Р E Ш Е
Н И Е
№ ………………./ 06.06.2019 г.
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVІ състав, в публично заседание
на осми
май две хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Росица Чивиджиян разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14590/2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
М.Д.А., ЕГН ********** ***,
с която против Е.А.З., ЕГН **********
***,
която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 24 000 лева,
предоставена на ответника при начална липса на основание на 20.08.2014г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди
се, че ответницата и синът на ищцата Милчо Милчев са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство, считано от 2008г. През 2014 година синът на ищцата
планирал да закупи недвижим имот в жк. Чайка.
Същевременно ищцата продала свой имот в с. Константиново и получената цена от
24 000 лева превела на 20.08.2014г. по банкова сметка *** Е.З., считайки,
че предоставя сумата на сина си за покупката на жилище. По-късно разбрала, че с
тази сума ответницата е закупила имот на свое име.
Твърди,
че между страните не е съществувало валидно правоотношение, въз основа на което
да е предоставена сумата. Ето защо счита, че сумата е предоставена при начална
липса на основание. По изложените съображения настоява за уважаване на
предявения по делото иск
В отговора на исковата молба депозиран по
реда и в срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва изцяло предявения иск. Сочи,
че ищцата М.А. е придобила имота в с.Константиново от своя внук Андриян Милчев,
чрез неговите законни представители Е.З. и Милчо Милчев през 2014 година за
сумата от 2940 лева. По уговорка между Милчев и ищцата, последната е продала
имота два месеца по- късно за сумата от 25 000 лева, като получената цена
е следвало да предостави на сина си, чрез З.. Семейството е взело решение за
този начин на осъществяване на сделките, за да може сумата от продажбата да се
ползва за семейни нужди и тъй като че Милчев имал множество задължения към
банкови институции. Твърди се, че процесната сума е изразходвана за покриване
на нуждите на семейството, а не за покупка на имот на З.. Последната е закупила
имот още през 2013г. Евентуално се излага, че ищцата е предоставила сумата на
своя внук в изпълнение на нравствен дълг.
С допълнителна молба ответната страна
уточнява, че след
превеждане на сумата от 20.08.2014г. е закупила на свое име недвижим имот, но
сумата за заплащане на продажната цена е
получена от трети лица Надя Георгиева Отесен и Елка Георгиева Попова на части на различни дати в
периода от февруари 2016 г. до 15.03.2017 г. Ответницата поддържа твърдението
си, че на 27.05.2013 г. е закупила апартамент, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Чайка", бл. 37, вх. А, ет. 3 с площ от 84, 40 кв.м.
срещу покупна цена от 35 000 евро. Този имот е бил закупен с парични средства
получени от трети лица Ирина Миленова
и Елка Георгиева Попова. Ответницата
поддържа твърдението си, че сумата от 24 000 лева била преведена на 20.08.2014
г. от ищцата по банковата сметка на ответницата в „Банка ДСК" АД с цел
издръжката и покриване ежедневните разходи на семейството на сина й Милчо
Милчев. Сумата била разходвана от З. именно за това. В този момент Милчев не
работел и имал значителни изискуеми
парични задължения към трети лица. Поради наличието на парични дългове на Милчо
Милчев към трети лица сумата била преведена по банкова сметка ***, с оглед
избягване принудително изпълнение върху нея от кредиторите на Милчев. Поддържа
твърденията, че в отношенията между нея и Милчо Милчев, от една страна, и
ищцата М.А., от друга страна, поземлен имот № 159, с площ от 687,10 кв.м., находящ се в с. Константиново, Област Варненска, ведно с
построените в него постройка със застроена площ от 20 кв.м. и избено помещение
се е считал собствен на Милчев и З. до продажбата му на 20.08.2014 г. на трето
лице. Ето защо получената за имота продажна цена в размер на 25 000 лева е
собственост на Милчев и З., както и на това основание. В тази връзка с оглед
избягване на принудително изпълнение имотът в с. Константиново, собственост на
Милчо Милчев и Е.З. е прехвърлен на малолетния им син Адриан Милчев чрез
няколко фиктивни сделки. По-късно отново чрез привидно съглашение имотът е
прехвърлен на ищцата, която се разпоредила с него, а сумата от продажбата
предала на действителните собственици по сметка на З..
По изложените съображения се настоява за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представител поддържат становищата си по спора. Претендират
разноски.
Ищцовата страна е ангажирала подробни писмени бележки.
За да
се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за връщане на даденото при
твърдения за начална липса на основание. Под
„основанието” в областта на неоснователното обогатяване се разбира
съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на
имуществени блага. Началната липса на основание за преминаването на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго е налице във всички случаи,
когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена
имуществена облага, или даването е извършено е основа на нищожен акт.
Естеството на исковата претенция възлага в тежест на ищеца да установи факта на
осъществената имуществена престация и нейния размер,
а в тежест на ответника – получател на въпросната престация
- е да установи основанието, на което я е получил.
Фактът относно получаване на сумата изрично
се признава от ответника. Спорно е основанието за получаване. В случая ответникът
основава получаването на сумата на общо споразумение между М.А., ответницата Е.З.
и Милчо Милев - син на А. за това последната да продаде имот, който преди това
е придобила симулативно, но в отношенията между
тримата е собственост на З. и Милев, като парите от продажбата се възстановяват
по сметка на З..
По делото е прието за безспорно
обстоятелството, че Е.З. и Милчо Милчев са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство към 20.08.2014г., както и че от връзката си имат дете.
Видно от приложеното разпореждане
№22628/07.06.2010г., постановено по ч.гр.д.№8245/2010г. на ВРС, XX
състав Милчо Милчев е осъден да заплати солидарно с трето за спора лице
задължение в размер на 44 285,66 евро, представляващо главница по договор
за кредит, сключен с „ПроКредит Къмпани“ ЕАД, ведно с
присъдените по делото разноски в размер на 1732,30 лева.
Видно от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 176 № II
№2269, дело №376/2007. на нотариус рег. №520 НК. Милчо Милев е
приела да отговаря като съдлъжник за задължения на
трето лице към „ПроКредит Къмпани“ ЕАД за дълг от
50 000 евро.
От представеното по делото удостоверение,
издадено от ЧСИ Надежда Дечева, рег. №807 се установява, че Милчев е длъжник по
изп. дело №20158070400839, с взискател
„Прокредит Банк /България/“
АД за сумата от 1088,43 евро-главница по договор за кредит, 16,70 евро
–наказателна лихва и 43,23 лева- разноски.
От приложения договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 145 № I №1855, дело
№138/2008г. на нотариус рег. №147 НК се установява, че на 12.02.2008г. Е.З. и Милчо Милев са придобили недвижим имот в
с.Константиново, м-ст „Черешова градина“, съставляващ
имот № 159.
На 24.06.2009г.
Милчо Милчев се разпоредил чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 94 № I №883, дело
№93/2009г. на нотариус рег. №537 НК с
½ ид. част от същия имот в полза на баща си
Георги Александров.
На 28.03.2012г.
Е.З. и Георги Александров са се разпоредили чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА №7 № I №341 дело
№7/2012г. на нотариус рег. №114 НК с
горния имот в полза на Адриан Милчо
Милчев ( син на З. и Милчев).
На 25.06.2014г.
Адриан Милчо Милчев се е разпоредил чрез договор за покупко-продажба, обективиран в НА №71№ IV №4956 дело
№560/2014г. на нотариус рег. №513 НК
отново със същия имот в полза на ищцата М.А..
На 20.08.2014г.
М.А. се е разпоредила чрез договор за покупко-продажба, обективиран
в НА №176, № II, № 5645 дело №348/2014г. на нотариус рег. № 196 НК с имота в полза на Емил Венелинов Драголов и Т.М.Д..
От показанията на свидетеля Т.Д., кредитирани като достоверни и
незаинтересовани се установява, че свидетелката заедно със съпруга е закупила
имот в с.Константиново. Преговорите по сделката купувачите водили с Катя и
Милчо, включително с тях договорили цената. Свидетелката не си спомня да е
виждала с ищцата преди самата сделка. Милчо присъствал при изповядване на
сделката.
От показанията на Елка Попова –леля на ответницата Е.З. се установява, че в периода,
в който Е. и Милчо живеели заедно често свидетелката им е помагала финансово.
Милчо бил теглил кредит и бил решил да не го връща.Милчо прехвърлил имота си в
с.Константиново на бащата си, защото имал заем. Тъй като Е. не била доволна, че
бащата на Милчо ползва имота, решили да прехвърлят имота на Адриян. Тъй като З.
и Милчев не получили разрешение от социалните служби да продадат имота,
собствен тогава на детето, не решили и се сдобили с разрешение да прехвърлят
имота на майката на Милчев. Попова изнася, че се е знаело, че къщата е на
Милчев и З.. Ето защо, след като М. продала имота, предоставила средствата от
продажбата на З.. Не могла да преведе парите на Милчо, защото последният имал
кредити. От друга страна продажбата на имота се наложила, защото З. и Милчев
нямали средства. След продажбата за известен период от време не търсели
финансова подкрепа от свидетелката.
В показанията си, кредитирани при условията
на чл. 172 от ГПК, доколкото Милчо
Милчев е син на ищцата свидетелят изнася, че никога не е имал кредит. Семейството
му винаги е било финансово осигурено. Родните на Е. не са осигурявали средства
за издръжката на семейството. Първоначално Милчев изнася, че през
2008г. не е купувал имот заедно с Е. в с. Константиново. По-късно (след
предявяване на нотариален акт ) свидетелят си спомни, че е купил имота, който
по-късно е придобит от баща му. Сочи, че продажбата на баща му е станала,
защото са му трябвали пари. По-късно имотът е „даден“ от баща му на Андриан.
След това, тъй като поддръжката на имота, представлява затруднение, свидетелят
решил да се разпореди с имота и го прехвърлил на майка си. Свидетелят не помни
да е водил Т.Д. да види имота.
Свидетелят Дмитрий Риферт
излага, че семейството на Катерила и Милчо е нямало финансови затруднения,
както и че Мило е обезпечавал семейните финанси.
С оглед на тази установеност настоящият състав
намира, че по делото бяха събрани както и преки, така и множество косвени
доказателства, удостоверяващи, че процесната сума е върната от ищцата на
ответницата като получена цена за продажба на собствен на ответницата имот.
Установи се, че имотът е закупен от Милчев и З. през 2008г. по време на
съвместното им съжителство. Същевременно по-рано, пред 2007 г.
Милчев се е задължим спрямо „ПроКредит Къмпани“ ЕАД
за сумата от 50000 евро (НА л. 107
и 108). Очевидно през 2009г. Милчев в
изпитвал затруднения да обслужва дълга, за което може да се съди от
обстоятелството, че пред 2010г. кредиторът е предприел действия по принудително
удовлетворяване на вземанията си, снабдявайки се с изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 8245/2010г. по описа на ВРС. Финансовите затруднения на Милчев се
установяват и от показанията на св. Елка
Попова, които съдът кредитира като заинтересовани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От същите показания става явно, че
именно коментираните задължения на Милчев мотивирали последния да се разпореди
със своя дял от имота в с. Константиново. Прехвърлянето на имота на баща му е
станало именно през 2009г., тоест след поемане за
задължение през 2007 г. към „ПроКредит Къмпани“ ЕАД и
малко преди кредиторът да предприеме действия по принудително изпълнение.
Милчев, обаче е прехвърлил имота на бащата си. Прехвърлителните
сделки, дори и възмездни, в полза на лица от кръга по чл. 135, ал.2 от ЗЗД са лесно
оборими от кредитора. Това обстоятелство очевидно е
принудило Милчев и З. да прехвърлят имота на сина си Андриан през 2012г., тоест
по време когато кредиторите на Милчев вероятно са опитвали установят
имуществото на длъжника. Сделките между Милчев и бащата му и последващата разпоредителна сделка, при която имотът е
придобит от детето Анриан очевидно са симулативни, за което говори и обстоятелството, че Милчев
не знае каква сума е дал баща си за имота, нито пък има представа срещу каква цена
баща му е прехвърлил имота на сина му. Очевидно е противоречието в показанията
на Милчев, който хем се е разпоредил имота, защото „станал безмислен“,
а пък по-късно е допуснал детето му да „купи“ същия безмислен
имот от дядо си.
След
като Андриан е придобил имота през 28.03.2012г. родителите са се опитали да
осъществят последваща разпоредителна сделка с имота
от името на детето, вероятно за да избегнат т.нар верижни искове по чл. 135,
ал.1 от ЗЗД или защото са им липсвали финанси. Такава сделка не осъществена,
поради липса на изискуемото разрешение от Дирекция социално подпомагане, за
което свидетелства Елка Попова. Това според показанията на този свидетел
принудило родителите да се „разпоредят“ с имота на детето в полза на баба му-
ищцата по делото М.А.. Тук отново Милчев не знае какъв е размера на продажната
цена. За обстоятелството, че придобиването на имота от ищцата е симулативно може да се съди и от следното: 1. последният
приобретател на имота Т.Д. е договаряла за продажбата на имота с З. и
Милчев, вкл. относно продажната цена, като свидетелката е видяла ищцата само на
изповядване на сделката; 2.ищцата се е разпоредила с имота на 20.08.2014г., или само два месеца след
като го в придобила от внука си на 25.06.2014г..; 3. получената цена е предоставила на ответницата в деня на
продажбата 20.08.2014г.
Всичко гореизложено в своята съвкупност и
взаимовръзки води до извода, че процесната престация не е извършена без основание, а тази сума ищцата
е дала на ответницата като цена от продажбата на собствения на З. имот. Сумата
е преведена само на ответницата по същите съображения поради което са извършени
коментираните по- горе сделки, а именно за да се избегне възможността за
удовлетворяване на кредиторите на Милчев.
Дори да не се сподели гореизложеното следва
да се има предвид, че дори и по изложените в исковата молба твърдения процесната
сума не е дадена без основание, а е дадена, за да може ищцата да подпомогне
сина си. Сама ищцата навежда, че е предоставила сумата с дарствено
намерение по отношение на сина си. Не твърди преводът да е извършен по банкова
сметка *** З. по грешка. Няма пречка, а и изрично се приема в правната доктрина
дарението да се извърши непряко на дарения или по усложнен начин/ така Цончев Кр., “Договор за дарение“. Изд.“Софи-Р“ 2001г. – стр. 129 и сл./Така авторът сочи, че
непреките дарения не се подчиняват на формата, предписано за съответно дарение,
а се извършват според правилата на използвания способ. Пренесено към разглеждания
казус това означава, че дарението не е извършено направо на надарения, а за да
се предотврати възможността кредиторите на надарения да се удовлетворят от
подареното, е използвана сметката на трето сигурно лице. Съвсем без значение, но само за пълнота
съдът отбелязва, че не се установи ответницата да е закупила с парите имот в
кв.“Чайка“. Такъв е закупен през още 2013г.
С
оглед на изложеното, настоящата претенция се преценява като неоснователна и се
отхвърля.
С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника се следват сторените
по делото разноски, за което страната е представила списък по чл. 80 ГПК.
Неоснователно е направеното от насрещната страна възражение за прекомерност.
При съобразяване на разпоредбите на чл.7, ал.2, .т 4 и ал.8 от Наредбата за
адвокатските възнаграждения, е видно че заплатено от ответницата възнаграждение
надвишава не с много минимума по тарифата. На следващо място производството е с
фактическа сложност и е протекло в четири заседания. По делото са разпитани
четирима свидетели, приети са множество писмени доказателство. Ето защо съдът
намира, че на ответницата се следват разноски в размера, в който същите са
направени, или 2030 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявен
от М.Д.А., ЕГН ********** *** против Е.А.З., ЕГН ********** ***
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 24 000 лева,
предоставена на ответника при начална липса на основание на 20.08.2014г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба
27.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Д.А., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.З., ЕГН **********
*** сумата от 2030 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл.
78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: