Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260334 / 06.07.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 560 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правни основания
чл.54 ал.2 от ЗКИР и чл.109 от ЗС от Г.А.Г. с ЕГН **********
***; против К.И.Н. с ЕГН ********** и П.П.Н. с ЕГН **********,***.
Ищцата твърди, че по силата на нотариален акт /НА/ № 171 том ІV дело №
1377/ 01.06.1991 г. на нотариус при ХРС, е собственик на следния недвижим имот,
представляващ по прдходен кадастрален план – полски имот, състоящ се от лозе от
4 ара и нива от 4 ара, отреден за парцел 743 в местността "Кенана",
Хасковско землище, извън строителните граници на гр. Хасково, попадащ в район
на отдих и почивка, а по КК, представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
77195.703.11 с площ от 722 кв.м., урбанизирана територия. Праводателите й и
нейни родители В. К. А. и А. Г. А. придобили имота с НА за покупко – продажба
на недвижим имот № 64 том ІV дело № 1096/03.12.1969 г. на ХРС. На място
границите на описания ПИ били трайно ограничени с материализирана ограда от
железни колове и телена мрежа с бетонова основа. Оградата била изградена от
бащата на ищцата в периода 1992-1993 г. Това били фактическите граници на
имота, в рамките на които ищцата и нейните праводатели упражнявали в пълен обем
правото си на собственост повече от 50 години. В КК обаче съществуващата
частично трайна материализирана граница между притежавания от ищцата ПИ
77195.703.11 и ПИ 77195.703.10, собственост на ответниците, не била нанесена
според действителното разположение. Вместо това била посочена друга
нематериализирана граница. Предвид на това, границата била нанесена в КК
погрешно, без да е извършено заснемане на място по съществуващата ограда. Тази
допусната грешка при изработването на КК довело до незаснемането на
материализираната граница между двата ПИ, като ищцата била ощетена с 15 кв.м.,
представляващи площта, заключена между границата по КК и съществуващата на
място ограда, т.е. тя била собственик на реална част от 15 кв.м. от ПИ
77195.703.11, която неправилно била заснета в КК като част от съседния ПИ
77195.703.10, собственост на ответниците. Тя упражнявала фактическата власт
върху тази част от имота от 1992 г. Именно в тази част на имота още преди да го
прехвърлят на дъщеря си, родителите й изградили откъм улицата тухлена стена с
врата и прекарали пътека през спорното място, като ги използвали и до момента
за достъп до своя ПИ и сезонната сграда, построена в него през 1975 г. Освен
това, на самата граница и до сега съществувал кладенец, изграден от бащата на
ищцата преди повече от 40 години, който обслужвал и двата процесни имота. В
резултат на грешката в КК обаче, кладенецът попадал в имота на ответниците,
което не съответствало на действителното положение. Възползвайки се от тази
грешка, през м.02.2020 г. ответниците самоволно предприели действия за промяна
на границата между притежавания от тях имот и този на ищцата, като направили
геодезическо замерване и отбелязяли с дървени колчета нова гранична линия между
двата имота. Така те неоснователно навлезнали в имота на ищцата, като
нарушавали правото й на собственсост. Тези им действия сочели целта им, да
увеличат площта на имота си, за сметка на площта на имота на ищцата, както и
кладенецът да попадне изцяло в имота им и да служи за тяхно лично ползване.
Предвид изложеното, за ищцата налице бил правен интерес от устанановяване
пространствения обхват на правото на собственост на двата отделни имота, вкл.
вярното местоположение на границата помежу им, както и интерес от защита на
правото й на собственост върху имота й. Ето защо тя иска, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че тя е
собственик на реална част от 15 кв.м. от ПИ с идентификатор 77195.703.11 по КК
на гр. Хасково, която при изработването на КК погрешно е била заснета към ПИ с
идентификатор 77195.703.10; както и ответниците да бъдат осъдени да
преустановят неоснователното си въздействие върху собствения на ищцата ПИ
77195.703.11, изразяващо се в навлизане в имота, извършване на геодезически
замервания и поставяне на колчета, както и да се въздържат от всякакви други
действия, които й пречат да упражнява правото си на собственост; като на ищцата
се присъдят направените по делото разноски. Тези искания се поддържат в открито
съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищцата и от нея лично.
Ответниците представят отговори на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, с
идентично съдържание; като считат исковете за допустими, но за неоснователни.
Оспорват изцяло фактите и обстоятелствата,
изнесени в исковата молба, т.к. те не отговаряли на действителността. Ответниците, като
съпрузи, били съсобственици в режим на СИО на ПИ с идентификатор 77195.703.10, сега с идентификатор 77195.703.832, по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АГКК-София, с адрес на имота: гр. **********************, целият с площ 772 кв.м., с номер на предходен план:744. Този имот те придобили с покупко-продажба по
силата на НА № 84 том II рег.№ 1874 дело № 204/14.06.2016 г. на нотариус № 125 от Р. С. В. и П. О. В. - продавачи, които го придобили с покупко-продажба от майката на Р. С. В. - К. Х. Т., съгласно НА № 25 том II рег. № 3626 дело № 191/13.10.2003 г. В тази връзка, ответниците владеели имота на годно правно основание - покупко- продажба. Ответниците оспорват правото на собственост на ищцата върху реална площ от 15 кв.м. от ПИ 77195.703.10, сега ПИ 77195.703.832, както и това право на нейните родители и праводатели.
Никой от тях не бил установявал и не можел да установи владение по смисъла на чл.79 от ЗС върху тази площ от 15 кв.м., при което ищцата не можела да я придобие по давност,
нито да я получи от своите родители – несобственици на частта. Ответниците
оспорват ищцовите твърдения, че на място между двата имота била налице описаната в исковата молба ограда. Вместо нея, понастоящем налице била единствено телена ограда от бодлива тел, която поставили ответниците, за да означат реалната вътрешна граница между двата имота, както и ограда от бетонни
колове и телена мрежа по външната граница на имота им, която също те поставили. Оспорват твърденията на ищцата, че налице била част от имота им от 15 кв.м., заключена
между кадастралната граница и реалната материализирана граница, върху която
ищцата и нейните праводатели упражнявали фактическа власт от 1992 г. до сега. Възразяват, че от придобиването на имота от праводателите им през 1972 г. до настоящия момент 2020 г. единствено ответниците и праводателите им са осъществявали владение като
собственици върху целия имот, вкл. и върху спорната реална част от него с площ
от 15 кв.м. Плащани били данъци и такси за имота
за цялата му площ, като владението им било осъществявано явно непрекъснато и необезпокоявано в продължение на около
50 години, като площта на имота им и границата между двата имота съвпадали с отразените в КК, като били заснети и отразени правилно в
кадастралния план на град Хасково, включително и в предходните кадастрални
планове и съвпадали с реалната площ на
имота им и вътрешната граница
между имотите.
Ответниците заявяват насрещни твърдения, от които се
налагал извод, че те са упражнили правото си на
собственост в пълен обем, което обстоятелство било известно на ищцата и тя не е възразила относно вътрешната граница между двата имота, касаеща спорната реална част
от 15 кв.м. Със съобщение от
22.08.2018 г. по реда на чл.124б ал.2 от ЗУТ било съобщено на заинтересованите лица, че е издадена заповед № 1021/31.07.2018 г. на кмета на Община Хасково за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект
„Еднофамилна жилищна сграда", находяща се в ПИ 77195.703.832, ж.р. Кенана,
гр. Хасково, който проект да се изработи в части: 1. ПУП - план за застрояване
и 2. Инвестиционен проект в необходимия обхват. По искане на
ответниците бил изготвен през 2018 г. ПУП - ПЗ, одобрен със заповед № 1374/19.09.2018 г. на кмета на Община Хасково за ПИ 77195.703.832, който бил съобразен с
действителната площ и граници на имота им, вкл. и с вътрешната граница между техния и на ищщата имот, които граници и площ съвпадали с тези по КК, като спазени били изискуемите по закон
разстояния за застрояване. След това и съобразно протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа от 11.03.2019 г., ответниците осъществили
строителство върху собствения си терен. С разрешение за строеж № 259/19.09.2018 г. на ВРИД гл. архитект на Община Хасково, влязло в сила на 08.10.2018 г., се разрешавал строеж на „Еднофамилна жилищна сграда" с
местонахождение ПИ 77195.703.832 по КК на гр. Хасково, кв.1039 с възложители – ответниците. С разрешение за строеж № 114/ 03.04.2020 г. на ВРИД гл. архитект на Община Хасково, влязло в сила
на 24.04.2020 г., се разрешавал строеж на „Плътна ограда" с височина до 2.20 м., с местонахождение ПИ 77195.703.832, с възложители – ответниците. И двете разрешения били съобразени с площта и границите на
имота им по КК на гр. Хасково,
както и с одобрения и влязъл в сила ПУП - ПЗ, одобрен със заповед № 1374/ 19.09.2018 г. на Кмета на Община Хасково. Така извършеното строителство било съобразено изцяло с площта на ПИ на ответниците, както и с вътрешната му имотна граница, вкл. и с извършено от тях геодезическо заснемане на границите му през
2017 г., 2018 г. и 2019 г. и отбелязване на геодезически точки, въз основа на които към момента имотът им бил ограден с поставена от тях ограда от метални колове и бодлива тел по вътрешната му граница и бетонни
колове и телена мрежа по външната граница. В имота си, вкл. и в спорната
реална част от 15 кв.м., ответниците поставяли ежегодно устройства против влечуги, с което упражнявали правото си на собственост върху него в пълен обем и
върху цялата площ на собствения им терен. Налице бил и изготвен „Предварителен проект за ПУП - План за
регулация на ж.р. „Кенана - гр. Хасково", приет с Решение по т.17 по
протокол по Протокол № 21/ 11.10.2016 г. на Общинския експертен съвет, съобщен по реда на
чл.128 ал.1 от ЗУТ, съобщението за
което било публикувано в ДВ бр. 94/25.11.2016 г., като в определения едномесечен срок ищцата не е направила възражение по отношение на вътрешната граница между двата имота, както и по отношение на площта на имота й, касаеща спорната реална част с
площ от 15 кв.м. от имота на ответниците. Нещо повече, разположението на вътрешната имотна граница между процесните имоти, която съвпадала с тази по кадастралния план на
града, било съобразено и възприето
без забележки и от ищцата при изготвения по нейно искане за собствения й имот
ПУП - ПЗ за жилищно строителство, одобрен със заповед № 216/10.03.2003 г. на Кмета на Община Хасково. Ответниците възразяват, че ищцата декларирала за
периода 1992 г. – 2020 г. в декларациите си по ЗМДТ, че притежава имот с площ, каквато е отразена в акта
й за собственост, съвпадаща с площта на имота и по
КК на град Хасково, без в тази площ да е включена спорната реална част с площ
от 15 кв.м. от имота на ответниците. Те оспорват ищцовите твърденията, че на границата между двата имота
съществувал кладенец, построен от бащата на ищцата. Признават, че в имота им действително имало кладенец, попадащ изцяло в територията му, който кладенец бил
собственост на ответниците, като трайно прикрепена вещ
към имота им. Същият бил построен преди около 40 години от С. К. Т. - бивш
собственик на имота им и баща на
праводателката им Р. С. В.; който разрешавал на съседа си А. А. - баща на ищцата, да ползва понякога вода от този кладенец, за да обслужва
имота си, тъй като в имота му не била открита вода.
Предвид гореизложеното, ответниците считат предявения иск по чл.54
ал.2 от ЗКИР за неоснователен. Те оспорват изцяло твърденията на ищцата, че самоволно са предприели действия за промяна на границите между двата имота, както и че
неоснователно са навлезли в имота на ищцата като
нарушавали правото й на собственост. Процесната реална част от 15 кв.м. била собственост на ответниците, част от ПИ с идентификатор 77195.703.10, сега с идентификатор
77195.703.832, по КК на град Хасково и като такава те осъществявали въздействие върху нея
въз основа на валидно правно основание. Предвид на това, те считат и предявения иск по чл.109 от ЗС за неоснователен. Ето защо, искат отхвърлянето на предявените искове изцяло, като им се
присъдят направените по делото разноски. Тези искания се поддържат изцяло в
открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ответниците.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
За правото си на собственост върху
процесните съседни недвижими имоти, писмени доказателства по делото представиха
и двете страни. По силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 171 том IV дело № 1377/1992 г. на
нотариус при ХРС, ищцата е станала собственик по дарение от нейните родители А.
Г. А. и В. К. А. на следните недвижими имоти – лозе от 4 ара и нива от 4 ара,
отредени за парцел 743 в местността «Кенана», Хасковско землище, извън
строителните граници на града, поподащ в района за отдих и почивка, при съседи:
С. Т., З. Д., Н. Д., К. и М. Х.. При сделката прехвърлителите са се
легитимирали като собственици, въз основа на нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № 64 том IV дело № 1096/1969 г. на хасковски народен съдия. Със
същия бащата на ищцата е закупил лозе от 8 ара, съставляващо част от лозе от
3,3 дка в същата местност и при същите съседи за закупената част. С
горепосочения нотариален акт за дарение, ищцата е записана като собственик на
недвижимия имот по скица № 15-193053/ 25.02.2020 г., издадена от СГКК-Хасково,
а именно – на поземлен имот с идентификатор 77195.703.11, по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК; с адрес в гр.
Хасково, ж.р. «Кенана», с площ от 722 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10
м; предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 743; със сгради,
които попадат върху имота: сграда 77195.703.11.1, застроена площ 16 кв.м., брой
надземни етажи 1, брой подземни етежи – няма данни, предназначение – складова
база, склад; и сграда 77195.703.11.2, застроена площ 46 кв.м., брой надземни
етажи 1, брой подземни етежи – няма данни, предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна; със съсед за ПИ на североизток – ПИ с идентификатор 77195.703.832.
За същия имот е и представеното на името на ищцата удостоверение за данъчна
оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх. № **********/ 28.02.2020 г. от
ОДД-Хасково, без непогасени задължения. Същият ищцата е декларирала в подадена
от нея данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на
Република България по чл.26 от ЗМДТ с вх. № 18918/ 15.03.1998 г., с приложения
към нея; както и в данъчна декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и
такси за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. рег. № 1203/ 28.02.2020
г. Родителите на ищцата са продали на друга своя дъщеря И. А. Н., сестра на
ищцата, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151
том III дело № 884/1993 г. от
26.04.1993 г. на нотариус при ХРС, недвижим имот, а именно: лозе от 400 кв.м. в
местността «Кенана», Хасковско землище, заснето по кадастъра с пл. № 742,
намиращо се извън строителните черти на града, попадащо в район за отдих и
почивка, при съседи: К. Х., н-ци на П. Б., собствено място и път. При сделката
прехвърлителите са се легитимирали като собственици, въз основа на нотариален
акт № 110 том I дело № 344/1993 г. Двете сестри – ищцата и И. А. Н., представяйки процесните
си нотариални актове, са подали молба с рег. № 194-И-209 от 02.07.2002 г. до
Кмета на Община Хасково за изготвяне на ПУП за имотите им № 742 и № 743 в
местността «Кенана», Хасковско землище. По този повод е била образувана в
Общината преписка, представена по делото в цялост /л.138 и сл./, приключила с
издаването на заповед № 216/ 10.03.2003 г. на кмета, с която е одобрен ПУП на
двата неурегулирани ПИ, с приложен чертеж. Видно от констативен протокол от
16.01.2004 г., заповедта е влязла в сила на 24.03.2003 г., като е приложено и
съобщение за обявяването й на заинтересованите, спред които и К. И. К. – парцел
744, имот 744, на дата 22.03.2003 г., за което е положен негов подпис. Към този
момент К. е бил приобретател на посочения имот, по силата на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка
№ 73 том I рег. № 361 дело № 73/
1998 г. от 26.10.1998 г. на нотариус с рег. № 125 /л.159/. Прехвърлители по
сделката са К. Х. Т. и дъщеря й Р. С. В.. При сделката прехвърлителите са се легитимирали
като собственици, въз основа на нотариален акт № 47 том II н.дело № 568/ 1962 г. На 26.09.2003 г., К. И. К. и Н. Г. К.нова са продали имота обратно на К.
Х. Т., по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11
том II рег. № 3366 дело № 179/ 2003 г. на нотариус с рег. № 125 /л.160/. Тя от
своя страна го е продала на дъщеря си Р. С. В., видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 23 том II рег. № 3626 дело № 191/ 2003 г. от 13.10.2003 г. на нотариус с рег. № 125
/л.35/, а именно - ПИ № 744 по кадастралния план на местност «Кенана»,
Хасковско зелмище, одобрен със заповед № 969/ 1988 г., състоящ се от 807 кв.м.,
при граници: път и имоти с пл.№ № 743, 749, 747, 746 и 745, ведно с построената
върху имота сграда. Този имот ответникът е закупил от Р. С. В. и П. О. В., по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 84 том II рег. № 1874 дело № 204/2016 г. от 14.06.2016 г. на нотариус с рег. № 125
/л.32-34/; а именно: поземлен имот с идентификатор 77195.703.10, по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК; с адрес в гр. *********************,
с площ от 772 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м; предходен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 744; със съседи: 77195.703.11, 77195.703.18,
77195.703.12, 77195.703.9, 77195.703.8, 77195.703.7 и 77195.703.6; ведно с
посторената в имота сграда с идентификатор 77195.703.10.1, със застроена площ 29
кв.м., брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна. По искане
на ищцата, по делото се изиска и представи от Община Хасково цялата преписка по
издаването на Заповед № 1374/ 19.09.2018 г. на Кмета на Община Хасково /л.190 и
сл./. Със същата е одобрен ПУП-ПЗ за собствения на ответниците ПИ 77195.703.832,
влязла в сила на 08.10.2018 г., според консативен протокол от 11.10.2018 г.
Поводът за това е било подадено от ответниците заявление с рег. индекс 94К-2502-3/24.08.2018 г. до Кмета на Община Хасково.
Останалите, събрани по искане и на двете страни, множество писмени
доказателства не следва да бъдат обсъждани от съда, доколкото това не е
необходимо за разрешаването на настоящия правен спор.
По искане и на двете страни, по делото се допуснаха и събраха и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите К.П.П. и С.А.Б., посочени от ищцата;
и Г.Ж.У. и Ж.К.И., посочени от ответниците. Св. П. е на 63 г., съсед на
страните по делото. Той имал вила след тяхната от 1986 г. и всеки ден минавал
покрай техните имоти. От 1992 г. до 2005 г., около 12-13 г., свидетелят с жена
му постоянно живеели там. Той сочи, че между имота на ищцата и на ответниците в
момента имало опъната бодлива тел на един ред, а преди имало бетонни колове. Старата
ограда от колчета и бодлива тел М., съпругът на ищцата, махнал наскоро, през
пролетта на миналата година. Свидетелят го попитал, защо я маха, а той казал,
че разчиства, т.к. ответникът искал да прави нова ограда. На самата граница
между двата имота имало кладенец и св. П. го знаел, откак е там, от 1986 г.
Същият бил ползван и от двата имота – точно там минавала оградата и го ползвали,
когато работели там. Той така бил направен, че можело и от двата края да се
слагат кофи. Предишните собственици на имота на Налбантови били дядо С. и баба К..
Ищцата нямала спорове за границата на имотите с предишните собственици. На границата
между двата имота от страната на имота на ищцата имало насаждения – край пътеката
имало лешник, ябълка или круша. Имало пътека, по която от вратата се минавало
за вилата.
Св. Б. е на 57 години и познавал бащата на ищцата и работел на неговата
вила, когато през 2003 г. свидетелят се преместил да живее тук. Така познавал и
св. П., който всеки ден минавал от там и видял, че св. Б. е направил по-масивен бордюр на синора, като махнал
синорите. Казвали му, че кладенецът е общ, дори имало от двете места предвидено
за кофи. Този кладенец бил на синора в средата и се ползвал от двата имота, имало
две кофи. На кладенеца св. Б. направил покрив. По този синор отляли бордюр и
направили нова ограда. Тогава съседката била в Германия, но се поддържала връзка
с нея и се чували, да се прави работата и да се уговарят за плащането. Според
св. Б. тя също участвала в тези разходи, т.к. си говорели по телефон, макар да
не е видял плащането. Той не знае, ищцата да е имала спор със съседите за
имотната граница. В този имот свидетелят последно бил ходил отдавна, когато
всичко, което правил по синора, си било там.
Св. У. е на 31 години и познава ответника от дете, а съпругата му, откак са
женени. През лятото на 2016 г. ответникът закупил имот на Кенана – 770 кв.м. с
кладенец. Доста пъти, над 10, свидетелят бил ходил на този имот, т.к. били
приятели и започнал строеж там. Кладенецът бил в южната част на имота, в
неговия имот. От ответника бил чувал, че старият собственик, от когото го е
закупил, е предоставял на съсед, да ползва водата, като и К. е предоставял
такава възможност от време навреме. Това, че кладенецът е на К., св. У. видял,
т.к. бил ограден в неговото място с телена мрежа. Не си спомня, дали така
оградено го е закупил или е имало промени. Може би ответникът го оградил, викал
геодезист, който да постави точки, и доколкото знаел се били разбрали със
съседа му, къде са границите между двата имота. Веднъж св. У. присъствал на разговор
между съпруга на ищцата - Д. Г. и К. по отношение на границата между двата
имота. Това било в началото на миналата година, като на ответника предстояло
поставяне на ограда там. Тогава по телефон двамата съдеди коментирали оградата
в присъствие на свидетеля, като след разговора ответникът му казал, че са се
разбрали- да поставят оградата между двата имота, като съседът му поставил като
условие, да ползва кладенеца. Това не се случило – нямало поставена ограда, в
т.ч. и около кладенеца, но имало мрежа. Не било
оградено с тухлена ограда, но имало телена ограда.
Св. И. е на 43 години и е приятел на ответниците, познавал и съпругът на
ищцата - М.. Ответниците закупили празно място с кладенец на Кенана, съседен на
този на ищците, като една ограда ги деляла– телена с колчета, която не била
променяна. Свидетелят бил ходил на имота и го бил виждал. Ответникът закупил
мястото с кладенец от южния край, който явно е бил построен от предишния
собственик. К. извикал геодезист и го очертал, за да може да си набие
колчетата, след което започнал да строи къщата. Когато геодезистът дошъл и забил
колчетата, оградата била малко променена, навлезнала малко в мястото на ищците.
Но в момента оградата не била променяна, стояла си така. Св. И. знаел, че кладенецът
е в мястото на ответника, който дори забивал някакви устройства против змии.
Било му известно, че Г. са отправяли предложение на ответниците по отношение
замяна на части от имота си – да отстъпят малко място от единия край, а от
другия да вземат, като целта била този кладенец, който те искали да ползват, а бил
в на К. място и той си го ползвал. Г. също са го ползвали, но с негово
разрешение.
По
искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно – техническа
експертиза, чието първоначално и допълнително заключения приема като
компетентни и безпристрастно дадени. След извършения оглед на място,
експертизата е установила, че към съществуващата на запад пешеходна алея с
идентификатор 77195.703.18 по КК на гр. Хасково има изградена масивна ограда с
дължина 2.50 м /разстоянието от т.1 до т.2/. Между ПИ 77195.703.11 и ПИ
77195.703.832, от т.1 до т.4 имало наличие на съществуващ бордюр с височина от 20
см до на места 40 см, отразен на комбинираната скица с червена линия
/Приложение 2/. От направената справка в община Хасково и СГКК - Хасково,
вещото лице е установило, че кадастралният план на ж.р. "Кенана" е
одобрен със заповед № 969/ 1988 г. и действал до приемане на КК на гр. Хасково,
одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАГКК, действаща до момента.
Имотната граница между двата процесни ПИ 77195.703.11 и ПИ 77195.703.832 по КП
от 1988 г. е отразена на комбинираната скица /Приложение 3 и 4/ със зелени
линии, а по КК от 2006 г. с черни линии. При огледа на място и по данни на
ищцовата страна, вещото лице сочи, че съществуващата граница или остатъци от
нея /бордюр с височина от 20 см до на места 40 см/, отразена на комбинирана
скица /Приложение 2/ с червена линия с т.1, т.4 и т.5, и линията - част от
имотна граница между двата процесни ПИ по КК, отразена на същата комбинирана
скица с черен цвят с т.2, т.З и т.5 – образували геометрична фигура триъгълник
с пространство от 19 кв.м. Спорната реална част била с площ от 19 кв.м. и лице
от 2.50 м по всички планове - ПР, КП и КК на гр. Хасково, като тя не можела да
бъде самостоятелен обект, съгласно чл.19 от ЗУТ. Вещото лице сочи, че по КП от
1988 г. имот пл. № 743 с площ 740 кв.м., е охарактеризиран на Приложение 3 с
точки т.7, т.8, т.9, т.10, т.11 и т.12 и със зелен цвят на линиите; а имот пл.
№ 744 с площ 783 кв.м. - с точки т.1, т.2, т.З, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 и със
зелен цвят на линиите. По КК от 2006 г., ПИ 77195.703.11 с площ 722 кв.м. бил
охарактеризиран на Приложение 3 с точки т.8, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13 и т.17
и с черен цвят на линиите; а ПИ 77195.703.832 с площ 772 кв.м. - с точки т.16,
т.15, т.14, т.17 и т.8 и с черен цвят на линиите. За ПИ с идентификатор
77195.703.10, сега с идентификатор 77195.703.832, по КК на гр. Хасково бил
изготвен ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 1374/19.09.2018 г. и параметрите му са
отразени на комбинираната скица /Приложение 5/ с кафяви линии. За ПИ с
идентификатор 77195.703.11 по КК на град Хасково, също имало изготвен ПУП-ПЗ,
одобрен със заповед № 216/ 10.03.2003 г., както и параметрите му са отразени на
комбинираната скица /Приложение 5/ също с кафяви линии. Според изготвените ПУП
- ПЗ за тези имоти, площта им е следната: ПИ 77195.703.11 по КП на гр. Хасково
от 1988 г. /имот пл. № 743/ с площ 740 кв.м., при действието на КП от 1988 г.; а ПИ 77195.703.10, сега с идентификатор
77195.703.832, по КК на град Хасково с площ 772 кв.м., при действието на КК от
2006 г. Вътрешната имотна граница между процесните имоти по КК на гр. Хасково,
както и по КП, била на отстояние З м за ПИ 77195.703.11 и 5 м за ПИ 77195.703.832,
както е отразено на комбинираната скица /Приложение 5/. За двата ПИ нямало
влезли в сила ПУП-ПР, като те били в строителните граници - регулация на гр. Хасково,
част от кв. 1039, ж.р. "Кенана" по ПР и КК на гр.Хасково; въз основа
на решение № 67/ 29.02.2000 г. на Общински съвет – Хасково и улична регулация
по решение № 275/ 06.03.2009 г. на Общински съвет – Хасково. Местоположението
на поставената от ответниците ограда, състояща се от метални колове и бодлива
тел, било съгласно действащата КК на гр.Хасково ж.р. "Кенана", а
именно отразената на Приложение 2 с черна линия с точки т.2, т.З и т.5. Точното
местоположение на кладенеца било отразено на комбинираната скица /Приложение 2/
със зелена точка/окръжност и сигнатура "К". Кладенецът се намирал
между т.4 и т.5 по средата на имотната граница /бордюр с височина от 20 см до
на места 40 см/, отразена с червена линия на същото /Приложение 2/. По
действащата КК или материализираната на място имотна граница от ответниците
ограда с метални колове и бодлива тел - черна линия с точки т.2, т.З и т.5,
кладенецът в по-голямата си част попадал в ПИ 77195.703.832. При разпита си в
открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че по Приложение № 3 и по
съответни точки били контурите на двата имота по КП от 1988 г., като между
точки 17, 13 и 7 се образувал един триъгълник, който бил разликата между двата
плана. Този триъгълник по кадастралния план е бил към имот 743, а сега по
кадастрална карта бил към имот 744 или 703.832 по кадастрална карта. Спорната
реална част с площ 19 кв.м. не била отразена в ПУП на ищците от 2003 г. и не била
взета предвид; а е взета предвид границата, която е отразена в действащия
кадастрален план тогава. В допълнителното си заключение вещото лице сочи, че в
спорната част от имота на ответниците били разположени З бр. устройства против
влечуги с местоположение - т.1, т.2 и т.З на Приложение 1. Изградената масивна
ограда към пешеходна
алея с идентификатор 77195.703.18 била с височина 1.20 - 1.30 м. Допустимата
максимална височина за масивна част от ограда към улици бил 0,60 м, съгласно
ЗУТ, а за по-висока необходимо било разрешение на главния архитект на общината,
въз основа на индивидуален архитектурен проект, съобразно предназначението на УПИ
/чл.48 ап.9 от ЗУТ/. В случая, по данни на ищцовата страна, процесната ограда била
изградена през 2003 г. /заявено лично от ищцата в открито съдебно заседание/,
за която важали описаните изисквания и такава документация за нея не била
открита в Община Хасково. При допълнителни оглед и измервания на место, вещото
лице е установило, че кладенецът, отразен на Приложение 1 - т.4 със зелен цвят
окръжност /условен знак за кладенец/, бил с размери - вътрешен диаметър на
гривната 0.80 м и дебелина на стената на гривната 0,10 м или общо диаметъра бил
1 м, с квадратура на кладенеца от 0.785 кв.м, от които по действащата КК на
гр.Хасково, частта от кладенеца, попадаща в ПИ 77195.703.832 била 0.73 кв.м., а
оставащата част от 0.055 кв.м. попадала в ПИ 77195.703.11; а по спорната
граница, отразена на Приложение 1 с червен цвят на линията бил поравно и в
двата имота.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по допустимостта и основателността на предявените искове:
По иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР:
Искът е установителен
и има за предмет: установяване правото на собственост на ищцата върху процесната
реална част от 15 кв.м. от ПИ с идентификатор 77195.703.11 /ищцовият ПИ/ по КК
на гр. Хасково, която при изработването на КК погрешно е била заснета към ПИ с
идентификатор 77195.703.10, понастоящем с идентификатор 77195.703.832 /ответният
ПИ, в режим на СИО/. Не се спори по делото, че ответниците владеят тази спорна
част и в настоящия процес те оспорват претендираното от ищцата право върху
същата част. В този смисъл, съдът приема, че за ищцата е налице правен интерес
от предявяването на процесния установителен собственически иск, като съобразява
и задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8/23.02.2016
г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК. ЗКИР определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права
върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се
извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри, чийто
обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3/28.04.2005 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри
имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта
законодателят е създал в чл.2 ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но
неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на
вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува
доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост.
Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може
да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на
актовете за собственост. Разпоредбата на § 1 т.16 от ДР на ЗКИР определя
непълнотите или грешките като несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Когато тези несъответствия не са свързани със спор
за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред.
Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или
кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаване на спора по съдебен ред, като влязлото в сила съдебно
решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по
кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта, по реда на чл.53а
т.1, според чл.54 ал.2 от ЗКИР. Спорът за материално право най-често се
изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен
имот, както е в случая; или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е
инкорпориран в съседен имот. Искът цели, да установи безспорно пространствения
обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта. Провеждането на исковата защита по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР включва не само искане за установяване на непълнота или грешка в
кадастралната карта, но и искане за установяване съществуването на
претендираното имуществено право в патримониума на ищеца към момента на
приключване на устните състезания. Така, съдът следва да установи
съществуването на спорното материално право към момента на одобряване на
кадастралната карта, извършено със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на
АК, и към момента на приключване на устните състезания. В настоящия случай, въз
основа на събраните по делото доказателства и проследявайки статута на имотите,
съдът не споделя ищцовата теза, че заснемането на имотите – този на ищцата и
този на ответниците, вторият притежаван в режим на СИО - към момента на
изготвяне на кадастралната карта не е било съобразено с утвърдените планове,
действащи към момента, както и с фактически материализираната на место спорна
граница. Съгласно § 5 ал.1 от ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по
приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като
имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за
собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод
дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и
действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване
по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на
отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. №
2/1993 г. на
ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/ 2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до
промяна на границите.
Установи се по
делото, че през 1969 г. бащата на ищцата е закупил лозе от 8 ара, съставляващо
част от лозе от 3,3 дка, в местността «Кенана», Хасковско землище, извън
строителните граници на града, попадащ в района за отдих и почивка, при съседи:
С. Т., З. Д., Н. Д., К. и М. Х.. Този имот родителите на ищцата са й дарили
през 1992 г., представляващ лозе от 4 ара и нива от 4 ара, отредени за парцел
743 в същата местност, според междувременно влезлия в сила кадастрален план на
ж.р. "Кенана", одобрен със заповед № 969/ 1988 г., и действал до
приемане на КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г.
на ИДАГКК, действаща и до момента. С горепосочения нотариален акт за дарение,
ищцата е записана като собственик на недвижимия имот в КККР на гр. Хасково; а
именно– на ПИ с идентификатор 77195.703.11, с адрес в гр. Хасково, ж.р.
«Кенана», с площ от 722 кв.м. Съседен на нейния имот е процесният на
ответниците - ПИ с идентификатор 77195.703.10, понастоящем с идентификатор
77195.703.832, придобит от тях през 2016 г. в режим на СИО. От заключението на
вещото лице – инженер- геодезист се установи, че за двата процесни имота няма
влезли в сила ПУП-ПР, респ. същите са неурегулирани. Имотната граница между ПИ
77195.703.11 и ПИ 77195.703.832 /предишен 77195.703.10/ по КП от 1988 г. е
отразена на комбинираната скица /Приложение 3 и 4/ със зелени линии, а по КК от
2006 г. с черни линии. Спорната част от тази граница съставлява местоположението
на поставената от ответниците ограда, състояща се от метални колове и бодлива
тел, отразената на Приложение 2 с черна линия с точки т.2, т.З и т.5. Това й
местоположение вещото лице сочи, че е съобразено както с действащата КК на гр. Хасково
ж.р. "Кенана", така и с КП от 1988 г. Основният спорен въпрос между
страните е, дали същата граница всъщност следва да преминава по червената линия
през т.1, т.4 и т.5, отразената на Приложение 2. След съвкупния анализ на
събрания по делото доказателствен материал, съдът достига до отрицателен
отговор на този въпрос. По така посочената червена линия на место вещото лице е
установило наличието на съществуващ бордюр с височина от 20 см до на места 40
см. Този бордюр е бил направен от св. Б. през 2003 г., което му било поръчано
от бащата на ищцата. Това опровергава ищцовото твърдение, че оградата била
изградена от бащата на ищцата в периода 1992-1993 г. По думите на свидетеля,
тогава той изградил бордюра на синора, където имало и общ кладенец за двата
имота, като махнал синорите. Тогава съседката на ищцата била в Германия, но се
поддържала връзка с нея и се чували, да се прави работата и да се уговарят за
плащането. Св.
П., който е съсед на спорните имоти на страните от 1986 г., сочи че старата
ограда от колчета и бодлива тел М., съпругът на ищцата, махнал наскоро, през
пролетта на миналата година; т.к. ответникът искал да прави нова ограда. Св. У.
е присъствал на разговор между съпруга на ищцата и ответника по отношение на
границата между двата имота, проведен по телефон в началото на миналата година,
като на ответника предстояло поставяне на ограда между двата имота. Тогава
двамата се разбрали - да поставят оградата между двата имота, като съседът му
поставил условие, да ползва кладенеца. Св. И. сочи, че ответникът извикал
геодезист и тогава забил колчетата, като оградата била малко променена,
навлезнала малко в мястото на ищците. В тази връзка, по категоричен начин се
установява, че към 2003 г., когато от бащата на ищцата е бил изграден
горепосочения бордюр между двата имота /по същото време той е изградил и
масивната тухлена ограда към пешеходна алея с идентификатор 77195.703.18, с
височина 1.20 - 1.30 м, без необходимите за това разрешения и книжа/; е
действал КП за района от 1988 г. Както се посочи, при изработването на този
план спорната част от границата между имотите не е била заснета по линията на
изгладения в последствие бордюр, за да се приеме, че по същата линия е
съществувала обективирана на место друга граница, която св. Б. е премахнал и на
същото място е подновил с бордюра. Тъкмо обратното, както по КП, така и по КК /одобрена
през 2006г., след изграждането на бордюра/, спорната част преминава по черната
линия с точки т.2, т.З и т.5, отразена на Приложение 2 от заключението на вещото
лице. Този факт е бил известен, както на ищцата, така и на ответниците. По
техни искания са били изготвени, както следва: за процесния имот на ищцата -
ПУП-ПЗ, одобрен със заповед № 216/10.03.2003 г., с площ 740 кв.м., при
действието на КП от 1988 г.; и за процесния имот на ответниците - ПУП-ПЗ,
одобрен със заповед № 1374/19.09.2018 г., с площ 772 кв.м., при действието на КК от
2006 г. Вътрешната имотна граница между процесните имоти по КК на гр. Хасково,
както и по КП, е на отстояние З м за ПИ 77195.703.11 и 5 м за ПИ 77195.703.832,
както е отразено на комбинираната скица /Приложение 5/. По посочена по-горе
черна линия с
точки т.2, т.З и т.5, отразена на Приложение 2 от заключението, е
новопоставената от ответника ограда между двата имота, състояща се от метални
колове и бодлива тел, съобразена с действащата КК на гр. Хасково, ж.р.
"Кенана". Спорната реална част е с площ от 19 кв.м., а претендирана
от ищцата с площ от 15 кв.м., и представлява триъгълник, заключен между остатъците
на место от посочения бордюр, отразен на комбинирана скица /Приложение 2/ с
червена линия с т.1, т.4 и т.5, и линията - част от имотна граница между двата
процесни ПИ по КК, отразена на същата комбинирана скица с черен цвят с т.2, т.З
и т.5. Тази част е с площ от 19 кв.м и с лице от 2.50 м по всички планове - ПР,
КП и КК на гр. Хасково, като тя не може да бъде самостоятелен обект, съгласно
чл.19 от ЗУТ, според заключението на експертизата. В този смисъл не подлежи на
изследване въпросът, поставен и от двете страни в процеса, дали по отношение на
частта е изтекла законоустановената придобивна давност. Това е така, доколкото както
по чл.59 от ЗТСУ /отм./, така и по чл.200 от ЗУТ, реално определени части от
недвижими имоти могат да се придобиват по давност, само ако са спазени
изискванията за минималните размери по площ и лице, определени по чл.19 от ЗУТ,
респективно определени с правилника за прилагане на ЗТСУ. В случая не се
установи процесното пространство да отговаря на тези изисквания, поради което не
подлежат на изследване предпоставките за осъществяване на фактическа власт и
началния момент на такава върху спорния предмет. Така по делото не е установено
владение върху спорната част, осъществявано от ищцата на основание,
противопоставимо на ответниците.
Предвид изложените
съображения, съдът приема иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР за изцяло неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
По иска с правно основание чл.109 от ЗС:
Основателността на
предявения негаторен иск по чл.109 от ЗС предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки – ищецът да е собственик на имота, а ответникът със свои
неоснователни и противоправни действия, да пречи на ищеца, да упражнява правата
си на собственик в пълния им обем. Такова наличие по делото не се установи,
което обосновава неоснователността и недоказаността на този иск. Тежестта на
установяването й в процеса е за ищцовата страна, която въпреки указаната й
доказателствена тежест, не проведе пълно и главно доказване в тази насока. Ищцата
претендира, ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователното си
въздействие върху собствения на ищцата ПИ 77195.703.11, изразяващо се в
навлизане в имота, извършване на геодезически замервания и поставяне на
колчета, както и да се въздържат от всякакви други действия, които й пречат да
упражнява правото си на собственост. Предвид изложените по – горе съображения
относно иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР, не се установява извършеното от ответниците
поставяне на нова ограда между двата процесни имота, а именно - по черната
линия с точки т.2, т.З и т.5, отразена на Приложение 2 от заключението,
състояща се от метални колове и бодлива тел – да съставлява тяхно неоснователно
и/или противоправно действие. Напротив, установи се, че същото е съобразено
както с КП от 1988 г., така и с действащата КК на гр.Хасково от 2006 г. на ж.р.
"Кенана". Ето защо и този иск, като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
Предвид отхвърлените
изцяло искове и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищцата следва да
бъде осъдена, да заплати на ответниците деловодни разноски в общ размер от 1 650
лева, включващи 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение и изразходваните от
депозита 450 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.Г. с ЕГН ********** ***; против К.И.Н.
с ЕГН ********** и П.П.Н. с ЕГН **********,***; искове с правни основания чл.54
ал.2 от ЗКИР и чл.109 от ЗС - да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на реална част от 15 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор 77195.703.11 по КК на гр. Хасково, одобрена
със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАГКК, която част при изработването на КК погрешно е била заснета към поземлен
имот с идентификатор 77195.703.10, понастоящем с идентификатор
77195.703.832, респ. в неговата юго-западна част; както и ответниците да бъдат
осъдени да преустановят неоснователното си въздействие върху собствения на
ищцата поземлен имот с идентификатор 77195.703.11, изразяващо се в навлизане в
имота, извършване на геодезически замервания и поставяне на колчета, както и да
се въздържат от всякакви други действия, които й пречат да упражнява правото си
на собственост; като на ищцата се присъдят направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.А.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Н. с ЕГН ********** и П.П.Н. с
ЕГН ********** сумата
от общо 1 650 лева за деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – на ел.адреси на
адвокатите им л.2 и л.24, като им се изиска незабавно потвърждение, а при
липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.