Р Е
Ш Е Н
И Е
№2012 28.05.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр.
състав в открито съдебно заседание на
двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Павлина Попова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1590 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.И.Г.
с ЕГН **********, с адрес ***, а. ... П., срещу „Риско Груп БГ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Персенк“ № 73,
етаж 4, ап. 15, представлявана от у.Р. Д. Б..
Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със заповед № .... на у.на ответното дружество,
с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, да
бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „...“ и да й
бъде присъдено обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода 09.12.2017г. – 09.06.2018г. в размер на 30 831,06 лева, на
база последно получено БТВ от 5 138,51 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от завеждане на ИМ до окончателното й плащане. Претендира разноски.
Твърди се, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
считано от 01.11.1997 г., като ищцата е заемала длъжността „...” при ответника.
На ищцата била връчена Заповед № ...., издадена от работодателя, с която ТПО между страните било
прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата на
длъжността „...“ – ...“ по щатното разписание на “РИСКО ГРУП БГ” ЕООД. Твърди
се уволнението да е незаконно, поради следното:
Ищцата твърди, че през двадесетте години, в които е работила в ответното
дружество е заемала само длъжността ..., респ. никога не е била назначавана на длъжността „...“ –
...“, ето защо, като е била освободена от длъжност, която никога не е заемала,
уволнителната заповед се явявала незаконосъобразна.
Твърди се също, че последното получено от ищцата за пълен работен месец
БТВ е в размер на 5 138,51 лева, както и се твърди, че ищцата е останала без
работа вследствие на незаконното уволнение за шест месеца, считано от
09.12.2017г., като се претендира обезщетение за оставане без работа вследствие
на незаконното уволнение в размер на 30 831,06 лева.
Ето защо моли исковете да се уважат. Претендира разноски.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се твърди, че ищцата е изпълнявала длъжността „...“ по силата на
допълтнително споразумение № ...., като
ищцата е заемала тази позиция и непосредствено преди издаването на заповедта за
прекратяване на ТПО. Това било видно и от приложеното поименно щатно разписание
от 10.11.2016г., съгласно което разписание именно този щат се съкращава.
Заявява се, че в заповедта за прекратяване на ТПО длъжността е била посочена
като „...“, но се поддържа това, че и двете наименования - „...“ и „...“,
касаят една и съща длъжност съгласно Националната класификация на професиите и
длъжностите в Република България /НКПД/. Твърди се също така, че в приложеното
по делото поименно щатно разписание не фигурира длъжността „...“ и че ищцата е
получавала трудово възнаграждение именно за длъжността „...“. Ето защо счита
исковете за неоснователни като моли да бъда отхвърлени. Претендира разноски.
Прави се възражение за прихващане на полученото от ищцата обезщетение по
чл. 222, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 30 831,06 лева, с евентуално уваженото
от съда обезщетение за оставане без работа в размер на 30 831,06 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде
отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника и че същото е прекратено с посочената заповед. Оттам
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението
– че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от
компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на заповедта за
уволнение, че е било налице посоченото в заповедта основание за уволнение и че
същото е извършване при спазване законоустановената процедура за това.
Съгласно представената и приета по
делото като писмено доказателство Заповед № № .... на у.на ответното дружество Р. Д. Б. се
установява, че ТПО между ищцата и ответника е прекратено на осн. чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ, за длъжността „...“ – ...“, считано от 09.12.2017г.
Ищцата е
твърдяла, че никога не е заемала длъжността „...“ – ...“, а е заемала
длъжността ..., като в потвърждение на твърдението си е представила доп.
споразумение № .... към трудов договор № .... От съдържанието на това доп.
споразумение, подписано от двете страни по правоотношението се установява, че
страните са се споразумели за следното изменение в трудовия договор: смяната на
длъжността от ..., отдел административен с икономическа дейност, код по
НКПД:... на ....
Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите
в Република България посочените код и наименование на длъжността, касаят
длъжността „...“. Под код ...в НКПД фигурира длъжността р., ф.о.. В заповедта за прекратяване на ТПО и в
заповедта за извършена промяна в щатното разписание на длъжностите в „Риско
груп БГ“ ЕООД, във връзка със структурните промени в дружеството е посочено
изрично и недвусмислено, че се съкращава единствената щатна бройка от щатното
разписание за позицията „...“ – ...“.
Според НКПД длъжностите ... и р.,
ф.о. са две различни и отделни
длъжности, които са разграничени и имат свой самостоятелен и отделен код. Между
посоченото в заповедта за прекратяване на ТПО наименование в длъжността и кода
на длъжността няма корелация.
В съдебната практика се приема, че
съкращаването на щата представлява премахване на щатна бройка от щатното
разписание на предприятието. Според
събраните доказателства по делото премахната е щатната бройка за „...“,
а ищцата е заемала длъжността „...“, ето защо съдът приема, че длъжността на ищцата не е била съкратена,
т.к. тя не е заемала длъжността, от
която е била съкратена.
С
оглед изхода на спора по главния иск основателен се явява и искът по чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност – “...” при ответника. В случая не е налице пречка за възстановяване
ищеца на работа, тъй като същият е работил по безсрочно трудово правоотношение,
а не по срочно такова, срокът на който да е изтекъл.
По
основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение съдът намира следното:
За
присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен
искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да
докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но
не повече от 6 месеца, и ищецът да докаже размера на този иск, като установи
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец
преди уволнението. Фактът на оставане без работа следва да се докаже със
съответен официален документ, като такива в случая са представената трудова
книжка на ищцата.
Работодателят
на ищцата е направил възражение за прихващане между изплатеното на ищцата
обезщетение по по член 222, ал. 3 и 4 от КТ в размер на 30 831,06 лева със
следващото се на ищцата обезщетение за оставане без работа в размер на
30 831,06 лева. Възражението за прихващане е основателно, като доказано с
писмен документ за изплащането на обезщетението на ищцата, която не е оспорила
получаването му, като освен това не съществува законова забрана за прихващане
между двете обезщетения, поради което предявения иск с правно основание член
344, ал. 3 КТ ще се отхвърли като неоснователен, с оглед уваженото възражение
за прихващане.
И
двете страни правят възражения по член 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът
намира, че платеното от ищцата адвокатско възнаграждение не следва да се
намалява, то е съобразено с мат. интерес на делото, като е определено съгласно минимума, определен в
Наредбата за минималните размери на а. възнаграждения.
Относно
платеното от ответника а. възнаграждение същото ще следва да се редуцира до
размера на 2000 лева.
С
оглед изхода на спора на осн. член 78, ал. 1 от ГПК на ищцата ще се присъди а.
възнаграждение в размер на 510 лева /МРЗ за 2018 година/, а на ответника на
осн. член 78, ал.-3 ГПК а. възнаграждение в размер на 1 490 лева / оценяемия
иск по член 344, ал. 1, т. 3 от КТ е отхвърлен/.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 160 лева, от които ДТ в размер на
80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 80 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
уволнението на Т.И.Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, а. ... П., извършено със заповед № .... на у.на „Риско
Груп БГ“ ЕООД с ЕИК ********* с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от
09.12.2017г., ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, а. ...
П. на заеманата преди уволнението работа – “...“ в „Риско Груп БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Персенк“ № 73, етаж 4, ап. 15,
представлявана от у.Р. Д. Б..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, а. ... П. иск против „Риско Груп БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Персенк“ № 73, етаж 4, ап. 15,
представлявана от у.Р. Д. Б. обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода 09.12.2017г. – 09.06.2018г. в размер на 30
831,06 лева, на база последно получено БТВ от 5138,51 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от завеждане на ИМ до окончателното й плащане, като
неоснователен, поради уваженото от съда възражение на ответника за
прихващане на полученото от ищцата
обезщетение по чл. 222, ал. 1, т. 3 от КТ в размер на 30 831,06 лева, с
уваженото от съда обезщетение за оставане без работа в размер на 30 831,06
лева.
ОСЪЖДА „Риско Груп БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Персенк“ № 73, етаж 4, ап. 15,
представлявана от у.Р. Д. Б. да заплати на
Т.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, а. ... П. разноски по съразмерност
за а. възнаграждение в размер на 510 лева.
ОСЪЖДА Т.И.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, а. ...
П. да заплати на „Риско Груп БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Персенк“ № 73, етаж 4, ап. 15, представлявана от
у.Р. Д. Б. разноски по съразмерност за а. възнаграждение в размер на 1490 лева.
ОСЪЖДА „Риско Груп БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Персенк“ № 73, етаж 4, ап. 15, представлявана от у.Р. Д. Б. да
заплати полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 160 лева разноски за държавна такса в производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която
е постановено – 05.06.2018г., на
основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала.
Е.Л.