РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20212100500476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
Ж. М. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Женя Д. Маркова – БАК,
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Ген. Гурко” № 11, против Решение № 260014/05.01.2021г.
постановено по гр.д. № 10700/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.216 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 3028, 55 лв. – допълнително трудово
възнаграждение за временно изпълнение на вакантната длъжност “старшина РТС” на бм
“Бриз”, в размер на 25 % от основното му възнаграждение, а именно по 168, 25 лв. месечно
за периода 17.12.2016г. – 20.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на исковата молба на 18.12.2019г. до окончателното й изплащане и 656, 66
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число
на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение,
до предявяването на иска /17.12.2016г. – 17.12.2019г./, като неоснователни и недоказани.
С обжалваното решение, жалбоподателят е осъден да заплати на ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 32890 – Бургас на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, а
на основание чл.78, ал.4 от ГПК и сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се застъпва становище, че постановеното решение е неправилно, поради
нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано.
Жалбоподателят се солидаризира с констатацията на първостепенния съд, че ищецът
в претендираният период 17.12.2016г. – 20.06.2018г. е изпълнявал задълженията на
материално-отговорно лице на материалните запаси зачислени на бм “Бриз”, което му е
1
било възложени със заповеди на командира на военно формирование № 18360 от
19.03.2013г.; 13.01.2014г., 07.01.2016г., 24.01.2017г. и от 02.12.2017г., но оспорва извода, че
това възлагане не съответства на назначаване за изпълняване на задълженията на вакантната
щатна длъжност във военното формирование. В резултат на това, съдът неправилно приел и
че изпълнението на това негово допълнително задължение не се покрива изцяло със
задълженията по длъжностно характеристика на длъжността “старшина РТС” на бм “Бриз”,
поради което ищеца нямал основание да претендира заплащане на допълнително
възнаграждение за временно изпълнение на вакантна длъжност. Според жалбоподателя този
извод на съда се дължи на непознаване спецификата на работа на изпълняваната от ищеца
по основен договор за кадрова военна служба и работата на претендираната за временно
изпълнявана по вакантна длъжност. Сочи, че функционалните задължения на длъжността
“командир на отделение хидроакустици” и на “Старшина на радиотехническа служба”,
описани в длъжностните характеристика в т. VI – Функционални задължения са разделени
на две части: основни и допълнителни задължения. На следващо място се сочи, че основните
задължения и за двете длъжности са определени в глава II, раздел I, II и III от “Устав на
войсковата служба на Въоръжените сили на Р България”, като в тази си част те са едни и
същи и за двете длъжности. Жалбоподателят посочва, че по отношение на вторите записани
основни задължения – за длъжността “командир на отделение хидроакустици” те са
определени в глава IV, раздел XXI от “Корабен устав на ВМС” – чл.263, чл.264, 265 и
чл.266, а за длъжността “старшина на бойна част” те са определени в глава IV, раздел XIX от
“Корабен устав на ВМС” – чл.259 и чл.260. Навеждат се доводи, че при сравнение на
задълженията на двете длъжности се установявало, че отговорността на “Старшина на
бойната част” е еднаква с тази на “Командир на отделение”, с тази разлика, че на
старшината било зачислено инвентарното имущество на бойната част съгл. Чл.259, т.5 от
“Корабен устав на ВМС”. Застъпва се становище, че командира на отделение, в случая
“командира на отделение хидроакустици” е началник на целия личен състав на отделението,
а старшината на служба, в случая “старшина на бойна част” контролира същия този процес,
така че задълженията им се припокриват, с изключение на задължението на последния да се
грижи за инвентарното имущество. Жалбоподателят излага, че когато длъжността
“Старшина РТС” е вакантна, същата може да се изпълнява по заместване от “Командира на
отделение”, който извършва целия процес по фактическото командване и контрол, като
същото било записано и в допълнителните задължения на длъжността “Старшина РТС” –
“да следи за спазване изискванията на ЗЗКИ и ППЗЗКИ от личния състав”- т.е. да изпълнява
контролни функции по отношение дейността на “Командир на отделение хидроакустици”,
чието задължение пък било да организира личния състав. Според жалбоподателят това се
потвърждавало и от упоменатото в длъжностната характеристика като допълнително
задължение на длъжността “старшина РТС” – “да изпълнява задължения като материално-
отговорно лице по щурманското имущество”. Вмененото като задължение изпълнение и на
функцията на МОЛ относно изпълняващия длъжността “Старшина РТС” било видно и от
разпоредбата на глава VI, раздел I “Поддържане на кораба”, чл.286 от Корабния устав на ВС
на РБългария.
В подкрепа на изложеното се явявали и всички заповеди, с които се определят
военнослужещите, на които се възлагали функции на МОЛ. В тази връзка се излагат
съображения, че всички военнослужещи, на които със Заповеди на командира на военно
формирование № 18360 от 19.03.2013г., 13.03.2014г., 07.01.2016г., 24.01.2017г. и от
02.12.2017г. били възложени функции на МОЛ заемали длъжност “старшина”, а единствено
ищеца заемал длъжност “командира на отделение”. Навежда се довод, че именно по тази
причина всички назначени МОЛ изпълнявали тези свои функции в изпълнение на
задълженията си по договор и длъжностна характеристика, а ищеца ги изпълнявал, без
същите да са му възложени по договор или длъжностно характеристика.
На следващо място, жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението,
поради неотчитането на факта, че в периода 17.12.2016г. – 20.06.2018г. бм “Бриз” не е
плавал. Това на практика означавало, че задълженията, които трябвало да се изпълняват по
време на плаване били отпаднали, тъй като същите се извършвали, когато кораба е на море –
2
плава от овакантената длъжност “Старшина РТС”, но когато корабът не плавал, какъвто бил
и настоящия случай, все още съществувало задължението регламентирано в чл.259, т.5 от
“Корабен устав на ВМС”. Навеждат се доводи за неправилно тълкуване на написаното
становище на командира на ВФ 18360-Бургас изразено по повод на входиран от ищеца
Рапорт с вх. № 216/20.01.2016г. относно искане за изплащане на допълнително
възнаграждение на осн. чл.216, ал.1 от ЗОВС. Оспорва се като неправилен извода на
районния съд относно факта, че след като бойния кораб е изваден от списъка на ВМС, то и
функциите по контрол на организацията на работата на личния състав са отпаднали, но пък
видно от представените инвентаризационния описи на кораба се е намирало имущество, за
чието съхранение, опазване и описване, съгл. Счетоводния документооборот е имал
задължение да се грижи ищецът. В тази насока се сочи още, че изпълняваните от ищеца
функции по опазване на корабното имущество не се оспорват от ответната страна, но
ответника се опитвал да докаже, че те са само формални и са за нуждите на счетоводния
документооборот.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, че на ищеца му е било възложено да
изпълнява само функциите на МОЛ по отношение на имуществото за чието изправно
състояние принципно би трябвало да се грижи съответния старшина на бойна част и на
ищеца не му било възлагано да изпълнява нито едно от останалите 15 задължения, което от
своя страна обуслови извода на съда, че ищецът не е изпълнявал временно задълженията по
овакантената длъжност. В тази връзка сочи, че отговорностите на изпълняващия длъжността
“Старшина на РТС ” по отношение на дейността на изпълняващия длъжността “командира
хидроакустици” са само контролни плюс задължения за МОЛ, но в този период от време
цялата служба се е състояла от командир на отделение, матрос хидроакустик и в отделни
периоди – матрос радиометрист. Застъпва се становище, че намаления състав на кораба е
довел до отпадане на останалите 15 изброени от първоинстанционния съд задължения за
овакантената длъжност. Навежда се довода, че като е изпълнявал само функциите на МОЛ
на практика ищеца е изпълнявал всички задължения, които би имал изпълняващия
длъжността “Старшина на РТС”, ако длъжността не беше овакантена.
Оспорва се като неправилен и извода на районния съд, за това, че основателността на
иска следва да бъде поставена в зависимост от наличието на постигнато съгласие между
ищеца и военното формирование относно изпълняваните функции на МОЛ, съгласие
облечено във формата на издадена заповед, а не от действителното фактическо изпълнение
на функциите на тази длъжност от ищеца. Навеждат се доводи, че няма как да има
постигнато съгласие с работодателя за временно изпълнение на вакантната длъжност, тъй
като идеята на работодателя е да не се заплаща за тази работа. Аргумент в подкрепа на
изложеното бил факта, че не са изпълнени нито разпоредбата на чл.45, ал.1 и ал.2 от
ППЗОВС, нито разпоредбата на чл.216, ал.1 от ЗОВС. В тази връзка се посочва, че с
подаваните два рапорта от ищеца до военното формирование, на практика ищеца е целял
постигане на такова съгласие, което да се материализира със съответна заповед по правилата
на чл.45 от ППЗОВС или да бъде подписано допълнително споразумение по чл.65 от
ППЗОВС.
Оспорва се като неправилен и извода на съда, че ищецът бил длъжен да изпълнява
допълнителното задължение на МОЛ повече от 5 г., въз основа на написаното в
длъжностната характеристика. В тази връзка посочва, че не оспорва заповедите на своите
командира и началници, но претендира заплащане на изпълняваните от него временни
задължения по овакантената длъжност, още повече, че същият ги изпълнявал повече от 5г.,
без да има назначение за това и без съответно да е получил възнаграждение. Позовава се на
представените и неоспорени от ответника инвентаризационни описи на материалните
запаси.
Жалбоподателят намира за необоснован извода на районния съд, че ищецът е
изпълнявал функцията на МОЛ само за нуждите на отчитане на първичните счетоводни
документи. Намира, че този извод е и неправилен, изграден при зачитане само твърденията
на ответната страна, които били своевременно оспорени. Навежда доводи, че задълженията
му да изпълнява функцията на МОЛ не произтичат от разпоредбата на счетоводния
3
документооборот в МО, Българската армия и структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната, като същите се определят от Устава на войсковата служба на
Въоръжените сили на Р България, съгласно Корабен устав на ВМС и съгласно Книга на
корабните разписания и съставените въз основа на тях служебни книжки. Счетоводният
документооборот се позовавал на посочените нормативни актове, като такива от по-висока
степен и определял връзката между отделните функционални звена по осчетоводяването на
активите на съответното военно подразделение и извършването и съставянето на
съответните инвентаризационния описи, като в тази връзка и лицето, което изпълнявало
функциите на МОЛ да участва в изготвянето и предоставя за нуждите на счетоводния
документооборот инвентаризационни описи и сравнителни ведомости. В допълнение сочи,
че самият протокол и инвентаризационен опис и сравнителни ведомости не се изготвяли от
ищеца, тъй като същият е МОЛ, а от комисия с назначен председател. Комисията
проверявала наличното имущество, което били зачислено на ищеца и същият бил длъжен да
го съхранява, опазва или бракува. В тази връзка ищецът се позовава на представените и
приети по делото доказателства – инвентаризационни описи и сравнителни ведомости,
които били подписани лично от него в качеството му на МОЛ. Релевира оплакване, че
районния съд не е взел предвид представеното от ищеца и прието по делото доказателства, а
именно складова разписка с № 52372/21.02.2018г., с което се доказвало, че освен участие
при изготвяне на инвентаризационни описи, същият изпълнявал и твърдяните от него
функции по съхранение на материалните запаси, изменение на техническото състояние на
материалните запаси и изготвяне на протоколи за бракуване на материални запаси по
радиотехническо имущество на част от имуществото.
