Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 02.09.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12 116
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от Търговския закон
/ТЗ/, чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът – „ОТП Ф.Б.“ ЕАД твърди, че
на 27.08.2013г.. между “Банка ДСК” ЕАД и ответника е сключен договор за кредит
за текущо потребление, съгласно който банката
е отпуснала на М.Д. кредит в размер на 31 300 лева за текущо потребление
със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Предоставеният кредит се олихвява с преференциален променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора за кредит е 9,7 % годишно. Твърди, че
на 23.11.2016г. предвид допуснатото неизпълнение по договора за кредит,
кредитът е станал предсрочно изискуем, за което кредитополучателя е уведомена с
нотариалната покана с peг. № 8857, том 5, акт № 111 от 29.09.2016 г. получена
лично на 10.11.2016г. Относно задълженията на ответника по посочения договор е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.12.2016г. и
изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 74073/2016 по описа на СРС. На
22.06.2017г. „Банка ДСК” ЕАД, по силата на договор за покупко-продажба на
вземания прехвърлила на ищцовото дружество вземането, възникнало от описания
договор, за което ответната страна е уведомена. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което се установи, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
-
28 112, 96 лева - главница по договор за кредит за текущо потребление от
27.08.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.12.2016г. до
изплащане на вземането,
-
6 196, 23 лева - договорна лихва за периода от 24.06.2015г. до 14.12.2016г.;
-
451, 66 лева - наказателна лихва за периода от 17.10.2016г. до 14.12.2016г.;
-
120,00 лева – такса.
В условията на евентуалност моли
да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
-
28 112, 96 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба 17.09.2018г. до изплащане на вземането;
-
6 196, 23 лева — договорна лихва за периода от 24.06.2015г. до 14.12.2016г.;
-
451, 66 лева - наказателна лихва за периода от 17.10.2016г. до 14.12.2016г.
Претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл.
80 ГПК. /лист 140 от делото/.
Ответникът – М.Г. Я., чрез
особения представител, в законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131
от ГПК е депозирала писмен отговор. В него се оспорва твърдението, че
кредитополучателят по договор за кредит за текущо потребление от 27.08.2013г. е
предоставил на ответника посочената в т. 1 от договора сума. Подържа, че
клаузите в договора – чл. 8 и чл. 9, както и чл. 7.1, чл. 7.2, чл. 7.9 и чл.
19.2 от общите условия към него са нищожни, тъй като не са индивидуално
договорени и са неравноправни по отношение правата, които се предоставят на
банката едностранно да увеличава лихвата, таксите и комисионните, които събира
без да са посочени обективни критерии за това. Оспорва, че е настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, тъй като в
изпратената до ответника покана не е посочен размера на задълженията – главница
и лихва, а единствено е уведомен за това, че се обявяват задълженията по този
договор за предсрочно изискуеми. Евентуално оспорва датата, на която е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, като поддържа, че това е датата на връчване на нотариалната покана –
10.11.2016г., а не както е посочил ищеца – 23.11.2016г. Относно претендираната
договорна лихва твърди, че същата се дължи до датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на задълженията по договора, а не датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК. Моли производството по делото да бъде
прекратено, в условията на евентуалност -
да се постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 27.08.2013г.
„Банка ДСК“ ЕАД /кредитор/ е сключила договор за кредит за текущо потребление с
ответника /кредитополучател/ за сумата от 31 300 лева със срок – 120 месеца,
при погасителен план с дата на 1-во погасяване 25.09.2013г. Договореният
годишен лихвен процент е преференциален - 9,7% годишно. Съгласно чл. 14 от
договора неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на физически лица.
На страници 22 – 23 са приложени общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са част от
процесния договор. Съгласно чл. 7.1 от тях „Кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент /променлива
компонента/, определян по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита
се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора”, в
чл. 7.2 „Методологията за определяне на базов лихвен процент, стойностите и
промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата
му”. Съгласно чл. 7.9 „Ако кредитополучателят заплаща преференциален лихвен
процент по кредита /лихвена преференция/отстъпка/, посочен в договора, в случай
на неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен преференциален
лихвен процент по кредита /подробно описани в приложение към договора/
кредитополучателят губи право да ползва изцяло или частично съответната
преференциална лихва/отстъпка от датата на неизпълнението, кредиторът определя нов
размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на
кредитополучателя актуализиран погасителен план”. В чл. 8 е вписано
„Кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно
действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на Банка ДСК
ЕАД за такси и комисионни, както и всички други разходи по обслужването на
задължението и принудителното събиране на вземането. Когато кредитополучателят
не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът”. В чл. 9 са посочени
в т. 1 – какво се включва в размера на годишния процент на разходите, в т. 2 –
кое не е включено и т. 3 – какво се включва в дължимата сума от
кредитополучателя. В чл. 19.2 е вписано „При допусната забава в плащанията на
главницата и/или лихвата над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорен лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, а след тази дата – със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД”. На
страници 24 – 26 е представено Приложение №2 към договора „Промоционални
условия по кредитна програма „ДСК престиж” за клиенти – служители на
работодатели, за които се предоставят преференциални условия по кредита”, което
е подписано то ответника.
С нотариална
покана рег. №8857, том 5, акт 111 по описа на нотариус с рег. №260 на НК на
10.11.2016г. е уведомен ответникът, че банката обявява кредита за предсрочно
изискуем, считано от датата на получаването й /стр. 13 – 14 от делото/.
На 22.06.2017г. е
сключен договор за покупко – продажба на вземания между „Банка ДСК“ ЕАД
/продавач/ и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД /купувач/, с предмет – вземания на продавача по
договори с физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и не се
погасяват надлежно. В Приемо – предавателния протокол към договора е вписан и вземането
към ответника от договор от 27.08.2013г. Съгласно чл. 5.4 от договора
продавачът се задължава да упълномощи купувача от негово име да изпраща писмени
уведомления за сключения договор до длъжниците. На страница 9 е приложено
издаденото в изпълнение на посочения текст от договора пълномощно.
До
ответника е изпратено уведомление за извършената цесия на адреса, който е
вписан в договора за кредит за кредитополучателя, като обратната разписка е
върната с отбелязване – непотърсен.
На 16.12.2016г. „Банка ДСК“
ЕАД е подала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу М.Г.Д., въз основа на извлечение от счетоводните книги по договор за
кредит за текущо потребление от 27.08.2013г.
В заявлението е посочено, че на основание чл. 19, ал.2, във връзка с чл.
21 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление заявителят
е обявил кредита за предсрочно изискуем на 23.11.2016 г. На 23.12.2016 г. по ч.
гр. д. № 74073/2016г. по описа на СРС,
ГО, 41-ви състав е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
за посочените в заявлението суми.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно –
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че предоставената
съгласно договор за кредит за текущо потребление от 27.08.2013 г. сума в размер
на 31 300,00 лева е усвоена от кредитополучателя М.Г.Д. на датата на сключване
на договора — 27.08.2013 г. Вещото лице посочва, че за периода от 27.08.2013 г.
до 21.05.2015г., за погасяване на задължения по договора за кредит е постъпила
сума в общ размер 8 017,46 лева, с която е погасена възнаградителна лихва в
размер на 4 810,14 лева, главница — 3 187,04 лева и санкционираща лихва — 20,28
лева. Описва, че на 21.05.2015 г. е постъпила сума в размер на 213,68 лева, с
която е погасена дължима лихва към 25.04.2015 г. в размер на 204,36 лева, плюс
част от дължима главница към 25.04.2015 г. в размер на 8,07 лева и дължима
санкционираща лихва в размер на 1,25 лева. Остатъкът от дължимата главница на
25.04.2015 г., в размер на 171,82 лева, е отнесена в просрочие. След
21.05.2015г. плащанията по кредита са преустановени. Към 16.12.2016
г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417):
- дължимата главница е в размер на 28 112, 96 лева,
- дължима възнаградителна лихва за периода от 25.05.2015 г. до 14.12.2016 г.
в размер на 6 126, 18 лева, а съгласно заявлението възнаградителната лихва за
периода 24.06.2015г. – 14.12.2016г. – 5 906, 45 лв., като видно от
заключението от 28.10.2015г. е променен размера на възнаградителната лихва на
14, 95%,
- дължима лихва за забава — наказателна лихва за периода от 17.10.2016г. до
14.12.2016 г. в размер на 39, 74 лева.
