Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 14.11.2019 г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански
състав
На четвърти ноември година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 1710 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество
юриск. К. П. твърди, че на г. Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес:, е издал в полза
на „И." АД, запис на заповед за сумата от 1 607.55 лева, с падеж на
плащане на 22.09.2014 г. На 05.07.2016 г. записът на заповед бил прехвърлен с
джиро от „И." АД н.заявителя по ч.гр.д. 1404/2017 г. по описа на Районен
съд - К. „А.з.с.на в." ЕАД, като сумата по него до настоящия момент не им
е заплатена.
По повод подадено от тях заявление до Районен съд - гр. К.,
въз основа на посочения запис на заповед за сумата от 1 607.55 лева , от които
претендират сумата от 1 607.55 лева било образувано ч.гр.д. № 1404/2017 г. по
описа на Районен съд – К. и по същото им била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 22.05.2017 г. за сумата от 1 607,55 лева, ведно със
законната лихва и разноски.
Въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист образували изпълнително дело № 413/2017 г. пред Частен съдебен изпълнител Р.Б.М.,
с район на действие С.окръжен съд. Впоследствие, на 22.05.2019 г., получили
съобщение от К. районен съд, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№1404/2017 г. по описа на Районен съд – К.,
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че Записът на
заповед е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания за
валидност. Записът на заповед е издаден именно от Е.А.Д., като той
собственоръчно е поставил своя подпис върху менителничния ефект. В момента на
издаването на записа на заповед не е била налице каквато и да било законова пречка
Е.А.Д. да изрази свободната си воля и да се задължи по ценната книга. Записът
на заповед е платим на падеж 22.09.2014 г. именно от Е.А.Д.. Е.А.Д. не е
заплатил цялата сума по посочения
менителничен ефект. Прехвърляне правата н. поемателя н.записа в полза на „А.з.с.на
в." ЕАД е извършено по правилата на Търговския закон - чрез джиро, като са
спазени законовите изисквания относно формата на джирото: в писмена форма върху
гърба на ценната книга и е подписано от джиранта. Законът не изисква джирото да
се съобщава на издателя на записа н.заповед и в този смисъл от момента на
извършването му „А.з.с.на в." ЕАД е станала носител на вземането по записа
на заповед.
Моли съда със сила на пресъдено нещо да установи
съществуването н.вземането в размер на 1 607.55 лева, от които претендират 1
607.55 лева, което „А.з.с.на в." ЕАД, ЕИК има към длъжника Е.А.Д., с ЕГН **********,
произтичащо от запис на заповед, издаден от длъжника в полза на „И." АД на
г. и прехвърлен с джиро от „И." АД н.заявителя по ч.гр.д. № 1404/2017 г.
по описа н. Районен съд - К., ,А.з.с.на в." ЕАД на 05.07.2016 г., която
сума до настоящия момент не им е заплатена. Претендира присъждането и на
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 32.15 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева н.основание чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Н.редбата
за заплащането на правната помощ.
Моли,
в случай че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на „А.з.с.на
в." ЕАД да бъде даден ход и делото бъде разгледано в тяхно отсъствие, като
в случай че в същото заседание бъде допуснато доказателствено искане на
отсрещната страна, моли да им бъде даден срок за становище по него, а в случай
че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, моли такова да бъде постановено. Моли, правото на ответника да
оспори факта, да представя или изисква доказателства извън оспорените и
изискани с отговора на исковата молба, както и да привлече трето лице да бъде
преклудирано съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК. В случай, че е заявен
адвокатски хонорар, изчислен над минимума, съдът да счита, че възразява за
прекомерността му, като моли съдът да го редуцира до законоустановения
минимален размер. Моли в случай, че бъдат осъдени да заплатят разноски на
ответника, да бъде разпоредено същият да представи банкова сметка, ***.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
В първото по делото съдебно заседание
ищецът, с писмена молба е поискал постановяване на неприсъствено решение по
спора.
С протоколно определение от 04.11.2019
г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание
на 04.11.2019 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил
искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на съда от 26.06.2019
г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 9-10 от делото/ и приложените
към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
Представените с приложеното частно
гражданско дело писмени доказателства: Запис на заповед (без протест), издаден
на г. в град С. не са оспорени от ответника и доказват
наличието на издаден Запис н. заповед от 29.04.2014 г. от ответника, с падеж н.плащане на 22.09.2014 г., прехвърлен
с джиро на „А.з.с.на в.“ ЕАД.
Съобразно
правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество претендираните
суми по процесния договор.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2,
поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника,
като предявените искове бъдат уважен изцяло.
По отношение на претендираните от
страната разноски, съдът възприема следното:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото
разноски в размер общо на 107,15 лева, представляващи платена държавна такса за
образуване на исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъдат присъдени
и разноските по ч.гр.дело № 1404/2017 г. по описа н. Районен съд – К. в размер н.107,15 лева.
Воден от горното и съобразно чл. 239
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА З.УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.Д., ЕГН **********,
с адрес *** съществуването на вземането на
„А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, , представлявано
от Д. Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт К. П. за сумата: главница
– 1 607,55 лв. (хиляда шестстотин и седем лева и 55 ст.), представляваща задължение
по запис на заповед, издаден н., с падеж на 22.09.2014., ведно със законн.лихва от 21.03.2017 г. до изплащане на
вземането, за изпълнението за което парично задължение е издаден. в полз.на „А.за
с.н.в.“ ЕАД, заповед № 955/22.05.2017 г. з.изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1404/2017 г. по описа н. Районен съд - К..
ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, ,
представлявано от Д. Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт К. П., сумата
от 107,15 лева, представляваща разноски по ч.гр.дело 1404/2017 г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Д. Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт К. П., сумата от 107,15
лева, представляваща разноски по настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: