Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 29.04.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в
открито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 40 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И. – Т.“
ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. Е.П. …., ул. „К. О.”, бл…., вх…, ет….
ап. … представлявано от управителя А. П. Т., срещу наказателно постановление № 42-0003074/
28.12.2018 г. на Началника на ОО „АА“ гр. София, с което за нарушение чл. 7а,
ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложена имуществена
санкция от 3000 лева на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл.
последно ЗАвПр.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му. Твърди се, че актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя без
причина за това по чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Погрешно са посочени датата и мястото на
нарушението, като на практика липсват такива. Твърди се, че за твърдяното бездействие
са предвидени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗАвПр и чл. 104а ЗАвПр,
респ. чл. 9, ал. 2, т. 3 от Наредбата № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари (изм. ДВ 95/2006 г.). Налице е смесване
на фактическа обстановка и правна норма, като наказанието е наложено по грешен
санкционен ред (чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно ЗАвПр). В заверените копия на лиценз не се вписва номер на
автомобил, а ако има нарушение то е по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Наредбата за междунатроден автомобилен превоз на товари (ДВ 95/2006 г.),
а датата на нарушението е тази на изтичане на 30 дневния срок от настъпване на
промяна на обстоятелствата. Твърди се, че нарушението е маловажно на основание
чл. 28 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят не
изпраща представител.
В съдебното заседание въззиваемата страна не изпраща представител.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
С договор за продажба на изплащане от
11.12.2017 г. „И. – Т.“ ЕООД –продавач се задължил да прехвърли на „СИ ДИ 5
ТРАНС“ ЕООД правото на собственост върху МПС специален автомобил с peг. №
СО……АХ и ремарке с peг. № СО….. ЕК срещу цена от
18000 евро, платима на 18 вноски по 1000 евро в периода от 05.01.2018 г. до
05.06.2019 г.
Видно е от свидетелство за
регистрация, че на 18.09.2017 г. „И. – Т.“ ЕООД е регистрирал МПС
специален автомобил ДАФ ДА 75.360 К с peг. № C08240BC. За същият автомобил са представени
протокол от контролна проверка от 23.08.2017 г. и удостоверение за техническа
изправност от 02.09.2017 г.
С известие с рег. № 14-00-29-2309/
13.11.2018 г. до „И. – Т.“ ЕООД са изискани документи в 7 дневен срок от
получаване на уведомлението. Не са представени доказателства за датата на
връчване на това известие.
През ноември 2018 г. свидетелят А.Е.Н.,***,
извършвал проверка на жалбоподателя за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018
г. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол за извършена
комплексна проверка на 20.11.2018 г., който бил връчен на управителя на
жалбоподателя А. Т., като върху протокола е отбелязано, че проверката била
приключила на 23.11.2018 г.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-2018 № 255870/ 20.11.2018
г. от А.Е.Н.,***, за това, че на 02.01.2018 г. около 12:30 часа в гр. Е. П.,
ул. К. О. бл. …, вх. … ет, …, ап. …, седалището на
фирма „И. Т.“ ЕООД, притежаваща лиценз № 1158 за извършване на международен
превоз на товари, като превозвачът е извършил следното нарушение: 1.
Осъществява обществен превоз на товари с МПС ДАФ с peг.
№ CО…..BC, собственост на фирмата, което към момента на превоза 02.01.2018 г,
не е вписано в регистър към лиценз № 1158 на фирмата и за този автомобил няма
издадено заверено копие на Лиценз на Общността, видно от справка в
информационната система на ИА „АА“, отдел „Лицензи“, с което е нарушил чл. 91б,
ал. 1, т. 1 ЗАвПр. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля при съставяне на акта В.Ч.В.,
както и е връчен на 23.11.2018 г. на управителя А. П. Т., като последният
получил препис от АУАН и не е вписал възражения в него.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 42-0003074/ 28.12.2018 г. на Началника
на ОО „АА“ гр. София, с което за нарушение чл. 7а, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ му е наложена имуществена санкция от 3000
лева на основание чл. 96, ал. 1, т. 1, предл.
последно ЗАвПр, за това, че на 02.01.2018 г. около
12:30 часа в гр. Е. П., ул. К. О. бл. ….. вх. …, ет…
ап. …. седалището на фирма „И. Т.“ ЕООД, притежаваща лиценз № 1158 за
извършване на международен превоз на товари, като превозвачът е извършил
следното нарушение: 1. Осъществява обществен превоз на товари с МПС /моторно
превозно средство/ ДАФ с peг. № CО…..BC, собственост
на фирмата, което към момента на превоза 02.01.2018 г, не е вписано в регистър
към лиценз № 1158 на фирмата и за този автомобил няма издадено заверено копие
на Лиценз на Общността, видно от справка в информационната система на ИА „АА“,
отдел „Лицензи“.
Според лиценз на Общността за
извършване на товарни превози към 17.12.2018 г. „И. Т.“ ЕООД притежаваща лиценз
№ 1158. Към датата 09.07.2019 г. са 5 бр. МПС с рег. номера: СО…..В.С, СО….АТ,
СО….АН, СО…..СС и СО…..ВН.
Със заповед от 15.05.2015 г. на
министъра на МТИТС са определени длъжностните лица, компетентни да издават
наказателни постановления по ЗАвПр.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетеля А.Е.Н., възприемайки
ги като последователни и логични.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 28.12.2018 г. и е обжалвано на 03.01.2019
г.
Жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административнонаказателно производство се образува със
съставяне па акт за установяване на извършеното административно нарушение. Законосъобразно
съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на
санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно
сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават обективното
изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото
репресиране на извършителя на нарушението. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и
в чл. 42, т. 7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва,
че актът следва да бъде подписан от поне един от свидетелите, посочени в него.
Употребата на множествено число не оставя съмнение, че изискванията на закона
ще бъдат спазени тогава, когато актът се съставя в присъствието на най-малко
двама или повече свидетели, като по отношение на максималния им брой не е
предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел невинаги води
до опорочаване на процедурата, като критерий в тази насока, следва да бъде
обосноваността на констатациите, съдържащи се в акта. Ако в съдебната фаза на
производството показанията на единствения свидетел, ведно с тези на актосъставител я, са единни, взаимно се допълват, безпротиворечиви са и позволяват на съда да формира
категорични изводи по фактите, нарушението на чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН не би
следвало да се третира като съществено. В случая в нарушение на чл. 40, ал. 3 вр. ал. 1 ЗАНН актът е съставен в присъствието само на един
свидетел В.Ч.В. и при невъзможност същият да се призове и разпита, въпреки
многократните опити за неговото откриване и призоваване, поради което следва да
се приравни на съставяне на акта в отсъствие на свидетели.
Твърдяното нарушение в жалбата, че
актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя без причина по чл. 40, ал. 1 ЗАНН, не е съществено, тъй като е налице предявяване на акта по реда на чл. 43,
ал. 1 ЗАНН, връчване на препис от него по чл. 43, ал. 5 ЗАНН, както и е била
дадена възможност за възражения при връчването му и по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Според чл. 9, ал. 2 от Наредбата № 11
от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г.), с които превозвачът
извършва дейността (на разположение на превозвача), се вписват в регистъра по
чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози. Едно и също моторно превозно
средство може да бъде вписано в регистъра само към един лиценз на Общността или
лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари на територията
на Република България. Моторните превозни средства се вписват в регистъра: 1.
въз основа на заявлението по чл. 8, ал. 1 – при издаване на лиценз на
Общността; 2. въз основа на заявление за увеличаване на броя на заверените
копия на лиценза на Общността (приложение № 11в); 3. въз основа на заявление
при замяна на едно превозно средство с друго, без да се променя броят на
копията на лиценза на Общността (приложение № 11б). При настъпване на промени в
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, извън случаите по чл. 10,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в
30-дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б) по образец (приложение №
11б) (чл. 9, ал. 4 от същата наредба).
В АУАН и наказателното постановление
се твърди, че на 02.01.2018 г. е извършен обществен превоз на товари с МПС ДАФ
с peг. № CО….BC, собственост на фирмата, което към
момента на превоза 02.01.2018 г, не е вписано в регистър към лиценз № 1158 на
фирмата и за този автомобил нямало издадено заверено копие на Лиценз на
Общността. Съгласно чл. 7а, ал. 1 ЗАвтП, лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България
само с МПС, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници
или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗАвтП за всяко МПС, с което
превозвачът извършва дейността се издава заверено копие на лиценза на
Общността. Съгласно легалната дефиниция на понятието „обществен превоз”, посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, това е дейност на
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, срещу заплащане,
която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни
средства независимо дали са натоварени или не. Недоказано е извършването на
превоз на посочената дата в АУАН и наказателното постановление - 02.01.2018 г.,
като не са посочени доказателства, а проверката е била извършена месеци след
посочената дата. Неясно е защо актосъставителят и
наказващият орган приемат, че нарушението е извършеното точно на тази дата,
като не е посочено къде и какво точно е превозвал жалбоподателя.
На следващо място не е изяснено от актосъставителя и наказващия орган дали се касае за увеличаване
на броя на заверените копия на лиценза на Общността или замяна на едно превозно
средство с друго по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Наредбата № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари (ДВ 95/2006 г.). В тази
връзка не са представени доказателства кои МПС са включени към датата на
нарушението в лиценза, издаден на жалбоподателя, въпреки изискването на
преписката в оригинал и в цялост, както и изрично изискване на такива
доказателства с определение от 26.06.2019 г.
В случая от събраните по делото
доказателства и тяхната съпоставка, не може да се направи извод, че вмененото
нарушение на жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин.
Административно-наказващият орган не доказа по безсъмнен и категоричен начин, с
допустими от закона доказателства, че нарушението е извършено от жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл. 96, ал. 1,
т. 1 ЗАвПр се наказва с глоба или с имуществена
санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно
превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за
регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със
заверено копие на лиценз на Общността. Посочената разпоредба съдържа както
диспозиция, така и санкция, като в диспозицията й са предвидени три хипотези на
отделни нарушения. Никъде не е уточнено, каква е формата на изпълнителното
деяние „допуснал“ или „разпоредил“, като административно наказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана без да се конкретизира.
С издаването на наказателното
постановление наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по ЗАНН, като при нарушаване разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН е наложил административно наказание, без да е установил по безспорен начин
извършването на нарушението.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно
следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
42-0003074/ 28.12.2018 г. на Началника на ОО „АА“ гр. София.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: