Решение по дело №2240/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Р.Н.М., ЕГН **********, чрез адв. С.И. – САК, против Решение № 1189/01.08.2023г. по НАХД № 1479/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2232216, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Р.Н.М., е наложена глоба в размер на 600 лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Конкретно се определя като неправилен изводът на съда, че давността в настоящия случай е неприложима. Касаторът счита, че тригодишният срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на 22.08.2021г., което е година и половина преди връчване на атакувания фиш, т.е. административнонаказателното преследване следва да бъде изключено. Дори да са били извършвани действия по чл.81, ал.1 и 2 от НК, в конкретния случай приложение намира институтът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК. Иска се отмяна на обжалваното решение, с което е потвърдено издадения ЕФ, както и присъждане на сторените по делото разноски.

С писмена молба, депозирана чрез процесуален представител, касаторът поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна, редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, депозирани от юрисконсулт Л.-А., оспорва касационната жалба. Счита, че ВРС е обсъдил всички относими доказателства. Сочи, че с електронния фиш е приспадната допустимата техническа грешка от 3%, в полза на нарушителя. Твърди, че нарушението е установено с одобрен тип техническо средство, преминало метрологичен контрол. Моли, решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Р.Н.М. против Електронен фиш Серия К № 2232216, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на М., е наложена глоба в размер на 600 лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 22.08.2018г., в 09:49 часа, в с.Горица, обл. Варна, в посока гр. Бургас, с автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 524 била засечена скорост на движение от 92 км/час на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 301” с рег. № СА 2510 ТС, при разрешена скорост на движение в този пътен участък от 50 км/час. Лекият автомобил бил регистриран на името на „Аватар Тур“ ООД със законен представител – Р.М.. Самото автоматизирано техническо средство № TFR1 – M 524 било поставено в служебен полицейски автомобил на ОД на МВР – гр. Варна. Въз основа на установените данни бил издаден електронен фиш серия К № 2232216 от 22.08.2018г., с който на представляващия дружеството - собственик на автомобила била наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Самият електронен фиш бил връчен на М. на 15.03.2023г. (видно от служебно отразяване в системата).

За да потвърди електронния фиш, ВРС е приел, че електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. От анализа на доказателствата съдът достигнал до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство TFR1 – M 524 е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 92 км/час, при ограничение от 50 км/час. Приел за установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, доколкото законния представител на дружеството – собственик на автомобила, в нито един момент не е направила възражение, че не тя, а друго лице е управлявало автомобила в процесния ден. Въззивният съд намерил, че автоматизираното техническо средство, с което е фиксирана скоростта на лекия автомобил, е технически изправно. Във връзка с направени възражения, ВРС отбелязал, че към момента на произнасяне, се явява неприложима тригодишната давност, доколкото с факта на издаване на електронния фиш е сторено действие по реализиране на отговорността, която прекъсва посочения давностен срок, а давността за реализиране на наложеното наказание все още не е започнала да тече, с оглед обстоятелството, че обжалваният електронен фиш не е влязъл в законна сила.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

След извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна.

Постановеното решение на първостепенния съд подлежи на отмяна предвид наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - нарушение на материалния закон. ВРС е очертал в пълнота фактите, установени от доказателствата по делото, и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на отговорност именно на представляващия дружеството - собственик на МПС, както и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Основателно, обаче, се явява възражението на касатора, релевирано още пред въззивната инстанция, че в случая е изтекла абсолютната погасяваща административнонаказателното преследване давност, респективно – неправилни са изводите на първостепенния съд в тази насока.

Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата за погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото постановление, "в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН...". Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН, и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение в административно-наказателния процес. Да се приеме обратната теза, а именно – неприложимост на института на погасителната давност, включително и абсолютната такава, в административнонаказателното производство, би довело до по – неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквито са престъпленията.

Уредената в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН погасителна давност е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири и половина години наказателното преследване се погасява по давност. В случая нарушението е извършено на 22.08.2018г., и считано от тази дата, абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца е изтекла на 22.02.2023г. – преди постъпване на делото в РС-Варна.

Като е потвърдил ЕФ, районният съд е нарушил материалния закон, респективно - е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. След отмяната и при разглеждане на делото по същество от страна на касационния съд, в съответствие с изискванията на чл. 222, ал. 1 от АПК, ЕФ следва да бъде отменен по същите гореизложени съображения.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна. Налице са доказателства за сторени такива единствено пред въззивната инстанция. От страна на ответника е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., при материален интерес в настоящото производство в размер на 600 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. За представителство пред въззивната инстанция настоящият касатор е представил Договор за правна защита и съдействие от 23.03.2023г., установяващ сторени разноски в размер на 400 лева, които са минималният размер, поради което следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд-Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1189/01.08.2023г. по НАХД № 1479/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2232216, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2232216, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Р.Н.М., е наложена глоба в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати на Р.Н.М., ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: