Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
Гр. Горна
Оряховица, 05.08.2015 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, първи състав, в публично заседание на четиринадесети юли
през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при секретаря Р.А. и в
присъствието на прокурора ……………….., разгледа докладваното от съдията Тонева АНД № 330 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
„ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.Т., П.В., М.Б. и Р.
Ц., обжалва Наказателно постановление № 343/17.12.2014г., издадено от Председателя
на ДКЕВР, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20000
лв. на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за нарушаване на т.3.5.2
от издадената Лицензия за разпределение на електрическа енергия №
Л-138-07/13.08.2004г. Сочи, че наказателното постановление е издадено от ДКЕВР
при липса на материална компетентност, след изтичане на сроковете по чл.34,
ал.2 от ЗАНН и при липса на санкционна норма за твърдяното нарушение в
специалния закон. Счита, че наведените оплаквания за незаконосъобразност
обуславят неговата отмяна. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ
на дружеството - жалбоподател адв. И.А. от ВТАК /преупълномощен от адв. Г.В. от
САК и адв. И.Л. от ВТАК/ поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Представя
писмени бележки.
ОТВЕТНИКЪТ
ПО ЖАЛБАТА – КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ /КЕВР/, представляван от
юрисконсулт Р.Р., оспорва жалбата. Сочи, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, в
предвидената от закона форма и при спазване на всички процесуални норми на ЗАНН
и на всички процесуални и материално – правни норми на специалните закони и
подзаконови актове, регулиращи дейността на лицензиантите –
електроразпределителни дружества и поради това наведените от жалбоподателя
доводи са неоснователни. Счита за безспорно доказано извършването на
нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран. Излага подробни
съображения в писмени бележки. Моли съда да потвърди наказателното постановление
като законосъобразно и правилно.
СЪДЪТ,
след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На „Енерго
– Про Мрежи” АД е издадена от ДКЕВР Лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-138-07/13.08.2004г., за срок от 35 години /л.16-л.32/.
Съгласно
Решение № ПАМ-5 от 20.12.2013г. на ДКЕВР, със Заповед № З-Е-2/02.01.2014г., изменена
и допълнена със Заповеди № З-Е-7 от 03.01.2014г., № З-Е-17 от 14.01.2014г., №
З-Е-41 от 03.02.2014г., № З-Е-90 от 13.03.2014г. и № З-Е-105/24.03.2013г. на
Председателя на ДКЕВР длъжностни лица от администрацията на ДКЕВР и външни
експерти, включени в списъка по чл.169 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за
лицензиране на дейностите в енергетиката, извършили одит на
електроразпределителното дружество „Енерго – Про Мрежи” АД за дейността му за периода
от 01.07.2008г. до 30.11.2013г. по издадената му лицензия за разпределение на
електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г. За извършения одит е съставен Одитен
доклад № Е-Дк-169 от 12.05.2014г. на ДКЕВР /л.47-л.150 от АНП/, приет с решение
№ 67/12.05.2014г. На стр.157, 158 и 204 от доклада е отразено, че лицензиантът
не изпълнява задължението си за поддръжка и контролиране на СТИ, в нарушение на
т.3.5.2 от издадената му лицензия, като не изпълнява изцяло програмата си за
извършване на последваща метрологична проверка на СТИ.
В хода
на регулаторния одит на „Енерго – Про Мрежи” АД, на 12.03.2014г. Г.В.П. –
главен експерт в Главна дирекция „КРС” – ДКЕВР и Д.М.Г. – външен експерт, в
присъствието на К.С.Г. и Л.Й.Б. – двамата специалисти измерване РОЦ Горна
Оряховица и Габрово, посетили обект в гр.**** и извършили проверка на СТИ на
абонатен номер ********** на В.Г.С., с фабричен № 032160, тип Е1F2MIC-60
/еднофазен/ на фирма ТТТ. Констатирали, че СТИ е с пломба за първоначална
метрологична проверка от 2005г. с година на производство 2004г. В извадката от
регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго – Про Мрежи” АД съгласно Раздел VI от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, като година за
следваща метрологична проверка на описаното СТИ била записана 2010г. /л.28 от
АНП/. Протокол за последната извършена метрологична проверка на провереното СТИ
не бил предоставен. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
116-З-Е-2/13.03.2014г. /л.10-л.12 от АНП/.
