Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ………2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, VIII въззивен състав в
публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2. АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Камелия Стоянова и с участието на прокурор
Бешков, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 3304 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 17.10.2016 г. по НОХД
8701/2013 г. по описа на СРС, НО, 97
състав е признал подсъдимия М.Р.Е. за НЕВИНОВЕН
за това, че на 07.10.2008 г. в град София противозаконно присвоил чужда движима
вещ на стойност 50 552, 06 лв., собственост на „Бм
Л.“ АД, която владеел съгласно договор за финансов Л. като обсебването е в
големи размери, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал 1 НК.
Срещу
така постановената присъда е депозиран протест, с което е атакувана
постановената присъда на СРС с доводи за неправилност. В депозираното
допълнително изложение към протеста са
наведени съображения за неправилност във връзка със съществени нарушения на
материалния закон. Излага твърдения за събрани достатъчно доказателства,
подкрепящи обвинителната теза и счита за безспорно установено, че подсъдимият е
бил в неизпълнение на договорно задължение и бил запознат със съдържанието
на отправената му покана за доброволно
изпълнение и даденият му срок за изпълнение на паричното задължение, в рамките
на който ако има неизпълнение дължи връщане на вещта. Като излага доводи,че
липсват доказателства за водени преговори след инкриминираната дата за ползване
на вещта между „Бм Л.“ АД и подсъдимия. С оглед на
което моли съда да отмени първоинстанционната присъда
и вместо нея да постанови нов съдебен акт, с който да признае подсъдимия за
виновен в осъществяване на инкриминираното деяние. С протеста не се депозират искания за
събиране на нови доказателства.
В
проведеното закрито заседание на 14.10.2020 година въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства. Прокурорът
в производството пред Софийски градски съд не поддържа
протеста на СРП и намира постановената присъда за законосъобразна и правилна. Намира, че
първостепенният съд се е аргументирал изчерпателно защо счита, че липсва
съставомерност на инкриминираното деяние. Прокурорът
от СГП счита, че изпълнявайки
договорните си задължения в период на година, подсъдимият е нямал изначално
недобросъвестно поведение при изпълнение на договора. Както и че след
получаване на нотариалната покана, представител на дружеството Л.одател се е договорил с подсъдимия, с което си действие е предоговорил договорните отношения между страните, като по
този начин подсъдимият е действал със знае, че упражнява правомерна фактическа
власт върху Л.овата вещ. Като в своето изложение
прокурорът изтъква, че липсва доказателствен материал,
който да установи действия на противозаконно разпореждане с вещта от страна на
подсъдимия, осъществени в свой или чужд интерес. В заключение приема, че
деянието се явява несъставомерно от обективна и
субективна страна.
Защитникът
на подсъдимия в допълнение на казаното от прокурора счита, че извършеното от подс. Е. не съставлява престъпление, а става въпрос за гражданскоправен спор по изпълнение на договор. Като излага
аргументи, че в хода на съдебното следствие пред предходната инстанция представител
на дружеството Л.одател е признало за сключване на
споразумение между страните, предоговарящо
договорните отношения между страните. В края на изложението си моли съда да
потвърди съдебния акт на първата инстанция.
Подсъдимият
моли съда да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в
протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното: Настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите
на присъдата.
Въззивният
съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които
се изразяват в следното:
Подсъдимият М.Р.Е.
роден на ***г***, с настоящ адрес ***, българин, български гражданин,
неосъждан.
Между ЕТ „М.Е.“,
представлявано от М.Р.Е. като Л.ополучател, и „БМ Л.“
АД, представлявано от М. Н.К. и Б.Д.К.като Л.одатели,
бил сключен правно валиден договор за финансов Л. за закупуване на пътно
превозно средство № 20070801 на 01.08.2007 г. В изпълнение на договора Л.ополучателят наредил на „БМ Л.“ АД да придобие от „К.Т.-Б.“
ЕООД собствеността на употребявано полуремарке марка
„МЕНЦИ“ с надстройка самосвал, модел SL 740R и
регистрационен № ****, описан към приложение Протокол № 1 към Л.овия
договор. До месец юни 2009 г. Л.ополучателят си
плащал добросъвестно парични изискуеми Л.ови вноски.
След което М.Е. не изпълнявал стриктно задълженията си, произтичащи от
сключения договор за Л.. Поради което на 25.09.2008 г. Л.ополучателят
изпратил до подсъдимия Е. покана за доброволно изпълнение на просрочените
вноски, като в случай че не предприеме действия по погасяване на паричното
задължение дължи връщане на вещта. Подсъдимият Е. приел и подписал покана за
доброволно изпълнение, но не предприел действия по погасяване на задължението
си. Предвид продължаващото неизправно поведение от страна на Л.ополучателя Е. и съгласно чл. 18.2 от подписаният между
страните договор, последният бил развален след изтичането на 7 дневния срок,
даден в поканата за доброволно изпълнение. Подсъдимият не върнал процесната вещ и не започнал да заплаща паричните
задължения. През лятото на 2009 година между свидетеля Е., действащ в
качеството си на началник на отдел „Изземвания“ в дружеството Л.одател „БМ Л.“ АД, и
неустановено лице на име К., представляващ подсъдимия, се е състояла среща, на
която са се разбрали да се видят след седмица отново заедно с М.Е. и да се
споразумеят относно предоставената Л.ова вещ. След
седмица между страни са състояла среща, на която устно са се договорили, че
подсъдимият ще продава инертни материали – чакъл на лицето К., който пък ще
превежда дължимите пари за тях на дружеството Л.одател
„БМ Л.“ АД, като по този начин ще погасява дължимите парични задължения на
подсъдимия. Работата по придобиване на инертни материали била извършвана, но
третото лице не превело пари от продажбата им към Л.одателя.
Предоставеното полуремарке се счупило и оставено за
ремонт в сервиз в покрайнините на град Перник, където било открито впоследствие
от Л.одателя, който си го взел и по-късно продал на
друг клиент.
При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това
число: показанията на свидетелите А.Г., А.Е. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 4, вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/,
на Б.К. /показанията на свидетелката, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 5, вр. ал.1 т.5 от НПК/, обяснения на подсъдимия, покана за доброволно изпълнение /л. 8 от ДП,том I/, справка
движение по сметка за период от 01.01.2007г. до
31.10.2010 г. /л. 9 - 10/,
заявление № 074134140564 /л. 32 от
ДП, том I/, протокол за преглед за техническа изправност на ППС №
074134393588 /л. 33 от ДП, том I/, пълномощно
/л. 34 от ДП, том I/, договор
за покупко-продажба на МПС /л. 35 от
ДП, том I/, фактура /л. 36 от
ДП, том I/, декларация /л. 37 от
ДП, том I/, договор за финансов Л. № 20070801, ведно с приложение № 1
към него, допълнително споразумение № 1
/л. 50 – 66 от ДП, том I/, приемно-
предавателен протокол /л. 68 от
ДП, том I/, свидетелство за регистрация /.
70 от ДП, том I/, удостоверение от Агенция по вписванията /л. 72 – 78 от ДП, том I/, съдебно
финансово- икономическа експертиза /л. 100 –
101 от ДП, том I/, справка за съдимост/л. 120 от ДП, том I/, справка от
НОИ актуално състояние на осигурени лица /л.
196 от ДП, том I/, протокол за доброволно предаване от
25.11.2011 г. /л. 3 от ДП, том II/, копия
документ на автомобила /л. 11 – 17
от ДП, том II/.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав
по съставомерните факти е формирано въз основа на
правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал като споделя доводите и съображенията му.
По
време на съдебното следствие пред предходната инстанция е разпитан А.Г. в
качеството му на изпълнителен директор по време на сключване на процесния договор за Л.. Като пред първостепенния съд
твърди, че не е сключил той договор, а Б.К.и М., но е наясно с възникналите
проблеми с изплащане на вноските от страна на подсъдимия, вследствие на които
първоначално подписаният договор е бил преструктуриран. Дава информация, че не
общува с Л.ополучателите и лицето, което се занимава
с проблемните клиенти е Е.. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги
счита за достоверни, логични, допринасящи за установяването на относимите към обвинението фактически положения и намиращи
опора в доказателствената съвкупност, в това число
приобщените писмени доказателства Договор за финансов Л. № 20070801 и
сключеното допълнително споразумение към него, както и в депозираните пред
предходната инстанция показания на свидетеля Е..
Ключови
за крайното решение относно осъществено ли е престъплението, за което е
предаден подсъдимият на съд, са свидетелските показания на А.Е.. Въззивният съд се доверява изцяло на показанията на
свидетеля Е., като ги намира за обективни, логични и кореспондиращи си с доказателствената съвкупност. От тях се извлича информация,
че именно свидетелят е контактувал с подсъдимия М.Е. по повод просрочването и
неизпълнението на задълженията по сключения договор в качеството си на началник
на отдел „Проблемни вземания“ към дружеството Л.одател.
Свидетелят дава информация за устната договорка между него и подсъдимия,
включваща и неустановеното по дело лице К.,
като заявява че извършеното устно предоговаряне се е осъществило след като
подсъдимият е получил поканата за доброволно изпълнение. В приобщените от
досъдебната фаза свидетелски показания Е. излага подробни сведения относно
направената между него, подсъдимият и К. уговорка, с която последния се
задължава срещу получаване на инертни материали от подсъдимия да погасява неговите
задължения към Л.одателя, като в крайна сметка това
не се е осъществило.
Съдът
се доверява и на гласните доказателствени средства,
дадени в хода на досъдебната фаза от страна на Б.К., която подробно разяснява
клаузите, включени в договора за Л. между страните, както и информация относно
неизпълнение на договорните задължения на подсъдимия и предприетите действия от
страна на дружеството Л.одател.
Подсъдимият Е. е дал обяснения пред
първостепенния съд относно повдигнатото му обвинение. В обясненията си излага
информация, че първоначално е изпълнявал договорните си задължения, след което
е преустановил плащанията. Заявява, че не си спомня да е получавал покана, като
изрично твърди че не са водени изпълнителни дела срещу него. Обяснява, че някой
от неговите работници е оставил ремаркето в сервиз в следствие на настъпила
повреда. Съдът, съобразявайки специфичната роля на обясненията на подсъдимия в
наказателното производство, намери за правилно да ги кредитира в по-голямата им
част, която намира опора в останалата доказателствена
съвкупност. Единствено не се доверява на твърдението, че не е получавал
нотариална покана, тъй като това обстоятелство се установи безспорно.
Настоящата
инстанция кредитира събраните писмени доказателства по делото, счита същите за
достоверни, относими към предмета на делото и
допринасящи за изясняване на фактическата обстановка. По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде
вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която изведе данни за
липса на предходни осъждания.
При така установената фактическа
обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела,
че подсъдимият М. Р. Е. с дейстивята си не е
осъществил състава на престъплението по чл.
206, ал. 3, вр. ал 1 НК.
В
тази връзка неоснователно се явява изложеното в протеста становище на
държавното обвинение, неподдържано във въззивното
съдебно заседание, че първостепенния съд неправилно е достигнал до извода за липсата на обективните
и субективните признаци на деянието. Правилни и законосъобразни в този смисъл,
изцяло споделени от въззивния съд, са правните изводи
на районния съд. Същите са в насока за недоказаност от обективните и
субективните признаци на процесното престъпление. Правилно
районният съд е преценил, че в съдебното производство не са събрани
доказателства, от които да се установи, че на
07.10.2008 г. в град София подсъдимият противозаконно присвоил чужда
движима вещ на стойност 50 552, 06 лв., собственост на „Бм Л.“ АД, която владеел съгласно договор за финансов Л.
като обсебването е в големи размери.
Непосредствен
обект на обсебването са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи.
От
обективна страна, обсебване има само в случаите, при които владението върху
конкретна вещ от дееца е установено по правомерен начин и след това последва
изпълнителното деяние по присвояване. В процесния
случай този обективен признак е налице, тъй като безспорен по делото се явява
фактът, че правоимащото лице Л.одателят
Бм Л.“ АД на процесното полуремарке марка
„МЕНЦИ“ с надстройка самосвал го е предоставил на подсъдимия Е., което е обективирано в приложения към делото приемно- предавателен протокол, съобразно подписания Договор
за финансов Л. № 20070801, сключен между Л.одателя
„БМ Л.“ АД и Л.ополучателя М.Е.. Съгласно
приемно-предавателния протокол подсъдимият е приел процесното
ремарке на 22.08.2007 г., от която дата същото се намира в негова фактическа
власт на правно основание. Ключови моменти
в настоящия случай се явяват получаването на нотариалната покана за
доброволно изпълнение, с която подсъдимият е уведомен, че ако не предприеме действия
по изпълнение на договорните си задължения, те ще бъдат развалени в рамките на
дадения в поканата срок, както и последващата среща
между свидетеля Е., началник на отдел „изземване“ към дружеството Л.одател, подсъдимият и К., на която са постигнали
предоговаряне на отношенията между страните, с които действия подсъдимият Е.
отново си е възстановил правомерното владение върху процесната
вещ. Като настоящата инстанция се
солидаризира с направения от районен съд извод, че с тези действия по
предоговаряне Л.одателят е проявил търпимост към
неизправността на подсъдимия, като съответно процесната
вещ не е била без правно основание у подсъдимия.
На следващо място изпълнителното деяние на
престъплението се осъществява чрез извършване от страна на дееца на
разпоредителни действия с поверената му вещ, които могат да бъдат фактически
или юридически. В конкретния случай, както правилно е заключила предходната
инстанция, с действията си по оставяне в сервиз на на
процесната вещ, тъй като същата е била повредена, по
никакъв начин не се осъществява изпълнителното деяние на инкриминираното
престъпление, тъй като това действие не би могло да се определи като
разпоредително действие, а по-скоро като полагане на дължимата грижа по
поддръжка на предоставеното му имущество. Обстоятелството, че след направеното
устно предоговаряне отново паричните задължения, касаещи процесната
вещ, не са били изпълнявани безспорно установява, че е налице нарушение на
договорните отношения, което става ясно от установената доказателствена
съвкупност.
От
изложеното до тук става ясно, че подсъдимият с действието си не е осъществил
изпълнителното деяние на вмененото му с обвинителния акт престъпление, като не
е извършил нито фактическо, нито юридическо разпореждане с инкриминираната вещ,
доколкото действията му по никакъв начин не са се отразили върху собствеността
й.
С
оглед на липсата на доказани обективни съставомерни
признаци се явява безпредметно обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от субективна страна. Въпреки
това въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи, че по делото е налице липса на доказателства и относно субективната
страна на инкриминираното деяние. С оглед на събраната доказателствена
съвкупност, първостепенният съд много правилно е отбелязал, че подсъдимият е
действал с ясна представа, че неговите действия са съгласувани с Л.одателя предвид предоговарянето на техните договорни
отношения и липсата на предприети действия от страна на подсъдимия, които да
осъществяват изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение.
Въз
основа на изложеното, съдът прие, че протестираната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Предвид
оправдателния характер на постановената първоинстанционна
присъда, разноските по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в
съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата следва да бъде
потвърдена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6,
вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
17.10.2016 г. по НОХД № 8701/2013 г. по
описа на СРС, НО, 97 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.