Вещото лице посочва, че описаната промяна на лихвения процент е на основание чл. 9.1.1 от
подписаното между страните Приложение № 2 към процесния договор - Промоционални
условия по кредитна програма „ДСК Престиж”. След 21.05.2015г. са прекратени
постъпленията на определената месечна погасителна вноска по кредита в два последователни
месеца, поради което от 25.11.2015 г. банката започва да олихвява остатъка по
кредита съгласно чл.7.1. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление. Вещото лице е изчислило, че без да се отчита промяната на лихвения
процент дължимата възнаградителна лихва към 14.12.2016 г. е в размер на 4
438,97 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
СГС намира, че към настоящия казус е
относимо даденото от ОСГТК на ВКС тълкувателно разрешение на правния въпрос -
допустим е установителен иск от цесионера, който е получил вземането, след
издаване заповед за изпълнение в полза на цедента. Съгласно т. 10, б.
"б", изр. последно от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно
правоприемство основано на прехвърляне на вземането, след издаване на заповедта
за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 от ГПК, иска може да се предяви
и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който за него тече
от датата на връчване на съобщението на цедента. В настоящия случай, се
установи, че дружеството ищец е предявило иск по реда на чл.422 ГПК при
спазване на едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК.
За да се уважи така предявения иск в
изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на
ищеца, че негова доказателствена тежест е да установи настъпването на следните
факти:
• съдържание на договора за кредит, сключен
между „Банка ДСК” ЕАД и ответника –
права и задължения на страните,
• предоставяне на сумата, вписана в
договора за кредит на ответника,
• размера на задълженията на ответника към
датата на която последният е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита /в които се включват тези задължения относно които е настъпила
изискуемостта и отделно тези задължения, относно които е упражнено правото да
бъдат обявени за предсрочно изискуеми/,
• съдържание на сключения договор за цесия
и
• надлежно
уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането.
По делото е представен сключения между
банката и ответника договор за кредит, заедно с неговите приложения, които в
най- съществената си част са описани по-горе в мотивите.
Вземането
на кредитора по този договор е прехвърлено на ищцовото дружество, като съдът
приема, че цесията е съобщена на ответника. Това е така, защото съгласно чл. 99
от ЗЗД, за да произведе действие по отношение на длъжника, цесията следва да му
бъде съобщена и то от стария кредитор /цедента/. Действително съобразно чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но това
правило има значение само при противопоставяне на възражение за извършено
погасяване на задължението към стария кредитор. Съдебната практика е
константна, че предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. По делото
не се установи до предявяване на настоящия иск длъжникът да е получил
уведомление за извършената цесия, доколкото разписката до него е оформена като
непотърсена /л.12/. Уведомяването обаче може да бъде осъществено и в хода на
стартирало съдебно производство между новия кредитор и длъжника. Действително в
практиката на ВКС, намерила израз в решение
№3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78
от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г.
на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК.
Договорът
за цесия е консенсуален и неформален и като такъв поражда действие в
отношенията между двамата кредитори - цедент и цесионер, от момента на
постигане на съгласие между тях. Длъжникът не е страна по този договор, но
спрямо него той поражда действие от момента на уведомяването, че вземането е
прехвърлено на новия кредитор. За активната материално правна легитимация на
новия кредитор е значение е съществуването на прехвърленото вземане и след като
по делото е установено, че ответникът е длъжник по валиден договор за кредит,
сключен със стария кредитор, то за установяване материалноправната легитимация
на цесионера е достатъчно представяне на доказателства за наличие на сключен
договор за цесия и уведомление на длъжника за него.
Задължението
на ответника по договор за кредит от 27.08.2013г., е било обявено от първоначалния
кредитор за предсрочно изискуемо, тъй като към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК /16.12.2016г./, ответникът е
изпаднал в забава, която е продължила повече от 90 дни. В този смисъл по делото
бе установено, че: 1/. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването на
предсрочната изискуемост – забава в продължение на повече от 90 дни - съгласно
т.19.2 от приложимите ОУ; 2./ банката е уведомила длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост - уведомление за обявяване на кредит за предсрочно
изискуем изх.№10-20-03215/28.09.2016г., връчено лично на ответника на 10.11.2016г.
Съдът приема, че това действие на първоначалния кредитор е произвело своето
действие, независимо от това, че в него не се съдържа конкретно посочване на
размера на всяко едно от задълженията, които се претендират по процесния
договор за кредит. Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че дори и
да има такова посочване в уведомлението до длъжника, то същото ще е към
определена дата, която ще е различна от датата на връчването му на това лице. В
самото уведомяване е посочено от банката, че предсрочната изискуемост на
задълженията по процесния договор настъпва от датата на връчване на съобщението
за това до длъжника. В конкретния случай това е 10.11.2016г. Така заявеното от
банката напълно съответства и на общите условия – чл. 19.1, цитирани по-горе в
мотивите, които са приложими към настоящия договор. С оглед на така посоченото
съдът приема, че относно процесния договор за кредит е настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията на 10.11.2016г. и следователно трябва да се съобрази
тази част от заключението на вещото лице, а именно към тази дата:
-
размер
на главницата – 28 112, 96 лв.,
-
размер
на възнаградителна лихва за периода от 24.06.2015г. – 10.11.2016г. –
5 521, 18 лв. при извършена промяна на нейния размер, а ако размера на
лихвата е непроменен за целия период е 3 969, 27 лв.,
-
наказателната
лихва за периода 17.10.2016г. – 14.12.2016г. 39, 74 лв.
Относно
претенцията за такси няма представени доказателства, от които да се установява
възникване на това вземане и неговото основание, поради което иска за тази сума
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно направените възражения от
назначения от съда особен представител на ответника за съществуване на
неравноправни клаузи в договора, съдът приема следното. Съгласно чл.143, ал.1
от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, при определените неизчерпателно посочени от законодателя
хипотези, между които – предвидената от търговеца възможност да променя
едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание.
По силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите с
потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите, които не
са уговорени индивидуално са дефинитивно определени в чл.146, ал.2 от ЗЗП. В
чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията към които хипотезите на чл.143, ал.1,
т.7, т.10 и т.12 от ЗЗП са неприложими.
От
приетото заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че за целия период е извършена една промяна на договорената лихва и
то на основание чл. 7.9 от общите условия като от 9, 70 % лихвата е променена
на 14, 95%, считано от 25.10.2015г. С оглед на така установеното ирелевантно за
спора е да бъде направено обсъждане дали другите клаузи от общите условия – чл.
7.1, чл. 7.2, чл. 8, чл. 9 и чл. 19.2 са неравноправни или не, тъй като същите,
предвид на тяхното съдържание, нямат значение при определяне размера на
задължението на ответника. По-горе в мотивите е цитиран текста на чл. 7.9 от
общите условия, от който се установява, че страните са се съгласили да бъде
допусната промяна на договорения лихвен процент, ако кредитополучателят не
отговаря на някое от условията, при които е договорен преференциалния лихвен
процент. В Приложение №2 към договора са изчерпателно изброени условията, на
които следва да отговаря кредитополучателя, за да се приложи по отношение на
него преференциален лихвен процент. Предвид представения договор за залог върху
вземане от 27.08.2013г. сключен между кредитодателя и кредитополучателя, съдът
приема, че това лице е ползвало преференциален лихвен процент поради това, че в
банката – кредитодател е открита негова банкова сметка, ***аграждение и по
отношение на която е учреден залог. В
чл. 9.1.1 от посоченото Приложение №2 е прието, че правото на преференциален
лихвен процент се загубва в случай, че в продължение на два последователни
месеца не постъпи работната заплата на кредитополучателя по откритата
разплащателна банкова сметка ***. От заключението на съдено – счетоводната
експертиза се установява, че последното плащане по договора за кредит е
направено на 21.05.2015г., като след това няма постъпления, тоест на посоченото
по –горе основание на чл. 9.1.1 от Приложение №2 след 21.07.2015г. е настъпило
основание за изменение на договорения лихвен процент, а реално това е направено
по-късно от ищеца, което е в интерес на ответника. При така разгледаното
правило за изменение на договорената лихва в процесния случай съдът приема, че
клаузата, която регламентира тази възможност не е неравноправна, доколкото
същата е изцяло в зависимост от поведението на длъжника и следователно същата
би се приложила само в зависимост от избора, който направи това лице.
Съдът приема, че основателно е
направеното възражение от назначения особен представител на ответника, че
възнаградителната лихва е дължима до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по процесния договор. В този смисъл т. 2 от
Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019г. по т. д. №3/2017г. по описа на ОСГТК на
ВКС.
Предвид изложените мотиви съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът
има следните задължения към ищеца както следва:
- 28 112,
96 лева – незаплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от
27.08.2013г., ведно със законна лихва от 16.12.2016г. до изплащането,
- 5 521,
18 лв. - възнаградителна лихва за периода 24.06.2015 г. - 14.12.2016 г. и
-
39, 74 лв. - наказателната лихва за периода 17.10.2016г. – 14.12.2016г., поради
което за тези суми и периоди исковете следва да бъдат уважени и съответно да се
отхвърлят като недоказани както следва:
-
за сумата над 5 521, 18 лв. до предявения размер от 6 196, 23 лв. и
за периода от 11.11.2016г. – 14.12.2016г.,
-
за сумата над 39, 74 лв. до предявения размер от 451, 66 лв. и
- за
сумата от 120 лв.- такси.
По евентуалните искове:
С оглед частичното уважаване на главните искове,
не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалните осъдителни искове.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата 3 425, 99 лв.,
представляващи съответната на уважената част от исковете направени разноски по
делото / 774, 75 лв. – държавна такса по
настоящото производство, 697, 62 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 500 лв. депозит за експертиза и 1 576, 42 лв. – такса за
назначаване на особен представител на ответника/. И в заповедното производство
и в исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт, поради
което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правна помощ следва да му се присъди и сумата от 250 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По
въпросите поставени към съдебно – счетоводната експертиза от назначения от съда
особен представител на ответника е заплатена сумата от 250 лв. от бюджета на
съда. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва
да заплати сумата от 8, 65 лв., а ответникът сумата от 241, 35 лв. по сметка на
съда.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените
искове от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу М.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, представлявана от назначения от съда особен представител – адвокат К.Г.К.
със служебен адрес: *** с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, че М.Г.Д., ЕГН ********** има
следните задължения към „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК *******:
- 28 112,
96 лева – незаплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от
27.08.2013г. сключен между „Банка ДСК” ЕАД и М.Г.Д., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с договор за покупко – продажба на вземания от
22.06.2017г., ведно със законна лихва от 16.12.2016г. до изплащането,
-
5 521, 18 лв. - възнаградителна лихва за периода 24.06.2015 г. - 14.12.2016
г. и
-
39, 74 лв. - наказателната лихва за периода 17.10.2016г. – 14.12.2016г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ вторият иск за сумата над 5 521, 18 лв. до предявения размер от
6 196, 23 лв. и за периода от 11.11.2016г. – 14.12.2016г., третият иск за
сумата над 39, 74 лв. до предявения размер от 451, 66 лв. и искът с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата
от 120 лв.- такси.
ОСЪЖДА
М.Г.Д., ЕГН - **********,
с адрес: ***, представлявана от назначения от съда особен представител –
адвокат К.Г.К. със служебен адрес: *** да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК - *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата 3 675, 99 лв., представляващи направени разноски в
заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН -
**********, с адрес: ***, представлявана от назначения от съда особен
представител – адвокат К.Г.К. със служебен адрес: *** да заплати в полза на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 241,
35 лв.
ОСЪЖДА „ОТП Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза
на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 8,
65 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление *** срещу М.Г.Д.,
ЕГН - **********, с адрес: *** евентуални искове с правно основание:
- чл. 430, ал. 1
от ТЗ за сумата
28 112, 96 лева – претендирана главница по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 27.08.2013г. между „Банка ДСК” ЕАД и М.Г.Д., вземанията
по който са прехвърлени на ищеца с договор за покупко – продажба на вземания от
22.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба 17.09.2018г. до изплащане на вземането;
- чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сумата 6 196, 23 лева — договорна лихва за периода от
24.06.2015г. до 14.12.2016г.;
- чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за сумата 451, 66 лева - наказателна лихва за периода от
17.10.2016г. до 14.12.2016г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
СЛЕД
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на съдебното решение да се приложи към ч. гр. д.
№74 073/2016г. по описа на СРС, 41 състав заверен препис от него и делото
да се върне на СРС, 41 състав.
СЪДИЯ: