№ 22524
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110139161 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).
Постъпила е молба от ***. с пълномощник адв.***. с искане за изменение на съдебното
решение в частта за разноските като бъде присъдено възнаграждение в размер от 31,66 лева
за адвокат за заповедното производство.
Насрещната страна "***." чрез "***.-клон България намира молбата за неоснователна,защото
не са доказани предпоставките да бъде предоставена правна защита при условията на
чл.38,ал.2 от ЗА.
Софийският районен съд счита,че молбата е допустима като подадена в срока за въззивно
обжалване,но разгледана по същество молбата се явява неоснователна.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските с крайния акт като
отговорността за разноските се разпределя при съобразяване изхода от делото предвид чл.78
от ГПК. В настоящия случай с постановеното съдебно решение съдът е присъдил адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА при съобразяване отхвърлената част от
исковете.
Софийският районен съд намира за неоснователни доводите на ответника В. чрез
процесуалния му представител,че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение и за
заповедното производство. В хипотезата,когато вследствие на подадено възражение се е
развило исково производство по предявен положителен установителен иск съдът присъжда
разноски за исковото производство. В тази насока следва да бъде отбелязано,че законът не
поставя изискване възражението да бъде мотивирано,а и бланка на възражение се връчва на
длъжника с връчването на препис от заповедта за изпълнение. Подаването на възражение не
представлява израз на материалноправна защита и не дава основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение. В тази насока е и съдебната практика на Върховния касационен
съд,обективирана в определение № 45/23.01.2019 г.,постановено по търг.дело № 3074/2018 г.
и определение № 140/19.03.2020 г.,постановено по търг.дело № 236/2020 г. по описа на
1
Върховния касационен съд.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че молбата по чл.248 от ГПК следва да
бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата,подадена от ***. чрез адв.***. за изменение на
решението в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2