“
ЕООД; Фактура № **********/22.06.2024 г.; Фактура №
**********/29.06.2024 г.; Фактура № **********/27.04.2024 г.; Фактура №
**********/29.02.2024г. и Фактура № **********/24.02.2024 г.
В хода на производството по делото са представени: справки от
ТРРЮЛНЦ за дружествата „ТАНИТА ТРАНС“ ЕООД и „ВАНИЗ“ ЕООД,
както и данни за родствени връзки между лицата В.Х. и Т.Х.. Извършена и
приета е ССчетЕ с вх. № 94974/18.03.2025 г. Изслушан е и свидетел – лицето
.А.А.Й. /служител на ответното дружество/.
В съдебно заседание, проведено на 03.06.2025 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на исковата
претенция. Не води свидетел без уважителна причина, поради което и съдът е
отменил определението си, с което му е била дадена възможност да ангожира
гласни доказателства.
Процесуалният представител на ответника поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция. Представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
От същия са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от преводно нареждане № *********/18.09.2024
г. се установява, че ищцовото дружество „Танита транс“ ЕООД е превело на
ответника „СФК трак“ ООД сумата в размер на 3984.90 лева. Като основание
за превода е посочено фактури № 45617, 45774, 47028, 48216 и 48425.
Извлечение от електронно банкиране за посоченото платежно нареждане е
изпратено от лицето „Валентин Ваниз“ на служител на ответното дружество
хо „Вайбър“.
Видно от молба от лицето З.Й.Г., като управител на „Танита транс“
ЕООД, от 08.10.2024 г. същата е поискала от ответното дружество на ищеца да
бъде възстановена сумата от 3984.90 лева – с твърдение, че сумата е
преведена погрешно. Липсва спор, че молбата е получена от ответника на
09.10.2024 г., но плащане от ответника към ищеца не е последвало.
От приложено по делото пълномощно с нотариално удостоврени подпис
и съдържание от 31.07.2024 г.се установява, че З.Й.Г. като управител е
упълномощила лицето В.Х.Х. да представлява дружеството „Танита транс“
ЕООД пред трети лица.
По делото са приложени пет броя фактури с доставчик ответното
дружество „СФК Трак“ ООД и получател дружеството „Ваниз“ ЕООД – като
съгласно фактурите ответникът е доставил на дружеството „Ваниз“ ЕООД
авточасти, описани във всяка от фактурите:
3
-Фактура № **********/29.06.2024 г. – за сумата от 384.90 лева с ДДС;
-Фактура № **********/22.06.2024 г. – за сумата от 1474.32 лева с ДДС;
-Фактура № **********/27.04.2024 г. – за сумата от 1315.60 лева с ДДС;
-Фактура № **********/29.02.2024 г. – за сумата от 326.51 лева с ДДС;
-Фактура № **********/24.02.2024 г. – за сумата от 3618.11 лева с ДДС;
Видно от удостоверение от Община Велико Търново лицата В.Х.Х. и
Т.Н.Х. са имали сключени два граждански брака – от 22.11.2003 г. до
01.03.2006 г. /когато бракът е прекратен с развод/ и от 20.07.2007 г. до
29.08.2011 т. /когато бракът е прекратен с развод/.
От справки за актуално състояние на дружеството „Танита транс“ ЕООД
се установява, че лицето Т.Н.Х. е била управител на същото в периода от
06.10.2011 г. до 08.07.2024 г. От справки за актуално състояние на дружеството
„Ваниз“ ЕООД се установява, че Т.Н.Х. е била управител на същото от
18.06.2015 г. до 30.09.2024 г.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза с вх. №
94974/18.03.2025 г., от която се установява, че в.л. е извършило проверка в
счетоводствата и на двете дружества / „Ваниз“ ЕООД и „СФК Трак“ ООД/,
както и е изискало съответната информация от ТД на НАП офис Велико
Търново и ТД на НАП ГДО гр. София.
В тази връзка в.л. е установило, че фактура № **********/22.06.2024 г.;
фактура № **********/29.06.2024 г.; фактура № **********/27.04.2024 г.;
фактура № **********/29.02.2024г. и фактура № **********/24.02.2024 г.,
издадени от „СФК-ТРАК“ ООД към контрагент „ВАНИЗ“ ЕООД са отразени в
данъчните регистри за данъчни периоди от м. 02.2024 г. до м. 06.2024 г.
включително. В тази връзка и спрямо тези фактури счетоводството на „СФК-
ТРАК“ ООД е водено редовно и същите са отразени в счетоводните му
регистри.
От предоставена от ответното дружество хронологична ведомост на
издадени от „СФК-ТРАК“ ООД фактури с получател „ВАНИЗ“ ЕООД в
периода 01.02.2024 г. до 12.03.2025 г. се установява, че на 08.07.2024 г. е
осчетоводено получено по банков път, частично плащане в размер на 3 134.54
лв. по ф-ра № **********/24.02.2024 г. На екперта обаче не представено
преводно нареждане, от което да става ясно името на наредителя.
При съобразяване на извършеното частично плащане в размер на 3
134.54 лв. по ф-ра № **********/24.02.2024 г. към 18.09.2024 г., съгласно
ССчетЕ остатъчното задължение по процесните вземания в размер на 3 984.90
лв., формирани по отделно, както следва: 1. / Фактура № ********** от
24.02.2024 г. на стойност с начислен ДДС 3 618.11 лв., от които останали за
плащане 483.57 лв.; 2./ Фактура № ********** от 29.02.2024 г. на стойност с
начислен ДДС 326.51 лв.; 3./ Фактура № ********** от 27.04.2024 г. на
стойност с начислен ДДС 1 315.60 лв.; 4./ Фактура № ********** от
22.06.2024 г. на стойност с начислен ДДС 1 474.32 лв. и 5./ Фактура №
********** от 29.06.2024 г. на стойност с начислен ДДС 384.90 лв.
С извършен банков превод № ********* от 18.09.2024 г. остатъчна сума в
4
размер на 3 984.90 лв. е заплатена на „СФК-ТРАК“ ООД по сметка с IBAN:
BG26UBBS8002********** при Банка ОББ АД от наредител: „ТАНИТА
ТРАНС“ ЕООД, като в основанието за превода са цитирани ф. 45617, 45774,
47028, 48216, 48425. Така сумите по процесните фактури са изцяло заплатени.
На в.л. е предоставена информация от ИС на НАП от дневниците за
покупки и продажби на дружеството „ВАНИЗ“ ЕООД, както и СДпоЗДДС.
Същото е извършило проверка и на предоставените от счетоводството на
„ВАНИЗ“ ЕООД счетоводна справка от хронологичен регистър на „ВАНИЗ“
ЕООД в периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. В тази връзка и в.л. е
установило, че има отразени счетоводни записи на четири от пет броя
процесни фактури издадени от „СФК-ТРАК“ ООД с получател „ВАНИЗ“
ЕООД. Фактурите са отразени в данъчните регистри за данъчни периоди,
както следва: 1./ В данъчен период м. 02.2024 г. са включени фактури с
№№********** от 24.02.2024 г. и ********** от 29.02.2024 г.; 2./ В данъчен
период м. 04.2024 г. е включена фактура с №********** от 27.04.2024 г.; 3./ В
данъчен период м. 07.2024 г. е включена фактура с №********** от 22.06.2024
г. Липсва осчетоводяване единствено на фактура № ********** от 29.06.2024
г. /за сумата от 384.90 лв/.
В дневниците за покупки на „ВАНИЗ“ ЕООД са отразени общо четири от
пет броя процесни фактури с облагаема данъчна основа 5 612.11 лв. и
начислен ДДС 1 122.43 лв., общо в размер на 6 734.54 лв. В тази връзка и в.л.
приема, че ДДС по осчетоводените четири фактури е ползвано.
В съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г., вещото лице разяснява,
че за изготвяне на заключението си е извършило проверки в счетоводствата и
на двете дружества / „Ваниз“ ЕООД и „СФК Трак“ ООД/, както и на получени
от НАП материали. Твърди, че една от процесните фактури под №
**********/29.06.2024 г. все още /към момента на проверката/ не била
осчетоводена от „Ваниз“ ЕООД – но до 29.06.2025 г. това можело да се случи.
Платежното нареждане, касаещо частично плащане по фактура №
**********/24.02.2024 г. в размер на 3 134,54 лева не било предоставено на
в.л. и експертът не е могъл да установи наредител.
В същото съдебно заседание страните са приели за безспорно помежду
им, че частичното плащане е извършено от „Ваниз“ ЕООД.
Според в.л. счетоводството на ответника е водено редовно по отношение
на петте фактури като същите са осчетоводени и вписани в дневниците за
продажби на „СФК Трак“ ООД.
От своя страна в счетоводството на „Ваниз“ ЕООД към момента на
проверката са осчетоводени четири от фактурите и за тях е ползван данъчен
кредит. Съгласно разпоредбите на чл.72, ал 1 и 2 от ЗДДС, „Ваниз“ ЕООД
имал право да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по
процесната фактура **********/29.06.2024 г., която все още не била
осчетоводена, в рамките на следващите дванадесет месеца от издаването на
самата фактура – 29.06.2024 г. или до 29.06.2025 г / експертизата е от
18.03.2025 г./.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
5
експертните изследвания са подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената по
делото документация, изготвена и след лична проверка в счетоводствата на
двете дружества и проверка в НАП, не е оспорена от страните в
производството, а вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени в
съдебно заседание.
По делото е разпитан свидетелят .А.А.Й. /служител на ответното
дружество/, като същият сочи, че е служител в ответното дружество от 10
години и към момента заема длъжността „търговски представител“. Твърди,
че към момента на разпита дружеството „Танита Транс“ ЕООД вече е клиент
на „СФК Трак“ ООД. Преди да стане такъв обаче възникнала ситуация, при
която „Танита Транс“ ЕООД извършило превод на сума в изпълнение на
задължение на друго дружество. Уточнява, че ответникът „СФК Трак“ ООД
имал като предмет на дейност търговия с резерви части за товарн автомобили,
а дружествата „Танита Транс“ ЕООД и „Ваниз“ ЕООД били транспортни
фирми. Разказва, че сумата по въпросното платежно нареждане била платена
на ответника от „Танита Транс“ ЕООД в изпълнение на задължение на
дружеството „Ваниз“ ЕООД – като свидетелят не знаел причината за това.
Уточнява, че към настоящия момент клиент на ответника вече било
дружеството „Танита Транс“ ЕООД, но дружеството „Ваниз“ ЕООД вече не
било клиент на работодателя на свидетеля.
Свидетелят поддържа, че преди изпълнение на процесното платежно
нареждане дружеството „Танита Транс“ ЕООД не е било клиент на ответника,
такъв било само дружеството „Ваниз“ ЕООД. След изпълнение на платежната
операция вече само дружеството „Танита Транс“ ЕООД било в търговски
отношения с ответника и същите се реализирали без проблеми.
На следващо място свидетелят твърди, че стоката за дружеството
„Ваниз“ ЕООД била поръчвана и получавана от лицето В.Х.. Впоследствие
стоката за дружеството „Танита Транс“ ЕООД също била поръчвана и
получаване от лицето В.Х.. При предявяване на наличната по делото
кореспонденция по „Вайбър“ свидетелят твърди, че същата е изпратена до
него. Разказва, че преди кореспонденцията по „Вайбър“ провел разговор с
лицето В.Х. по повод задълженията на дружеството „Ваниз“ ЕООД. В тази
връзка и В.Х. уведомил свидетеля, че ответното дружество ще получи
плащане, но чрез дружеството „Танита Транс“ ЕООД. Предвид това и за да
получи сигурност свидетелят изискал да види платежното нареждане и
именно същото му било изпратено от В.Х. по „Вайбър“. Уточнява, че това
било единственият път, когато „Танита Транс“ ЕООД плащало задължения на
„Ваниз“ ЕООД, а спорът между „Танита Транс“ ЕООД и ответника възникнал
около месец след изпълнение на платежната операция.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото
свидетелят е служител на ответника. Изнесените от свидетеля твърдения
обаче са ясни, последователни и еднопосочни като кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал.
6
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът за сумата от 3984,90 лева е с правно основание по чл. 55ал. 1, т. 1
от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на
парична сума в полза на ответника. Последният от своя страна следва да
докаже основание за получаването или за задържане на полученото.
В настоящия случай по делото не се спори, че ищцовото дружество е
превело на ответника сумата от 3984,90 лева – с банков паричен превод с
уникален регистрационен № ********* от 18.09.2024 г. Това обстоятелство се
установява, както от самия документ, така и от изготвената ССчетЕ. В тази
връзка и фактът на плащане на сума от ищеца в полза на ответника се явява
доказан.
Предвид това и единственият спорен по делото въпрос е дали е налице
основание за извършване на плащането съответно дали ответникът има право
да задържи сумата.
В настоящия случай от съдържанието на преводно нареждане с №
********* от 18.09.2024 г. се установява, че същото е направено на основание
фактури № **********/24.02.2024 г., № **********/29.02.2024 г.,
**********/27.04.2024 г., **********/22.06.2024 г. и **********/29.06.2024 г.
– макар и вписани в същото само с последните си пет цифри.
Установява се от ССчетЕ, че стойността на превода от 3984,90 лева е
достатъчна да покрие в пълен размер сумите по фактурите – такива, каквито
са били към датата на паричния превод / като четири от фактурите изцяло, а
петата частично – доколкото по фактура № ********** от 24.02.2024 г. на
стойност с начислен ДДС 3 618.11 лева е имало предходно частично плащане
в размер на 3 134,54 лева – като с процесния превод се покрива остатъкът по
същата/.
Действително длъжник по процесните пет фактури е трето за делото
лице – дружеството „Ваниз“ ЕООД. От събраните по делото доказателства
обаче се установи, че първоначално дружеството „Ваниз“ ЕООД и
дружеството „СФК Трак“ ООД са били в трайни търговски отношения, а след
това същите са преустановени – като са започнали трайни търговски
отношения между ищеца и ответника. От показанията на св. Йосифов се
установи и че застъпване не е имало – т.е. до датата на процесния паричен
превод „Танита транс“ ЕООД не е имало никакви отношения с ответника.
Поради това и предвид точното посочване на сумата по превода,
кореспондираща и със сумите по фактурите, които също са вписани в
платежния документ, съдът намира твърдението на ищеца за допусната
счетоводна грешка за недоказано. Тук следва да се отбележи и че се касае за
поредица от действия по изготвяне на платежното нареждане – като и
всичките му реквизити са коректно попълнени, което допълнително
опровергава довода за допусната грешка.
Освен това в продължителен период от време, в голямата си част
съответен помежду си, дружеството „Танита транс“ ЕООД и дружеството
7
„Ваниз“ ЕООД са имали един и същи управител в лицето на Т.Н.Х. – вкл. към
датата на издаване на петте фактури. От същите е било упълномощено и едно
и също лице да ги представлява – бившият съпруг на Т.Н.Х. – лицето В.Х.Х. –
като последният продължава и към момента да представлява „Танита транс“
ЕООД.
На следващо място от ССчетЕ се установи и че дружеството „Ваниз“
ЕООД е осчетоводило четири от процесните пет фактури /като за последната
срокът за това не е изтекъл към датата на ССчетЕ/. Плащане обаче по същите
дружеството „Ваниз“ ЕООД пряко не е извършило.
На последно от свидетелските показания по делото се установи и че
лицето В.Х.Х. е изпратило на св. Йосифов процесното платежно нареждане
по „Вайбър“ като доказателство за действително плащане на процесните пет
фактури от ищеца – независимо че длъжник по същите е било дружеството
„Ваниз“ ЕООД.
Предвид гореизложеното в съвкупност и съдът приема, че ответникът е
доказал наличие на основание за задържание от негова страна на получената
от ищеца сума в изпълнение на дълга на дружеството „Ваниз“ ЕООД.
С оглед този извод и искът се явява изцяло неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни по делото. Предвид
изхода на делото такива се дължат само на ответника.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 400 лева –
депозит за ССчетЕ и 840 лева с ДДС /700 лева без ДДС/ – адвокатски хонорар.
Посочените разноски са действително извършени, видно от представени
платежни нареждания като адвокатският хонорар не е прекомерен предвид
цената на иска – като се претендира с ДДС. Поради това предвид отхърляне на
исковата претенция на ответника се дължи сумата от общо 1240 лева като адв.
хонорар е с ДДС.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска на „Танита Транс“ ЕООД,
с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Колоня
Товар № 5, против „СФК-ТРАК“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Сердика, ж.к. Орландовци, бул. История
Славянобългарска № 4, за осъждане на ответника „СФК-ТРАК“ ООД, с ЕИК:
********* да заплати на ищеца „Танита Транс“ ЕООД, с ЕИК: *********,
сумата от общо 3984,90 лева – главница, представляваща заплатена без
основание от ищеца на ответника сума по банков паричен превод с уникален
регистрационен № ********* от 18.09.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 28.10.2024 г. до датата на окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Танита Транс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
8
управление: гр. Велико Търново, ул. Колоня Товар № 5 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „СФК-ТРАК“ ООД, с ЕИК: ********* и
адрес на управление: гр. София, район Сердика, ж.к. Орландовци, бул.
История Славянобългарска № 4, сумата от общо 1240 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство /400 лева депозит за ССчетЕ и
840 лева с ДДС адвокатски хонорар/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9