Решение по ЧНД №385/2024 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 100
Дата: 1 октомври 2024 г.
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20241500200385
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Кюстендил, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора В. Ив. М.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20241500200385 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от
Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Делото е било образувано пред ОС- Благоевград, но при
извършена служебна справка е установено, че лицето е с постоянен и настоящ
адрес в ******. Същото под № 782/24 г. е изпратено по подсъдност на
ОС[1]Кюстендил.
На 25.07.2024 г. в Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане,
придружено с едно удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета, издадени от Bezirkshauptmannschaft Liezenbh на Република Австрия
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции по отношение на лицето Ж. В., със статут на постоянно пребиваващ
на територията на Р България, ЕГН **********, роден на *** г., с постоянен
адрес: *******.
На засегнатото лице Ж. В. е наложена финансова санкция в размер
на 300 € за извършено нарушение съгласно § 103 Abs.2 Kraftfahrgesetz 1967 –
KFG 1967, BGBl. Nr. 267/1967 zuletzt geändert durch BGBl. I Nr. 19/2019, както
и § 134 Abs. 1 Z 1 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBl. Nr. 267/1967 zuletzt
geändert durch BGBl. I Nr. 35/2023.
Моли се да бъдат упражнени правомощията по споменатия закон,
т. е. да се допусне признаване изпълнението на решението.
1
Санкционираното лице Ж. В. не се явява пред окръжния съд.
Представлява се от служебно назначения защитник адв. В., който изразява
становище за непълнота на изпратеното удостоверение на издаващата
държава, както и за неспазване на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИАКОРНФС.
Кюстендилският окръжен съд, след преценяване доводите и
възраженията на страните и условията на посочения закон, в частност разп. на
чл. 35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32
във вр. с чл. 16 ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
Постъпилото удостоверение е по чл.4 от посочения закон за
признаване и изпълнение по дело BHLI/612230006384/2023, постановено от
Bezirkshauptmannschaft Liezenbh с адрес: Hauptplatz 12, 8940, Liezen,
Österreich, Република Австрия (издаваща държава по смисъла на закона) за
налагане на финансови санкции - задължение за заплащане на 300 € за
извършено на 25.05.2023 г. в 00:00 часа нарушение. В качеството си на носещ
отговорност за юридическо лице, което е собственик на превозното
средство/ремарке В. е пропуснал да съобщи в рамките на две седмици от
връчването на поканата за предоставяне на информация за водача на
превозното средство, който е управлявал, съотв. паркирал посоченото
превозно средство в посочения час и на посоченото място. По този начин той
е нарушил посочените по - горе разпоредби, касаещи правната уредба по
движението на пътищата в посочената държава.
В настоящия случай се иска изпълнение на решение на несъдебен
орган в издаващата държава. Ж. *** е със статут на постоянно пребиваващ в
изпълняващата държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението
е постановено на 11.08.2023 г. и е влязло в сила на 28.10.2023 г. Паричната
сума, наложена с него, е 300 € и това е общият размер на финансовата
санкция. Нарушението е свързано с непредоставянето на информация от лице,
което носи отговорност за юридическо лице относно предоставянето на
информация за водач на превозното средство, който е управлявал, съотв.
паркирал превозното средство в посочения час и на посоченото място.
Съгласно б. ”з” от удостоверението решението е влязло в сила.
Посочва се, че не е постановено друго решение срещу същото лице за същото
деяние и няма такова решение, което да е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава. Потвърдено е, че лицето е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Потвърдено е, че в
изпълняващата държава не могат да бъдат издавани решения за алтернативни
санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не може да бъде
изпълнено, или може да бъде изпълнено само частично. Сочи се, че
решението е било връчено на лицето на 12.10.2023 г.
От посочената фактическа обстановка се извеждат следните
правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от
посочения закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на решения
за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на
2
лицето, т. е. Кюстендилският окръжен съд. Решението за изпълнение на
наложената финансова санкция е изпратено директно до компетентния орган
на осн. чл.6, ал. 1 от закона от изпълняващата държава.
Правилата за признаване на този род решения са уредени от чл. 32
от Закона, който препраща към чл. 16, ал.1-8 от него. И двете посочени норми
препращат към субсидиарно приложение на НПК за неуредените случаи. От
съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното
надлежно на български език съд решение безспорно се установява, че
засегнатото лице Ж. В. е санкциониран с влязъл в сила акт на несъден орган в
Република Австрия за плащане на глоба, наложена във връзка с
непредоставяне на информация от лице, носещо отговорност за юридическо
лице, което е собственик на превозното средство/ ремарке, което е
управлявано, съоветно паркирано от водач на превозното средство.
Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като са издадени от несъдебен орган на
страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по
повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че
лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по
наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3, ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
Актът на несъдебния орган по чл.3, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС е
придружен с удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон, както и по силата
на член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. От приложените
доказателства се установява, че наказателното преследване, във връзка с което
е постановен акта по чл.3 от ЗПИИАКОРНФС, касае административно
нарушение по чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС (непредоставяне на
информация относно поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се
изисква.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки
за отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.
35, ал. 1, т.1-8 от Закона. Удостоверението по чл. 4 съответства на
постановеното решение по съдържание. Не са налице данни за постановени и
приведени в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от
издаващата държава решение за финансови санкции срещу същото лице. Не е
налице изтекла давност по българското законодателство и административното
нарушение, извършено в Австрия, не е подсъдно на български съд. Липсва
имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно
производство за такива деяния. Наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 €. Деянието съставлява административно нарушение и по българското
законодателство – по Закона за движение по пътищата. Решението е
постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна
отговорност. От съдържанието на удостоверението и на решението е видно, че
производството е било писмено и е потвърдено, че лицето е било уведомено
съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да
3
обжалва решението и следователно факултативното основание за отказ по
чл.35, т.9 от Закона не е налице. Не е налице и основание за отказ по т.10 от
същия закон– засегнатото лице не се е явило лично, но в удостоверението
изрично е посочено, че е било уведомено за правото на обжалване, т.е.
изпълнено е от издаващата държава условието на чл.35, т.10, б.”в” от Закона, а
наличието на едно от трите условия води до отпадане на основанието за отказ
по т.10.
По отношение направеното възражение от защитата относно
непълнотата на удостоверението, настоящият състав намира, че е
неоснователно, тъй като са спазени всички реквизити на закона. По
отношение изложените твърдения за неспазване на разпоредбата на чл. 30, ал.
3 от ЗПИИАКОРНФС, настоящият състав следва да отбележи, че по делото е
налице изготвена справка от НБД „Население“, от която е видно, че
засегнатото лице Ж. В. е със статут на постоянно пребиваващ на територията
на Р България; отделно от това има сключен трудов договор с българска
фирма- срвн. л.20 по ЧНД № 782/24 г. на ОС- Благоевград. Липсата на
търговски дружества и недвижими имоти в страната не означава, че същият
няма постоянно местонахождение в България. Отделно от това- видно от
извършената справка от ОД на МВР Кюстендил е, че същият за периода от
06.01.2024 г. до 12.09.2024 г. многократно е влизал и излизал от страната,
което сочи наличие на обичайно местопребиваване в страната. В този аспект
доводите на защитата се явяват неоснователни.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30,
ал. 1 и 2 от Закона за признаване на процесното решение. Не са налице
основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за намаляване размера на финансовата
санкция. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал. 8 от Закона съдът определи
размера на паричното задължение в левова равностойност според
съотношението €-български лев към момента на извършване на извършване
на нарушението. Размерът на наложената с решението парична санкция от
300,00 € е с левова равностойност в размер на 586,74 лева. Посочената
равностойност е съобразена с фиксирания курс на €- лев към датата на
постановяване на решението.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32 във вр. с чл.16 ал.7 Закон
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение относно прилагане на финансови санкции
от 11.08.2023 г., влязло в сила на 28.10.2023 г. по дело
BHLI/612230006384/2023, постановено от Bezirkshauptmannschaft Liezenbh с
адрес: Hauptplatz 12, 8940, Liezen, Österreich, Република Австрия за налагане
на финансови санкции - задължение за заплащане на 300 €, чиято парична
равностойност е в размер на 586,74 лева за извършено на 25.05.2023 г. в
00:00 часа нарушение на § 103 Abs.2 Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBl.
Nr. 267/1967 zuletzt geändert durch BGBl. I Nr. 19/2019, както и § 134 Abs. 1 Z 1
4
Kraftfahrgesetz 1967 – KFG 1967, BGBl. Nr. 267/1967 zuletzt geändert durch
BGBl. I Nr. 35/2023. на Р Австрия- в качеството си на носещ отговорност за
юридическо лице, което е собственик на превозното средство/ремаркето Ж. В.
със статут на постоянно пребиваващ на територията на Р България, с ЕГН
**********, роден на *** г., с постоянен адрес: *******, е пропуснал да
съобщи в рамките на две седмици от връчването на поканата за предоставяне
на информация за водача на превозното средство, който е управлявал, съотв.
паркирал посоченото превозно средство в посочения час и на посоченото
място.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се уведоми незабавно
органа, постановил решението, с изпращане на съответния формуляр за
постановеното решение на посочения в удостоверението по чл.4 адрес, както и
на посочения имейл- адрес в б. „в” на Удостоверението по РР 2005/214/ПВР.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното
уведомление да се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано
от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5