№ 177
гр. Пазарджик, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско
дело № 20215200100786 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът М. ИВ. Г., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Л.Д., редовно упълномощена да го представлява.
Ответницата К. ИВ. М., редовно призована, не се явява. За нея се явяват
адв. М.Н. К. и адв. М.Д. К.-М., редовно упълномощени да я представляват.
Вещото лице А.К. К. не се явява.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.-М.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК, съдът пристъпва към изясняването
на фактическата страна на спора.
Адв. Д.: Поддържаме исковата молба и уточняващите молби. Г-н съдия,
запозната съм и с проекто-доклада по делото – нямам възражения, моля
същият да бъде обявен за окончателен. Позоваваме се, освен на Договорите за
заем, и на сключеното Споразумение.
1
Адв. К.: Искът е неоснователен. Поддържаме отговора. Нямаме
възражения по доклада, както и по така разпределената доказателствена
тежест.
Адв. К.-М.: Присъединявам се към становището на адв. К..
Съдът намира, че доколкото ищецът се позовава освен на договорите за
заем, така и на сключеното споразумение от 08.06.2017 г., с което са
прецизирани отношенията между страните, претендира и мораторна лихва от
посочен в същото падеж, то докладът следва да се допълни с това, че
основанията на предявените искове са не само сключените договори за заем,
но и сключеното споразумение от 08.06.2017 г.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения Проекто-доклад, обективиран в Определение №
27/20.01.2022 г. по настоящото дело за ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО, като го ДОПЪЛВА с това, че основанията на предявените искове
са сключените договори за заем и споразумението от 08.06.2017 г.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да предприемат съответните процесуални действия, като направят
доказателствени искания, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение
на предоставената им възможност не направят такива, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК, когато са
налице новоузнати или нововъзникнали обстоятелства.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК УКАЗВА на ответницата, че
не сочи доказателства за твърдяното обстоятелство относно Договор за
кредит от „У.Б.“ АД за сумата от 78 800 евро.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила Прокурорска преписка № 11258/2020 г.
по описа на Районна прокуратура – П..
Адв. Д.: Запознати сме. Да се приеме.
Адв. К.: Запознати сме. Да се приеме.
2
Адв. К.-М.: Да се приеме.
Съдът, след изслушване на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпилата
Прокурорска преписка № 11258/2020 г. по описа на Районна прокуратура –
П..
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от ищеца от 25.01.2022 г., с която
сочи, че не може да представи мобилното устройство, необходимо за
изготвяне на допуснатата експертиза.
Адв. Д.: Поддържам молбата. Моля да бъде заличена експертизата.
Адв. К.: Нямам възражения.
Адв. К.-М.: Нямам възражения.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА допуснатата съдебнотехническа експертиза.
ДА СЕ УВЕДОМИ в. л. К..
Адв. Д.: Г-н съдия, моля да бъде изискана служебна справка от „У.Б.“
АД, от която да стане видно дали и в какъв размер са получавани касови
преводи от името на моя доверител до банковата сметка на ответницата, като
се касае за периода март месец 2015 г. до края на 2015 г., тъй като моят
доверител на каса всеки месец в банка „У.Б.“ АД е превеждал суми между 500
лв. до 1000 лв. по банковата сметка на ответницата за погасяване на кредита,
който тя твърди, че е изтеглен, което всъщност твърдение има и моят
доверител в уточняващата си молба. Алтернативно, в случай че съдът счете,
че не следва служебно да събира доказателства в полза на която и да е от
страните, то моля да ни бъде издадено съдебно удостоверение в същия
смисъл. Ищецът е внасял на каса по сметка на ответницата в „У.Б.“ АД суми в
3
порядъка на 500 лв. – 1000 лв. така, както ние твърдим в уточняващата молба,
че третият заем, който е предоставен от клиента ми, който е в размер общо на
5000 лв., е предоставен чрез периодични ежемесечни плащания за период от
10 месеца – от месец март 2015 г. до края на 2015 г., тоест до декември. Г-н
съдия, моят клиент на нас ни казва, че сумите са му дадени в брой, след което
уточнява, че тези суми са заплащани в брой, обаче на касата в банката, тоест
не е правил онлайн преводи или сумата не е излизала от неговата банкова
сметка, а е внасял тези пари. Молим да ни бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което „У.Б.“ АД да посочи дали действително
има такива преводи, които са инициирани от М.Г. към К.М. за този период и
в този размер, който искаме ние. Това е много назад във времето и той не
съхранява такива документи. Направили сме опит лично в банката да отидем
и да получим такива документи, но от банката ни отказват, тъй като парите
захранват чужда банкова сметка и по тази причина няма как да ни се даде
информация по тази чужда банкова сметка какви постъпления са постъпвали
и кой е наредителят.
Адв. К.-М.: На първо място правим възражение относно давността,
която е ясно, че е погасена. Ако ще се претендират някакви суми за период,
който определено е извън 5-годишния срок, не е трудно да сметнем. Повторно
правим това възражение, защото честно казано ние вече се изморихме – не
знаем срещу какво да се защитаваме. Сумите бяха по един начин плащани,
сега се оказва по втори начин, има някакво копие на Споразумение, което
било от телефона, пък като поискахме телефонът, той изчезна, сега се оказва,
че не са по банков път, ами са на каса. Извинете, но ако може поне някаква
яснота срещу какво да се защитаваме – неслучайно сме две, ние самите сме
безкрайно объркани. Правим възражение за изтекла погасителна давност – не
би могло да бъде предмет на настоящото производство.
Адв. К.: Аз също бих искала да оспоря искането понеже в исковата
молба се твърди, че тези суми, за които сега се изисква служебна справка, са
давани в брой. Тоест предмет на делото са суми, които самият ищец твърди,
че бил давал в брой – срещу това и сме се защитавали. Ето защо е
неоснователно искането за справка, понеже каквито и да е суми, които били
превеждани в „У.Б.“ АД не са предмет на делото.
Адв. Д.: Г-н съдия, сумите са предмет на делото. Моят клиент не е
4
банков служител и не е банково компетентен, за да може да определя кои
точно плащания се визират като плащания в брой и кои плащания се визират
като плащания по банков път. Той е сметнал, че е направил плащанията в
брой по простата причина, че тези пари ги е извадил от портфейла си и ги е
дал в брой на каса в банката, а не ги е превел от своята банкова сметка към
друга банкова сметка, което той тълкува като банков превод.
Съдът намира искането за основателно, ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи молба до трето
неучастващо по делото лице „У.Б.“ АД, на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК, с
подробно описание на изисканата информация за направените от ищеца по
сметка на ответницата за периода от март до декември 2015 г. вноски на каса,
в едноседмичен срок от днес.
Адв. Д.: Г-н съдия, в отговора на исковата молба насрещната страна не е
направила искане за допускане на свидетелски показания. В същото време,
обаче, в определението на съда, в което е инкорпориран и проекто-докладът,
съдът е казал, че дава възможност на двете страни да ползват свидетелски
показания. Същевременно в същото това определение накрая се допуска само
един свидетел, който е на ищеца. По тази причина не сме довели в днешното
съдебно заседание свидетелят, защото ако ще се иска такъв от насрещната
страна, искаме едновременен разпит. В същото време, обаче, единственото
нещо, което помоля съда е да допусне разпита на този свидетел да протече на
базата на изключението, което допуска законът по чл. 164, т. 3 от ГПК, тъй
като въпреки че моят доверител и дъщерята на ответницата не са имали
сключен брак, същите са били във фактическо съжителство и в тази връзка
ние считаме, че следва да се приемат като роднини по сватовство, поради
което и да бъде допуснато изключението за ограничението за размера на
сумата за сумата в размер на 120 000 лв.
Адв. К.: Г-н съдия, считам искането за неоснователно. На първо място
относно свидетелят, който сте допуснал с доклада по делото, той е допуснат с
изричното уточнение относно направеното от ответницата признание.
Вероятно става въпрос за твърденията в исковата молба, че доверителката ми
5
била казала пред майката на ищеца: „Той може и мен така да ме съди за
парите, които му дължа.“, което считаме за свидетел, който сте допуснал, а
относно искането да се допуснат свидетелски показания по чл. 164 от ГПК –
по която и да е точка, считам за неоснователно и недопустимо. Допускането
на доказване на заемни отношения на стойност над 5 000 лв. със свидетелски
показания не е налице при нито една от хипотезите на чл. 164 от ГПК.
Адв. К.-М.: Присъединявам се към казаното. Още повече, че Вие с
Вашето определение сте задължили ищцовата страна да докаже обективните
причини, поради които не може да бъде представен оригиналът на това
Споразумение и след представянето му или след доказване на наличие на
такива, ще се произнесете относно искания свидетел.
Адв. К.: Предвид факта, че сме оспорили така представеното
Споразумение и ищцовата страна не предоставя устройството, на което имало
някаква снимка, на основание чл. 193 от ГПК Ви моля да откриете
производство по оспорване истинността на документа като задължите
ищцовата страна да го представи в оригинал, а в противен в случай същият да
бъде изключен от доказателствата по делото, ведно с всички последствия,
предвидени в процесуалния закон, а именно тези по чл. 193 и чл. 194, ал. 2,
предложение последно.
Адв. Д.: Ние сме поискали двама свидетели, тъй като на единия
свидетел са известни обстоятелствата относно даване на сумите, признаване
на дължимия заем, а имаме свидетел, който може да докаже, че документът се
е съхранявал в офиса на моя клиент и същият е откраднат от дъщерята на
ответницата, заедно с останалите хора от персонала на моя клиент, за което
има и достатъчно данни в преписката, която е приложена към делото – там на
няколко места са посочени „документи“. Ние можем да докажем, че в тези
фирмени документи са се съдържали всички лични документи на нашия
клиент, както се съдържат в момента в неговия офис.
Адв. К.: Категорично се противопоставяме на искането. Не само, че не
са налице каквито и да е обективни пречки, а и са налице преки
доказателства, изводими от приложената прокурорска преписка, като ще Ви
цитирам лично думи на самия ищец. В жалбата, която депозира пред Районна
прокуратура, изрично твърди: „Фотоапарат, мобилни телефони, лаптопи,
други вещи и устройства, както и фирмена документация.“ В снетите му
6
обяснения по същата преписка продължава да твърди за същите вещи,
продължава да твърди „фирмена документация“ – освен, че не е доказано
изобщо по преписката, но изрично, за да няма никакво съмнение, самият той е
записал: „Фирмените документи бяха около 10-15 папки с фирмени дела.“ –
лист 18 от прокурорската преписка, и се е подписал на това допълнение. Не
само, че няма каквито и да е обективни доказателства, че документът –
Споразумение или каквито и да било лични документи са били предмет на
оплакването му, напротив – опровергани са от съдържащите се материали по
делото. Считам за недопустимо да бъде разпитван свидетел при липсата на
каквито и да било предпоставки за допускане на свидетели.
Адв. К.-М.: Така очертан предметът на доказване с тези свидетели на
практика пак отиваме по чл. 164 от ГПК. Още повече, че въпросните
свидетелски показания, последното, което биха могли да бъдат приети, което
също можем да установим, е тяхната обективност. Това са „дежурните“
свидетели на ищеца в настоящото производство, които свидетелстват по
безброй дела, които той води срещу дъщерята на нашата доверителка –
родителски права, няколко домашни насилия, в 4-то Районно разбрахме, че
има поне 25 жалби срещу дъщерята на нашата доверителка, така че
категорично се противопоставяме, тъй като последното, което можем да
очакваме, това е обективност и това са „служители“ на ищеца в настоящото
производство. По отношение на единия, доколкото ми е известно, той е
финансово зависим, защото май имат доста голям получен заем.
Адв. К.: В обобщение: Считам за абсолютно недопустими гласни
доказателства за доказване на Договор за заем на стойност 120 000 лв.,
понеже не е налице нито една от предпоставките на закона, нито има
обективни доказателства.
Съдът се е произнесъл по искането за разпит на един свидетел на ищеца
за направеното от ответницата признание, като е недопустимо същата да бъде
разпитвана относно сключването на договор за сумата от 120 000 лева. Във
връзка с указаната на ищеца тежест да докаже обективните пречки за
представяне на оригинала на документа, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ищеца за
7
следващото съдебно заседание за установяване на обстоятелството, че сред
фирмените документи, се съдържа и частен документ – процесното
Споразумение.
След изслушване на свидетеля, съдът ще се произнесе и по това дали
ищецът е доказал обективните пречки за представяне на процесното
споразумение в оригинал.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води допуснатия свидетел за
следващото съдебно заседание.
Адв. Д.: Нямам други искания.
Адв. К.-М.: С оглед процесуална икономия най-вече, тъй като по повод
на въпросното посещение, при което се твърди нашата доверителка да е
казала думите, които са посочени в исковата молба, има подадена жалба в
Районна прокуратура – В., като молим да се изиска преписката, образуваната
по същата, тъй като бихме искали да се запознаем във връзка с
обстоятелството, че тогава по отношение на този момент вече има подадена
жалба и в хода на тази жалба са събирани данни и информация кой на кого
какво е казал. Молим да се изиска цялата прокурорска преписка, както и да
ни бъде даден срок, в който да посочим същата с изрична молба.
Адв. Д.: Възразявам да я изискате, защото жалбата съм я писала аз и
няма нищо общо с това кой на кого какво е казал. Жалбата не е срещу
ответницата, а е срещу нейната дъщеря и нейния партньор, които са отишли в
дома на майката на моя клиент и са опитали да я принудят да подпише
документ, че тя им дължи пари по повод друго дело за друг заем.
Съдът намира искането за основателно, и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата да представи молба до трето
неучастващо по делото лице РП - В., на основание чл. 192, ал. 1 ГПК за
изискване на прокурорската преписка по подадената жалба, в едноседмичен
срок от днес, евентуално съдът да я изиска по чл. 186 от ГПК.
Адв. К.: Към настоящия момент нямаме други искания.
Адв. К.-М.: Нямам искания.
8
Адв. Д.: Нямам искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 20.05.2022 г. от 10:00 ч. , за които
дата и час страните уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9