Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.235 и сл. от ГПК Предявен е иск от адвокат П. Ч. в качеството му на пълномощник на „С.” О. с ЕИК ,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. кв. Ч. ул.”С. С.” №28, против „Г. К.”Е. с ЕИК ,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”М.” № 3 .4, за заплащане на сумата 38391.66лв.,представляваща неплатени доставки на бетон по 7 бр. фактури , подробно описани в исковата молба, както и за бетонови изделия и свързани с доставката услуги –полагане на бетон с бетон помпа и транспорт , както и сумата 1 679.77лв. уговорена неустойка за забава от 0.036% за всеки ден забава за плащане по отделните фактури,считано от изтичането на 10 дни от издаването на всяка от фактурите. В исковата си молба ищецът твърди ,че в качеството си на продавач е произвеждал и продавал на ответното дружество, като купувач, различни бетонови разтвори и бетонови изделия по негова заявка през 2013 година. Бетоните и изделията са доставени на обекти на купувача, като бетона е доставян с бетоновози и полаган с бетон помпа. За извършените продажби са издавани данъчни фактури, като по някой от тях има извършени частични плащания в брой. Останали са неплатени 7 броя данъчни фактури, както следва: фактура № * от 15.02.2013 година на стойност 10 408,20 лева с вкл. ДДС; фактура № * от 12.06.2013 година на стойност 17 131,56 лева с вкл. ДДС по която има извършени плащания в брой на 18.07.2013 год. в размер на 10 000,00 лева и на 06.08.2013 година в размер на 3 500,00 лева, като е останъл неплатен остатък по фактурата в размер на 3 631,56 лева с вкл. ДДС; фактура № * от 18.07.2013 година на стойност 9 588,30 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 26.07.2013 година на стойност 7 087,20 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 31.07.2013 година на стойност 2 270,88 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 12.08.2013 година на стойност 5 029,68 лв. с вкл. ДДС и фактура № * от 30.08.2009 год. на стойност 375,84 лв. с вкл. ДДС., като неплатеното задължение на ответника към ищцовото дружество по посочените фактури възлизало на 38 391,66 лева. За получените бетонови разтвори, изделия и транспорт се водели отделни партиди, за всеки обект на купувача– обект с. Б., обект С. з., обект Ю. в., обект до ПМГ. Фактурите към ответника се издавали въз основа на партидите и също за определен обект. Фактурите били предадени на ответното дружество, като четири от тях са подписани и дадени на управителя на ответното дружество , а останалите са изпратени по имейл на датата на издаването им. Към всяка фактура имало съставени множество първични счетоводни документи, доказващи доставката и получаването на бетона, изделията и извършения транспорт – експедиционни бележки за бетонови изделия и бетон, товарителници, пътни листи за извършения транспорт до обектите, приемно-предавателни протоколи за полагане на бетона с бетон помпа. С петитума на исковата молба е напрвено искане да бъде осъдено ответното дружество да заплати неплатените фактури за произведени и доставени материали и бетонови разтвори, както следва: по фактура № * от 15.02.2013 година на стойност 10 408,20 лева; фактура № * от 12.06.2013 година с останал неплатен остатък по фактурата в размер на 3 631,56 лева; фактура № * от 18.07.2013 година на стойност 9 588,30 лв.; фактура № * от 26.07.2013 година на стойност 7 087,20 лв.; фактура № * от 31.07.2013 година на стойност 2 270,88 лв.; фактура № * от 12.08.2013 година на стойност 5 029,68 лв. и фактура № * от 30.08.2009 год. на стойност 375,84 лева, всички на обща стойност 38 391,66 лева, ведно със уговорената неустойка от 0,036% за всеки просрочен ден, считано 10 дни от издаване на всяка от фактурите до подаване на исковата молба, която към момента на завеждане на исковата молба е в размер на 1 679,77 лева, или общо сумата 40 071,43лева, ведно със законната лихва от образуване на настоящето дело до заплащене на дължимата главница и извършените съдебни и деловодни разноски. С исковата молба са приложени като доказателства следните документи: Извлечение от счетовадна сметка по партидата на ответника; Копия на фактури № 9210/12.02.2013 г., № 9696/12.06.13 г., № 9841/18.07.13 г., № 9889/26.07.13 г., № 9920/31.07.2013 г., № 9984/12.08.2013 г. и № 10064/30.08.2013 г. със справка за клиент към всяка фактура за изписани и вложени материали и траспорт; Актуално състояние на страните; Справка за определяне размера на иска.Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по делото. В срока по закона не е постъпил отговор от ответното дружество.След изтичането на този срок по делото от негова страна е встъпил по делото на страната на ответника пълномощника му адвокат К. Е.,ВТАК , която в съдебно заседание проведено на 11.02.2014г. по делото е възразила срещу предявения иск като е заявила следното становище: 1/ Исковете за заплащане на доставките на бетон ,бетонни изделия услуги и транспорт,както и за претендираната неустойка са неоснователни.Управителят на ответното дружество не е бил запознат с фактурите за тези доставки. 2/Същия не е съгласен с представените с исковата молба документи , които представляват частни свидетелски документи е не носят неговия подпис. В същото съдебно заседание ищецът е заявил ,че поддържа исковете си и направеното искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задача да извърши проверка в счетоводствата на двете страни по делото и даде заключение осчетоводени ли са доставките по процесните фактури в счетоводствата им,начислен ли е от доставчика дължимия ДДÐ и съответно начислен ли е за приспадане и приспаднат ли е от ответното дружество ДДС-то по същите доставки. Изслушано е и прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В пренията ищецът е заявил че поддържа първонаалното си становище по исковете и моли същите да бъдат уважени. В пренията ответника е заявил ,че исковете са неснователни, поради недоказаност на иска за претендираната главница, а също така и поради недоказаност на иска за неустойка.Заявил е че по делото липсва документ установяващ договарянето на такава неустойка за забава между страните и моли исковете да бъдат отхвърлени. Великотърновският окръжен съд , като съобрази съдържанието на исковата молба намира предявените искове за процесуално допустими, и е в неговата компетентност и според правилата на подсъдността визирани в ГПК следва да се произнесе по тях. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: През 2013г. между страните по делото съществували търговски отношения.Ищецът като производител на бетон и бетонови изделия и разполагащ с машини за полагане на бетон произвеждал и продавал на ответното дружество, като купувач, различни бетонови разтвори и бетонови изделия по негова заявка. Бетоните и изделията са доставени на обекти на купувача, като бетона е доставян с бетоновози и полаган с бетон помпа.За извършените продажби ищецът издавал данъчни фактури, като по някой има извършени частични плащания .Останали неплатени задълженията по 7 броя данъчни фактури, както следва: фактура № * от 15.02.2013 година на стойност 10 408,20 лева с вкл. ДДС; фактура № * от 12.06.2013 година на стойност 17 131,56 лева с вкл. ДДС по която има извършени плащания в брой на 18.07.2013 год. в размер на 10 000,00 лева и на 06.08.2013 година в размер на 3 500,00 лева, като е останъл неплатен остатък по фактурата в размер на 3 631,56 лева с вкл. ДДС; фактура № * от 18.07.2013 година на стойност 9 588,30 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 26.07.2013 година на стойност 7 087,20 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 31.07.2013 година на стойност 2 270,88 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 12.08.2013 година на стойност 5 029,68 лв. с вкл. ДДС и фактура № * от 30.08.2009 год. на стойност 375,84 лв. с вкл. ДДС., като неплатеното задължение на ответника към ищцовото дружество по посочените фактури възлизало на 38 391,66 лева. За получените бетонови разтвори, изделия и транспорт се водели отделни партиди, за всеки обект на купувача– обект с. Б., обект С. з., обект Ю.в., обект до ПМГ. Фактурите към ответника се издавали въз основа на партидите и също за определен обект. Фактурите били предадени на ответното дружество, като четири от тях са подписани от представител на ответника-МОЛ Л. Л., а останалите 3бр. са изпратени на имейла на ответника на датата на издаването им. От заключението на вещото лице по приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза е видно,че към всяка от описаните в исковата молба фактури са съставени и приложени първични счетоводни документи за доказване доставката и получаването на бетона, изделията и извършения транспорт – експедиционни бележки за бетонови изделия и бетон, товарителници, пътни листи за извършения транспорт до обектите и приемно-предавателни протоколи за полагане на бетона с бетон помпа.Фактурите са осчетоводени по съответните хронологични счетоводни регистри при ищеца.Фактурите са включени в дневниците за продажби за съответния месец на ищеца и справките декларации по ДДС.Начисления ДДС от ищцовото дружество по описаните в исковата молба фактури е намерил отражение в справките декларации.Общото задължение на ответника по седемте броя фактури е отразено счетоводно при ищеца в размер на 38 391.66лв. От същото заключение е видно ,че при ответника са осчетоводени 6 от описаните в исковата молба фактури ,като не е осчетоводена само фактура № /15.02.2013г. за доставка на бетон ,бетонови изделия, услуга и транспорт за сумата 10 408.20лв.,като в счетоводството на ответника е осчетоводено общо задължение към ищеца за доставките по останалите 6 бр. фактури в размер на 29 733.06лв. Въз основа на така установените факти съдът намира предявения иск за заплащане стойността на доставените от ищеца на ответника бетон, бетонови изделия , услуги с бетон помпа и транспорт за основателен за цялата предявена сума от 38 391.66лв.Касае се за търговска продажба по смисъла на чл.318 от Търговския закон и съгласно чл. 327 ал.1 от ТЗ, ответникът като е получил стоката и услугите, което се доказва от представените по делото писмени документи и заключението на вещото лице е длъжен да плати стойността на същите на продавача. Несъстоятелно е възражението на ответника ,че фактурите не били подписани от управителя на ответника и той не знаел за издаването им.Видно от заключението на вещото лице ответника е осчетоводил в съответните хронологични регистри /преди завеждане на делото/6бр. от седемте фактури,а именно: фактура № * от 12.06.2013 година на стойност 17 131,56 лева с вкл. ДДС по която има извършени плащания в брой на 18.07.2013 год. в размер на 10 000,00 лева и на 06.08.2013 година в размер на 3 500,00 лева, с неплатен остатък по фактурата в размер на 3 631,56 лева с вкл. ДДС; фактура № * от 18.07.2013 година на стойност 9 588,30 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 26.07.2013 година на стойност 7 087,20 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 31.07.2013 година на стойност 2 270,88 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 12.08.2013 година на стойност 5 029,68 лв. с вкл. ДДС и фактура № * от 30.08.2009 год. на стойност 375,84 лв. с вкл. ДДС, и не е осчетоводил само ф-ра № 9210/15.02.2013г. за доставени стоки и услуги на стойност 10 408.20лв. Следователно тези фактури не само ,че са предявени на ответника от ищеца ,но и са осчетоводине в счетоводството на ответника.Що се касае до неосчетоводената фактура видно от съдържанието на същата тя носи подписа на представителя на ответното дружество –МОЛ Л. Л.Както бе отбелязано по-горе на пълномощника на ответника са връчени исковата молба ведно с приложената към нея ф-ра № 9210/15.02.2013г.на 18.12.2013г. Възражението на ответника за неполучаване на тази фактура от ответника и оспорване представителната власт на неговия представител подисал същата фактура е направено чак на 11.02.2014г. или почти два месеца след узнаването ,че лицето Л. е подписал тази фактуа като представител на ответника.Съгласно чл.301 от Търговския закон се смята ,че търговеца потвърждава действията на подписалия от негово име представител , само ако не оспори незабавно представителството и представителната власт на представителя.Както вече се каза такова незабавно противопоставяне и оспорване на представителната власт на Л. не е направено незабавно и следва да се приеме ,че ответника е потвърдил представителството при доставката и представителната власт на подписалия фактурата от негово име. Предявеният иск за заплащане на уговорена между страните неустойка за забавено плащане с оглед установените факти по делото се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Не се установи по делото наличие на договорно съглашение между страните ,нито изрично нито при обявени „Общи условия” на доставчика.Неустойката за забава може да възникне само въз основа на уговорка в договорно съглашение , или договор и обявени общи условия от доставчика, а освен това видно от заключението на вещото лице липсва осчетоводяване на такава в счетоводствата и на двете страни.Ето защо съдът намира за основателно възражението на ответника, поради което този иск следва да се отхвърли изцяло. С оглед изхода на делото следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5239.75 лева направени разноски съобразно уважената част от исковете.С оглед този изход на делото следва да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 10.00 лева направени разноски за тази инстанция съобразно отхвърлената част от исковете. Водим от горното,съдът, РЕШИ : ОСЪЖДА „Г. К.”Е. с ЕИК ,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”М.” № 3 .4, ДА ЗАПЛАТИ на„С.” О. с ЕИК ,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. кв. Ч. ул.”С. С.” №28, на основание чл.327 ал.1 от Търговския закон сумата 38391.66лв.,представляваща неплатени цени на извършени доставки на бетон,бетонови изделия и свързани с доставката услуги-полагане на бетон с бетон помпа и транспорт по фактури №* от 15.02.2013 година на стойност 10 408,20 лева с вкл. ДДС; фактура № * от 12.06.2013 година с неплатен остатък по фактурата в размер на 3631.56 лева с вкл. ДДС; фактура № * от 18.07.2013 година на стойност 9 588,30 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 26.07.2013 година на стойност 7 087,20 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 31.07.2013 година на стойност 2 270,88 лв. с вкл. ДДС; фактура № * от 12.08.2013 година на стойност 5 029,68 лв. с вкл. ДДС и фактура № * от 30.08.2009 год. на стойност 375,84 лв. с вкл. ДДС.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 17.10.2013 г до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.” О. с ЕИК ,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. кв. Ч.и ул.”С. С.” №28 против„Г. К”Е. с ЕИК ,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”М.” № 3 .4,иск с правно основание по чл.92 от ЗЗД във вр. чл.79 от същия за заплащане на сумата 1679.77 лева представляваща уговорена неустойка за забава от 0.036% за всеки ден забава за плащане по отделните фактури,считано от изтичането на 10 дни от издаването на всяка фактура като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „Г. К”Е. с ЕИК ,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”М.” № 3 .4, да заплати на„С.” О. с ЕИК,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. кв. Ч. ул.”С. С.” №28 сумата от 5239.75 лева направени по делото разноски съобразно уважената част от исковете. ОСЪЖДА „С.” О. с ЕИК,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. кв. Ч. ул.”С. С.” №28 да заплати на„Г. К”Е. с ЕИК ,със седалище и адрес на управление гр. В. Т. ул.”М.” № 3 .4 сумата от 10.00 лева направени разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване съобщението че е изготвено. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : |