№ 2320
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110146102 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „*************“ ЕАД срещу Д. К.
Ч., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, с абон. № 411746, с
чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 565.07
лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането; 114.38 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 20.12.2022 г.; 9.60 лв. – стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 06.2020 г. до м. 10.2020 г., ведно със законната лихва
от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането; 2.29 лв. – мораторна лихва за периода от
31.07.2020 г. до 20.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 639/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът е ползвал доставяната в процесния имот през исковия
период топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил с ищцовото дружество
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и не е
заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е обогатявал за сметка на дружеството.
Излага, че ответникът е бил длъжен да я заплаща в 20-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията, но е изпаднал в забава, както и че му е изпратена покана за
доброволно плащане, но такова не е извършено. Посочва, че дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвано от
„***********“ ООД, като са издавани изравнителни сметки въз основа на действителния
1
разход на уредите за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на ищеца „************“ ЕООД /с предишно наименование
„***********“ ЕООД/ не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 639/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са
допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на
исковите претенции се обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки:
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или
обща група факти, което в случая предполага ищецът да установи, че през исковия период
ответникът е бил собственик на процесния имот или го е ползвал, че в него реално е
доставяна топлинна енергия на претендираната стойност и за него е извършена услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на претендираната стойност, с чиято стойност
именно ищецът е обеднял; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетенията за
забава.
В случая ответникът релевира възражение за извършено в хода на процеса плащане
на всички задължения, за което представя платежен документ за сума в общ размер на
941.48 лв., а в първото открито заседание ищецът признава получаването на плащането.
Извършеното от ответника плащане има характер на извънсъдебно признание за
възникването на вземанията в полза на ищеца и за техния размер, поради което е
безпредметно обсъждането на другите доказателства.
От друга страна, плащане на процесните вземания води до погасяването им и следва
да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, се налага извод,
че ответникът е станала повод за завеждане на делото, поради което той следва да понесе
отговорността за разноските. В случая е установено, а и не е спорно между страните, че с
полученото от ищеца на 29.01.2025 г. плащане са погасени и вземанията му за разноски за
заповедното и за исковото производства и за юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. Следователно останало е непогасено единствено вземането му за
2
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Неговият размер съдът определя
на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените по реда на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „*************“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и
адрес на управление: гр. ********, срещу Д. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
**************, искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, с абон. № 411746, с
чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 565.07
лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането; 114.38 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 20.12.2022 г.; 9.60 лв. – стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 06.2020 г. до м. 10.2020 г., ведно със законната лихва
от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането; 2.29 лв. – мораторна лихва за периода от
31.07.2020 г. до 20.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 639/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Д. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. **************, да заплати на
„*************“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр.
********, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултското
възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „************“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3