Мотиви към Присъда по НОХД №681/2020г., по
описа на РРС,
ХІ-ти н.с.
Русенска Районна прокуратура е обвинила подс. Ц.С.Д., с
ЕГН– **********, в това, че
през периода 08.09.2017год. - 09.09.2017год. в гр.
Русе, след предварителен сговор със С.Г.М. ***, като случаят не е маловажен,
отнел чужда движима вещ – 1 бр. велосипед марка “Sprint“, модел “Vanesa“, на стойност 100.00 лева, от владението на Г.А.С. ***, без нейното
съгласие с намерението противозаконно да я присвои - престъпление по чл.195,
ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, както и в това, че
На 09.09.2017год. в гр. Русе, потвърдил неистина в
частен документ – писмена декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за дейността
на заложните къщи към Заложен билет 60875/09.09.2017год., в която по изрична
разпоредба на Постановление №40/18.02.2009год. на Министерския съвет /обн. ДВ
бр. 16/27.02.2009год., в сила от 27.02.2009год./, с което е приета Наредбата за
дейността на заложните къщи, е бил специално задължен да удостовери истината и
употребил този документ пред служител на Заложна къща “Монарх Кредит Груп“ ЕООД
– гр. Русе с ЕИК ********* като доказателство за невярно удостоверени
обстоятелства, а именно – че е собственик на дадената от него в залог движима
вещ във връзка със сключен договор за паричен заем между Заложна къща “Монарх
Кредит Груп“ ЕООД – гр. Русе, представлявана от Д.Г., в качеството на
Заемодател, и Ц.С.Д. ***, в качеството на Заемател, обективиран с Заложен билет
60875/09.09.2017год., а именно - 1 бр. велосипед марка “Sprint“, модел “Vanesa“, която придобил чрез
покупка – престъпление по чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
Русенска Районна прокуратура е обвинила подс. С.Г.М., с
ЕГН– **********, в това, че
през периода 08.09.2017год. - 09.09.2017год. в гр.
Русе, след предварителен сговор с Ц.С.Д. ***, като случаят не е
маловажен, отнел чужда движима вещ – 1 бр. велосипед марка “Sprint“, модел “Vanesa“, на стойност 100.00 лева, от владението на Г.А.С. ***, без нейното
съгласие с намерението противозаконно да я присвои - престъпление по чл.195,
ал.1, т.5, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
И
двамата подсъдими признават
изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.
Защитникът на подс.С.М. пледира съда да наложи наказание по чл.194, ал.3, вр. с
ал.1 от НК, след което да се приложи разпоредбата на чл.218б от НК с налагане
на административно наказание.
Съдът след като съобрази, че самопризнанията на подсъдиите
се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, същите са събрани при условията и по
реда на НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в
обвинителния акт:
Подсъдимият
Ц.С.Д. е роден на ***год. в гр.
Плевен. Същият е български гражданин, българин, с основно образование, неженен,
безработен. Към момента на извършване на инкриминираното деяние същият бил
осъждан с Протоколно определение №584/10.10.2014год. по НОХД №684/2014год по
описа на Районен съд – гр. Горна Оряховица, влязло в сила на 10.10.2014год., за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му било наложено наказание „Пробация“
за срок от 6 месеца.
Подсъдимият С.Г.М. е роден на ***г***. Същият е български гражданин, българин, с основно образование,
неженен, безработен. Към момента на извършване на
инкриминираното деяние същият не бил осъждан.
Св.
Г.А.С. притежавала велосипед марка “Sprint“, модел “Vanesa“, рама №TJ071103647, с 18 скорости, с бяла рамка с розови
детайли (цветя), бяла седалка с розови и лилави
цветя. На 08.09.2017год. вечерта, около 22.00 часа тя оставила велосипеда на
междуетажната площадка без да го заключва.
Във
входа на жилищния блок, в който свидетелката живеела, живеел и подс. М., който
забелязал, че велосипеда оставал незаключен. Същата вечер в дома му гостували подс.
Д. и св. Р.С.Н.. Подс. М. им казал за велосипеда и предложил да го откраднат и заложат
в някоя заложна къща. Подс. Д. се съгласил и в неустановен час от денонощието
(за времето от 22.00 часа на 08.09.2017год. до 04.00 часа на 09.09.2017год.) двамата
се качили на етажната площадка, на която се намирал велосипеда. Със съвместни усилия
го пренесли до жилището на подс. М., който го държал за предната част, а подс. Д.
– за задната част.
На
09.09.2017год. около 04.00 часа св. С. установила, че велосипеда липсвал и
подала сигнал на ЕЕН 112. По случая била заведена преписка и извършена
полицейска проверка.
По-късно
същия ден, около 17.00 часа двамата обвиняеми посетили Заложна къща “Монарх Кредит Груп“ ЕООД
– гр. Русе с ЕИК *********, намираща се в гр. Русе, ул. “Рила“ №1. Тъй като подс.
М. не носел личната си карта, подс. Д. сключил договор за паричен заем, обективиран със Заложен билет №60875/09.09.2017год.,
във връзка с който предоставил описания велосипед в залог. Договорът бил със
срок 30 дни, а отпусната в заем сума в размер на 20.00 лева. В писмената
декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи,
представляваща неразделна част от заложния билет, същият посочил, че бил
собственик на заложената от него движима вещ, както и че същата не подлежала на
облагане, митнически и данъчни спорове, не била предмет на лизингов договор и
че я придобил чрез покупка. Получената за велосипеда сума била разделена между
двамата обвиняеми.
В
хода извършените оперативно-издирвателни мероприятия св. А.С.К. – полицейски
служител в РУ 02 при ОД МВР – гр. Русе установил местонахождението на
велосипеда, за което св. С. била уведомена. След като го разпознала последната
го откупила за сумата от 31.00 лева (20.00
лева главница и 11.00 лева – такси и лихва). Впоследствие с разписка от
02.01.2020год. подс. М. предал сумата от 31.00 лева за възстановяване на
нанесените щети, която била предадена на пострадалата.
Видно
от заключението на изготвената съдебна почеркова експертиза – Протокол №462/26.07.2019год.
по описа на С “БНТЛ“ при ОД МВР – гр. Русе, подписа и ръкописният текст,
положени в реквизита “Заемател“ в Заложен
билет №60875/09.09.2017год., подписа и ръкописният текст, положени в
реквизита “Декларатор“ в приложената към заложния билет Декларация по чл. 14,
ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, както и подписа в реквизита
“Получил“ в Разходен касов ордер №12044/09.09.2017год., са изпълнение от подс. Д..
Видно
от заключението на изготвената съдебно ценова икономическа експертиза, предмета
на престъплението по средни пазарни цени към момента на извършване на деянието
е на стойност 100.00
лева. Към този момент минималната работна заплата за страна е била в размер на 460.00
лева.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателствени материали: гласни
доказателствени средства, обясненията на подсъдимите, показанията на
свидетелите Г.А.С., А.Д.Й., А.С.К., Р.С.Н., както и обясненията на обвиняемия С.Г.М.; писмени
доказателства и доказателствени средства – съдебна почеркова експертиза, съдебно
ценова икономическа експертиза, протокол за доброволно предаване, копия на
заложен билет, ведно с декларация, разходен касов ордер, разписки, справки за
съдимост, справки за образувани и неприключили наказателни производства, декларации
и автобиографични справки.
Анализ на доказателствата и правни
изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство
подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършените престъпления, за които са обвинени подсъдимите Ц.Д. и С.М.. Доказателствата, имащи за източник всяко от
доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват
фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото
не съществуват противоречия. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод за
виновността на подсъдимите и за постановяване на осъдителни присъди спрямо тях.
Съдът
намира са несъмнено и безспорно доказано по делото, че подс. Ц.С.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.5,
вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като през периода 08.09.2017год. - 09.09.2017год. в
гр. Русе, след предварителен сговор със С.Г.М. ***, като случаят не е маловажен, отнел чужда движима вещ – 1 бр.
велосипед марка “Sprint“,
модел “Vanesa“,
на стойност 100.00 лева, от владението на Г.А.С. ***, без нейното съгласие с
намерението противозаконно да я присвои.
Съдът
намира са несъмнено и безспорно доказано по делото, че подс. С.Г.М. е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като през
периода 08.09.2017год. - 09.09.2017год. в гр. Русе, след предварителен сговор с
Ц.С.Д. ***, като случаят не е
маловажен, отнел чужда движима вещ – 1 бр. велосипед марка “Sprint“, модел “Vanesa“, на стойност 100.00 лева, от
владението на Г.А.С. ***, без нейното съгласие с намерението противозаконно да
я присвои.
От
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез
действие. Подсъдимите отнели описаната движима вещ като по този начин прекъснали фактическа
власт върху нея на досегашния й владелец без негово съгласие
и установили нова трайна такава за себе си.
Квалифициращият
признак след предварителен сговор /чл.
195, ал. 1, т. 5 от НК/, инкриминиран в обвинението на двамата обвиняеми, се
обосновава на първо място от обстоятелството, че при осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението са участвали две лица по смисъла на
чл.93, т.12 от НК. На следващо място, подсъдимите са действали след
предварителен сговор за осъществяване на кражбата, тъй като са взели решение за
нейното извършване и са съгласували престъпната си воля известно време преди
деянието, в сравнително спокойно състояние и при обсъждане на мотивите “за“ или
“против“ деянието.
При
съдебните прения в съдебното производство, защитникът на подс.С.М. изложи
доводи, че в случая съда следва да преквалифицира деянието на подзащитния му
като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 194, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.93,
т.9 от НК, респ. да му се наложи адм. наказание „глоба“, на основание чл.218б
от НК.
Съдът
не споделя тези доводи, поради следното :
При
първоначалния му разпит в качеството на свидетел на 14.05.2019г. /л.56 от ДП/,
подс.С.М. се е опитал да прикрие участието и деятелността си във връзка с
извършеното престъпление, като е свидетелствал, че Ц.Д. и св.Р.Н. били
откраднали инкриминираната вещ. Тези лъжливи обстоятелства заявил и при
провеждане на беседа с него от св.В.И.. В хода на ДП се установява несъмнено
деятелността на подс.М., който е набелязал инкриминираната вещ и я е посочил на
подс.Ц.Д. като движима вещ, която може да бъде открадната от двамата /имал е
инициативата да предложи извършването на престъплението кражба и знанията за
местоположението на вещта/. Освен това, в конкретния случай не е от значение
колко е реалната цена на инкриминираната вещ /велосипед/, т.к. отнемайки я от
владението на пострадалото лице, двамата подсъдими не са знаели реалната и
стойност /която би могла да е не 100лв., а например 2000 лв. – в зависимост от
марката и модела/.На следващо място - възстановяването на вредите на
пострадалото лице /в размер от 31лв./ от страна на подс.М., е станало след като
самото пострадало лице от личните си средства
е откупило обратно от заложната къща собствената си инкриминирана вещ и
самото възстановяване на паричната сума може да се кредитира единствено като на
смекчаващо вината обстоятелства, но не и за преценка на „маловажност“ на случая
/същото се отнася и за приложението на чл.218б от НК, респ. за чл.197 от НК/.Освен
това доводите на защитника, че деянието на подс.М. било извършено от
лекомислие, т.к. възрастта му била на границата на пълнолетието по време на
извършване на инкриминираното деяние са несъстоятелни, именно защото на възраст
17-18г. всеки човешки индивид вече е натрупал достатъчно житейски опит, за да
се отхвърли версията за лекомислие или наивност при извършване на
престъплението кражба.
От
субективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението
по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК виновно, при форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като същите били пълнолетни,
психически здрави и съзнавали общественоопасния характер на своето деяние и
произтичащите от него общественоопасни последици, но водени от желанието си да
се обогатят по неправомерен начин искали тяхното настъпване. Едновременно с
това е налице и особената съставомерна цел – намерение противозаконно да присвоят
инкриминираната вещ, което е ясно обективирано с действията им. Подсъдимите
знаели, че вещта, която отнемат била чужда, че нямали каквото и да било правно
основание да я придобият, владеят или държат, но въпреки това прекъснали
фактическата власт на досегашния владелец върху нея и установили своя такава
без неговото съгласие.
Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано по
делото, че подс. Ц.С.Д. осъществил от
обективна и субективна страна престъплението
по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като на 09.09.2017год. в гр. Русе, потвърдил
неистина в частен документ – писмена декларация по чл. 14, ал. 3
от Наредбата за дейността на заложните къщи към Заложен билет 60875/09.09.2017год.,
в която по изрична разпоредба на Постановление №40/18.02.2009год. на Министерския
съвет /обн. ДВ бр. 16/27.02.2009год., в сила от 27.02.2009год./, с което е
приета Наредбата за дейността на заложните къщи, е бил специално задължен да
удостовери истината и употребил този документ пред служител на Заложна къща “Монарх Кредит Груп“ ЕООД
– гр. Русе с ЕИК ********* като доказателство за невярно удостоверени
обстоятелства, а именно – че е собственик на дадената от него в залог движима
вещ във връзка със сключен договор за паричен заем между Заложна къща “Монарх Кредит Груп“ ЕООД
– гр. Русе, представлявана от Д.Г., в качеството на Заемодател, и Ц.С.Д. ***, в качеството на Заемател, обективиран с Заложен билет 60875/09.09.2017год.,
а именно - 1 бр. велосипед марка
“Sprint“,
модел “Vanesa“,
която придобил чрез покупка.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от подс.Д.
