№ 1679
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Андрей Ангелов
Биляна М. Вранчева
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603043 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във връзка с ал. 6 от НПК.
Образувано е по постъпила в СРС жалба №153191/22.07.2022 от Е.П., в качеството му на
пострадал по досъдебно производство № 75/2019г. по описа на СлО-СГП, пр. пр. № H-
9940/2019г. по описа на СРП. Същата е срещу Определение № 2104/14.07.2022г. по ЧНД №
4474/2022г. по описа на СРС, с което е потвърдено Постановление от 23.03.2022г. на
прокурор при СРП като е изменено основанието за прекратяване на наказателното
производство от това по член 24, ал.1, т.1, предложение второ от НПК в член 24, ал.1, т. 6 от
НПК. С прокурорския акт е сложен край на досъдебното производство.
Жалбоподателят твърди, че съдебния акт на СРС е немотивиран и незаконосъобразен като
моли въззивната инстанция да го отмени, разследването по делото да продължи като
субектът на инкриминираното деяние бъде привлечен към наказателна отговорност по реда
на член 219 от НПК, с последващите всички процесуални действия. Към жалбата са
приложени копие от атакуваното определение, копие от първоначалния сигнал, повод за
образуване на досъдебното производство и копие от тъжба, довела до образуването на
НЧХД№ 21932/2018г. по описа на СРС.
Видно от приложената по делото обратна разписка, Е.П. е получил препис от атакувания
съдебен акт на 20.07.2022г. като жалбата е подадена на 22.07.2022г. в СГС чрез СРС, респ.
законоустановеният седемдневен срок по член 243, ал. 7 е спазен. В допълнение, Съдът е
сезиран от лице, притежаващо качество пострадал по делото и чиято правна сфера
прекратяването на наказателното производство засяга, в този смисъл Емил Парамаков
безспорно е процесуално легитимиран да инициира въззивна проверка на
1
първоинстанционния съдебен акт. На база гореизложеното, депозираната жалба и
представените материали, настоящият съдебен състав намира, че същата е ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество.
След проверка на първоинстанционния съдебния акт, Съдът намира, че жалбата следва да
бъде оставена без уважение, мотиви за което са изложени по – долу.
След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
Досъдебно производство №75/2019г. по описа на СРП е образувано с постановление на
прокурор при СРП на 23.12.2019г. по реда на член 212, ал. 1 от НПК за престъпление по
член 144, ал.3, във връзка с ал. 1 от НК. Законен повод е подадена жалба до прокуратурата
от Г П.а, съпруга на пострадалия Е.П.. Инкриминираният период е 17.07.2018г, в който И.И.
позвънил на П. през мобилно приложение „What’s app” и в телефонен разговор го заплашил
с думите „ще те пребия като куче“, „ ще те взема на мушка“, от което у последния възникнал
основателен страх за осъществяване на отправената закана. В хода на наказателното
производство не са привлечени лица към наказателна отговорност.
Във стадия разследване, наблюдаващият прокурор е извършил всички възможни и нужни
действия по разследването преди произнасяне с постановление от 23.03.2022г. за
прекратяване на досъдебното производство като настоящия съдебен състав намира, че
разследването е проведено законосъобразно, пълно, обективно и всестранно, съгласно член
226, ал. 2 от НПК. Установени и разпитани са всички имащи отношение към случая лица в
качеството на свидетели, сред които Г П.а, В. П.а ( дъщеря на пострадалия), А. П. ( син на
пострадалия). Назначени и изготвени са фоноскопски еспертизи от водещия разследването
следовател, касаещи записания на магнитен носител / диск/ разговор между Е.П. и И.И..
Пострадалият също така е освидетелстван в „МВР Болница“.
Съдът намира постановлението на прокурор при СРП от 23.03.2022г. за правилно,
законосъобразно и мотивирано, в това число по отношение на прекратителното основание
по член 24, ал.1, т.1, предложение второ от НПК, а именно поради несъставомерност на
деянието. Наличието на образуваното НЧХД № 21932/2018г. по описа на СРС по тъжба от
27.12.2018г. на Е.П. не е установено в хода на досъдебното производство, материалите на
наказателното дело от частен характер не са приобщени по реда на НПК и с оглед на това
наблюдаващия прокурор не би могъл към онзи момент да прекрати наказателното
производство на правно основание член 24, ал.1 ,т. 6 от НПК. Безспорно и установено както
от СРС по наказателното дело от частен характер, така и по атакуваното определение по
настоящото производство, е пълно припокриване между предмета на разглеждане на двете,
престъпната деятелност и страните. Касае се за един и същ телефонен разговор между
същите две лица, проведен чрез мобилно приложение.
От гореизложеното настоящият съдебен състав на първо място намира, че изводът на
2
прокурора за несъставомерност на деянието е правилен, тъй като след събирането на всички
възможни доказателства, не би могъл да се формира извод за наличие на извършено
престъпление от общ характер от сочения за извършител. При разпитите на свидетелите, а
именно на съпругата и двете деца на пострадалия от следовател при СО – СГП, всички
твърдят, че са чули проведения между двамата телефонен разговор, но цитират различни
употребени изрази и думи. Така например Е.П. цитира изразите „Ще те пребия като куче“,
„Ще те срещна и пребия като куче“, Г П.а – „ Ще те ритам като куче“, а В. П.а – „ Ще те
намеря и пребия“. Но, взимайки под внимание първоначалния шок от чутото, съдът счита,
че липсата на пълно припокриване на отделните възприети фрази не сочи на съмнение за
неистинност на събраните показания, а се дължи изцяло на преживените негативни емоции
от възприетия разговор.
По отношение на назначените фоноскопски експертизи на предоставения от
пострадалия магнитен носител, на който е записан част от разговора, експертите заключват,
че за да установят с категоричност казаното, следва да им бъде предоставено записващото
устройство, като качеството на разговора в обекта на експертизата е лошо, заглушено,
откъслечно. В заключението двата мъжки гласа, наименовани за целите му като „М 1“ и „М
1“ не са доказано на Е.П. и И.И..
Досежно здравословното състояние на П. и наличието на основателен страх, при
освидетелстването медиците описват здравословното състояние като добро, без симптоми
на тежки психични преживявани и последици от случката. Същите не намират данни за
възникнал от инкриминираното деяние основателен страх за осъществяване на заплахата.
Освен това, Е.П. и И.И. са служители на МВР, при което в инкриминирания период и преди
това последния е бил пряк ръководител на пострадалия. Тяхното познанство е
продължително и те неминуемо са имали многобройни служебни контакти и лични срещи
по повод на работата им в МВР. Съдът се солидализира с мнението на прокурора при СРП,
че начина на осъществяване на заплахата, а именно по телефона, както и непредприемането
на каквито и да е активни действия по осъществяването й, води до единствения възможен
извод за междуличностен конфликт, ескалирал емоционално.
При проверка на прокурорския акт за прекратяване на наказателното дело
първоинстанционният съд не е разгледал спорът по същество, а е приобщил справка от СГС
за наличие на НЧХД № 21932/2018г. по описа на СРС, образувано по тъжба на Е.П. срещу
И.И. за престъпление по член 144, ал. 1 от НК и по член 146, ал. 1 от НК. Инкиминираните
деятелност, период и лица се припокриват напълно между двете наказателни производства.
Поради тази причина първоинстанционният съд е потвърдил диспозитива на
постановлението от 23.03.2022г. на прокурор при СРП, но е изменил прекратителното
основание в това, уредено в член 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Горният извод е правилен и според настоящия съдебен състав. Законодателят на национално
ниво, а също така ЕКЗПЧОС изрично забраняват дублирането на наказателни производства.
Настоящият съдебен състав счита, че превес следва да се отдаде на първото по време
образувано такова, а именно НЧХД № 21932/2018г по описа на СРС, тъй като ДП №
3
75/2019г. по описа на СРП е образувано на 23.12.2019г. След извършена деловодна справка
в СГС се установи, че наказателното дело от частен характер все още е висящо и не е
приключило с окончателен съдебен акт, поради което друго наказателно производство
между тези страни с тъждествен предмет не може да бъде образувано, респ. да продължава
да се води. А видно от приложеното по делото определение от 07,12,2020г на СРС, 1 н.о.,
въз основа на напълно идентичен предмет, страни и обстоятелства е образувано НЧХД
21932/2018г. по описа на СРС, 1 н.о. С цитираното определение съдът е прекратил
наказателното производство по НЧХД 21932/2018г. по описа на СРС, 1 н.о. на основание
чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК. Като основание за това съдът е приел наличие на
висящо досъдебно производство, а именно настоящото, чието прекратяване се обсъжда по
настоящото ВНЧД 3043/22г.
От извършената цитирана деловодна справка в деловодните системи на СРС и СГС се
установи, че определението от 07.12.2020г. е отменено от състав на СГС и делото е върнато
за продължаване на наказателното производство по НЧХД 21932/2018г. по описа на СРС, 1
н.о. След отправен отвод на съдията докладчик, делото е заведено под същия номер, но
вече на 8 н.с. С Разпореждане от 08.07.2021г. 8 н.с. отново е прекратил наказателното
производство по НЧХД 21932/2018г. по описа на СРС, 1 н.о. на същото основание на чл. 289
ал. 1, във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК. Като основание за това съдът и този път е приел
наличие на висящо досъдебно производство, а именно настоящото, чието прекратяване се
обсъжда по настоящото ВНЧД 3043/22г.
С решение № 523/30,07,2022г. СГС е отменил горното разпореждане като отново е
върнал делото за продължаване на наказателното производство по НЧХД 21932/2018г. по
описа на СРС, 1 н.о.
От изложеното е видно, че към настоящия момент е налице висящо производство за
престъпление с правилната правна квалификация, приета от прокурора, съставил
обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство. А настоящият
съдебен състав е напълно съгласен с изводите относно същата, изведени от прокурора и
намира, че се касае действително за междуличностен конфликт между служител и
ръководител по повод уважаване на молба за ползване на платен годишен отпуск, който би
могъл да бъде квалифициран като престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. Тоест, и изводите,
направени от прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите на
първоинстанционния съд относно наличие на основанията на чл. 24 ал.1 т. 6 от нПК са
правилни.
Ето защо Съдът намира Определение № 2104/14.07.2022г. по ЧНД № 4474/2022г. по описа
на СРС, с което е изменено основанието за прекратяване на ДП № 75/2019г. по описа на
СРП в това по член 24, ал.1, т. 6 от НПК за правилно, законосъобразно и мотивирано.
По изложените съображения, Съдът :
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2104/14.07.2022г. по ЧНД № 4474/2022г. по описа на
СРС, с което е изменено прекратителното основание на прокурорско постановление от
23.03.2022 по ДП № 75/2019г. по описа на СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5