РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 09.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 943 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД, от М.Г.,
гражданин на Израел, роден на *** г., с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***-А.К.“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Борислав“, № 9, представлявано от А.В.К., като собственик на хотел „Акватоник“
– гр.Велинград, за осъждане ответното дружество да му заплати сумата от 2000
лева представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на деликт от
10.06.2018 г., както и сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от същия, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 03.07.02018 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът Г. твърди, че на 10.06.2018 г., около 09.20 часа, в тоалетната на
„-2 етаж“, на хотел „Аква тоник“ се подхлъзнал на мокрия под и падайки назад
ударил гърба си в мивката, тя се откъртила, паднала на пода и се разцепила, а
той паднал върху отломките, като при това дясната му ръка от лакетната става до
средата на подмишницата се разрязала. Във връзка с полученото увреждане бил
настанен и лекуван в болнично заведение, където претърпял и операция. Твърди,
че за лечението заплатил сумата от 2000 лева, претендира същата като обезщетение за имуществени вреди,
както и сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимущестевни вреди. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът в законоустановения срок по чл.131 от ГПК депозира отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Твърди да е налице случайно събитие.
Твърди вината за инцидента да е изцяло на ищеца по подробно изложени в отговора
на исковата молба съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За
основателност на предявения иск следва да бъдат установени предпоставките от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД – наличие
на противоправно поведение от служител на ответника,
претърпени имуществени и неимуществени
вреди, размера на вредите,
причинна връзка между поведението на служителя и вредата, като на основание чл.
45, ал.2 ЗЗД вината се презюмира, както и фактите,
водещи до ангажиране на отговорността на ответника, а именно възлагането на
работата на съответното длъжностно лице и причиняването на вредите при и по
повод извършването на работата.
Между страните е отделено за безспорно, че ищецът е бил в
болница и е претърпял операция във връзка с полученото нараняване в тоалетната
на /-2/ етаж на хотел „Аква тоник“, на 10.06.2018 г.. Изложеното се установява и от
неоспорените писмени доказателства- епикриза от ортопедия и травматология, изд.
от „МБАЛ- Велинград“ ЕООД- гр. Велинград, лист за преглед на пациент, фиш за
спешна медицинска помощ.
От
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Е.Ц.И.- хигиенист в
хотел „Аква тоник“, се установява, че на процесната дата ищецът отишъл към
служебната тоалетната на /-2/ етаж на хотела, след като се бавил дълго време от
нея се чул силен шум, а след него ищецът излязъл и показал, че е наранил ръката
си. От разпита й става ясно, че след инцидента влязла в тоалетната, а тя цялата
била изцапана с кръв и човешки изпражнения- по пода и стените и била счупена
мивката, кошчето за боклук било настрани и с махнато чувалче за боклук.
Свидетелската твърди, че тоалетната, в която се е случил инцидента е служебна,
почиства се веднъж дневно- вечер и веднъж седмично се мие, тъй като се ползва
само от служителите в хотела, като изсъхва много бързо- за 2/3 мин., понеже там
има подово отопление и че е била суха преди инцидента с ищеца. Съдът изцяло
кредитира свидетелските показания на св. Емилия Иманова, като последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и събрани въз основа на лични впечатления.
При преценка на показанията съдът на основание чл. 172 ГПК съобрази
евентуалната заинтересованост на свидетеля, но предвид липсата на противоречия
и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията
при формиране на свободното си вътрешно убеждение.
Останалите
събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Х.А.А.Х. и Е.А.М.
съдът намира за неотносими към установяване механизма на процесния инцидент,
доколкото свидетелите излагат възприятията си за процесната дата, но след него,
поради което и не намира за необходимо да ги обсъжда. Други доказателства за
установяване механизма на причиняване на процесното нараняване не са събрани по
делото.
С оглед
на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на претендираното вземане, а именно, че е налице противоправно поведение от служител на ответника. Не се
установи в тоалетната, където се е случил инцидента подът да е бил мокър или
хлъзгав и това да е следствие от действие или бездействие на служител на
ответника. Предвид изложеното предявените осъдителни искове следва да бъдат
отхвърлени само на това основание. За пълнота следва да се посочи, че по делото
не бяха събрани никакви доказателства, от които да следва, че причинените вреди
стоят в причинно- следствена връзка с противоправното поведение на служител на ответника.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, в размер на 1000 лв..
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.,
гражданин на Израел, роден на *** г., с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:***-А.К.“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Борислав“, № 9, представлявано от А.В.К., като собственик на хотел „Акватоник“
– гр.Велинград, искове с правно
основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане ответника да заплати сумата от
2000 лева, представляваща претърпени имуществени вреди вследствие на деликт от
10.06.2018 г., както и сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от същия, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 03.07.02018 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА М.Г., гражданин
на Израел, роден на *** г., с постоянен адрес:***, със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ЕТ
„Тоник-А.К.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Борислав“, № 9, представлявано от А.В.К., като собственик на хотел
„Акватоник“ – гр.Велинград сумата от 1000 лв. (хиляда) лева, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА