О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 2137
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно
отделение – девети състав, в закрито заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
след като разгледа докладваното от
председателя в.гр.ч.дело № 2242/2019г., и за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 413
ал. 1 от ГПК.
Постъпила е чрез РС Пловдив с вх. №
16648/19.03.2018г. ЧАСТНА ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 13148/02 май
2018г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ул. Околовръстен път № 260, чрез адв. Х.И., САК, пълномощник, съдебен адрес:***, бизнес център ИВЕЛ, срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1040/18 от
02.02.2018г. по ч.гр.д. № 1617/2018г., Хгр.състав, по описа на РС Пловдив, В ЧАСТТА за разноските, поради нейната незаконосъобразност.
Излагат се съображения: С подадено от
страна на „Юробанк България“ АД заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.дело № 1617/2018г., срещу длъжника Д.З.А., ЕГН **********, е
направено искане последният да заплати на Банката сумите: 4394,11 лв.(четири хиляди триста деветдесет и един лева и 11 ст.) главница; 297,07 лв.(двеста деветдесет и седем лева и 7 ст.) възнаградителна
лихва за времето от 23.06.2017г. до 04.12.2017г.; 31,20 лв.(тридесет и един лева и 20 ст.) мораторна лихва от
23.06.2017г. до 21.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни и деловодни
разноски по делото от 94.45 лева, /деветдесет и четири лева и
четиридесет и пет стотинки/, - заплатена държавна такса, както и сумата от 474.34 лева, /четиристотин седемдесет и
четири лева и тридесет и четири стотинки/.
За заплащането на държавната такса, както
и за заплатеното адв. възнагражедине са представили 2 броя банкови бордера.
Твърди се и, че претендираният за заплащане адв. хонорар е съобразен с Наредба
№ 1 за минималните адвокатски възнаграждения, поради което и същият е в
минимален възможен размер- за сумата от 474.34 лева
Твърди се, че в издадената заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ от 02.02.2018г. по ч.гр.д. № 1617/2018г.,Хгр.състав,
Районен съд Пловдив е разпоредил длъжникът Д.З.А., ЕГН **********, да заплати
на
кредитора „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.
Околовръстен път № 260, п.к. №1766
сумите:
4391,11 лв.(четири хиляди триста
деветдесет и един лева и 11 ст.)
главница; 297,07
лв.(двеста деветдесет и седем лева и 7 ст.) възнаградителна лихва за
времето от 23.06.2017г. до 04.12.2017г.; 31,20
лв.(тридесет и един лева и 20 ст.) мораторна лихва от 23.06.2017г. до
21.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 26,96 лв. (двадесет и шест лева и 96ст.) разноски за държавна такса и 360 лв. (триста и шестдесет лева) възнаграждение за адвокат.
Излагат
се съображения, че както заплащането на ДТ, така и заплащането на адв.
възнаграждение се доказват със съответни платежни нареждания, като няма
възражения от страните относно извършеното плащане на адв. възнаграждение или
за заверяване на сметката по см. на чл. 305 от ТЗ. Налице по делото е
пълномощно за валидни правоотношения между Банката, заявител и адв. дружество“Ч.,
П. и И.“. Освен това, съдът не разполагал с правомощие да присъжда адвокатско
възнаграждение по-ниско от постановеното в Наредба № 1 за минималните адв.
възнаграждения, при упражняване на правомощието си, по искане на насрещната
страна, уредено с разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Това разбиране за
приложението на чл. 78 ал. 5 от ГПК е изразено и в т. 3 от ТР по т.д.№6/2013г.
на ОСГТК.
Предвид изложените съображения,
жалбоподателят моли да се отмени обжалваната в частта за разноските Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 02.02.2018г. по
ч.гр.д. № 1617/2018г., Х гр. състав, на РС Пловдив; като му се присъди и сумата над присъдения в заповедта
адвокатски хонорар в размер на 360 лева до пълния претендиран от заявителя
размер от 474.34 лева, както – и сумата за държавна такса над присъдения в заповедта размер от 26.96 лева до пълния
претендиран от заявителя размер 94.45 лева.
Моли присъждане на направени разноски за
държавна такса за настоящата частна жалба.
Не е налице писмен отговор от другата
страна, длъжника Д.З.А., редовно уведомен.
Настоящият въззивен състав на ПдОС
намира, че жалбата е подадена с правно основание чл. 413 ал. 1 предл. последно
от ГПК.
Същата е подадена от страна на заявителя,
кредитор, само, в частта за разноските, в указания от съда двуседмичен срок от
връчване на изготвената от районния съд Заповед № 1040/2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, от 02.02.2018г..
Заповедта с изп. лист са получени от заявителя, кредитор чрез пълнощник адв. Р.
П. на 06.03.2018г., /лист 49 от ч.гр.д.№1617/18г./, настоящата частна жалба е
постъпила в РС Пловдив с плик с клеймо на изпращане – 16.03.2018г, видно от отметка
на регистратор върху частната жалба.
Съгласно писмо изх.№ 25681/25.09.2019г.
на РС-Пловдив, постъпило в Окръжен съд-Пловдив с вх.№ 28135/27 септември
2019г., е посочено, че по делото не е постъпило в срок възражение от длъжника.
Поради което и настоящата частна жалба се явява допустима за разглеждане от
въззивния съд.
Разгледана по същество частната жалба се
явява основателна, поради следното:
От приложено ч.гр.д. № 1617/2018г. по описа на ПдРС,Х гр.състав, се
установява: По заявление от Юробанк България АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, заповедният съд издава, съгласно направеното в
заявлението искане, съответно, заповед № 1040/2018г. от 02.02.2018г., с която
разпорежда длъжникът Д.З.А., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул.
Околовръстен път № 260, п.к. №1766,сумите: 4391,11
лв.(четири хиляди триста деветдесет и един лева и 11 ст.) главница; 297,07 лв.(двеста деветдесет и седем лева и 7 ст.) възнаградителна
лихва за времето от 23.06.2017г. до 04.12.2017г.; 31,20 лв.(тридесет и един лева и 20 ст.) мораторна лихва от
23.06.2017г. до 21.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 26,96 лв. (двадесет и шест лева и 96ст.) разноски за държавна такса и 360 лв. (триста и шестдесет лева) възнаграждение за адвокат. Като в
производство по чл. 247 от ГПК, с Разпореждане № 25747 от 20.03.2018г.,
заповедният съд, съответно, допуска поправка на очевидна фактическа грешка в
издадената заповед, като „размерът на главницата, вместо“4391.11 лв“ да се
чете:“4394.11 лв“.
Въззивният съд приема, че в случая дължимите разноски следва да се
определят съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК. Съответно, на заявителя
следва да се присъдят направените в заповедното производство съдебни и
деловодни разноски, съразмерно, на уваженото заявено искане. В случая,
претендирани са съдебни разноски за внесена ДТ в размер на 94.45 лева, както и
претендирани деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от
474.34 лева, като последното и не надвишава минималния размер съгласно Наредба
за минималните адвокатски възнаграждения. Поради което и претендираните в
заповедното производство разноски са дължими.
Тъй като заповедният съд е присъдил в горецитираната заповед разноски в
по-малък размер от дължимия, съответно, 26.96 лева разноски за държавна такса,
както и 360 лева възнаграждение за адвокат, вместо действително дължимите, то
настоящият въззивен съд следва да уважи направеното искане в настоящата частна
жалба на заявителя да му се присъдят съответните разлики до пълния размер на
дължими разноски за заповедното производство.
Поради основателност на настоящата частна жалба и по арг. от чл. 78 ал.
1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят направени и претендирани
съдебни разноски по въззивното производство – за платена държавна такса за
частната жалба в размер на 15 лева, платими от ответната на частната жалба
страна Д.З.А..
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 вр. чл. 278 ал. 4
от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Заповед № 1040/2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
от 02.02.2018г., на Районен съд- Пловдив, гражданско отделение, Х граждански
състав, по частно гражданско дело № 1617/2018г., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като я
допълва, както следва:
ОСЪЖДА Д.З.А., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. Околовръстен път № 260, п.к.
№1766, сумата от 67.49 лв,/шестдесет
и седем лева и 49 стотинки/, представляваща дължима разлика над присъдения
размер 26.96 до общия дължим размер 94.45 лв – платена държавна такса в
заповедното производство, както и сумата
от 114.34лв, /сто и четиринадесет лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща дължима разлика над присъдения размер 360 лв до общия дължим
размер 474.34 лв – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.З.А., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. Околовръстен път № 260, п.к.
№1766, сумата от 15 лв, /петнадесет лева/, направени във въззивното
производство съдебни разходи за платена държавна такса за частната жалба.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/