Решение по дело №1482/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 153
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Цветелина Свиленова Цонева
Дело: 20204120101482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Г.О. , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина С. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина С. Цонева Гражданско дело №
20204120101482 по описа за 2020 година

Искова молба от А1 България ЕАД против А.Ю. К., с предмет : установителен иск с
правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от
ЗЗД във вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с предишно търговско наименование „МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, наричан за краткост А1 България, на 19.02.2020 г. е депозирал заявление по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 273 и издадена заповед за изпълнение, с
която Районен съд – Г.О. е осъдил А. Ю. К., ЕГН **********, да заплати на А1 България
следните суми: 285,90 лева - главница; 469,22 лева - неустойка; 82,80 лева - законна лихва за
забава изчислена върху сумата на главницата от 285,90 лева за периода от 19.01.2017 г. до
18.08.2020 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 19.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.; 386,10 лева - съдебни разноски, от които 26,10 лева - държавна такса (с вкл.
комисионна за банков превод) и 360,00 лева - адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Сочи се, че между ищеца и А. Ю. К. е сключен договор с номер ********* от
09.11.2016 г. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни
съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия,
интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са
предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални
договори и/или приложения към рамковия договор.
С Приложение № 1 от 09.11.2016 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга с телефонен номер ***. Избраният от абоната тарифен план за услугата
е с месечна абонаментна такса в размер на 33,99 лв. с ДДС (28,32 лв. без ДДС), съгласно чл.
3.1.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, и изтича на
09.11.2018 г.
С Договор за продажба на изплащане от 09.11.2016 г. А1 България е продал на
1
ответника продукт - Апарат Huawei Y5 II DS Black MAT 35 23м със сериен №
862817033566401. Устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга с
телефонен номер *** по Приложение № 1 от 09.11.2016 г. Договорът е сключен за срок от
23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,50
лв. Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 1 към договора.
С Приложение № 1 от 15.11.2016 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за
услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 24,90 лв. с ДДС (20,75 лв. без ДДС),
съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца и изтича
на 15.11.2018 г.
С Приемо-предавателен протокол от 15.11.2016 г. А1 България е продал на ответника
продукт - Таблет Lenovo Tab 3 7” Black LTE Сърф L със сериен № HZC6LG0X.
Устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга с телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 15.11.2016 г.
Сочи се, че освен това всички останали услуги, използвани от абоната, извън
избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения,
използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други
подобни), се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и
Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на А1 България.
Посочва се, че за неуредените в индивидуалните договори въпроси следва да се
прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти
GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „общите условия”). Те имат задължителна сила за
абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6
от общите условия.
Твърди се, че на основание сключените договори и във връзка с предоставяните
услуги и продукти на изплащане А1 България е издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл.
26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. Във фактурите са отразени таксите за
ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за
предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура е отразено подробно
потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой
проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани
мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и
пр.
Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-
дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума,
през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.
Твърди се, че от страна на ответника А. Ю. К. са налице изискуеми
незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 285,90 лв.,
представляваща главница, разпределена, както следва:
- Незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са
издадени фактури за периода от 03.01.2017 г. до 02.05.2017 г., в общ размер на 208,90 лв., по
фактури: № ********* от 03.01.2017 г. за сумата от 4,78 лв.; № ********* от 01.02.2017 г. за
2
сумата от 58,88 лв.; № ********* от 06.03.2017 г. за сумата от 58,88 лв.; № ********* от
03.04.2017 г. за сумата от 58,88 лв. и № ********* от 02.05.2017 г. за сумата от 27,48 лв.
- Незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за
които са издадени фактури за периода от 03.01.2017 г. до 01.06.2017 г., в общ размер на
77,00 лв., както следва: № ********* от 03.01.2017 г. за сумата от 3,50 лв.; № ********* от
01.02.2017 г. за сумата от 3,50 лв.; № ********* от 06.03.2017 г. за сумата от 3,50 лв.; №
********* от 03.04.2017 г. за сумата от 3,50 лв.; № ********* от 02.05.2017 г. за сумата от
3,50 лв. и № ********* от 01.06.2017 г. за сумата от 59,50 лв.
Посочва се, че по отношение на договорите за продажба на изплащане следва да се
има предвид, че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две
последователни месечни вноски от страна на купувача съгласно чл. 12.3 от договора/ите.
При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по
съответния договор стават предсрочно изискуеми. Договорът се счита за прекратен от датата
на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни
вноски, следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването ѝ. Посочва
се, че прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати пълните
цени на вещите, които е получил. В случая това е фактура *********/01.06.2017 г., с която е
прекратен договор за продажба на изплащане от 09.11.2016 г., като същата включва
оставащите 17 месечни вноски по 3,50 лв.
Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът А. Ю. К.
дължи на А1 България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите. Ищецът претендира обезщетение под формата на
законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на
всяка една от фактурите, до датата на предявяване на настоящата молба (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.02.2020 г.). Лихвата за този период
възлиза в общ размер на 82,80 лв.
Посочено е, че издадените от ищеца фактури, относно задълженията на ответника за
процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите
условия, съгласно който месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред
мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата за тях. Прави
се извод, че мобилният оператор е изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените
между страните договори, поради което възниква и задължението на потребителя за
заплащане от негова страна на получените електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане.
Счита се, че при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока
им за плащане, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния
оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от
общите условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата за плащането на
дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена.
На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради
виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на
469,22 лв.
Посочва се, че съгласно договорените между страните условия за описаните
електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по
инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този
3
абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на
съответния срок за ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване не може да бъде по-голям от сбора на три месечни
абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС, която клауза е
въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана между
Комисията за защита на потребителите и Мобилтел ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на
Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г. В т. 1 от същата се
посочват правилата за изчисляване на неустойката, като е уговорено в т. 2 тези правила да се
въведат в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги от 01.07.2016 г.
По отношение на договорите преди тази дата ограничението за максималния размер на
неустойката не важи.
При прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга А1 България
счетоводно завежда сметка за неустойка, ако такава следва да се дължи, с оглед условията в
индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка представлява размера на
начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондира с датата на
прекратяване на договора по отношение на услугата.
Сочи се, че при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни
услуги по вина на абоната, се дължи и възстановяване на стойността на отстъпката от
пазарната цена на крайното устройство (закупено изцяло или предоставено на изплащане),
предоставено в пакет с прекратения договор.
Претендира се неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на
147,21 лв. разпределена както следва:
- 84,96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна услуга с телефонен номер ***, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 09.11.2016
г. Сумата на неустойката представлява сборът на 3 месечни такси от по 28,32 лв. За
неустойката е издадена сметка № ********* от 12.05.2017 г.
- 62,25 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за
мобилна услуга с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от
15.11.2016 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 3 месечни такси от по 20,75 лв.
За неустойката е издадена сметка № ********* от 12.05.2017 г.
Посочено е, че А1 България не претендира намален до три такси размер на
неустойката за договорите след 01.07.2016 г. само заради споменатата съдебна спогодба
между него и КЗП, а защото такава клауза реално е уговорена между страните, видно от
цитираните разпоредби от приложенията.
Ищецът претендира и неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от
пазарните цени на крайните устройства (закупени изцяло или предоставени на изплащане),
която неустойка възлиза в размер на 322,01 лв., разпределена както следва:
- 153,26 лв. - неустойка за възстановяване на част от отстъпка от пазарната цена на
крайно устройство Апарат Huawei Y5 II DS Black MAT 35 23м със сериен №
862817033566401, предоставено с Договор за продажба на изплащане от 09.11.2016 г. в
пакет с мобилна услуга с телефонен номер ***, съгласно 6.3.2 от Приложение № 1 от
09.11.2016 г., във връзка с чл. 3 от договора за продажба на изплащане. За неустойката е
издадена сметка № ********* от
4
12.05.2017 г.;
- 168,75 лв. - неустойка за възстановяване на част от отстъпка от пазарната цена на
крайно устройство Таблет Lenovo Tab 3 7” Black LTE Сърф L със сериен № HZC6LG0X,
предоставено с Приемо-предавателен протокол от 15.11.2016 г., в пакет с мобилна услуга с
телефонен номер **********, съгласно 5.3.2 от Приложение № 1 от 15.11.2016 г. За
неустойката е издадена сметка № ********* от 12.05.2017 г
Посочва се, че към датата на депозиране на исковата молба ищецът А1 България има
изискуемо и непогасено вземане към ответника А. Ю. К. по описаните фактури и сметки за
неустойки. Претендираната от ищеца с исковата молба, както и с депозираното заявление за
издаване заповед за изпълнение от 19.03.2020 г., главница в размер на 285,90 лв., се
формира като сбор от посочените по-горе суми по фактурите, съответно 208,90 лв. за
предоставени електронни съобщителни услуги и 77,00 лв. за предоставени продукти на
изплащане. Претендираната неустойка в размер на 469,22 лв. се формира като сбор от
посочените по-горе суми по съответните сметки, съответно 147,21 лв. за неустойката по т.
7.2.1 от настоящата искова молба и 322,01 лв. за неустойката по т. 7.2.2.
Моли се съда да приеме за установено, че ответникът А. Ю. К., ЕГН **********,
дължи на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ********* присъдените му със Заповед за
изпълнение на парично задължение суми: - сумата от 285,90 лв. - главница; сумата от 82,80
лв.- законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 285,90 лева за периода
от 19.01.2017 г. до 18.02.2020 г.; сумата от 469,22 лв. - неустойка; законна лихва от дата на
подаване на Заявление по чл. 410 от ГПК - 19.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се направените разноски в настоящото производство, в това число 76,10
лв. - заплатена държавна такса (включително комисионна за банков превод) и 360,00 лв. -
адвокатско възнаграждение, с начислен ДДС.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответницата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на
страните, намира следното:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим – предявен е в законовия
едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадения от съда указания по реда на чл.415,
ал.1, т.1 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на заповедното производство и
тези, предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за
последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищцовото дружество с молба вх. № 2940/ 29.03.2021
5
г. прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно
призован за датата на първото съдебно заседание на основание чл. 40, ал.2 ГПК – лист 91 от
делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна чрез лице от
домашните съгласно чл.46, ал.2 ГПК – л.75 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен
отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените
към исковата молба писмени доказателства се прави извод за вероятна основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това,
след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се
уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на заповед в
съда до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 127,20 лв. и 360лв. за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 25 лв. и за адвокатско
възнаграждение – 360 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Ю. К., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес град Г.О., община Г.О., област В.Т., улица ***,
ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, район Илинден, улица „Кукуш” № 1, представлявано от А.В.Д., ЕГН
**********, и от М.М., македонски гражданин, ЛНЧ 780323, действащи заедно чрез
пълномощника адв. А. В. П. – САК, със съдебен адрес гр. София, пл. „Света Неделя” № 4,
ет. 3, сумите от 285,90 лв. (двеста осемдесет и пет лева и деветдесет стотинки),
представляващи главница по неизпълнени договорни задължения, произтичащи от Рамков
Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер *********,
сключен между А. Ю. К. и „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел”
ЕАД) ведно със законната лихва върху главницата от 285,90 лв. за времето от 19.02.2020 г.
до изплащане на вземането; 82,80 лв. (осемдесет и два лева и осемдесет стотинки),
представляващи законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 285,90
6
лв., за периода от 19.01.2017 г. до 18.02.2020 г.; 469,22 лв. (четиристотин шестдесет и
девет лева и двадесет и две стотинки), представляващи неустойка, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 378/
13.03.2020г. по ч.гр.д. № 273 по описа за 2020г. на Горнооряховски районен съд.
ОСЪЖДА А. Ю. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес град Г.О.,
община Г.О., област В.Т., улица ***, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, район
Илинден, улица „Кукуш” № 1, представлявано от А.В.Д., ЕГН **********, и от М.М.,
македонски гражданин, ЛНЧ 780323, действащи заедно, сумата от 487.20/ четиристотин
осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева, разноски пред първата инстанция както и
сумата от 385/ триста осемдесет и пет/ лева– разноски в заповедното производство, сторени
по ч.гр.д. № 273 по описа за 2020 г. на ГОРС.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред ВТОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
7