№ 1629
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100510325 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.03.2022 г. по гр.д. № 87179/2017 г., СРС, ІІ ГО, 123 с-в
е отхвърлил изцяло предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. „******* срещу А. Р. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „******* , апартамент на партер и
със съдебен адресат адв. Ц. З.- гр. София, бул. „*******“ *******, an. 1
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 373,86 лв. - стойност на доставена от „Т.С.” ЕАД
топлинна енергия за периода от месец 02.2012 г. до месец 04.2014 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, апартамент на
партер, абонатен № *******, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 12.03.2015 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 12844/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до
изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
1
ЗЗД за сумата от 63,72 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 31.03.2012 г. до 25.02.2015 г.; с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 36.72 лв. - стойност на
предоставена в периода от месец 02.2012 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
12.03.2015 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело №
12844/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на
вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 7.53
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в
срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 31.03.2012
г. до 25.02.2015 г., като неоснователни и недоказани.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт К. като изложеният мотив е,
че приетите по делото СТЕ и ССЕ са достатъчно годни доказателства за
установяване на претендираните и незаплатени от ответника стойности на ТЕ,
поради което неправилно съдът е отхвърлил иска с мотива, че ищецът не е
установил с годни доказателства какво количество и на каква стойност е
доставял ТЕ на ответника за периода от м.02.2012 г. до м.04.2014 г.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното като неправилно и незаконосъобразно и да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните стойности на
незаплатена ТЕ, включително лихви и разноски. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият А. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „*******,
апартамент на партер, не взема становище по въззивната жалба. С
разпореждане в закрито съдебно заседание от 10.10.2022 г., Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, след като е
констатирал, че към отговора на въззивната жалба няма представено
2
пълномощно за упълномощаване на адвокат Ц. З., със служебен адрес: гр.
София, бул. „*******“ *******, an. 1 за въззивната инстанция, е указал
въззиваемия/ответник А. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.
„*******, апартамент на партер, чрез пълномощника по делото адвокат Ц. З.-
гр. София, бул. „*******“ *******, an. 1, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„*******“ *******, an. 1 в едноседмичен срок от съобщението да представи
писмени доказателства за упълномощаване на адвокат Ц. З., със служебен
адрес: гр. София, бул. „*******“ *******, an. 1 за въззивната инстанция,
включително и по подаване отговор на въззивната жалба. Разпореждането е
връчено редовно на съдебния адресат адвокат Ц. З. и не е изпълнено до
провеждане на с.з. на 28.03.2022 г. Ето защо, в това о.с.з. съдът е приел, че по
делото няма постъпил отговор на въззивнната жалба.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 373,86 лв. - стойност на доставена от „Т.С.” ЕАД
топлинна енергия за периода от месец 02.2012 г. до месец 04.2014 г. в
3
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, апартамент на
партер, абонатен № *******, за сумата от 63,72 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2012 г. до
25.02.2015 г.; за сумата от 36,72 лв. - стойност на предоставена в периода от
месец 02.2012 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение и за сумата
от 7.53 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на
забава от 31.03.2012 г. до 25.02.2015г. Претендира се присъждане на
законната лихва върху главниците за периода от 12.03.2015 г., на която дата е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 12844/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и на
направените по заповедното в исковото производство разноски.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът А. Р. П., ЕГН ********** е
потребител на топлинна енергия за битови нужди относно недвижим имот,
находящ се в гр.София, бул. „*******, апартамент на партер, абонатен №
*******, по който е изпълнил задължението си за доставка на топлинна
енергия за периода от месец 02.2012 г. до месец 04.2014 г. Съгласно
действащите през този период общи условия срокът за заплащане от
потребителите на топлинна енергия на месечните дължими суми е 30 дни,
след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената
топлинна енергия за посочения период. Моли съда да постанови решение, с
което признае за установено, че ответникът има задължение към него за
претендираните суми. Претендира присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът А. Р. П., ЕГН ********** е оспорил исковата молба по
основание и размер с твърдението, че претендираните суми са с завишен
размер, като едни са платени, а други погасени по давност.
Третото лице помагач взема становище за основателност на исковите
претенции.
От правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства/ н.а. № 49, н.дело №
47/2007 г., н.а. за учредяване на договорна ипотека № 50, н.дело № 48/2007 г./
4
може да се направи извод, че ответникът, като собственик на процесния
топлоснабден имот, се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката,
но действал към процесния период. Легално определение на понятието
потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди е дадено в § 1, т.
42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г.,
изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм., ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр.
95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от
11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./, съгласно който „потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице -собственик или
ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. -
ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
5
енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Доводите на СРС, че по делото не са представени описаните в
извлечението по сметки фактури, са без значение за дължимостта на сумите.
След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи
заплащането й, без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за
тези доставки, доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез
счетоводните му записвания; без значение е дали ответната страна е
получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за плащане на
топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не
от фактурирането й.
Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на
фактурираните се установява от заключението на СТЕ и ССЕ. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ),
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
6
разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис“
ЕООД, към момента. От СТЕ и ССЕ се установява, че за процесния имот ТЕ
се отчита по електронен път в началото на всеки месец чрез уреда четяща
глава „терминал“, че за процесния период не са начислени суми на ТЕ за
отопление на имота, а само за сградна инсталация и топла вода, като по
делото липсват данни за извършени плащания на задълженията. Последното
обстоятелство опровергава твърдението на въззиваемия/ответник за
извършени от него плащания. Според ССЕ, като вещото лице е извършило
проверка в счетоводството на ищеца, стойността на потребената ТЕ, с
включени изравнителни сметки за периода от м.02.2012 г. до .04.2014 г. е в
размер на 332,48 лв., според експерта. Лихвата по чл.86, ал.1 ЗЗД възлиза на
63,72 лв., считано от 31.03.2012 г. до 25.02.2015 г., стойността на
предоставената услуга дялово разпределние е 36,72 лв. за периода от
м.02.2012 г. до м.04.2014г., а обезщетението за забава върху тази сума възлиза
на 7,53 лв. Следа да бъде отбелязано обстоятелството, че ССЕ не е била
оспорена от процесуалния представител на ответника, като въззивната
инстанция кредитира и двете заключения, предвид обстоятелството, че
вещите лица са изготвили заключенията си на база на своите знания и опит,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на
предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл са решение
№ 356/30.03.1955г. по гр.д. № 4267/56г., IIг.о. на ВКС/. При тези данни не може да се
възприеме, че ищецът не е доказал претендираните и незаплатени от ответника
стойности на ТЕ.
На основание чл.271, ал.1, изр III ГПК първоинстанционнто решение
следва да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил иска с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 332,48 лв. до 373, 86 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, за сумата от 63,72 лв. обезщетение за
забава за периода 31.03.2012 г. до 25.02.2015 г., за сумата от 36,72 лв. за
услугата дялово разпределние за периода от м.02.2012 г. до м.04.2014 г., като
се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца претендираните суми. Обезщетението за забава в размер на
7,53 лв. не следва да бъде присъждано, тъй като същото се дължи от поканата
на кредитора по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД, но по делото няма данни такава
да е отправяна от страна на ищцовото дружество към длъжника.
Относно разноските:
7
За първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер от 725
лв. за държавна такса, две експертизи и юрисконсултско възнаграждение от
100 лв., които и съобразно уважената част от исковете възлизат на 651,77 лв.
В заповедното производство разноските са в общ размер от 325 лв. и според
уважената част възлизат на 292,17 лв.
На ответника не се следват разноски, тъй като по делото липсват
доказателства такива да са били направени.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция въззивникът е направил разноски в общ размер
от 125 лв., които следва да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 25.03.2022 г. по гр.дело № 87179/2017 г. на СРС,
ІІ ГО, 123 състав, в частта, в която СРС е отхвърлил предявените искове по
реда на чл.422 ГПК от “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „*******, за признаване за установено по
отношение на А. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „******* ,
апартамент на партер, че дължи на ищеца както следва: за сумата над 332,48 лв.
до 373, 86 лв., представляваща стойност на доставена от „Т.С.” ЕАД топлинна
енергия за периода от месец 02.2012 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, апартамент на партер, абонатен
№ *******, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
12.03.2015 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за сумата от 63,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 31.03.2012 г. до 25.02.2015 г.; за сумата от 36,72
лв., представляваща стойност на предоставена в периода от месец 02.2012г.
до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 12.03.2015 г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че А. Р. П., ЕГН
8
**********, с адрес гр. София, бул. „******* , апартамент на партер дължи на
ищеца следните суми: разликата над 332,48 лв. до 373, 86 лв., представляваща
стойност на доставена от „Т.С.” ЕАД топлинна енергия за периода от месец
02.2012 г. до месец 04.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
бул. „*******, апартамент на партер, абонатен № *******, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 12.03.2015 г. - датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до изплащане на вземането, сумата от 63,72 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 31.03.2012 г. до 25.02.2015 г.; сумата от 36,72 лв.,
представляваща стойност на предоставена в периода от месец 02.2012г. до
месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 12.03.2015 г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „******* ,
апартамент на партер да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез процесуалния
представител юрисконсулт К. направените разноски за заповедното
производство в размер на 292,17 лв., а за исковото в размер на 651,77 лв.
ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „******* ,
апартамент на партер да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез процесуалния
представител юрисконсулт К. направените разноски за въззивната инстанция
в размер на 125 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно е не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10