№ 85
гр. Б., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200105 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на М. Й. Е., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер
на 100 (сто) лева, за извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от М. Й. Е., чрез адв. Е. Д. от САК е описано
искане за отмяна на така издадения Електронен фиш. Според въззивника са
налице нарушения при издаването на оспорвания фиш, които са основания за
неговата отмяна.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, се
явява лично и с адв. Д. от САК, която поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата, като допълва, че жалбата е доказана
и нарушението не е установено, поради което моли съда да отмени
обжалвания ЕФ. Претендира направените по делото разноски.
1
Ответната страна ОД на МВР - С. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № ***г.
на ОД на МВР- С., чрез гл. юрик. П.И., с която моли Съдът да остави без
уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за
прекомерност на разноските на противната страна.
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 15.02.2021г. в 14.57 часа, в Софийска област,
община Б., АМ-Хемус 34+300 км, посока към гр. С., при ограничение на
скоростта от 70 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Хонда Сивик 5ДР, с
регистрационен номер ***, ползван от жалбоподателя, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с мобилна радарна система
TFR1-М. При разрешена стойност на скоростта 70 км/ч., е установена скорост
на движение на описания автомобил от 92 км/ч (след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км), като превишената стойност на
скоростта е 22 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № *** г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на *** АД.
Издаден е ЕФ на законния представител на търговското дружество,
който е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за
жалбоподателя, че към инкриминираната дата именно той е ползвател на
лекия автомобил.
На това основание е анулиран първия ЕФ и е съставен обжалвания
срещу жалбоподателя.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на дата ***г. и обжалван на ***., видно
от отбелязването на жалбата.
2
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, да е представил писмена декларация за друго лице, което да
е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M”; заповед № ***г. и заповед
№***г., и двете на Министъра на МВР, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №***, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта на дата 08.03.2021г., протокол
от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, справка за
собственост на МПС, снимков материал; справка за регистрация на МПС,
отговор-справка от ОПУ-С., ведно със схеми за ВОБД, които следва да бъдат
кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
От справката на АПИ и двата броя схеми към нея се установява, че
към датата на извършване на нарушението /15.02.2021г./ при км 34+300
пътното платно в посока гр. С. е действал знак „В26” /Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената 70км/, поставен на км
34+350 и с обхват на действие до км 34+150.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с
протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото
представлява лек автомобил с марка и модел "Хонда Сивик 5ДР" и е
собственост на *** АД.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
3
или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. (протокол с рег. № *** г.) се
установява, че на дата 15.02.2021 г. преносима система за контрол на
скоростта на МПС тип TFR1-М с № 550 е заснела статични изображения с
номера от 17276 до 17373, с начален час на работа 09:30 ч. и краен час на
работа 15:50 ч. и с място на контрол АМ Хемус 34+300км.
От приложената по делото снимка от АТСС се установява, че
регистрационният номер на автомобила, чието движение е заснето от
техническото средство, е ***, като измерената скорост на движение е 95 км/ч,
а заснемането е извършено на 15.02.2021 г. в 14:57 часа.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването
на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
4
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
***. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за
измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на
валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира
в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за
одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на
първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от
Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността
на съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е
преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че
конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било
годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
5
пътищата.
Регистрационният номер на моторното превозно средство е един от
задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на съдържанието на
електронния фиш. Според съдържанието на обжалвания ЕФ е, че
нарушението е извършено при управлението на с МПС Хонда Сивик 5ДР, с
регистрационен номер ***, вместо при управлението на МПС Тойота РАВ 4,
с регистрационен номер ***, което всъщност е било заснето от мобилната
система TFR1-M. Това разминаване е съществено и не може да бъде санирано
едва в настоящото въззивно производство. Същевременно има съществени
последици за процеса, тъй като е довело до неправилното определяне на
субекта на отговорността, при което административното наказание е било
наложено на жалбоподателя. Вместо това ЕФ е трябвало да бъде издаден
против собственика на автомобила марка и модел МПС Тойота РАВ 4, с
регистрационен номер ***, с който е извършено нарушението, като
последният на свой ред тогава би могъл да се възползва от правото си по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за подаване на декларация с данни на
фактическия водач на автомобила. Безпредметно е да се изследва дали
жалбоподателят би могъл да е този водач (по делото не съществуват никакви
индиции за това), тъй като с ЕФ той изначално е наказан за деяние,
осъществено при управлението на автомобил, съществено различен от този, с
който в действителност е извършено нарушението. Следователно предметът
на доказване по делото е ограничен до движението на лек автомобил Хонда
Сивик 5ДР, с регистрационен номер ***. За него обаче не се установява да се
е намирал на мястото на извършване на нарушението на посочените в
електронния фиш дата и час. Липсват каквито и да са доказателства
автомобилът въобще да е бил в движение по това време. С други думи
жалбоподателят не би могъл да бъде наказан за управление на различен
автомобил от този, посочен в ЕФ.
По гореизложените съображения обжалвания електронен фиш се явява
необоснован, тъй като направените в него фактически изводи противоречат
на събраните доказателства. Наказанието неправилно е наложено на
жалбоподателя, който дори не е собственик или ползвател на лек автомобил
МПС Тойота РАВ 4, с регистрационен номер ***, тъй като нарушението е
извършено при управлението на различно от посоченото в електронния фиш
6
превозно средство.
Налице е и друго основание за отмяна, но поради незаконосъобразност
на електронния фиш. Според чл. 8 от Наредбата, а именно "При контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта". В случая в
протокола по чл. 10 от Наредбата е записано, че разстоянието от пътния знак
с въведено ограничение до АТСС е 300 метра. По делото обаче несъмнено е
доказано (от справката на АПИ и трите схеми към нея), че автомобилът е бил
позициониран на разстояние 50 метра след знака за ограничение на скоростта.
При така установените изходни факти и при събразяване на обстоятелството,
че разстоянието на действие, или обсегът на радара е от 60 до 120 метра в
зависимост от избрания режим се налага извод, че движението на автомобила,
би могло да е било осъществено извън обхвата на действие на пътния знак
В26. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по посочената правна квалификация, следва това
предположение да бъде интерпретирано в полза на административно-
наказващия орган, което е недопустимо. Нещо повече, то не кореспондира с
представените доказателства. Задължение на административнонаказващият
орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Обстоятелството, че в приложения към административнонаказателната
преписка видеоклип са посочени географски координати на измерената
скорост на движение, не променят изводите в тази насока. При наличие
единствено на подобни данни, съдът не е в състояние да прецени дали
скоростта на движение е установена в зоната на въведеното ограничение,
респективно дали нарушението е съставомерно по посочения за нарушен
текст на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш.
По разноските:
При този изход от делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер
7
на 400 лева за извършването на които са представени надлежни доказателства
– договор за правна защита и съдействие от 02.11.2022г., съдържащ разписка
за получаване на уговореното адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на размера на възнаграждението е неоснователно доколкото
същият е в минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 18, ал.
2, вр. ал. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с
които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, на М. Й. Е., ЕГН ********** е наложена „глоба” в
размер на 100 (сто) лева, за извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.
1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. С., да заплати на М. Й. Е.,
ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/лева, представляваща
сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8