Решение по дело №623/2018 на Окръжен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 №     /15.11.2018г.

 

                                              гр. Плевен,15.11.2018 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ПЛЕВЕНСКИ  ОКРЪЖЕН     СЪД      ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

       ІІ-ри въззивен гр.с.в публичното  заседание на седемнадесети ноември   

       през две хиляди и осемнадесета  година в състав :

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ   : РЕНИ  СПАРТАНСКА

                                                                              : мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА   

при секретаря   Ивайло Цветков                                        и в присъствието на прокурора                                                                   като разгледа докладваното от  съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                          въззивно    гр. дело  № 623 по описа на съда за 2018г.,за да се произнесе съобрази следното :

          Производство по чл.258 ГПК.

           С решение на Никополски  Районен съд №83 /14.06.2018г., постановено по гр.д.№726/2017г. по описа на същия съд И.И.У., ЕГН ********** *** на основание  чл.109 ЗС е осъден да премахне  за своя сметка, незаконно построената в собствения му имот УПИ № ***, находящ се в с.М., на разстояние 0.50м. от границата със съседния имот УПИ № ***,външна тоалетна, с размери 1.5/1.5 от метална конструкция и ламаринен покрив, ведно с прилежащата й попивна  яма. Със същото решение на НРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК   И.И.У., ЕГН ********** е осъден да заплати на  Г.Д.У. , ЕГН ********** разноски по делото в размер на 720 лв.

         Недоволен  от така постановеното решение е  останал И.И.У.-ответник пред НРС,който чрез своя пълномощник-адвокат Н.Н. от ПАК го обжалва  изцяло пред ПОС като незаконосъобразно . В жалбата са изложени доводи ,че по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,че ВЛ категорично е установило,че ответникът е изместил тоалетната си от непосредствена близост от сградата на ищеца,на около 3м.,което е законосъобразно,че ВЛ е констатирало,че  външната тоалетна е преместена от старото си място и е новоизградена,съгласно ЗУТ.Въззивникът счита,че в противоречие с така събраните доказателства съдът е счел,че претенцията за отстраняване на външната тоалетна е основателна и доказана.Твърди се,че към настоящия момент не са налице неоснователни действия от страна на въззивника,които да създават пречки  на ищцата да ползва своя имот и да упражнява правото си на собственост.В заключение въззивникът моли съда да отмени решението на НРС като неправилно и необосновано и да постанови решение по съществото на спора,с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,ведно със законните последици,като се претендират и направените деловодни разноски за двете инстанции.В съдебното заседание на 17.10.2018г.въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Н.Н. от ПАК поддържа така подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.

         Въззиваемата страна Г.Д.У.-ищец пред НРС не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 17.10.2018г.пълномощникът й адвокат Б. К. оспорва подадената въззивна жалба,като моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на НРС като правилно и законосъобразно.Претендират  се и разноските за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

        Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното :           

        Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен,поради което е допустима. Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.            

          Предмет  на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС от Г.Д.У. срещу И.И.У.,като претенцията е ответникът да бъде осъден да премахне за своя сметка, намиращата се в собствения му имот УПИ №***,на границата с имота на ищцата УПИ №*** външна тоалетна с размери 1,5/1,5 от метална конструкция и ламаринен покрив.

        Безспорно по делото е ,че ищцата Г.У. е собственик на недвижим имот,находящ се в с.М.,Община Г.  на ул.“********“ №***, представляващ УПИ №*** в кв.22 по плана на с.М. с площ от 700 кв.м.,ведно с изградените в имота две жилищни сгради,лятна кухня и второстепенна постройка,който имот е придобила от родителите си с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №*** от 27.08.2014г.

        Няма спор с оглед приложената скица,че ответникът И.У. е собственик на съседния имот УПИ №*** в кв.22 по плана на с.М*.

        От представеното с ИМ уведомително писмо безспорно се установява,че през 2014г.бащата на ищцата Д.У. ***-***/25.08.2014г.При извършената проверка е установено,че в имота на И.У. ,на около 50 см.от границата със съседа /жалбоподателя/ Д.У.  има изградена външна тоалетна с размери 1,5/1,5 и височина около 2,5м.от метална конструкция и ламаринен покрив.С издаденото от Община Г. уведомително писмо на ответника И.У. е наредено да премахне доброволно съществуващата външна тоалетна  от границата със съседа Д.У.,съгласно чл.47 /2 ЗУТ на разстояние 3м.от границата с имота.

           С писмения си отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът е направил възражение,че външната тоалетна от собствения му имот УПИ №*** е премахната преди завеждане на исковата молба.В тази насока е представено уведомително писмо от Община Г. до И.И.Я.№***/31.01.2018г.,в което е посочено,че при извършената проверка от служители на отдел „УТС и ИП“е констатирано ,че описаната външна тоалетна в горепосочената жалба от 25.08.2014г.от Д.М.У.,разположена в имота на И.И.Я. е премахната от старото си място и е новоизградена,съгласно изискванията на ЗУТ-чл.47 ал.2.Представено е удостоверение,изд. от Община Г.,че имената на ответника И.И. Я. и И.И.У. са имена на едно и също лице.

          Спорни в настоящото производство ,а и пред НРС са били въпросите налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл.109 ЗС,преместена ли е  намиращата се в имота на ответника външна тоалетна,съобразно изискванията на ЗУТ.  

          За изясняване на спорните по делото въпроси е назначена техническа експертиза,събрани са и гласни доказателства.

          От заключението на ВЛ П.В. ,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че двата процесни имота се намират на ул.“ *******“ **-** в с.М. и имат обща вътрешна граница, на която е разположено цялото застрояване на ищцата, а от др. страна на границата е  разположено част от застрояването на ответника- гараж и склад.ВЛ е установило,че имотът на ищцата не се обитава активно и сградите в него са в състояние на ремонт и реконструкция – надзиждания, подмяна на покриви, направа на нови външни мазилки.Видно от заключението   спорният клозет е разположен в имота на ответника, като е на основа от бетонова плоча,върху и  около която  е монтирана покрита ламаринена клетка,а в клетката има клозетна седалка,свързана с яма.Посочено е,че по своя характер постройката на клозета може да се приеме за временен строеж и съгласно чл.47 ал.2 ЗУТ следва да е на разстояние не по-малко от 3м.от границата на имота. Според ВЛ В. подовата плоча на клозета, построен в имота на ответника, отстои от вътрешната имотна граница, респективно от имота на ищцата на 3м. Посочено е,че изграждането на клозета е извършено с материали,без специални технически указания и книжа,издадени от оторизираните органи.В устните си обяснения в съдебното заседание на 15.05.2018г.пред НРС ВЛ е заявило,че при извършения оглед е установил,че ответникът е изместил тоалетната  си от непосредствената близост до сградата на ищцата,около 3м.и така е законосъобразно.При огледа на сутерена на сградата на ищцата ВЛ е установило наличие на петна по стените,които  са със срок на годност неизвестен,като посочва,че  вече е засъхнало,че кабината на тоалетната е преместена,а  тоалетната е външна, монтирана е седалка и от нея фекалиите влизат директно в ямата, която не може да се установи къде е .ВЛ В. посочва,че старата яма е запечатана.

           От показанията на свидетелката Ц.Ф.В. – съседка на страните се установява,че външната тоалетна на И. се намира до къщата на Г.,че сега тоалетната е изместена ,че в  мазата на Г. има мухъл, голямо  петно и мирише на урина.Свидетелката твърди,че в нейния дом няма влага,че у Г. освен в мазата няма влага в другите стаи ,че наблизо са минавали тръби,но са преместени ,като според нея влагата идва от тоалетната на И..Същата посочва,че понастоящем  малко е преместена  тоалетната , но ямата продължава да е там,като не знае дали на новото място на тоалетната е изкопана отходна яма.

          При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,Окръжният съд приема,че към момента на приключване на съдебното дирене в производството пред НРС външната тоалетна в имота на ответника е била преместена на изискуемото разстояние от 3м.съгласно изискванията на чл.47 ал.2 ЗУТ от границата с имота на ищцата.Необосновани са изводите на НРС,че ответникът  е преместил само външната конструкция,т.е кабинката на тази тоалетна,че не е установено септичната яма да  е запълнена или премахната.В устните си обяснения в съдебното заседание на 15.05. 2018г. ВЛ П.В. е заявил ,че старата яма е запечатана.При извършената проверка в хода на процеса от служители на Община Г.,с оглед обсъденото по-горе писмо до въззивника ,също е констатирано,че външната тоалетна е премахната от старото си място и е новоизградена ,съгласно изискванията на ЗУТ-чл.47 ал.2. Аргумент в тази насока е и факта,че при огледа на сутерена на ищцата ВЛ В. е установило стари петна по стените с неустановена давност,които са засъхнали.Съдът приема,че към момента на завеждане на исковата молба 21.12.2107г.предпоставките да уважаване на иска по чл.109 ЗС са били налице,доколкото безспорно бе установено,че въпреки дадените още през 2014г предписания от Община Г. ,ответникът И.У. не е премахнал намиращата се в имота му външна тоалетна,изградена в нарушение на санитарните изисквания,в непосредствена близост,на 50см.от границата на имота на ищцата.Безспорно тази съществуваща външна тоалетна е създавала пречки и неудобства на ищцата да ползва по предназначение собствения си имот,а именно мазата на жилищната сграда,по чиито стени е имало влага,петна и мухъл в резултат на просмукването на мръсни фекални води.В хода на процеса,след предявяване на иска въззивникът е преместил  външната тоалетна на предписаното в чл.47 ал.2 ЗУТ разстояние на 3м.от границата ,с което са преустановени търпените от ищцата неудобства при ползване на собствения й имот и е осъществена търсената с негаторния иск по чл.109 ЗС правна защита. Съгласно чл.235 ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите ,настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното право.В този смисъл Окръжният съд намира,че след като в хода на процеса външната тоалетна е преместена и са преустановени неоснователните действия на ответника,създаващи пречки за ищцата да ползва по предназначение собствения си имот,искът по чл.109 ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Изводите на НРС не съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което и на осн.чл.271 ал.1 ГПК обжалваното решение в частта,в която искът по чл.109 ЗС е уважен следва да се отмени,а Окръжният съд следва да се произнесе по същество в горния смисъл.

         Ответникът И.У. е станал причина за завеждане на делото,тъй като е преместил външната тоалетна в хода на процеса ,след завеждане на ИМ.Това се установява от горепосоченото уведомително писмо от Община Г.,което е с дата  31.01.2018г.В депозирания от последния писмен отговор се твърди,че външната тоалетна е преместена преди завеждане на ИМ,но в тази насока не са ангажирани никакви доказателства.По аргумент на чл.78 ал.2 ГПК , независимо,че искът по чл.109 ЗС се отхвърля,ответникът следва да понесе направените от ищцата разноски пред първата инстанция.Решението на НРС следва да бъде потвърдено в частта,в която на осн.чл.78 ал.1 ГПК И.У. е осъден да заплати на Г.У. разноски в размер на 720лв.

          С оглед изхода на спора  пред Окръжния съд и на осн.чл.78 ал.1 ГПК, въззиваемата следва да заплати на въззивника направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 260лв. /245лв. адв. възнаграждение, изплатено изцяло в брой и 15лв.ДТ/,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

           Водим от горното,Окръжният  съд

 

Р     Е     Ш    И :          

 

          ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК  решението на Никополски  Районен съд №83 от 14.06.2018г.,постановено по гр.д.№726/2017г. по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която И.И.У., ЕГН ********** *** на основание  чл.109 ЗС е осъден да премахне  за своя сметка, незаконно построената в собствения му имот УПИ № ***,находящ се в с.М, на разстояние 0.50м. от границата със съседния имот УПИ № ***, външна тоалетна, с размери 1.5/1.5 от метална конструкция и ламаринен покрив,ведно с прилежащата й попивна  яма КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

        ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.109 ЗС иск от Г.Д.У. ***,ЕГН ********** срещу И.И.У. ***,ЕГН ********** ,с който се претендира ответникът да бъде осъден да премахне за своя сметка незаконно построената в собствения му имот УПИ № ***,находящ се в с.М., на границата със съседния имот УПИ № IV-90***,външна тоалетна, с размери 1.5/1.5 от метална конструкция и ламаринен покрив,ведно с прилежащата й попивна  яма КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ПОТВЪРЖДАВА решението на Никополски Районен съд В ЧАСТТА,в която на основание чл.78, ал.1 от ГПК   И.И.У., ЕГН ********** е осъден да заплати на  Г.Д.У. , ЕГН ********** разноски по делото в размер на 720 лв.

         ОСЪЖДА   на основание чл.78 ал.1 ГПК  Г.Д.У. ***,ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ  на  И.И.У. ***,ЕГН ********** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 260 лв.

            Решението подлежи на касационно  обжалване  по реда на чл.280 и следв. от ГПК  пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ :