РЕШЕНИЕ
№ 3571
гр. София, 04.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110203733 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Т. М., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество
„ДЕЛИБАЛТОВ, М., ИВАНОВА“, представлявано от адв. П. М. от САК, против
Наказателно постановление №11-01-913/2023/06.02.2024г., издадено от Директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 254, ал. 2
във вр. с ал.1 във вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000, 00 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 112, ал. 6 ЗОП.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърдят се съществени нарушения на
процесуалните правила. Релевират се доводи за липса на основен елемент от обективна
страна на вмененото нарушение, като се изтъква, че обявлението за възложената поръчка е
публикувано на 20.01.2021 г. след изтичане на 14-дневния срок, т.е информацията за
сключения договор не е публична и не е съществувал риск именно сключването на договора
да подейства демотивиращо на потенциалните жалбоподатели. В тази връзка се излагат и
съображения, че макар и процесният договор да е бил сключен преди изтичане на
законоустановения 14 – дневен срок, това обстоятелство не е нарушило по никакъв начин
правата на заинтересованите лица, като последните са могли свободно да подават жалби
срещу решението. Посочва се, че ако е извършено административно нарушение, то
всъщност е такова по чл.112, ал.8 ЗОП, а не вмененото по чл.112, ал.6 ЗОП. Навежда се
довод и че е нарушен принципът "non bis in idem". Изтъква се несъставомерност на
1
деянието и от субективна страна, като и липса на годен субект. В тази връзка се релевират
доводи, че жалбоподателят нямал качеството „възложител“ и не може да носи
административнонаказателна отговорност на основание чл.254, ал.2 ЗОП. Твърди се, че
съществува невъзможност да се ангажира отговорност и на основание чл.259 ЗОП, тъй като
въпросната разпоредба е претърпяла промяна през декември 2023 г., след която дата
законодателят е предвидил възможност за ангажиране на административнонаказателна
отговорност не за оправомощени лица, а за лица с делегирани правомощия, каквито
функции не притежавал А. М.. Въззивникът инвокира основания за приложение на
института на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, изтъквайки, че процесното
нарушение е извършено за първи път, същото е било констатирано от органите близо три
години след извършването му и от него не са настъпили вреди.
В съдебно заседание жалбоподателят М., редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. П. М. от САК, която пледира да бъде отменено процесното наказателно
постановление по съображенията, инкорпорирани във въззивната жалба. Аргументира тезата
си за неприложимост на разпоредбата на чл.112, ал.6 ЗОП поради липса на пълно и коректно
изясняване на фактическата обстановка.
Наказващият орган - Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, се
представлява от гл. юрк. Т. Я., която пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено. Излага аргументи за доказаност на административното нарушение по чл.112,
ал.6 ЗОП, както и че в самата разпоредба на чл.112 ЗОП законодателят е регламентирал
различни състави на административни нарушения, предвид което в случая приложение
намира императива, заложен в чл.14 ЗАНН. Релевира становище, че жалбоподателят е
субект на административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на разпоредби
от ЗОП, тъй като са му били делегирани правомощия на възложител на обществени
поръчки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско такова.
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално
допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН,
от надлежно легитимирана страна – санкционираното физическо лице, и в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Министерство на младежта и спорта е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 75. Същото попада в
обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл.
4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция.
Министърът на младежта и спорта е публичен възложител на обществени поръчки по
смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените поръчки. Министерството на
младежта и спорта е вписано в Регистъра на обществените поръчки (РОП) с партиден
номер: 01981.
Със заповед № ФК - 10-259/24.03.2023 г. на Директора на АДФИ, изменена със
заповед № ФК - 10-358/09.05.2023 г. и заповед № ФК - 10-450/08.06.2023 г., същият възложил
извършването на финансова инспекция на Министерството на младежта и спорта с предмет:
проверка за законосъобразност относно спазването на нормативни актове, уреждащи
бюджетната, финансово - стопанската и отчетната дейност, както и нормативната уредба в
областта на обществените поръчки във връзка с финансирането, възлагането и изпълнението
на дейности по конкретно посочени в заповедта договори, сред които и Договор № 23-00-
113/22.12.2020 г., сключен между Министерство на младежта и спорта и ДЗЗД „ГЕОРЕСУРС
- ПЕРНИК“ с предмет - извършване на СМР на обект: „Инженеринг за изграждане на
2
физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по икономика гр.
Перник“. Извършването на финансовата инспекция било възложено на екип от финансови
инспектори, сред които и свидетеля Г. Т..
В хода на финансовата инспекция било установено, че за периода от 04.05.2017 г. до
12.05.2021 г. министър на младежта и спорта бил КрА. Кирилов Кралев. Жалбоподателят А.
Т. М. заемал длъжността „главен секретар“ на Министерство на младежта и спорта в
периода от 26.05.2017 г. до 21.04.2021 година.
Със заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. КрА. Кралев - министър на младежта и спорта,
определил А. Т. М. да организира и възлага обществени поръчки, провеждани в
министерството, чрез приложимите процедури по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица по реда на Глава Двадесет и шеста от ЗОП,
включително да организира предварителните действия по подготовката на процедурите, да
одобрява документациите, да назначава комисии и утвърждава докладите от работата им, да
подписва решенията и обявленията и други документи, издавани в хода на процедурите и да
сключва договорите за възлагане на обществени поръчки.
С Решение жалбоподателят открил процедура за възлагане на обществена поръчка с
предмет: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към
Професионална гимназия по икономика, гр. Перник“, с прогнозна стойност 716 666,67 лева
без ДДС.
Правното основание за откриване на процедурата било чл. 178, ал. 1 от ЗОП, обектът
на поръчката бил „строителство“ по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а видът на процедурата -
„публично състезание“, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП.
Възлагането на поръчката било осъществено с електронни средства чрез използване
на централизираната електронна платформа, в съответствие с разпоредбата на чл. 39а от
ЗОП и бил осигурен неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп до документите, касаещи
поръчката.
Обществената поръчка била вписана в Регистъра на обществените поръчки (РОП) с
УИН: 01981-2020-0070.
На основание чл.22, ал.2 от ЗОП с Решение били одобрени обявлението, с което се
оповестява откриването на процедурата и документацията за обществената поръчка.
Въпросното решение заедно с обявлението, с което се оповестявало откриването на
процедурата, били изпратени за публикуване в Регистъра на обществените поръчки на
20.11.2020 г. чрез платформата по чл.39, ал.1 от ЗОП. Бил осигурен неограничен, пълен,
безплатен и пряк достъп до документацията за обществената поръчка.
В определения от възложителя срок за получаване на оферти – до 23:59 часа на
01.12.2020 г. били получени 6 бр. такива. На основание чл.103, ал.1 ЗОП А. М. назначил
комисия за разглеждане, оценка и класиране на офертите, резултатите от чиято дейност били
инкорпорирани в протокол. С Решение от 14.12.2020 г. същият обявил и класирането на
участниците в обществената поръчка, като за изпълнител бил определен класираният на
първо място кандидат, а именно ДЗЗД „Георесурс-Перник“, а останалите участници били
отстранени с изложени мотиви за това.
На 14.12.2020 г. Решение № РД-16-192/14.12.2020 г. било изпратено на участниците и
било получено от тях чрез Централизираната автоматизирана информационна система
"Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП), като на същата дата било публикувано в
РОП и профила на купувача на Министерство на младежта и спорта, поддържан на ЦАИС
ЕОП.
На 22.12.2020 г., преди изтичане на законоустановения 14-дневен срок, между
Министерството на младежта и спорта, представлявано от А. М., и ДЗЗД „Георесурс-
Перник“, представлявано от М.П. бил сключен договор с предмет „Извършване на СМР на
3
обект „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към
Професионална гимназия по икономика, гр. Перник“. Било предвидено същият да влезе в
сила от датата на сключването му, а срокът за изпълнение на строителството бил 54
календарни дни. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, за извършване на инженеринга
възложителят се задължавал да плати на изпълнителя обща цена в размер на 712 000,00 лева
без ДДС или 854 400,00 лева с ДДС. Във връзка със заплащането на сумата по договора
изпълнителят ДЗЗД „Георесурс-Перник“ издал фактура на стойност 854 400,00 лева.
В хода на инспекцията било констатирано също, че определеният за изпълнител
участник не бил единственият заинтересован, както и че процесният договор не бил
сключен въз основа на рамково споразумение, предвид което не била налице правна
възможност за сключване на договора преди изтичане на 14-дневния срок от уведомяването
на заинтересованите участници за решението за определяне на изпълнител. Проверяващите
органи установили, че участникът „ХХХХХХХХХ“ ЕООД е подал жалба на 29.12.2020 г.
срещу Решението за определяне на изпълнител, но същата била отхвърлена от КЗК като
недопустима и бил постановен отказ за образуване на производство.
Предвид на така установените при финансовата инспекция обстоятелства свидетелят
Г. Т. приел, че жалбоподателят М. - главен секретар на Министерство на младежта и спорта
и длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, съгласно
заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. на КрА. Кралев - министър на младежта и спорта, е
нарушил разпоредбата на чл. 112, ал. 6 от Закона за обществените поръчки, като на
22.12.2020 г., в гр. София, в Министерство на младежта и спорта, гр. София, след проведена
процедура „публично състезание” за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална
гимназия по икономика, гр. Перник”, сключил договор № 23-00-113/22.12.2020 г. с
определения изпълнител ДЗЗД „Георесурс-Перник”, преди изтичането на 14-дневния срок от
уведомяването на заинтересованите участници за Решение № РД-16-192/14.12.2020 г. за
определяне на изпълнител, с което за изпълнител на обществената поръчка е определен
класираният на първо място участник ДЗЗД „Георесурс-Перник”.
Въз основа на констатираните обстоятелства, на 10.08.2023 г., в присъствието на
двама свидетели и лично в присъствието на жалбоподателя М., свидетелят Г. Т. съставил
АУАН № 11-01-913/10.08.2023 г., с който повдигнал на въззивника
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.112, ал.6 ЗОП.
АУАН бил подписан от актосъставителя, двамата свидетели и жалбоподателя, на
който бил предявен и връчен препис. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени
възражения, съдържащи доводи за липса на административно нарушение.
След преценка, че наведените възражения не са основателни, на 06.02.2024 г.
ХХХХХХ - Директор на АДФИ издал обжалваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 254 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОП наложил на жалбоподателя А. М. административно
наказание „глоба“ в размер на 5 000, 00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.112 ал. 6 ЗОП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля Г.
Т., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: заповед № ФК -
10-259/24.03.2023 г. на Директора на АДФИ, заповед № ФК - 10-358/09.05.2023 г. на
Директора на АДФИ, заповед № ФК - 10-450/08.06.2023 г. на Директора на АДФИ; договор
за възлагане на обществена поръчка; решение; документация; обявление; заповед № РД-09-
334/26.05.2017г.; справки; фактура; жалба до КЗК; .
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. Т., които изцяло кореспондират на
писмените доказателства. Същият е участвал в извършване на финансовата инспекция на
Министерство на младежта и спорта, като в съдебно заседание съобщава констатираните в
хода й фактически обстоятелства. От показанията й се установяват и обстоятелствата по
4
съставяне на АУАН. Заявеното от св. Т. се подкрепя по категоричен начин от писмените
доказателства. Съдът прецени и писмените доказателства като съответни на гласните
доказателствени средства, непротиворечиви и еднопосочни, поради което им даде вяра.
Следва да се посочи и че жалбоподателят не оспорва така установената фактическа
обстановка, а изразява несъгласие с правните изводи на актосъставителя и наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни административни органи
съгласно чл. 261 ал. 1 и ал. 2 ЗОП и видно от заповед № ЗМФ - 454/21.06.2023 г., издадена от
Министъра на финансите. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 261 ал. 1 ЗОП и чл. 34 ЗАНН, както и
изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се споделят възраженията, че в АУАН и в наказателното постановление не са
описани всички обстоятелства от състава на нарушението и остава неясно за какво
конкретно действие се ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя М.. Както в АУАН, така и в НП, при пълна идентичност са описани
елементите от състава на нарушението, подробно са изложени обстоятелствата по
извършването му, като са посочени и нарушените разпоредби на ЗОП. Посочено е времето и
мястото на извършване на нарушението, описани са конкретните действия на възложителя, с
които според актосъставителя и наказващия орган М. е нарушил разпоредбата на чл. 112, ал.
6 ЗОП, като както в АУАН, така и в НП, подробно са мотивирани правните изводи на
актосъставителя и на наказващия орган защо действията на възложителя изпълват състава
на посочената за нарушена разпоредба.
Съдът не се съгласява с възраженията на въззивния жалбоподател за неправилна
квалификация на административното нарушение по чл. 112 ал. 6 ЗОП вместо по чл. 112 ал. 8
ЗОП. Разпоредбите на чл. 112 ал. 8 ЗОП и на чл. 112 ал. 6 ЗОП уреждат различни състави на
административни нарушения. Разпоредбата на чл. 112 ал. 6 ЗОП предвижда, че
възложителят сключва договора в едномесечен срок след влизането в сила на решението за
определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително
изпълнение на това решение, но не преди изтичане на 14-дневен срок от уведомяването на
заинтересованите кандидати и/или заинтересованите участници за решението за определяне
на изпълнител. Разпоредбата на чл. 112 ал. 8 ЗОП му забранява да сключи договор с
избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, освен ако
не са налице предвидените в разпоредбата изключения.
С обжалваното наказателно постановление административнонаказателната
отговорност на въззивника е ангажирана за това, че процесният договор е сключен преди
изтичането на 14-дневния срок от уведомяване на заинтересованите кандидати за същото
решение, поради което нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.112, ал.6
ЗОП. Действително, в наказателното постановление е допуснато процесуално нарушение,
като не е посочена разпоредбата на чл. 259 ЗОП, която предвижда, че в случаите по чл. 7,
ал. 1 и 2 ЗОП наказанията по чл. 247 - 256 ЗОП се налагат на определеното длъжностно
лице. Допуснатото нарушение обаче не е съществено, тъй като не е ограничило правото на
защита на жалбоподателя.
И в АУАН, и в НП, изрично е посочено, че отговорността му е ангажирана като
длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП, като е посочена и заповедта, с която министърът на
младежта и спорта като възложител на обществени поръчки му е делегирал правомощията
си във връзка с организирането и провеждането на обществени поръчки. Ето защо съдът
намери, че и този порок на наказателното постановление може да бъде отстранен чрез
изменение на наказателното постановление в частта относно правното основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което бъде
5
изменено от посочената в обжалваното наказателно постановление норма на чл. 254, ал. 2
вр. ал. 1 ЗОП (редакция ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г. ) в такова по чл. 254 ал.
2 вр. ал. 1 ЗОП (редакция ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) вр. чл. 259 ЗОП (в
редакцията й, в сила от 16.02.2016 г.).
По изложените съображения съдът не констатира в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че същият не е субект на
нарушението по чл. 254, ал. 2 ЗОП. Министърът на младежта и спорта е публичен
възложител на обществени поръчки по см. на чл. 5 ал. 2 т. 4 от Закона за обществените
поръчки. От писмените доказателства се установява, че през процесния период министър на
младежта и спорта е бил КрА. Кирилов Кралев, като жалбоподателят А. Т. М. заемал
длъжността „главен секретар“ на Министерство на младежта и спорта. Съгласно чл. 6 т. 4 от
Устройствения правилник на министерството на младежта и спорта министърът може да
възложи на главния секретар свои правомощия на възложител на обществени поръчки. От
писмените доказателства се установява, че със Заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. КрА.
Кралев - министър на младежта и спорта, определил А. Т. М. – главен секретар на
Министерство на младежта и спорта, да организира и възлага обществени поръчки,
провеждани в министерството чрез приложимите процедури по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на Глава Двадесет и
шеста от ЗОП, включително да организира предварителните действия по подготовката на
процедурите, да одобрява документациите, да назначава комисии и утвърждава докладите от
работата им, да подписва решенията и обявленията и други документи, издавани в хода на
процедурите, и да сключва договорите за възлагане на обществени поръчки. Съгласно чл. 7
ал. 1 ЗОП (редакция в сила от 01.01.2020 г.) възложителят може да определи длъжностно
лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки. Т.е. разпоредбата на ал. 1
на чл. 7 ЗОП урежда хипотезата на делегиране на правомощия. Съгласно ТР № 4 от
22.04.2004г. на ВАС "Делегирането представлява възможност, предвидена в закона,
временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и
преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията
си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове
въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е
решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие.
Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да
реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията
на по-голям район или цялата страна..." Ето защо в настоящия случай е налице именно
хипотеза на делегиране на правомощия.
Следващата група възражения на въззивника се отнасят до липсата на осъществен
състав на административно нарушение по чл. 112 ал. 6 ЗОП. Настоящата инстанция не
споделя доводите на жалбоподателя досежно това, че макар и договорът да е сключен преди
изтичането на предвидените 14 дни, не води до нарушаване правата на заинтересованите
лица. В случая въз основа на писмени доказателства се установи, че правото на един от
участниците – „ХХХХХХ“ ЕООД, е било накърнено, тъй като в резултат на предварително
сключения договор с първия класиран кандидат преди изтичане на законоустановения срок,
КЗК е постановила отказ за образуване на производство по подадена от „ХХХХХХ“ ЕООД
жалба срещу Решението за определяне на изпълнител.
Разпоредбите на чл. 112 ал. 8 ЗОП и чл. 112 ал. 6 ЗОП уреждат различни състави на
административни нарушения, поради което не се споделя възражението на въззивника, че за
едно и също нарушение е санкциониран два пъти. Възможно е с едно деяние да бъдат
6
нарушение и двете разпоредби, но е възможно и с едно деяние да е нарушена единствено
разпоредбата на чл. 112 ал. 6 ЗОП. Най-сетне, законодателят е уредил нарушаването на чл.
112 ал. 6 ЗОП и на чл. 112 ал. 8 ЗОП като самостоятелни административни нарушения и в
разпоредбата на чл. 254 ал. 2 ЗОП, където за всяко от тях е предвидено налагане на
административно наказание.
Съдът намира, че процесното нарушение на чл. 112 ал. 6 ЗОП жалбоподателят М. е
осъществил при пряк умисъл като форма на вината, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на действията си (че сключва договор с избрания изпълнител,
преди изтичането на 14-дневния срок от уведомяването на заинтересованите участници за
решението за определяне на изпълнител), но е предвиждал и целял сключването на договора
с ДЗЗД „Георесурс-Перник” преди това - на 22.12.2020 г.
Предвид изложеното съдът намери, че жалбоподателят А. М. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна, административното нарушение по чл. 112 ал. 6 ЗОП.
Нарушението не е маловажно, тъй като обществената му опасност не е по-ниска,
сравнена с други нарушения от същия вид. Нарушението е формално, на просто извършване
и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат, поради което
отсъствието на такъв не представлява обстоятелство, което откроява конкретното
нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност. Обстоятелството, че се
касае за първо нарушение самостоятелно не е достатъчно, за да се направи извод за по-ниска
степен на обществена опасност. Законодателят не прогласява за маловажни всички първи
нарушения, а изисква конкретна преценка на обществената им опасност и оказаното
отрицателно въздействие върху защитимите обществени отношения. Обстоятелството, че по
конкретната обществена поръчка е било обжалвано решението пред КЗК от заинтересован
участник, но същата е била отхвърлена като недопустима и е бил постановен отказ от
образуване на производство, води до извод за по-висока степен на обществена опасност на
деянието. Изминалият период между извършване на нарушението и издаване на
наказателното постановление е ирелевантен за преценка за обществената опасност на
нарушението. Най-сетне, извод за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението
категорично не може да се обоснове и предвид цената на сключения с определения за
изпълнителен договор - 854 400, 00 лева с ДДС, което сочи на разходване на публични
средства в значителен размер в резултат на обществена поръчка, проведена при нарушение
на разпоредбите на ЗОП.
Наказващият орган правилно е определил и размера на административното наказание
„глоба“ Съгласно чл. 254 ал. 2 вр. ал. 1 ЗОП (редакция, в сила от 01.03.2019 г.) възложител,
който сключи договор в нарушение на забраната по чл. 112 ал. 6 ЗОП се наказва с глоба в
размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече о т 5 000
лв. В случая стойността на сключения договор е 845 940, 00 лева с ДДС. 2 % от стойността
му възлизат на 17 088, 80 лева, т.е. повече от 5 000 лева, поради което наказващият орган
правилно е наложил глоба в размер на 5 000, 00 лева, която съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН не
може да бъде намалявана.
Не е налице по - благоприятен закон, тъй като разпоредбата на чл. 254 ал.2 вр. ал. 1
ЗОП (в сила от 22.12.2023 г.) предвижда по - висок размер на глобата - 2 % от стойността на
сключения договор с ДДС, но не повече от 10 000 лева, поради което правилно в
съответствие с чл. 3 ал. 1 ЗАНН наказващият орган е приложил закона, действал по време на
извършване на нарушението.
Не е налице по - благоприятен закон и с оглед измененията в разпоредбата на чл. 259
ЗОП (редакция в сила от 22.12.2023 г.), тъй като и с измененията от 22.12.2023 г. е
предвидено ангажиране административнонаказателната отговорност на лицето, на което са
делегирани правомощията на възложител на обществени поръчки, каквато хипотеза именно
е налице в настоящия случай.
7
Предвид всичко изложено съдът намери, че са налице основанията за изменение на
наказателното постановление в частта относно правното основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на въззивния жалбоподател, и в частта относно
нарушената материалноправна разпоредба.
При този изход на производството на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН право на
разноски има наказващият орган, каквато претенция е заявена в съдебно заседание.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че в
производството пред настоящия съд е проведено едно съдебно заседание, съдът счита, че
юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят трябва да заплати на наказващия
орган, следва да е в размер над минималния, но под средния, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № №11-01-913/2023/06.02.2024г., издадено от
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание
чл. 254, ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ на
А. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 000, 00 /пет хиляди/
лева за нарушение на чл. 112, ал. 6 ЗОП, В ЧАСТТА относно правното основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като
ИЗМЕНЯ същото от такова по чл. 254, ал. 2 вр. ал. 1 ЗОП (редакция ДВ, бр. 86 от 2018 г., в
сила от 01.03.2019 г. ) в такова по чл. 254 ал. 2 вр. ал. 1 ЗОП (редакция ДВ, бр. 86 от 2018 г.,
в сила от 01.03.2019 г.) вр. чл. 259 ЗОП (в редакцията, в сила от 16.02.2016 г.).
ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за държавна
финансова инспекция сумата от 100, 00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8