чрез действие, изразяващо се в заявяване на неистина чрез посочване на неверни
обстоятелства в частен документ - писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи, която по изрична разпоредба на
Постановление №40/18.02.2009год. на Министерския съвет /обн. ДВ бр.
16/27.02.2009год., в сила от 27.02.2009год./, с което е приета Наредбата за
дейността на заложните къщи, е бил специално задължен да удостовери истината и
употребил този документ пред служител на Заложна къща “Монарх Кредит Груп“ ЕООД
– гр. Русе с ЕИК ********* като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства, а именно – че бил собственик на дадената от него в залог движима
вещ във връзка със сключен договор за паричен заем.
От
субективна страна подс. Д. осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК виновно, при форма на вина пряк умисъл, по
смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК, тъй като същият бил пълнолетен, психически
здрав и съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и произтичащите от
него общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият
съзнавал, че отразените в декларацията обстоятелства не отговаряли на
действителността, както и че чрез съставянето й удостоверявал една неистина, а
именно - че бил собственик на дадената от него в залог движима вещ, но въпреки
това я депозирал пред св. А.Д.Й., в качеството му на служител на посочената
по-горе заложна къща, като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства. Същият съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал неизбежното настъпване на неговите
общественоопасни последици и целял
настъпването на същите последици.
При индивидуализацията на
наказанията на подс. Ц.С.Д., Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства – признанието на вината и изразеното съжаление за деянието на
досъдебната и съдебна фаза на производството, липса на предходни осъждания,
критично отношение към извършеното деяние и съдействие на разследващите органи
за разкриване на обективната истина. Съдът не отчита отегчаващи вината
обстоятелства извън квалификацията на двете обвинения.
Предвид гореизложеното, Съдът е определил наказание на
подс. Ц.С.Д. към минималния
законов размер на предвиденото в чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, във вр. с
чл.54 от НК, а именно “Лишаване от свобода”, за срок от една година, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да се формира като крайно наказание - “Лишаване от свобода”
за срок от осем месеца.
Съдът е определил и наказание по вид „Лишаване от
свобода“ на подс. Ц.С.Д., в
близък до минималния законов размер на предвиденото в чл.313, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.54 от НК, а именно “Лишаване от свобода”,
за срок от шест месеца, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да се формира като крайно наказание - “Лишаване от свобода”
за срок от четири месеца.
Съдът е наложил едно общо най-тежко наказание
от определените крайни такива за посочените по-горе две престъпления, а именно “Лишаване от свобода” за срок
от осем месеца, на основание чл.23, ал.1 от НК. Т.к.
подсъдимият Ц.Д. към момента на извършване на деянието по настоящото
производство е неосъждан за извършено престъпление на „Лишаване от свобода“, Съдът
намира, че с оглед предмета на делото и с цел да се поправи и превъзпита дееца,
така определеното наказание следва да се отложи за подходящ изпитателен
срок - от 3 години, на основание чл.66,
ал.1 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието подс. С.Г.М., Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
– признанието на вината и изразеното съжаление за деянието на досъдебната и
съдебна фаза на производството, липса на предходни осъждания, критично
отношение към извършеното деяние и възстановяване на вредите от престъплението
по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, във вр. с чл.54 от НК. Съдът не отчита
отегчаващи вината обстоятелства извън квалификацията на обвинението.
Предвид гореизложеното, Съдът е определил наказание
на подс. С.Г.М. към минималния
законов размер на предвиденото в чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, във вр. с
чл.54 от НК, а именно “Лишаване от свобода”, за срок от една година, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да се формира като крайно наказание - “Лишаване от свобода”
за срок от осем месеца. Т.к.
подсъдимият С.М. към момента на извършване на деянието по настоящото
производство е неосъждан, Съдът намира, че с оглед предмета на делото и с цел
да се поправи и превъзпита дееца, така определеното наказание следва да се
отложи за подходящ изпитателен срок - от
3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
Определените наказания на двамата подсъдими Съдът намира за справедливи и съобразени както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.
Всеки от двамата подсъдими следва да заплати сумата
от 112,28 лв. в полза на ОДМВР – Русе, общо в размер на
224,56лв., който са направените разноски от досъдебното производство.
Така мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия :