№ 2377
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330203708 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. П., ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 5489479 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, в който смисъл се взема становище, че техническото
средство с което е установено нарушението е мобилна система за
видеоконтрол, което изключва отсъствието на контролните органи от
мястото, поради което е налице нарушение реда на чл.189, ал.4 от ЗАНН.
Предлага същият електронен фиш да бъде отменен. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат П., в писмено становище поддържа
жалбата, като посочва, че мястото на нарушението не е това, посочено в
протокола за използване на АТСС, а същото място е съществен реквизит на
електронния фиш. На следващо място взема становище, че не са попълнени
1
всички реквизити в протокола за използване на АТСС, като липсва номер на
първо и последно статично изображение, което прави невъзможно да се
установи дали с посочената в електронния фиш камера е заснето
нарушението. Още посочва, че не е изпълнено императивното изискване на
чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, а именно – да е направена снимка на разположението на
уреда, като такава е приложена по делото, но същата по никакъв начин не
може да бъде свързана с деня на осъществен контрол и мястото на същия.
Отново предлага обжалваният електронен фиш да бъде отменен, както и да
бъде присъдено възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 05.06.2022г. - видно от представения
екземпляр от фиш с отбелязване върху същия, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез ОДМВР – гр.Пловдив на 09.06.2022г., съгласно отразеният
входящ номер, по преписката липсват данни за направено писмено
възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
2
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 16.12.2021г., в 13:35 часа, в
град Пловдив, бул.„България“ номер 118, в посока град Пазарджик, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било
заснето движение на МПС – товарен автомобил марка „БМВ 320Д“ с
регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 85 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в
размер на 35 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 88 км./ч. – превишение с 38 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 16.12.2021г. и час - 13:35:23ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя И. М. П..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
3
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив,
бул.„България“ номер 118, в посока град Пазарджик, като съгласно същата
разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч
за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h
- с глоба в размер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора
на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
4
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 16.12.2021г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е – от изток към запад.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ се
установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя И. М. П..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил БМВ 320Д“ с регистрационен номер „***“ към момента на
нарушението – 16.12.2021г..
Съдът намери за неоснователни възражението, че техническото
средство с което е установено нарушението е мобилна система за
видеоконтрол, което изключва отсъствието на контролните органи от
мястото, поради което е налице нарушение реда на чл.189, ал.4 от ЗАНН.
Същият аргумент, а именно – че след като системата за контрол е мобилна, то
се „предполага“ наличието на полицейски служители, поради което е налице
нарушение на чл.189, ал.4 от ЗАНН, би могъл да се изкаже за всяко
нарушение, установено с мобилно автоматизирано средство или система, от
което следва извода, че използването на мобилна средство за контрол следва
винаги да е незаконосъобразно. Последният ред на мисли обаче противоречи
на § 6, т.65, бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където изрично
е предвидила, че „Автоматизирани технически средства и системи“ могат да
бъдат и мобилни такива. Същата разпоредба на § 6, т.65, бук.„б“ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП още пояснява, че мобилното техническо
средство или система установява нарушенито в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес, която дейност по
поставяне начало и край на работния процес очевидно не е контролна такава
по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗАНН, за да е налице твърдяното нарушение
последни ред.
На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението, че
5
мястото на нарушението не е това, посочено в протокола за използване на
АТСС, а същото място е съществен реквизит на електронния фиш.
Последното възражение се явява по същество недоказано, доколкото по
делото липсват каквито и да е данни, хвърлящи съмнение върху ясно
посоченото е обжалвания електронен фиш и Протокола по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата
16.12.2021г. място на нарушението, а именно – град Пловдив, бул.„България“
номер 118.
Също така не може да бъде споделено и становището, че не са
попълнени всички реквизити в протокола за използване на АТСС, като липсва
номер на първо и последно статично изображение, което прави невъзможно
да се установи дали с посочената в електронния фиш камера е заснето
нарушението. Липсата на посочване в протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на номер на първо и последно статично
изображение по никакъв начин не препятства свързването по несъмнен начин
на статичното изображение с изследваното нарушение, доколкото на самото
статично изображение изрично са указани времето и мястото на неговото
заснемане, както и техническото средство, с което е извършено заснемането –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” с № MD1196
Съдът намери за неоснователно становището, че не е изпълнено
императивното изискване на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, а именно – да е направена
снимка на разположението на уреда, като такава е приложена по делото, но
същата по никакъв начин не може да бъде свързана с деня на осъществен
контрол и мястото на същия. Така макар действително чл.10, ал.3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи да е
предвидено, че протокола се съпровожда със снимка на разположението на
уреда, то същата Наредба или друг нормативен акт не предвижда ред за
изготвянето на снимката, а именно – съставяне протокол за направена снимка
или др. подобни, а единствено снимката да съпровожда протокола, което в
случая е изпълнено. Още трябва да се обърне внимание, че значението на
въпросната снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от Наредбата е да се придобие
обща представа за типа на техническото средство и начина на неговото
разположение (за което по делото липсва спор), а не по същата да се
6
установяват данни за точното място и време на осъществяване контрола и т.н.
данни, които са обективирани в протокола.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение на
въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално
представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални
и представител.
Съгласно чл.63д, ал. 4 ЗАНН - в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая
въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт.
Също съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН - размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
за разглеждането е в рамките на три съдебни заседания с кратка
продължителност, без разпит на свидетели и не на последно място –
процесуалното представителство се изразява единствено в депозирано
писмено становище, без явяване пред съда, поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5489479 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на И. М. П., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението
по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за
извършено нарушение на чл21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8