Р Е Ш Е Н И Е
№ 81/10.6.2020г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
при секретар, Н.Йовчева
като разгледа докладваното от съдията П. Митев
ВЧНД № 123 по описа за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. XXI от НПК и e образувано
частна жалба от В.Н.Н. срещу разпореждане № 7949 от 17.12.2019 г. по НЧХД № 5396/2019г. на РС - Варна, с което на
основание чл.250 ал.1 т.1 пр.2 от НПК е прекратено наказателното производство
по делото.
В жалбата се сочи, че
първоинстанционният съдебен акт е неправилен, неоснователен, незаконосъобразен
и неморален, поради което се желае неговата отмяна. Твърди се за извършени от К.М.Д.
престъпления както следва: изнудване, присвояване, облагодетелстване,
причиняване на имотна вреда и въвеждане и поддържане на заблуждение, касеещи
финансови взаимоотношения за наследствен имот и самоуправни действия спрямо
имота.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция частният тъжител Н. поддържа изцяло жалбата си и искането за отмяна
на съдебния акт. Счита, че шестмесечния срок за
подаване на жалба не би следвало да се счита за пропуснат, като сочи, че има
право да си търси правата по частен ред, по наказателния закон, конкретно по
чл.218в от НК, за измама и изнудване. Желае отмяна на разпореждането и връщане
на делото в Районен съд за разглеждане по същество.
Настоящата въззивна инстанция, след като
изслуша становището на жалбоподателя и извърши цялостна проверка на атакуваното
разпореждане, констатира следното :
Жалбата е неоснователна.
За да прекрати наказателното производство,
първоинстанционния съдебен състав е приел, че са налице предпоставките на чл. 250, ал.1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване
на наказателното производство по НЧХД № 5396/19 г. по описа на ВРС, тъй като
тъжбата не отговаря на изискванията посочени в чл.81 от НПК.
Разпореждането на съдията докладчик е изключително пространно и
обстоятелствено, като същия е разгледал всички въпроси имащи отношение към
момента на узнаването за случилото се с процесия наследствен имот и невзетите от тъжителя
законни мерки да охрани навреме собствените си интереси по него чрез
упражняване на правото на жалба в прекулзивния 6 месечен срок.
Частната тъжба е
заведена във ВРС с вх. № 81497/ 05.11.2019г.
С разпореждане на
Председателя на РС-Варна, на частния тъжител е даден 7- дневен срок за
привеждане на частната тъжба в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като му е указано, че следва да уточни какво искане прави пред съда с
„частната тъжба“.
От депозираното уточнение, частният тъжител изрично е посочил, че иска
осъждането на Д. за: „самоуправни действия, присвояване, което е извършила на
целия наследнически имот…“,причиняване на имотна вреда, поддържане и възбуждане
на заблуждение, изнудване и закани.
След депозиране на уточнението, по разпореждане на Председателя на ВРС е
било образувано НЧХД № 5396/189. по описа на ВРС.
С разпореждане на съдията - докладчик от 28.11.2019г. на частния тъжител
отново е дадена възможност в 7-дневен срок, да отстрани констатирани
нередовности в тъжбата, като посочи конкретни факти, касаещи обстоятелствата, при които се твърди, че е
извършено престъплението или престъпленията
- време, място, начин на извършване, да конкретизира ясно и точно какво
престъпление или какви престъпления се
претендират, както и да посочи кога е узнал за случилото се.
С повторно
депозираното писмено уточнение, частният тъжител е узнал, че подс. Д. е
оградила с плътна ограда целият наследствен имот още през 2010г. и в
продължение на 9 години не му е изплатила сумата, която според частния тъжител
му дължи за част от имота и с това „протакане - заблуждение“ е целяла той да
пропусне сроковете за делба и „жалване“ и да придобие целия наследствен имот за
себе си. С оглед горното частният тъжител моли съда да не счита за пропуснат
шест месечния срок за „жалването„ му. Във втората уточняваща частна тъжба
категорично се претендирали престъпления като: изнудване, самоуправни действия,
присвояване, въвеждане и поддържане на заблуждение, причиняване на имотна
вреда, облагодетелстване.
Първоинстанционният съд, правилно е приел, че не са налице предпоставките за
разглеждане на делото в съдебно заседание, а наказателното производство
образувано по депозираната частна тъжба следва да бъде прекратено. Така
направеният извод от ВРС изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд
по следните съображения:
Разпоредбата на
чл.250 ал.1 от НПК задължава съдът да прекрати наказателното производство,
когато се установят обстоятелствата визирани в законовия текст. В настоящия
случай районния съд е приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл.24,
ал.4 от НПК, а именно че тъжбата не отговаря на условията посочени в чл.81 от НПК, тъй като е изтекъл предвиденият в чл.81, ал.3 от НПК шестмесечен
преклузивен срок. Доводите на първоинстанционния съд, относно недопустимостта
на тъжбата на пострадалия напълно се подкрепят от съдебната практика и
тълкувателната дейност на касационната инстанция /ТР №34/1990 г. ОСНК на ВС/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал.1 от НПК, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни
за подателя, лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на
престъплението. В случая в производството
от частен характер наказателни дела, частната тъжба изпълнява функцията на
обвинителен акт, каквато има по делата от общ характер, съответно
предназначението на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в
съответния наказателен процес от гледна точка на твърдяното за извършено
престъпление и участието на подсъдимия в него. Необходимо е тя да съдържа
ясни, категорични и недвусмислени данни за извършеното деяние - време, място,
начин на извършване. В частната тъжба
следва да са посочени конкретни факти, които да подлежат на доказване в
процеса. В конкретния случай съставът на ВОС намира, че така депозираната
частна тъжба, въпреки направените уточнения, не отговаря на изискванията на
чл.81, ал.1 от НПК и такива доказателства липсват. Освен това, както частната тъжба, така и уточненията на същата, са
депозирани извън срока по чл.81, ал.3
от НПК, тъй
като уточненията към частната тъжба установяват, че частният тъжител е узнал за случилото се с процесния
наследствен имот още през 2010г. и тогава е предявил претенциите си към
подсъдимата, но е подал частната тъжба едва на 05.11.2019г., като преди този
момент не е било инициирано наказателно производство. В шестмесечен срок от узнаването не е
предприел никакви действия, касаещи иницииране на производство от частен
характер или производство от общ характер, поради което настоящият въззивен
състав счита, че към момента е преклудирана
възможността за депозиране на частна тъжба. В този смисъл и ВРС е достигнал до правилен извод, че
не е спазен срокът за депозиране на частната тъжба, но и така депозираната
извън срока тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК, тъй като не
са визирани обстоятелствата на престъпленията, които се претендират.
Действително описаните престъпления - изнудване,
самоуправни действия, присвояване, въвеждане и поддържане на заблуждение,
причиняване на имотна вреда, облагодетелстване които са отразени в
уточняващата тъжба от 13.12.2019г. за които частния тъжител претендира, че са
извършени от подсъдимата не се преследват по частен ред, като в частната
тъжба не е описано никакво престъпление, което да инициира водене на
наказателно производство от частен
характер, а волята на тъжителя не може да се подменя. Посочените престъпления
са предмет на производства от общ характер. Определено частният тъжител няма за
задължение да има нужната компетенция за определяне правната квалификация на
посоченото престъпление, но следва да се спазва необходимият минимум от
изисквания и да са посочени всички онези правно релевантни факти, от които би
могъл да се направи извод, че се касае за престъпление от частен характер,
какъвто настоящият казус не е.
Предвид гореизложено, първоинстанционният
съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1 т.1
вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за
прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 5396/2019 г. на ВРС, тъй като тъжбата не отговаря на
изискванията посочени в чл.81 от НПК и е прекратил правилно и законосъобразно наказателното производство на основание чл.250 ал.1 т.1 пр.II от НПК .
С оглед на горното и на основание чл. 334 т.6 и 338 от НПК, настоящия
състав на въззивния съд
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
7949 от 17.12.219 г. постановено на по НЧХД № 5396/2019г. по описа на ВРС, с
което на основание чл. 250 ал. 1 т. 1 пр.2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.