В заключение се защитава тезата, че чрез фактическото изпълнение на функциите на
МОЛ на длъжността “Старшина РТС”, на бм “Бриз”, ищецът на практика е изпълнявал
всички задължения на тази длъжност съгласно длъжностна характеристика и корабните
разписания, с изключение на задълженията по време на плаване, като следва да се има
предвид, че през този период от време кораба не е плавал. Релевира се оплакване, че
неиздаването на изрична заповед, която да официализира заемането на вакантната длъжност
е административен пропуск на ръководен орган, чиито неблагоприятни последици ищецът
не следва да търпи.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него
постановяване на ново такова по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло. Претендира се направените пред двете инстанции разноски.Не се въвеждат
искания по доказателствата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Военно
формирование 32890 – Бургас, чрез пълномощника ст. юрисконсулт Пламен Николов, който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обективираните в нея фактически
твърдения за неверни и неотговарящи на фактическата обстановка. Сочи се, че в корабните
дивизиони цялото имущество на кораба се разпределя по сектори, отсеци и групи между
военнослужещите, чиито длъжности се намират в съответното звено, като разпределението
става чрез годишна организационна заповед, с която се посочват всички МОЛ-ве и
имуществото, което се разпределя за съхранение и отчет. Сочи, че в длъжностните
характеристики няма функционални задължения на МОЛ, тъй като не са щатни МОЛ-ве.
Пример в тази насока била и длъжностната характеристика на “старшина РТС”. Навежда
твърдения, че задълженията на ищеца като МОЛ не произтичат от задължения по
длъжността “старшина РТС”, а от разпоредбите на Счетоводния документооборот в
Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и задължения, вменени с длъжностната характеристика. Оспорват
се твърдението на ищеца, че счетоводният документооборот не е нормативен акт със
значимост да определя правата и задълженията на военнослужещите. Излага, че същият се
обявява със заповед на министъра на отбраната, а в същия се съдържа и специална глава
“Задължения и отговорности на длъжностните лица по реализация на документирането на
стопанските операции”. Навеждат се подробни доводи в защита на тезата, че ищцовата
страна не прави разлика между материалноотговорно лице, на което се водят определени
4
активи и изпълнението на функционални задължения, които има определена длъжност,
изискванията за нейното заемане, както и други специфични характеристики, свързани с
нея.
Оспорват се като неотносими подадените от ищеца рапорти. Излагат се съображения,
че длъжността “Старшина РТС” е била вакантна за периода посочен от ищеца, като
единственото за което е отговарял ищеца като МОЛ е било част от числящото се имущество
на съответния кораб, в случая имуществото на вакантната длъжност “старшина РТС”, но
това нямало нищо общо и не влизало във функционалните задължения на въпросната
длъжност, която претендирал, че е заевал и изпълнявайки задачите си като МОЛ. Не били
настъпили и никакви промени във функционалните задължения на длъжността “Командир
на отделение хидроакустици”, както се твърдяло във въззивната жалба, с оглед
обстоятелтвото, че въззивникът е МОЛ.
В допълнение на горното, ответникът излага аргументи, че издаването на заповед за
заемане на вакантната длъжност би било в разрез със законоустановените процедури,
посочени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ, тъй като званието на въззивника е било “Главен
старшина”, а длъжността “старшина РТС” би могла да бъде заета единствено от
военнослужещ със звание “мичман” и “офицерски кандидат”. В тази връзка се позовава на
разпоредбата на чл.130 ОТ ЗОВСРБ, където била посочена йерархията на военните звания
във Военноморските сили, както и фактът, че “главен старшина” е по-ниско звание от
“офицерски кандидат” и “мичман”. Сочи, че допълнително условие при изпълнението на
задължения, било то и по заместване е свързано с това военнослужещия да се разпише върху
длъжностната характеристика на съответната длъжност, която ще замества, а в
разглеждания случай, ищецът не доказал, че е бил запознат с длъжностната характеристика
на “старшина на РТС” от командира на формированието. Твърденията, че задълженията на
двете длъжности се припокривали било несериозно и само показвало непознаване на
цялостната дейност, която извършва даден военнослужещ при изпълнение на служебните си
задължения.
По изложените съображения претендира съдът да остави депозираната въззивна
жалба без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Не се въвеждат искания по доказателствата. Претендира се присъждане на юрк.
възнаграждение за въззивната инстанция.
Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не бяха поискани, не са служебно
изисквани и не са събирани никакви нови писмени и/или гласни доказателства, различни от
вече събраните от първоинстанционния РС.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред РС писмени и гласни
доказателства, като взе предвид липсата на нови доказателства пред настоящата въззивна
съдебна инстанция, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното:
Основните спорни въпроси по делото са дали е налице или не е налице "временно
изпълнение на задълженията на вакантна длъжност" от страна на въззиваемия/ищец/ по
смисъла на чл. 216, ал. 1 от ЗОВС и съответно дали е налице или не е налице негово
"назначаване" от командира или началника му по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗОВС.
При извършената въззивна проверка на оплакванията в процесната жалба, с която е
сезиран, настоящият състав на Окръжен съд - Бургас намира същата за процесуално
допустима, тъй като тя е внесена за разглеждане в първоинстанционния РС, постановил
атакуваното първоинстанционно решение в законния 2- седмичен срок по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и от правно легитимираната страна/ищеца/, имащ интерес от въззивно обжалване на
това изцяло негативно за него първоинстанционен съдебен акт. От външна страна
обжалваното първоинстанционно. Решение е валидно постановено от РС - Бургас в кръга на
неговата местна и родова подсъдност, като първа съдебна инстанция за такива спорове по
реда на ЗОВСРБ.
Съгласно правилата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
5
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В конкретния случай въззивният
съд намира, че обжалваното решение е допустимо и валидно, поради което настоящият
въззивен съд следва да се произнесе по материалноправната същност на спора, изрично
изложена в процесната въззивна жалба.
Въззивният съд намира, че атакуваното решение на районния съд, е законосъобразно
и споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд като
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното пред него решение, По
отношение на същите намира за безпредметно повторното им обсъждане/ пренасяне в
текста на настоящия съдебен акт.
Настоящия въззивен съд констатира, че мотивиран, законосъобразен и правилен е
извода на РС, че допълнителни възнаграждения се дължат и плащат на кадровите
военнослужещи само при наличието на изрично посочената от законодателя причина-
назначаването на въззивника /ищец/ за временно изпълняващ вакантната длъжност
"Старшина РТС" през исковия период по реда на чл. 45, ал. 1 от ППЗОВСРБ единствено и
само при условията и по реда на чл. 216, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗОВСРБ- от командира
/началника/, който има правомощия да назначава на тази длъжност, какъвто е само
командирът на Военно формирование 18360 - Бургас. Поради което само една такава
официална писмена Заповед, а не и фактическото изпълнение без такава на задълженията на
същата длъжност, може да бъде основание за възникване на претендираните от въззивника
права и вземания за допълнителни възнаграждения по смисъла на чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ
за временно изпълнение на задълженията на същата длъжност за исковия период от време.
В процесния казус не се спори между страните, че въззивникът /ищец/ Желязко
Манчив е служил на длъжността “командир на отделение хидроакустици” на базов
миночистач “Бриз” на в. ф. 18360 - Бургас в процесния период от време, но за него няма
надлежно назначаване от длъжностното лице, имащо правомощието да назначава на
съответната длъжност "командир на отделение хидроакустици", да изпълнява задълженията
на овакантената длъжност "старшина РТС" на в. ф. 18360 - Бургас.
Следователно, въпреки фактическото изпълняване задълженията на МОЛ по
отношение на имущество, които задължения са вменени на длъжността "старшина РТС",
при липсата на специална заповед на командира на отделението не е налице правно
основание за изплащане на претендираното от него допълнително възнаграждение от 25 %
за изпълнението на вакантната длъжност.
Наличието на ежегодни заповеди, с които въззивникът /ищец/ е бил определен за
материално отговорно лице и се е подписвал в книгите за ежедневни заповеди за периода
2013 – 2018г. като длъжностно лице, имащо право да получава, съхранява, изготвя и отчита
първично счетоводни документи не може да бъде обуслови извод за това, че ищецът се е
явавал длъжностно лице, фактически работещо и фактически изпълняващо длъжността
"Старшина РТС". Изводът в обратна насока не може да обоснове и тезата на въззивника, че
тъй като през процесния период корабът не е плавал, останалата част от функционалните
задължения на ованкантената длъжност “Старшина РТС” са отпаднали, поради което
единственото останало задължение на МОЛ се е изпълнявало именно от ищеца. Това е така,
тъй като задълженията на ищеца да бъде материално – отговорно лице, осъществявани през
процесния период не произтичат от задълженията по длъжността “старшина РТС”, а от
разпоредбите на Счетоводния документооборот в МО, Българската армия и структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и задължения, вменени с длъжностната му
характеристика, в т.ч. “Допълнителни задължения – да изпълнява други допълнителни
задачи, определени със съответни заповеди, разпореждания и инструкции на преките
командири и началници”. Този извод се подкрепя от приобщените по делото писмени
доказателства - длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, годишни
заповеди на командира на в.ф. 18360 – Бургас относно назначаване на материално отговорни
лица по видовете имущества във военно формирование за периода 2013-2019г., както и
длъжностните характеристики на всички длъжностни лица, на които е разпределено
радиотехническо имущество, заедно с ищеца. Заповедите издадени от командира на в.ф.
6
18360 – Бургас са на основание чл.14, ал.1, чл.27, ал.1, т.5, чл.32 и чл.35, ал.2 от
Счетоводния документооборот и въз основа на тях са възлагани задачи по съхранение и
отчитане на съответни имущества на лица, в чиито длъжностни характеристики липсват
функционални задължения на МОЛ, тъй като същите не са щатни МОЛ-ове. Следователно
не може да се приеме за основателен довода на ищеца, че възлагането на подобни задачи се
припокрива с функционалните задължения на длъжността “Старшина РТС”.
Основателен е довода на ищеца, че задължение по изпълнение функцията на МОЛ на
изпълняващия длъжността “Старшина РТС” е вменено както с чл.286 от Корабния Устав на
ВС на РБългария, така и с длъжностната характеристика за заеманата длъжност, графа
“Допълнителни функционални задължения” – “да изпълнява задължения като материално-
отговорно лице по щурманско имущество”. Противно на твърденията на въззивника обаче,
по делото не са налице данни за издаването на Заповед № РД -252/02.08.2013г., въз основа
на която същият твърди, че е приел имуществото на “старшина РТС” на бм. Бриз с бордови
номер 61. Правилно районния съд е констатирал, че приложените от ищеца заповеди № РД-
01-252 от 02.10.2013г. и РД-01-203 от 02.08.2013г. не съответстват по съдържание на
изложените в исковата молба обстоятелства.
Независимо от горното, дори да се приеме, че в процесния период корабът не е
плавал и ищецът е изпълнявал единственото възможно функционално задължение на
длъжността “Старшина РТС”, т.е. че е налице фактическо изпълнение на задълженията по
ованкантената длъжност, то предявения иск отново следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, предвид липсата на данни за издадена на осн. чл.216, ал.1 от ЗОВСРБ
заповед за назначаване на ищеца за временно изпълняващ вакантната длъжност. Само тя
обаче, а не и фактическото изпълнение без такава на задълженията на същата длъжност,
може да бъде причина/основание/кауза за възникване на претендираните от ищеца
права/вземания за допълнителни възнаграждения по чл. 216, ал. 1 ЗОВСРБ за временното
изпълнение на задълженията на същата длъжност за исковия период (чл. 216, ал. 2 ЗОВСРБ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ППЗОВСРБ). А след като е така и в случая няма издавана такава
заповед от началника на военното формирование, самостоятелно на това основание са
неоснователни предявените от ищеца искове за присъждане на претендираните
допълнителни възнаграждения по чл. 216, ал. 1 ЗОВСРБ, заедно с обусловените от
уважаването им акцесорни искове за мораторни лихви за забава в плащането им по чл. 86
ЗЗД, защото наличието й е кумулативно законово условие (conditio sine qua non), без което
не може въобще да възникне (наред с изпълнението след издаването й на задълженията на
същата длъжност) правото на ищеца да получи такива възнаграждения (чл. 216, ал. 2 ЗОВС,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ППЗОВС).
В обобщение, въпреки безспорно установения по делото факт за изпълнявани от
ищеца задължения на МОЛ по отношение на част от материалните запаси във в.ф. № 18360
–Бургас, правилно РС е преценил, че в случая не е налице законовата хипотеза по чл. 216,
ал. 1 и 2 от ЗОВС във вр. с чл. 45 от ППЗОВС, задължаваща работодателя да му заплаща
допълнителните нормативно определени 25 % над заплатата за заеманата длъжност
"командир на отделение хидроакустици".
Обстоятелството, че този военнослужещ евентуално търпи неблагоприятни за себе си
последици, свързани със заплащането му поради вероятното бездействие на по-горестоящия
от него ръководен орган в рамките на съответната структура, ненаправил необходимото да
осигури издаването на заповед за заместване, с която да официализира заемането на
свободната длъжност от заместника по реда на чл. 216, ал. 2 и 3 от ЗОВС във вр. с чл. 45, ал.
1 от ППЗОВС, при липса на заповед за назначаване, може да се търси по друг общ законов
исков ред по чл. 173 от ЗОВСРБ /причинени му евентуално с неиздаването й имуществени
вреди/пропуснати ползи от неполучени поради това допълнителни възнаградения за
изпълнение през исковия период на задълженията на вакантната длъжност/, а не по
специалния такъв по чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, предвид липсата на законова хипотеза за
приложение разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК от настоящия въззивен съд.
Предвид гореизложеното се явява мотивиран, правилен и законосъобразен извода на
РС- Бургас, че с оглед отхвърлянето на основния процесен иск за главница по чл. 216, ал. 1
7
от ЗОВС, следва да се отхвърли и акцесорния иск за мораторни лихви за забавено плащане
по чл. 82- 86 от ЗЗД за целия претендиран срок от време.
Извършеният фактически и правен анализ води до единствения възможен и логичен
извод, че напълно мотивирано, обосновано, законосъобразно и правилно
първоинстанционният РС- Бургас е приложил разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ по
конкретния казус, поради което не са налице никакви отменителни основания по отношение
на атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно съдебно Решение. Същото се явява
напълно обосновано, законосъобразно и доказано, поради което следва да се потвърди
изцяло, ведно със законните последици от това.
Относно разноските по делото пред настоящата въззивна инстанция- предвид изхода
на спора, цялостното потвърждаване на атакуваното Решение на РС и изричното искане на
въззиваемия /в. ф. 32890- Бургас/, въззивникът Ж.М. на осн. чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 и 8
от ГПК и във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ следва да бъде осъден да му заплати изцяло всички
разноски в минималния размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на нормативно
определения 1 бр. юрисконсулт- пълномощник пред настоящата въззивна инстанция.
Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно изричните правила на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 267- 268 във вр. с
чл. 273 от ГПК и във вр. с чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, въззивният Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното Решение № 260014/05.01.2021 г. по
гр. д. № 10700/2019 г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА Ж. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на в. ф.
32890- гр. Бургас, сумата 100 лв. /сто лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8