С АУАН № КРС-1063 от 08.07.2014г. Г.П. констатирал, че „Енерго
– Про Мрежи” АД е нарушило т.3.5.2 от издадената му лицензия, с което е
осъществило състава на чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Установените в
АУАН констатации са изведени въз основа на КП № 116-З-Е-2/13.03.2014г. АУАН е
връчен същия ден на упълномощен представител на дружеството. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
На 17.12.2014г.,
след като разгледал преписката, образувана по съставения АУАН №
КРС-1063 от 08.07.2014г., Председателят на ДКЕВР издал обжалваното Наказателно
постановление № 343/17.12.2014г., за това, че като не е поддържало средството
за търговско измерване/СТИ, електромер/ на абонатен номер **********, с
фабричен № 032160, тип Е1F2MIC-60
/еднофазен/ на фирма ТТТ, пломба за първоначална метрологична проверка от
2005г. съгласно изискванията на чл.41 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, на 13.03.2014г. в гр.*****, „Енерго-Про Мрежи” АД, е
нарушило т. 3.5.2 от издадената му Лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-138-07/13.08.2004г., с което е осъществило състава на чл.206, ал.1
от Закона за енергетиката.
Наказващият
орган е приел, че съгласно т.3 на Специални условия, т. 3.5. Измерване на
електрическата енергия, т.3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004г.,
лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо
на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.
Посочено
е, че съгласно чл. 41 от ПИКЕЕ, всички средства за търговско и контролно
измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията /ЗИ/, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на средствата за измерване, както и че съгласно чл. 26, ал. 1 от
ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа,
първоначална проверка и последваща проверка. При това е посочено, че съгласно
чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на последващите проверки се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния
бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-102 от 05.03.2010г. на председателя
на ДАМТН /обн. ДВ, бр. 22 от 2010г./ и съгласно Заповед № А-441/13.10.2011г. на
председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр. 85 от 2011г./, последваща проверка на
еднофазни електромери се извършва на период шест години.
Наказващият
орган е посочил, че лицензирано дружество „Енерго - Про Мрежи” АД, е било
длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, включително и да
предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол
върху тях, т.е. и действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на
последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок.
Наказващият
орган е приел, че с оглед осъщественото бездействие, изразяващо се в
неподдържане на описаното средство за търговско измерване съгласно изискванията
на чл.41 от ПИКИИ, дружеството е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с
което е осъществило състава на чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. За
извършеното нарушение наказващият орган наложил имуществена санкция в размер на
20000 лв.
Препис
от наказателното постановление бил връчен на наказаното дружество на 16.01.2015г.
/л.4 от АНП/. Жалбата на дружеството против постановлението била депозирана в ДКЕВР
с входящ номер от 23.01.2015г.
В хода
на съдебното следствие актосъставителят Г.П. сочи, че проверката на описаното в
Констативния протокол СТИ е извършена на 12.03.2014г., когато е посетен
описания адрес в гр.Стражица. Потвърждава описаните в КП и АУАН констатации,
като пояснява, че в КП и в АУАН е вписал, че последващата проверка е следвало
да бъде през 2010г., тъй като годината на производство на СТИ била 2004г., но
всъщност последващата проверка е следвало да се извърши през 2011г., тъй като
на пломбата за първоначална метрологична
проверка е отбелязана 2005г., а последваща проверка се извършва на период от
шест години.
От
писмо на Български институт по метрология изх. № 57-00-411 от 16.06.2015г.
/л.55/ е видно, че след направена справка е установено, че към Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди” не е постъпвало заявление и не е извършвана
последваща проверка на електромер еднофазен, тип Е1F2MIC-60,
на фирма ТТТ.
Изложената
по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност показанията на свидетелите Г.П., К.Г. и Л.Б. и приетите
писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни
заседания.
Въз
основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Наказателно постановление № 343/17.12.2014г., издадено от Председател на
ДКЕВР е незаконосъобразно, тъй като административнонаказателното производство е
започнато и проведено при нарушение на процесуалните правила, довело да
опорочаване на производството по налагане на административното наказание.
В конкретния случай АУАН, въз основа на който е ангажирана
административната отговорност на дружеството - жалбоподател, е издадено в
противоречие с разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, а именно не е посочена от
актосъставителя датата, на която е извършено посоченото в акта нарушение, като
е налице само и единствено отразяване на дата на извършване на проверката от
контролните органи, и когато е констатирано извършването на нарушението /13.03.2014г./.
При това и тази дата не е коректно и вярно отразена доколкото, видно от
съдържанието на издадения КП № 116-З-Е-2/13.03.2014г., проверката на процесното СТИ е извършена на 12.03.2014г., около 13,20ч. Посочения факт
се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Г.П..
В съдържанието на АУАН липсват каквито и да е било данни на коя дата е
извършена първоначална метрологична проверка на процесното СТИ. По този начин
неустановен по делото и неопределяем остава началният момент, от който следва
да започне да тече, установеният според контролния и наказващия орган в Заповед
№ А-102 от 05.03.2010г. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр. 22 от 2010г./ и в
Заповед № А-441/13.10.2011г. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр. 85 от
2011г./ срок за извършване на последваща проверка на еднофазни
електромери, на период от шест години.
Това, като правна последица е довело и до неопределяемост на крайния момент,
на който изтича срокът, в който е следвало да се извърши процесната проверка, с
изтичането на който се изпълват съставомерните признаци на соченото за
извършено нарушение на разпоредбите на т.3.5.2 от издадената на въззивнато
дружество лицензия, с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона
за енергетиката.
Отразено е единствено, че процесното СТИ е с пломба за първоначална
метрологична проверка от 2005г. и с година на производство 2004г., като в
извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи“ АД приложена към КП №
116-З-Е-2/13.03.2014г., било описано, че като година за
следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана - 2010г. При това не
е налице посочване на обстоятелства или на правни доводи, които да обусловят
посочените дати като начален или краен момент за изпълнение на вмененото на
жалбоподателя задължение. Нещо повече, актосъставителят Г.П. сочи, че в КП
и в АУАН е вписал, че последващата проверка е следвало да бъде през 2010г., тъй
като годината на производство на СТИ била 2004г., но всъщност последващата
проверка е следвало да се извърши през 2011г., тъй като на пломбата за първоначална метрологична проверка е
отбелязана 2005г., а последваща проверка се извършва на период от шест години.
Непрецизната, непълна и неясна формулировка води до невъзможност да се
установи какво деяние е възприето от
наказващия орган да е извършено от дружеството – жалбоподател, което, от
своя страна да изпълва състава на твърдяното нарушение. Изложените
фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от доказателствата
по административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното
следствие такива, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на
наказателното постановление при описанието на нарушението, като е недопустимо
да се извличат по пътя на формалната или правната логика.
Въз основа на това съдът обективира извод, че по този начин е останал
неустановен факта на започване извършването на нарушението, респективно датата
на неговото довършване.
На следващо място, непосочването в АУАН на конкретно деяние /неизпълнение
на вменено задължение/, представлява липса на описание на обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, съобразно установените в закона /чл.42, т.4 от ЗАНН/ изисквания. Това са обстоятелства, което е следвало да се установят още
при съставяне на акта и с оглед пълното описание на нарушението е следвало да
бъдат посочени в него. В случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН,
според която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението и неговото авторство. Като не е отразил правилно и в пълнота
обстоятелствата по нарушението и датата му на извършване, актосъставителят е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
накърняване правото на защита на дружеството – жалбоподател, доколкото е било
лишено от възможността да се разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е
извършено, и да се защитава пълноценно по него.
Допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила са се пренесли и в обжалваното наказателно
постановление, в което отново не е отразена в пълнота фактическата обстановка
по нарушението и датата на неговото извършване. Това от своя страна обективира
извод за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Посочването
на датата на нарушението е основен признак от състава на същото и е
задължителен реквизит на АУАН и НП. Липсата на дата на извършване на
нарушението поставя нарушителя пред невъзможността за правилна организация на
защитата му, а в определени случаи препятства и съда при проверката му за
спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и
процесуален закон, съгласно чл.3 от ЗАНН. Непосочването на дата на извършване
на нарушението принуждава съда по пътя на тълкуването и чрез използване на
вероятности да приеме за установен факт на извършване на нарушение, който не е
доказан по безспорен и категоричен начин, а това е недопустиво в
административнонаказателното производство. Поради това непосочването на дата на
извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност
на съставения АУАН и издаденото НП и е самостоятелно основание за отмяната на
последното.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът не споделя
доводите на жалбоподателя за липса
на компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган и издаване
на наказателното постановление при липса на санкционна норма за твърдяното
нарушение в специалния закон.
На
първо място, санкционната норма на чл. 206, ал. 1 от Закона за
енергетиката предвижда изрична възможност за ангажиране на
административнонаказателната отговорност за лице, което наруши условията на
издадената му лицензия. В случая на основание чл.206, ал.1 от
Закона за енергетиката е ангажирана отговорността на дружеството
– жалбоподател за нарушение на т.
3.5.2 от издадената му Лицензия за разпределение на електрическа енергия №
Л-138-07/13.08.2004г.
На следващо място, в рамките на определената в чл.75, ал.2, т.1 от Закона
за енергетиката материална компетентност на КЕВР е провеждането на контрол за
спазването на лицензията от страна на енергийните предприятия. Според чл.225, ал. 1 от Закона за енергетиката,
нарушенията по този закон се установяват с актове на лицата по чл.77, ал.1, т.1
и ал.2, т.1. Нормата на чл.77, ал.2, т.1 сочи, че в изпълнение на контролните
си пълномощия комисията извършва проверки чрез упълномощените от нея лица. В
настоящия случай по делото е представена Заповед № З-Е-4/02.01.2014г.,
подписана от Председателя на ДКЕВР /л.29-л.30 от АНП/, с която упълномощава
длъжностни лица от дирекция „Контрол и решаване на спорове“ да съставят актове
за установяване на административни нарушения по Закона за енергетиката. След
тези лица е и Г.В.П., съставил АУАН № КРС-1063 от 08.07.2014г.
Нормата на чл.225, ал.2 от Закона за енергетиката
предоставя изрична компетентност на председателя на комисията или упълномощено
от комисията длъжностно лице да издава наказателни постановления за нарушения
по чл.206 /каквото е нарушението, санкционирано с оспореното наказателно
постановление/. Именно с оглед тази компетентност Председателят на ДКЕВР е
издал обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление поради това, че било издадено след изтичане на
сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН.
Задължението
за поддържане на всеки електромер в състояние, съответстващо на изискванията на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия е такова, което
следва да бъде изпълнявано непрекъснато и във всеки един момент от срока на
действие на лицензията. В случая се касае за т.нар. продължено нарушение,
извършено чрез бездействие, при което състоянието на нарушение продължава до
момента, в който се извърши предписаното от правната норма действие. Именно
поради това при този вид нарушения давностните срокове, започват да текат от
момента на преустановяване на състоянието на нарушение, което е свързано с
извършване на съответното действие. В конкретния случай няма данни, от които да
се установява, че жалбоподателят е поддържал описаното в АУАН и НП СТИ в
състояние, съответстващо на Правилата за измерване и е извършил редовни
проверки, изпитания и контрол върху него в сроковете, определени в Заповед №
А-102 от 05.03.2010г. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр. 22 от 2010г./ и в
Заповед № А-441/13.10.2011г. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр. 85 от
2011г./, а именно да е извършил последваща проверка на еднофазния електромер,
на период от шест години. Поради това давността за реализиране на
административнонаказателната отговорност въобще не е започнала да тече.
Що се
отнася до преклузивните срокове, които са свързани със съставянето на АУАН и с
издаването на наказателното постановление, същите са спазени – нарушението е
констатирано при извършената на 12.03.2014г. проверка /за което е съставен КП №
116-З-Е-2/13.03.2014г./, АУАН № КРС-1063 е съставен на 08.07.2014г., а
наказателното постановление – на 17.12.2014г., т.е. в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.
При така констатираните
допуснати и неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в непосочване на дата на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, обжалваното Наказателно
постановление № 343/17.12.2014г. на Председателя на ДКЕВР следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Поради това не следва да се
обсъждат и доводите по същество на страните, тъй като въпросите има ли
извършено нарушение и кой е неговият автор, следва да бъдат разгледани само при
законосъобразно протекъл процес на административно наказване, но не и когато
самото производство е водено и завършено порочно.
Водим от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 343/17.12.2014г.,
издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на ДКЕВР, с което на „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано заедно
от всеки двама от членовете на Управителния съвет П.Т., П.В., М. Б. и Р. Ц., на
основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена
санкция в размер на 20000 лв. /двадесет хиляди лева/ за нарушаване на т.3.5.2
от издадената Лицензия за разпределение на електрическа енергия №
Л-138-07/13.08.2004г.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -Велико Търново в
14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: