Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: област София, община Елин Пелин, [населено място] поле, ул.“3-ти март“ №1, представлявано от управителите М. Д. и Л. Х., чрез юриконсулт П. Т., против Решение № 1182/27.11.2023г., постановено по АНД №3355/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 002801/14.07.2023г., издадено от Директора на регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП от Закона за защита на потребителите и на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите, на касатора е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 лв.

Иска се отмяна на атакуваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Изложени са аргументи и са цитирани регламенти и директиви. Развити са доводи, че дори да е налице извършено административно нарушение, то е налице такова по закона за храните, както и че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, поради което решението на РС-Бургас следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление. В касационната жалба е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът - „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, [ЕИК], редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – Комисия за защита на потребителите, не изпраща представител.

Представителят на Прокуратурата на РБ дава заключение за неоснователност на оспорването.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран във връзка със следното констатирано нарушение:

По повод кампания на Комисията за защита на потребителите на 28.02.2023 г., в [населено място], била извършена проверка съвместно с представители на ОДБХ-Бургас и ТД на НАП-Бургас в „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството. След направен оглед на предлаганите стоки се установява, че в секцията за плодове и зеленчуци са изложени за продажба „репички“ в 250 гр. опаковка. На търговския етикет, поставен непосредствено пред тях, е изписана следната информация: Репички, клас 1; произход България, 250g опаковка; цена 1,99 лв/бр и цена за lkg=7,96 лв; арт.№0082273. Върху опаковката на токата има трайно прикрепен етикет на български език със следната информация: Ortolanda О.Р. Soc.Coop. Arg. Via Migliara 45n. 156 a 1- 04100, Borgo Grappa (LT); Репички, Произход: Италия; Н. Т. 250г; класа:I, Лот номер 08-03, баркод 20625160. В хода на проверката бил изискан документ за произход. Видно от документа за произход, позиция 3, репичките са внесени от Италия. С оглед на събраните доказателства било установено несъответствие между съпровождащите документи и информацията, която се предоставя на потребителите по отношение на произхода на репички, клас 1; произход: България, 250g опаковка 1,99лв/бр и цена за килограм 7,96 лв; арт.№0082273, които в търговската зала се представят за български чрез етикет, поставен непосредствено над стоката, под формата на табела, а са с произход Италия, което се удостоверява чрез документ за произход, изискан по време на проверката от служителите на ОДБХ- Бургас и чрез етикета, поставен на самата тарелка от вносителя, като по този начин търговската верига променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител към когото е насочена.

На 27.04.2023 г. св. Караманов - инспектор в КЗП, съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на чл. 68в от ЗЗП, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, приемайки, че във въпросния търговски обект е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като представя невярна и подвеждаща информация, необходима за средния потребител, което действие може да доведе до вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използванeто на тази практика, а именно предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно произхода на продаваната от него стока.

Фактическата обстановка се установява въз основа на събраните от РС -Бургас писмени и гласни доказателства – документите, съдържащи се в административно- наказателната преписка и разпита на свидетеля Д. К. в съдебно заседание.

След извършване на проверка на законосъобразността на наказателното постановление районният съд е формирал извод за неоснователност на жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че е осъществен фактическият състав на нарушението – на описаните в АУАН и НП дата, час и място дружеството-жалбоподател прилага нелоялни търговски практики, тъй като за една и съща стока са обявени етикети с различен произход България и Италия, което обстоятелство променя или може да промени съществено поведението на потребителя. Анализирал е правната уредба в ЗЗП относно нелоялните търговски практики и конкретно §13, т.23 от ДР на ЗЗП, съгласно който такава практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, вкл. реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители – чл.68г, ал.1 от ЗЗП, а според ал.4, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д-68к. Според чл.68д, ал.1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Посочено е, че правилно е издирена и приложена съответстващата на административното нарушение санкционна норма на чл.210а от ЗЗП. Наложената имуществена санкция е в минимален размер. Развити са съображения защо случаят не е маловажен и не е приложимо правилото на чл.28 от ЗАНН.

Постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изложените от районния съд мотиви са подробни, фактите са изведени след извършен логичен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени по вътрешно убеждение и след внимателна проверка с оглед установеното в чл.107, ал.5 от НПК задължение. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения и са изложени обстойни съображение кои са приети за основателни. Тъй като касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Всички релевирани в касационната жалба доводи неправилност на решението са неоснователни. Обжалваното по делото НП не е постановено при нарушение на материалния закон.

Основното възражение, изложено в жалбата, е за неправилно посочена правна [жк], като според дружеството, дори и да се приеме, че е налице нарушение, то е по чл.17 от Закона за храните, съгласно който бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на Регламент /ЕС/ №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на Регламенти /ЕО/ №1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496 ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директива 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент /ЕО/ №608/2004 на Комисията (ОВ, L 304/18 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък "Регламент /ЕС/ №1169/2011", на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Настоящият съдебен състав намира, че в случая правната квалификация е точно посочена.

Според §1а от ДР на ЗЗП, при противоречие между разпоредбите на глава ІV, раздел ІІІ и разпоредбите на правото на ЕС или на българското законодателство, въвеждащо изискванията на правото на ЕС, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на ЕС или на българското законодателство, въвеждащо изисквания на правото на ЕС, за тези специални аспекти на нелоялните търговски практики.

Според чл.3, §4 от Директива 2005/29/ЕО, в случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти.

Изцяло декларативни и самоцелни са доводите в касационната жалба за наличие на такова противоречие, доколкото не се сочи конкретното му проявление. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в Решение на СЕС от 13.09.2018г. по съединени дела С-54/17 и С-17, т.60., понятието „противоречие“ (по смисъла на чл.3, §4 от Директива 2005/29/ЕО) обозначава отношение между съответните разпоредби, надхвърлящо обикновеното несходство или различие, от което личи несъответствие, което не е възможно да бъде преодоляно чрез интегрираща формула, позволяваща съвместното съществуване на двете реалности, без да е необходимо да бъде променяна същността им, поради което възраженията и в тази насока са неоснователни.

По изложените съображения съдът намира, че нарушението е изцяло доказано, ангажирана е правилно административнонаказателната отговорност на дружеството, като БРС е изложил достатъчно подробни мотиви, както досежно възражението за маловажност на деянието по чл. 28 ЗАНН, така и за размера на наказанието – съгласно чл. 27 ЗАНН.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1182/27.11.2023г., постановено по АНД №3355/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.