Определение по дело №342/2010 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 286
Дата: 24 януари 2018 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20103100900342
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 март 2010 г.

Съдържание на акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  №……./…..01.2018г.

гр.В.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 342 по описа за 2010г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е молба вх. №478/08.01.18г. от БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №115 Е, сграда Е, действаща чрез адв.И.С., с която моли да бъде отменено допуснатото по т.д.№342/10г. на ВОС обезпечение. В молбата се твърди, че банката е придобила въз основа на договор за покупко-продажба на недв.имот чрез пряко договаряне по реда на чл.718, ал.1 ТЗ , недв.имоти, върху които е наложена възбрана по настоящото дело, поради което с оглед на факта на придобиването молят да се отмени възбраната.

В срока по чл.402, ал.1 ГПК заинтересованата страна Д.К. и Д.Д.Л., действащи чрез адв.Т.К., не са депозирали възражение срещу така постъпилата молба.

Въз основа на приложеният към молбата нотар.акт №45, том 1, вх.№338, дело №36/16г. на Н-с при РС-К.. обосновано може да се приеме, че молителят се легитимира като собственик на недвижимите имоти, върху които с определение № 1062/12.04.10г. по настоящото т.д. №342/2010г. е било допуснато налагане на възбрана като обезпечение на предявените искове, придобил същия по реда чл.718 ал.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на ответното дружество „МАНГЛЕ БЪЛГАРИЯ ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕООД, ЕИК *********, водено по т.д.№894/2011г. на ВОС, чрез покупко-продажба от 16.03.2016г.  Безспорно е, че правната сфера на молителя се явява засегната от обезпечителната мярка, поради което и макар да е трето за делото лице, то обосновано може да се приеме, че същият е заинтересована страна по смисъла на чл.402, ал.1 от ГПК и може да иска отмяна на обезпечението.

Ето защо съдът приема, че молбата е подадена от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 717л, ал. 4 от ТЗ, продажбата по реда на чл. 718, ал.1 от ТЗ има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК и същата погасява ипотеките върху продадения имот, но не и наложените възбрани, които запазват действието си и след продажбата. С откриването на производството по несъстоятелност предвид универсалният му характер е отпаднало самостоятелното правно значение на наложените преди образуването му  и извън него обезпечения за обезпечаване на вземания по висящи, съотв. бъдещи индивидуални изпълн.производства. В разглеждания случай обезп.мерки са наложени върху имущество, което е собственост на длъжника , и представлява част от масата на несъстоятелността. Безспорно от представените доказателства се установява, че процесното имущество е осребрено чрез извършването на продажба по реда на чл.718, ал.1 ТЗ. Доколкото обаче в производството по несъстоятелност се удовлетворяват вземанията на всички кредитори от цялото имущество на длъжника, а индивидуални производства са недопустими и наложените във връзка с тях обезпечения лишени от предмет, то действието на обезпечителна възбрана, допусната и наложена в исковото производство, и нейните последици следва да се разгледа и произнесе съобразно правилата, към които реферира нормата на чл.634а от ТЗ, което е в обхвата на производството по несъстоятелност и от компетенциите на съда по несъстоятелността.

Процесуално нецелесъобразно, както и изцяло несъответно на целите и характера на производството по несъстоятелност, е вписаните възбрани и запори на всички кредитори да се отменят поотделно от органа, който ги е наложил преди откриването на производството, след като върху това имущество се провежда независимо и универсално принудително изпълнение по реда на ТЗ със санкцията на съда. В този смисъл и за реалното извършване на заличаването на вписаните запори и възбрани следва да съществува предварително издаден акт на съда по несъстоятелността в този смисъл, а не от съда, наложил обезпечителната мярка /в този смисъл са Определение от 10.10.2017г. по ч.т.д. №522/2017г. на ВАпС, Определение №281/17.04.15г. по ч.т.д.№219/15г. на ВАпС, Определение от 3.5.2017г. по ч.т.д.№ 176/2017г. на ВАпС/.

Съобразявайки изложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №478/08.01.2018г. на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе №115 Е, сграда Е, действаща чрез адв.И.С., за отмяна на обезпечение, допуснато с определение  №1062/12.04.10г. по т.д. № 342/10г. по описа на ВОС в полза на ищците Д.К. и Д.Д.Л., граждани на Великобритания, действащи чрез адв.Т.К..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.

                                 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: