Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Стоян
Колев
при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2246 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 92, ал. 12 от Закона
за гражданската регистрация /ЗГР/.
Образувано е по жалба на М.Д.П.-М. с ЕГН **********,***
срещу отказ на Началник- отдел „АО и ГРАО“ при СО - район „Н.“ обективиран в
Писмо с изх. № 1387149/28.09.2021г. във връзка с подадено от жалбоподателя Заявление за постоянен адрес с уникален номер на заявката:
1632733021317 от 27.09.2021 г. с искане за промяна на данните досежно нейния
постоянен адрес.
В
жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
постановена в противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с
целта на закона. Релевират се доводи за заявен постоянен
адрес в обект, който е разположен в жилищна сграда и на който адрес е
регистриран постоянният адрес на М. С. М., ЕГН ********** - съпруг на жалбоподателката.
Излага, че разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и 2 ЗГР не съдържа императивно
изискване постоянният и настоящ адрес на гражданите да съвпада единствено и
само с адрес на жилище по смисъла на §5, т. 30 ДР ЗУТ. Налага аргументи от
текста на чл. 89, ал. 1 ЗГР, съгласно който адресът е еднозначно описание на
мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, поради
което липсва задължение за лицето да посочи за свой адрес само „жилище" по
смисъла на ЗУТ. Налага довода, че заявителят може да посочи и друг обект на
собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди, още повече, че със
съюзът „или" безспорно се установява годността на ателие, разположено в
жилищна сграда, да се разглежда като място, в което жалбоподателката може да
получава кореспонденцията по смисъла на чл. 89, ал. 1, предл. последно ЗГР.
Сочи се липса на приложимост на разпоредбата в чл. 178, ал. 4 ЗУТ, доколкото
същата не е свързана с условията за регистриране на постоянен и настоящ адрес
по реда на ЗГР и предвижда съвсем други последици, уредени в специалния ЗУТ. По изложените в
жалбата съображения се отправя искане за отмяна на процесната заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен за целта адвокат поддържа
жалбата на изложените основания и отправя искане за отмяна на процесната
заповед с присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен
списък.
В
депозиран с административната преписка отговор ответникът Началник- отдел „АО и
ГРАО“ при СО - район „Н.“, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, като
неоснователна. По същество излага доводи свързани с това, че представения
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том ***, peг. № ***,
дело № *** от 30.09.20215г. по описа на нотариус Ц. Д., с peг. № 350 на НК, с
район на действие Районен съд- град София и служебно извършена служебна
електронна проверка в Агенция по вписванията и Справка по персонална партида на
физическо лице не установяват, че притежаваният от М. С. М. - съпруг на
жалбоподателката, имот съставлява жилище по смисъла на § 5, т. 30 ДР ЗУТ. В
допълнение се налагат и аргументи за липса на жилищен характер на посочения
обект, предвид несъответствието му с чл. 108 от Наредба № 7 от 22 декември
2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, предвид липсата на жилищни
помещения (помещения с основно предназначение за обитаване - дневни, спални,
детски стаи и трапезарии). Позовава се и на писмо №
СОА21-ВК08-4489-(1)/22.04.2021г., адресирано до кметовете па райони, с което кметът
на Столична община изрично тълкува разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ,
съгласно която не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не но
предназначение или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.
Предвид това без да е променено предназначението по предвидения в закона ред,
недвижимия имот - ателие, не следва да се ползва като жилище. Аргументира се в
тази връзка, че според същото писмо липсва законова предпоставка да се извършва
адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес в обект „ателие“, тъй като
този обект не служи за задоволяване на жилищни нужди по смисъла на § 5, г. 30
от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, засяга начина на определяне на
предназначението на дадена сграда, но не категоризира обектите „Ателие“ като
„Жилища“.
В
съдебно заседание не изпраща представител.
С депозирана молба с.д. № 16745/15.11.2021 г. поддържа наведените в отговора по
жалбата доводи и аргументи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от
фактическа страна следното:
По
делото липсва спор, а и видно от приложеното на л. 54 от делото удостоверение за сключен граждански брак,
считано от 08.09.2021 г. жалбоподателката е в брак с М. С. М..
Не е спорно, а и видно от приложения на л. 10 и 75 от делото Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № **, том ***, peг. № *****, дело № *** от
30.09.20215г. по описа на нотариус Ц. Д., с peг. № 350 на НК, с район на
действие Районен съд- град София М. С. М. е собственик на недвижим имот –
ателие с административен адрес: гр. София, ж.к. „****“, ул. „*****“ № **, ет. *,
ателие **.
От приложената
на л. 77 от делото схема на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор ********,
справка-извадка от АГКК (л. 78) и служебна справка на страницата на АГКК с
адрес https://kais.cadastre.bg/bg/Map, се установява че в кадастралния
регистър сградата в която е разположено ателието на М. е регистрирана като Сграда
*********, област София (столица), община Столична, гр.
София, район Н., ул. ******* № **, функционално предназначение - Жилищна
сграда - многофамилна, брой етажи 6, брой СОС - 39, застроена площ - 533 кв. м.
Със Заявление
за постоянен адрес с уникален номер на заявката: 1632733021317 от 27.09.2021 г.
(л. 16 от делото) жалбоподателката е депозирала искане към ответника за промяна
на данните досежно нейния постоянен адрес, като е заявила постоянен адрес ***.
С Писмо с изх. № 1387149/28.09.2021г.,
връчено на същата дата чрез Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ)
жалбоподателката е уведомена за отказа на Началник- отдел „АО и ГРАО“ при СО -
район „Н.“ за издаване на удостоверение за постоянен адрес. В писмото са
изложени мотиви за липса на предпоставки за извършване на адресна регистрация в
обект „Ателие“, тъй като същият не служи за задоволяване на жилищни нужди по
смисъла на §5, т. 30 ДР ЗУТ.
Предвид така
установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът приема
от правна страна следното:
Обжалването е извършено в срока по чл. 149,
ал. 1 АПК - обжалваният отказ е съобщен на жалбоподателката ССЕВ на 28.09.2021г.,
като жалбата срещу постановения отказ за извършване на административна услуга е
депозирана в деловодството на СО - район „Н.“ с вх. № РНД21-УФ0М078/1/06.10.2021г
г.. Процесният изричен отказ за извършване на административна услуга е годен за
обжалване индивидуален административен акт, който е постановен по повод на
искане за промяна на постоянен адрес. Жалбоподателката е адресат на
постановения отказ, поради което безспорно за нея е налице правен интерес да го
оспори.
Предвид изложеното настоящият състав намира
жалбата за допустима, а разгледана по същество е основателна.
Обжалваният отказ е издаден от компетентен
орган в рамките на неговите правомощия, предвид представената по делото Заповед
№ РНД21-РД56-334/31.08.2021 г. на Кмета на район „Н.“, СО (л. 51). С нея са
възложени изпълнение на функциите на длъжностно лице по смисъла на чл. 92, ал.
1 от Закона за гражданската регистрация.
От данните по делото се установява, че
жалбоподателката е подала на 27.09.2021 г. до Кмета на район „Н.“, СО Заявление
за постоянен адрес и Адресна карта, с която е заявила за свой постоянен и
настоящ адрес ***. Следователно е налице
подадено искане, с които е заявена промяна на постоянен и настоящ адрес на
жалбоподателката. Регистрацията на постоянните и настоящия адреси на гражданите
на РБ и предоставянето на данни от регистрите се извършва по реда и условията
на ЗГР. При гражданската регистрация на физическите лица в РБ се получават,
обработват, съхраняват и предоставят данни, които отразяват постоянния и
настоящия адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 91 ЗГР, адресната регистрация на
лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на
населението, като според чл. 90, ал. 1 ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска
регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и
настоящ адрес. Според чл. 99, ал. 2 ЗГР
адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал.
1 в общината, района, кметството или населеното място, където лицето живее.
Когато български гражданин живее в чужбина, адресната карта за промяна на
настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района,
кметството или населеното място по постоянен адрес. Адресната карта се
обработва веднага за актуализация на Национална база данни
"Население". Съгласно чл. 138, ал. 2 от Раздел ІІ "Адресна
регистрация" на Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на
единната система за гражданска регистрация (по-нататък Наредбата) настоящият
адрес се заявява и променя с адресна карта за настоящ адрес по образец съгласно
приложение № 15, а постоянният по реда на чл. 138, ал. 1 от Наредбата. Нормата
на чл. 140, ал. 1 до ал. 4 от Наредбата гласи, че подадените заявления за
постоянен адрес и/или адресни карти за настоящ адрес се регистрират с входящ
номер и дата от органа по чл. 92, ал. 1 ЗГР. Органът по чл. 92, ал. 1 ЗГР
незабавно извършва електронна обработка на заявленията за постоянен адрес и/или
адресна карта за настоящ адрес, като въвежда данните от тях чрез приложните
програмни средства, поддържащи регистъра на населението. При електронната
обработка по предходната алинея автоматизирано се извършва проверка дали
адресът, посочен в заявлението за постоянен адрес и/или адресната карта за
настоящ адрес, се съдържа в националния класификатор на настоящите и
постоянните адреси. Когато адресът от заявлението за постоянен адрес или от
адресната карта за настоящ адрес е включен в националния класификатор на
настоящите и постоянните адреси, на лицето се издава Удостоверение за постоянен
адрес или Удостоверение за настоящ адрес по образци, утвърдени с наредбата по
чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация.
За да стигне до оспорвания резултат,
административният орган е приел, че жалбоподателката е поискала вписване на
постоянен и настоящ адрес на адреса на притежавания от нейния съпруг недвижим
имот – ателие за творчески нужди, находящо се в жилищна сграда с
административен адрес гр. София, район Н., ул. ***** № **, ет. *, ап. *. Въз
основа на искането е постановен изричен отказ на Началник-
отдел „АО и ГРАО“ при СО - район „Н.“ обективиран в Писмо с изх. №
1387149/28.09.2021г., мотивиран с довода, че видно от представения от
заявителката документ за собственост и от служебно извършена справка, се е
установило, че имотът намиращ се на заявения адрес не е жилище по смисъла на
§5, т. 30 ДР ЗУТ, а на друг самостоятелен обект на собственост, различен от
жилището, а именно: „Ателие за творческа дейност“.
Постановеният изричен отказ на
Началник-отдел „АО и ГРАО“ при СО - район „Н.“ обективиран в Писмо с изх. №
1387149/28.09.2021г. е незаконосъобразен. От извършените в кадастралния
регистър при АГКК справки се установи, че сградата в гр. София, район Н., ул. ****
№ **, е вписана като жилищна сграда, а СОС с идентификатор ****** е тип „Ателие
за творческа дейност“, което се установи и от приложената на л. 77 схема. Видно
е както от съдържанието на представения по делото от жалбоподателката документ
за собственост, така и от представената скица, че притежаваното от съпруга на
жалбоподателката ателие за творческа дейност освен че отговаря на изискванията
за ателие, съответства и на изискванията за жилище по смисъла на §5, т. 30 ДР
ЗУТ и чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Това е така, защото това ателие, архитектурно отговаря на всички
изисквания, за да се ползва фактически за жилище, има самостоятелен вход,
отделен санитарен възел, има кухненски бокс и самостоятелно жилищно помещение, както и друго такова, което
може да се използва за складово помещение.
В противоречие с материалния закон административният
орган е постановил отказа си, като се е позовал на Писмо с изх. № СОА21-ВК08-4489-[1]/22.04.2021
г. по описа на Столична община. Със същото адресирано до кметовете на райони,
кметът на Столична община тълкува разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, съгласно
която не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не но предназначение
или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Според мотивите на
административния орган изложени в оспорения акт, предвид това тълкуване, без да
е променено предназначението по предвидения в закона ред, недвижимия имот -
ателие, не следва да се ползва като жилище. Освен това според същото писмо
липсвала законова предпоставка да се извършва адресна регистрация по постоянен
и настоящ адрес в обект „ателие“, тъй като този обект не служи за задоволяване
на жилищни нужди по смисъла на § 5, г. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ,
засяга начина на определяне на предназначението на дадена сграда, но не
категоризира обектите „Ателие“ като „Жилища“. Подобно погрешно интерпретиране
на посочените разпоредби в ЗУТ е в противоречие на съдържащите се в чл. 89, ал.
1 и ал. 2 ЗГР разпоредби, които в за нуждите на адресната регистрация се явяват
специални по отношение на тези в ЗУТ. Разпоредбата
на чл. 178, ал. 4 ЗУТ не е свързана с условията за регистриране на постоянен и
настоящ адрес по реда на ЗГР, а предвижда съвсем други последици, свързани с нуждите
на териториалното устройство. Разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗГР не поставят
каквото и да е изискване постоянният и настоящ адрес на гражданите да съвпада
единствено и само с адрес на имоти със статут на „жилище“ по смисъла на §5, т. 30
ДР ЗУТ. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото,
където лицето живее ИЛИ където то получава кореспонденцията си.
Анализът на текста не сочи императивно изискване гражданинът да посочи като
свой адрес единствено жилище. Граматическото тълкуване на разпоредбата
недвусмислено води до извод, че законодателят е предвидил за гражданите две
алтернативни възможности за посочване на адрес – това да е мястото на което
живеят или това да е мястото на което получават своята кореспонденция. Съюзът
„или" безспорно сочи годността на ателие, разположено в жилищна сграда, да
се разглежда като място, в което жалбоподателката може да получава
кореспонденцията по смисъла на чл. 89, ал. 1, предл. последно ЗГР. В изложения
смисъл е постановеното по сходен казус Решение № 2596/24.02.2021 г. на ВАС,
ІІІ-то отд., по адм. дело № 8838/2020г. докладчик съдия А. Р., на което се
позовава жалбоподателката.
При този изход на спора и предвид
направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 810 лв.
съобразно приложени списък по чл. 80 ГПК, вносна бележка и договор за правна
защита и съдействие.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.П.М. с
ЕГН **********,*** изричния отказ за промяна на постоянен адрес и регистрация
на настоящ адрес на жалбоподателката, обективиран в писмо изх. № 1387149/28.09.2021
г. на Началник- отдел „АО и ГРАО“ при СО - район „Н.“, като
ВРЪЩА административната преписка
на административния орган за ново произнасяне съгласно съдържащите се в
мотивите на настоящия съдебен акт указания по тълкуването и прилагането на
закона в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. ***** № ** да заплати
на М.Д.П.М. с ЕГН **********,*** сумата
в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща направените по делото
съдебни разноски във вид на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: