№ 207
гр. Пазарджик, 05.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело №
20245220103248 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 11:14 часа, се явиха:
Ищецът, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е
писмена молба с вх. № 2332/24.01.2025 г., с която ищцовото дружество, чрез
своя процесуален представител, моли да се даде ход на делото и при
наличието на предпоставките за това да бъде постановено неприсъствено
решение.
Ответницата редовно призована при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК не
се явява и не изпраща представител.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото
от фактическа страна.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Правната квалификация на спорното правоотношение е по чл. 422 от
ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „А**Я“ ЕАД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: ** представлявано от изпълнителния
директор **, чрез юрисконсулт К. Г., пълномощник на „А**Я“ ЕАД, със
съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: ** срещу П. Л. П., с ЕГН: **********, с
1
настоящ адрес: обл. Па** с основание чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и
цена на иска: 20075,73 лв. /двадесет хиляди седемдесет и пет лева и
седемдесет и три стотинки /, във вр. с ч.гр.д. №1277/2024 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, в която се твърди, че на 30.11.2022 г. е било
подписано Приложение № 1 към Договор за продажба на вземания (цесия) от
дата 30.11.2022 г. между „Т**к“ ЕАД, ЕИК ** и „**“ ООД, ЕИК *********, по
силата на което вземанията на „Т**к“ ЕАД срещу П. Л. П., произтичащи от
Договор за потребителски кредит № ** от дата 21.02.2020 г. били прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че от своя страна „**“
ООД прехвърлило процесното вземане в полза на „А**я“ ЕАД, ЕИК ** по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
30.10.2023 г. Твърди се, че общите условия по договора за заем съдържали
изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е бил уведомен за станалата
продажба на вземането от името на първоначалния кредитор „**“ ООД, чрез
пълномощника „А**я“ ЕАД, с известие за доставяне. Моли се, в случай че
съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно,
към да се приеме от съда представеното с исковата молба уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-ТБИ-ИФ/** от 16.07.2024 г., което да бъде връчено на
ответника.
Твърди се, че на 21.02.2020 г. „Т**к“ ЕАД, като Заемодател и П. Л. П.
като Заемател е бил сключен договор за потребителски кредит с № **, при
спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за
потребителския кредит, който договор съдържал съгласие на
Кредитополучателя, че бил запознат и приемал Общите условия към договора
за потребителски кредит, които били неразделна част от същия, като това
обстоятелство било удостоверено с подписване на последните от страна на
Кредитополучателя. Твърди се, че съгласно сключения договор за
потребителски кредит, Заемодателят се бил задължил да предостави на
Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 11880.4 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита, както и, че Кредиторът
бил превел кредитните средства по лична банкова сметка на
Кредитополучателя. Твърди се, че Кредитополучателят се бил задължил да
върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при
което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 21768.48
лв. Твърди се, че така договорната лихва по кредита е била уговорена от
страните в размер на 9888.08 лв. Твърди се още, че на основание сключения
между страните договор, Кредитополучателят се бил задължил да върне
сумата по кредита в срок до 25.06.2023 г., на 48 броя месечни погасителни
2
вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска, като първите 47 броя вноски били в размер на
453,51 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и била в
размер на 453,51 лв. Срокът на договора бил изтекъл на 25.06.2023 г. с
последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се, че при забава в плащането на месечна погасителна вноска,
Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху просрочената главница. Твърди се още, че на длъжника
била начислена лихва за забава за периода от 23.08.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва за
забава била 881,85 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови съдебен акт, по
силата на който да признае за установено, че П. Л. П., с ЕГН: **********, в
качеството на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № **
от 21.02.2020 г., дължи на „А**я“ ЕАД, с ЕИК **, следните суми, присъдени в
издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1277/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, а
именно:
11699,29 лв. /единадесет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и
двадесет и девет стотинки/ - представляваща неизплатена главница по
Договор за заем;
7494,59 лв. / седем хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и
петдесет и девет стотинки/ - представляваща договорна /възнаградителна/
лихва, начислена за периода от 22.08.2020 г. до 25.06.2023 г.;
881,85 лв. /осемстотин осемдесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, начислена за периода от 23.08.2020
г. до датата на подаване на заявлението в районния съд; законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга. Претендира се присъждане на сторените и предявени разноски по
ч.гр.д. № 1277/2024 г., по описа на Районен съд - Пазарджик. Сочи се, че
ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка на
А**я ЕАД: IBAN: B**, BIC: UBBSBGSF, Об** АД. Претендира се да бъдат
присъдени и направените съдебно деловодни разноски и в настоящото
производство. Моли се, в случай че представител на „А**я” ЕАД не се яви на
първото по делото заседание, същото да се гледа в негово отсъствие, в случай,
че ответникът представи писмени доказателства и/или направи
доказателствени искания да бъде предоставена възможност ищецът да се
3
запознае с тях и да вземе становище, както и да ангажира допълнителни
доказателства. Моли се също така, в случай че ответникът по делото в
законоустановения срок не депозира отговор на исковата молба, не вземе
становище и не оспори приложените доказателства по делото или
претендираните към него суми, нито е ангажирал доказателства, с които да
докаже, че са изплатени претендираните към него суми, съдът да постанови
решение, съгласно което е установено вземането на А**я ЕАД срещу
ответника по делото, включително, в случай че ответникът не се яви в първото
заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие, съдът да постанови неприсъствено решение. Моли се, в случай че
ответникът признае иска в цялост, съдът да постанови решение, съгласно
което е установено вземането на А**я ЕАД срещу ответника по делото. В
случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от
насрещната страна в настоящото дело и същите са в размер над минималния
адвокатски хонорар, е направено възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и се
моли съдът да намали същия при съобразяване на дадените разяснения в
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.
В случай че съдът осъди А**я ЕАД да заплати разноски на ответника по
делото, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на
страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, за да бъде
равнопоставен в съдебното производство, ищецът се моли съдът да даде
указания на ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат
изплатени присъдените разноски по делото.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника.
СЪДЪТ, с определение по чл.140 от ГПК е приел представените към
исковата молба писмени доказателства.
Тъй като ответницата не е подала писмен отговор, не е оспорила
обстоятелствата, съдът счита, че не следва да се произнася по искането за
допускане на съдебно –счетоводна експертиза, тъй като същото е направено
при условията на евентуалност.
Съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по предявената искова претенция,
като подробни доводи ще изложи в съдебния акт по същество.
С оглед на изложеното и след изчерпване на доказателствените искания,
съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
4
ПРИЛАГА постъпилата по делото молба на ищцовата страна с вх. №
2332/24.01.2025 г. с приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, но не по-късно от 04.03.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:18
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5