№ 162
гр. Плевен, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500143 по описа за 2023 година
Въззивно обжалване.
С решение № 4/ 12.01.20223г. постановено по гр.д.№513/2022г. Районен съд
Л. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДЪРЖАВАТА,чрез
Министър на Регионалното развитие и благоустройството, гр.С. 1202, С.
Център, ул.“***“ ***, че ОБЩИНА Л., ЕИК:***, седалище и адрес на
управление: гр.Л., бул.“***“№ ***, е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед №***г. на ИД на
АГКК; адрес на поземления имот: гр.Л., ул."***"; площ:*** кв.м.; трайно
предназначение на територията - Урбанизирана; начин на трайно ползване: За
друг вид производствен, складов обект; предишен идентификатор: няма;
Номер по предходен план: няма, Съседи: ***, ***, ***, ***, ***. ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ДЪРЖАВАТА, чрез Министър на Регионалното
развитие и благоустройството, гр.С. 1202, С. Център, ул.“***“ ***, да заплати
на ОБЩИНА Л., ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр.Л.,
бул.“***“№ ***, направени по делото съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 2027,66 лв.
Това решение е било съобщено на страните по делото ,както следва :
1.На Община Л. е съобщено на 23.01.2023г.
2. на ДЪРЖАВАТА, чрез Министър на Регионалното развитие и
благоустройството,на 12.01.2023г.
1
На 25.01.2023г. по пощата е подадена въззивна жалба от ДЪРЖАВАТА,
чрез Министерство на Регионалното развитие и
благоустройството,представлявано от областния управител И. Х. П. срещу
решение № 4/ 12.01.20223г. постановено по гр.д.№513/2022г. районен съд Л. .
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК ,има необходимото
съдържание по чл. 260 от ГПК ,внесена е дължимата държавна такса за
въззивно обжалване,поради което е редовна и допустима и следва да се
насрочи за разглеждане в о.с.з. В нея не са направени искания за събиране на
нови доказателства пред ПлОС.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото –Община Л.
,чрез пълномощника и адв.Б. Б.,според който отговор въззивната жалба е
неоснователна. С отговора също така не се представят нови доказателства и
не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбата
оплаквания ,намира ,че *** районен съд е постановил едно валидно и
допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда от
сочените във въззивната жалба пороци ,поради което следва да бъде
потвърдено .
При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към
мотивите на РС-Л. , в които са изложени съображения по всички значими за
изхода на делото спорни въпроси ,в т.ч. и по наведените от ответната страна
възражения, като ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения
в подкрепа на направените от РС-Л. изводи относно възприетата фактическа
обстановка по делото ,както и по отношение на приложението на
материалния закон към тази правилно установена фактическа обстановка.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,че
по силата на дворищно-регулационния план на гр.Л.,одобрен със Заповед №
130/ 26.03.1991г. , като самостоятелен обект на собственост е бил обособен
парцел *** в кв. 118 с площ от 12 245 кв.м. с отреждане „ за БКС складова
база„. Това се вижда от представените с исковата молба Заповед № 130/
26.03.1991г. / на л. 10 от делото на РС-Л. / и от приложената скица № 454 на
УПИ / имот /*** ,кв. 118 по ЗРП на гр.Л. / на л. 11 от делото на РС-Л. / . Това
е отразено и в констативно-съобразителната част на приетото по делото
експертно заключение на в.л. инж.С.С. / на л. 73 от делото на РС-Л. /.
Съгласно § 7. (1) от ЗМСМА / в сила от 17.09.1991г. „ С влизане в сила на
този закон преминават в собственост на общините и следните държавни
имоти:
1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се
ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и
довеждащите мрежи и съоръжения;
2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и
2
други материали от местно значение;
3. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за
жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални
мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на
подлежащите на връщане на предишните им собственици;
4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.) общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване;
5. жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално
и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални мероприятия,
включително за отдаване под наем на социално слаби семейства;
6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени
за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално
обслужване;
7. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само
територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на
търговски дружества,като съгласно ал.(2) (Нова - ДВ, бр. 49 от 1995 г.) Не
преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в
капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество,
фирма и предприятие с държавно имущество.
Ищецът по делото се е позовал конкретно на хипотезата на §7,ал.1 т. 6 от
ЗМСМА ,поради което правилно РС-Л. е изследвал въпроса дали процесният
недвижим имот попада в хипотезата на тази правна норма към датата на
влизане на ЗМСМА в сила.
По този повод, Плевенски окръжен съд намира ,че е необходимо да се
поясни допълнително какво означава отреждането „ за БКС складова база„
на процесния недвижим имот съгласно дворищно-регулационния план на
гр.Л. ,одобрен със Заповед № 130/ 26.03.1991г.
Безспорно е ,че абревиатурата „Б.К.С.“ се разшифрова като
„благоустройство и комунално стопанство „. Нито в ЗМСМА ,нито в ЗОС
има легално определение на понятието „благоустройство и комунално
стопанство „от което да може да се направи пряко или косвено извод какви
видове дейности се включват в това понятие и дали тези дейности априори
са предназначени за обслужване само на територията и населението на
съответната община .
В Наредба № 14 от 2.06.1986 г. за дейността на стопанските предприятия
„благоустройство и комунално стопанство „ , обаче, изрично е очертан
предмета на дейност на тези стопански предприятия в чл. 3,ал.1 , като той
обхваща множество различни дейности сред които 1. поддържането,
ремонта, модернизацията и реконструкцията на: сградния фонд, улиците,
уличните съоръжения и маркировки, площадите, пътищата и мостовете,
3
водопроводните, канализационните, топлофикационните, електрическите и
другите инсталации в сградите, градините, парковете, лесопарковете,
паркингите и спортните съоръжения, корекция на реки и дерета, строително-
ремонтни услуги на населението и на държавни и обществени организации;
2. ново благоустройствено строителство, даване под наем на машини,
инвентарни кофражни платна, скелета и др., доставка на варови и бетонови
разтвори, цветя и посадъчен материал и други изделия на населението и други
социалистически организации, стопанисване и експлоатация на държавния
жилищен фонд, паркингите, спортните съоръжения, гробищните терени и др.,
поддържане чистотата на населените места, включително обработката на
твърдите отпадъци, проектиране на благоустройствени обекти и други
комунални дейности.
Вярно е ,че този нормативен акт/ Наредбата / е с отменено основание - виж
§ 1, т. 18 от Постановление № 21 на Министерския съвет от 15 февруари 1991
г. за отменяне и изменение на нормативни актове на Министерския съвет -
ДВ, бр. 14 от 19 февруари 1991 г.,но според съда той косвено може да
послужи за изясняване на съдържанието на понятието „БКС –за складова
база“ за което е бил отреден през 1991 г. процесният недвижим
имот,находящ се на територията на Община Л. .
При това следва да се има предвид ,че посочените във въпросната Наредба
стопански предприятия „благоустройство и комунално стопанство „ са били
създавани с разпореждане № 24 на Бюрото на Министерски съвет от 1977 г.
като стопански организации на общинските /районните /народни съвети
,като самостоятелни ЮЛ на стопанска сметка със седалище –градът –център
на съответната селищна система.
Като се има предвид изложеното по отношение създаването и
функционирането през периода 1986г.-1991г. на въпросните стопански
предприятия „благоустройство и комунално стопанство“ като общински
стопански предприятия ,то следва ,че и отреждането на конкретния
недвижим имот ,който като самостоятелен обект на собственост е бил
обособен в парцел *** в кв. 118 с площ от 12 245 кв.м. , „ за БКС складова
база „ , е било за обслужване нуждите на стопанската дейност
,извършвана от Община Л. по благоустройство и комунално стопанство
на територията на тази община.
Заедно с това не се твърди да са били създавани и да са функционирали
на територията на Община Л. в т.ч. и към 1991 г. държавни стопански
предприятия за „благоустройство и комунално стопанство“ за чиито нужди да
може да се предполага ,че е бил отреден процесният недвижим имот .
При това в отреждането на имота е налице и конкретизация – за складова
база, което тълкувано заедно с абревиатурата БКС ,означава ,че процесният
имот е бил отреден да бъде използван като складова база във връзка и
при извършване от Общината на всички посочени по-горе видове
дейности по благоустройство и комунално стопанство.
Това конкретно предназначение на имота обяснява и факта ,че той е
незастроен ,доколкото използването на един недвижим имот като складова
4
база в никакъв случай не предполага и не изисква да се касае непременно за
покрити складове за съхранение , а може да се използва и като открита
складова база.В т.вр.съдът възприема и писменото доказателство / на л. 14 от
делото на РС-Л. / ,което не е оспорвано от противната страна и в което се
сочи ,че част от процесния имот е била използвана именно като открита
складова площадка за строителни материали , сред които и такива
собственост на Община Л. ,които са били оставени на отговорно пазене на
„*** „ЕООД.
Това пояснение съдът прави във връзка с възражението на ответника ,че
процесният имот бил незастроен ,т.е. в него нямало никакви сгради ,които да
се използват за задоволяване на потребностите на общината поради което и
той не представлявал „ обект на общинската инфраструктура „ по смисъла на
§ 7, ал.1 т. 6 от ПЗР на ЗМЗМА. Въззивникът счита, че всички тези обекти
трябва да са съществували или да са били в процес на изграждане като сгради
или съвкупност от сгради или части от тях ,вкл. временни постройки ,които
да обслужват тези сгради .
Според Плевенски окръжен съд нормата § 7, ал.1 т. 6 от ПЗР на ЗМЗМА не
изисква един недвижим имот да е непременно застроен с някакви сгради или
съоръжения за да бъде квалифициран като „ обект на общинската
инфраструктура „.Такъв обект може да представлява и един незастроен
недвижим имот ,стига той да е предназначен за задоволяване потребностите
на общината от благоустройство и комунално обслужване.
Все в т.вр. ПлОС схваща и известната му съдебна практика –вж. решение
№ 375/ 5.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1480/2009г. І г.о. в което се обсъжда
допускането на делба на незастроен парцел от 17 982 кв.м. за които се приема
, че е станал съсобствен между страните по делото ,като един от
съсобствениците - Община , е придобил собствеността върху този имот по
силата именно на §7 от ПЗР ,т.е. ВКС не изключва априори приложението на
§7 от ПЗР на ЗМСМА и по отношение на незастроените имоти, макар да
разглежда и алтернативата по §42 от ПЗР на ЗОС. В същия смисъл е и
Решение № 238/ 19.03.2010г. на ВКС по гр.д.№ 4989/2008г. І г.о. в което също
така се разглежда спор за незастроен недвижим имот / ПИ *** с площ от
9892 кв.м. /дали е станал общинска собственост по силата на § 7,ал.1 т. 6 от
ПЗР на ЗМСМА ,като единственият акцент ,който се поставя от ВКС е ,че
следва да се изясни въпросът „ дали с оглед предназначението на имота
държавната собственост върху него е трансформирана в общинска по силата
на § 7,ал.1 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. „ , а изобщо не става въпрос за това дали
имота е застроен или не .
След като е безспорно установено ,че по силата на дворищно-
регулационния план на гр.Л. ,одобрен със Заповед № 130/ 26.03.1991г., като
самостоятелен обект на собственост е бил обособен парцел *** в кв. 118 с
площ от 12 245 кв.м. с отреждане „ за БКС складова база „ ,то този имот
очевидно изпълва хипотезата на §7,ал.1 т. 6 от ЗМСМА ,поради което по
силата на самия закон имотът е преминал от държавна в общинска
собственост.
5
Оттук нататък вече е без значение какви са последващите промени в
отреждането на имота, тъй като придобИ.ето на собствеността върху този
имот от Община -Л. е станало на 17.09.1991г. –с влизане в сила на ЗМСМА.
Безспорно е също така ,че със Заповед № 168/26.03.1996г. е било одобрено
изменение на дворищната регулация между парцели ІV и *** в кв. 118 ,като
УПИ *** е вече с отреждане „за фирмена дейност „ ,като е останал с площ от
9600кв.м., а другите 2600 кв.м. са обособени в УПИ*** който е отреден „ за
*** ЕООД „ . Няма спор ,че тези два имота произлизат именно от парцел ***
в кв. 118 с площ от 12 245 кв.м. с отреждане „ за БКС складова база „ ,който
както посочихме по –горе вече е станал общинска собственост към
17.09.1991г.
В резултат на това изменение в дворищната регулация и промененото с нея
отреждане на имота“ за фирмена дейност „ , обаче , Община Л. не е изгубила
правото на собственост върху УПИ *** в кв. 118 ,който е останал с площ от
9600кв.м.
Заедно с това няма спор ,че именно този имот – УПИ-*** кв. 118 според
кадастралната карта и кадастралните регистри ,одобрени със Заповед № *** /
23.01.2007г. на ИД на АГКК , е бил отразен като имот с идентификатор *** с
площ от 8 935 кв.м. с посочен начин на трайно ползване- за друг вид
производствен складов обект ,т.е . отново е възстановено първоначалното
предназначение на имота за складова база.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд намира ,че е правилен извода
на РС-Л. ,че Община Л. е станала собственик на процесния недвижим имот по
силата на §7,ал.1 т. 6 от ЗМСМА и е останала собственик на имота и в
актуалния му вид в който той се намира след проследените изменения на
дворищната регулация и съгласно КККР , където фигурира като имот с
идентификатор ***, с площ от 8 935 кв.м.
Заедно с това ,по делото не се установи наличието на някоя от
отрицателните предпоставки на ЗМСМА ,които да са съставлявали пречка
този имот да стане общинска собственост: не се установява той да е бил
предназначен за задоволяване на обществени потребности от национално
значение ,нито пък да е бил включен в капитала , уставния фонд или да се е
водил по баланса на търговско дружество ,фирма или предприятие с
държавно имущество.
Поради това Плевенски окръжен съд намира за ненужно да се занимава с
приложението на § 42 от ПЗР на ЗОС/ в сила от 05.11.1999 г./,което
придобивно основание се сочи при условията на евентуалност от ищеца в
исковата му молба , след като се доказва осъществяването на по-ранно
настъпилото придобивно основание –това по §7,ал.1 т. 6 от ЗМСМА.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото следва въззивникът, чиято жалба е
неоснователна ,да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна –Община Л.
направените от нея деловодни разноски пред въззивната инстанция, които
6
според представения списък по чл. 80 от ГПК и според доказателствата за
тяхното извършване са в размер на 1200лв.
Възражението на процесуалния представител на въззивника за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, платени на адв.Б.
,е неоснователно ,като се има предвид нормата на чл.7 ал .5 /Нова – ДВ, бр. 84
от 2016 г., изм. и доп., бр. 88 от 2022 г. /от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения ,според която „ За процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. за движими вещи
и не по-малко от 1500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях.
Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако
имотите нямат пазарна цена – на база данъчната оценка.“ Съдът намира, че
нормата на чл. 7,ал. 5 от Наредбата следва да се прилага не само когато се
касае за ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС , но и когато се касае за
установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот. В случая
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1200лв. е дори под
предвидения в Наредбата минимум.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 4/ 12.01.20223г. , постановено
по гр.д.№513/2022г.на Районен съд Л..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДЪРЖАВАТА, чрез Министър на
Регионалното развитие и благоустройството, гр.С. 1202, С. Център, ул.“***“
***, да заплати на ОБЩИНА Л., ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.Л., бул.“***“№ ***, направените по делото пред въззивната
инстанция деловодни разноски в размер на 1200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7