Р Е Ш Е Н И Е
№ /01.08.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди и осемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при
участието секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдия ***гр. дело №5442 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.Х.К., ЕГН ********** *** срещу ***със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 3075,72 лева
начислена ел.енергия за периода 20.04.2017г. - 07.02.2018г.
Ищецът твърди, че е титуляр по партида на доставка на ел. енергия на обект
на потребление. Сочи, че е получил уведомление от ответното дружество, за
извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което е
констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е
коригирана сметката му за използвана
ел. енергия, като е начислена сумата от 3075,72
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ***, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е извършената проверка от
служители на ***, като констатациите са отразени в протокол №
1801086/07.02.2018г. Твърди се, че при проверка
в БИМ е установено, че е налице разлика при сумирането на показанията на
тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 със сумарния регистър
1.8.0, поради което и на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ
е начислена процесната сума за процесния период, за което обстоятелство е
издадена фактура от 05.04.2018г.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП № 1801086/07.02.2018г., от който се установява,
че на така посочената дата на адреса на потребление в село ***, *** е
осъществена дейност по подмяна на СТИ № 7275093 със СТИ № 1127 0317 0026 2790.В
протокола е посочено, че демонтирания СТИ се насочва за експертиза в БИМ.
Представен е по делото КП за техническа проверка №278/21.03.2018г. на БИМ –
РО ***, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична
експертиза на СТИ № 7275093 е констатирано, че в тарифа 1.8.1 са отчетени 4594 кВч, в 1.8.2 – 5957,2 кВч, 1.8.3
– 3811,70 кВч, а в сумарния 1.8.0 26743,4 кВч. Посочено е че типът
на електромера не позволява същия да бъде софтуерно прочетен. Посочено е че
СТИ не съответства на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 03.04.2018г., изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище и изготвено съобразно
КП №278/21.03.2018г. с оглед извършена техническа проверка, като е одобрено
извършването на корекция на ел. енергия за периода 20.04.2017г.-07.02.2018г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП и софтуерно прочитане на регистър на СТИ.
Изготвена е фактура №**********/05.04.2018г., за периода 20.04.2017г.-07.02.2018г.,
на стойност 3075,72 лева.
Прието по делото е заключението на комплексна съдебно –
техническата и счетоводна в.л. К. и в.л. П., в която се установява,че процесния
електромер е трифазен, съответно тритарифен с двутарифно заплащане. Активни са регистри Т1, Т2 и Т3, като
регистър 1.8.0 е общия регистър съдържащ сбора на потребената и регистрирана от
от всички активни регистри ел. енергия. Показанията
на регистър 1.8.0 възлизат на 26743 кВч, съответно в
регистър 1.8.1 са отчетени 4594 кВч, в 1.8.2 – 5957 кВч, 1.8.3 – 3811 кВч. Посочва
се, че СТИ не позволява да бъде осъществено софтуерно прочитане, като данните
при метрологичната експертиза в БИМ са снети от дисплея на средството. От
съдебно – счетоводната част се установява, че точно е начислено количеството
ел. енергия по методиката по чл. 50 от ПИКЕЕ, а именно по цени за технологични
разходи.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на
недължимостта на вземането на *** срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка
с конкретно притезание, както
и за осуетяване
на възникването на нов спор
за материално право на същото
основание. В конкретната
хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за
корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма
на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия
за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът
има задължение да заплаща използваната
ел. енергия.
Спорния
въпрос може да бъде обобщен
около възможността на ответното дружество
при наличието на определени условия
да осъществи изчисление на ел. енергия, която
не е отчетена при ежемесечното периодично отчитане на СТИ.
Правото
на електроразпределителното
дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
и неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ
с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение
№ 1500/6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.,
с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. При тези съображения настоящия съдебен състав на
първоинстанционния съд намира, че към момента на извършване на проверката на
посочения СТИ са налице действащи правила за осъществяване на корекционна
процедура на адрес на потребление на ел. енергия, доколкото ответникът се
позовава за наличие на вземане срещу ищеца за начислената сума, която произтича
от приложение на процедура по чл. 50 ПИКЕЕ. Отмяната на процедурата по чл. 47
ПИКЕЕ, която уреждаше задължението на оператора при проверка да състави КП, не
означава, че същия не може да съставя и към момента такива частни свидетелстващи
документи, в които да вписва установени по време на проверката факти. Тяхното
значение, като писмено доказателство по делото следва да бъде ценено с оглед
всички останали доказателства. Задължението за осъществяване на метеорологичен
контрол на средствата за търговско измерване е възведено в дейност на БИМ по
силата на чл. 8, ал.1 от Закона за измерванията, поради което и съставения от държавния орган протокол за изследване на СТИ
съставлява официален удостоверителен документ със съответната му доказателствена
тежест.
Процесната проверка е осъществена на 07.02.2018г.
на посочения адрес на доставка на ел. енергия, поради което към този момент и
предвид цитираното решение на ВАС е налице законова възможност, която
регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената
ел. енергия, позовавайки се на правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ.
Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ дава
възможност на ответника да осъществи корекция на ел. енергия, но при
констатиране на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в инф. база данни за нея. Изрично в хипотезата на посочената
норма е посочено, че за период от максимум една година може да бъде осъществена
корекция на ел. енергия, която се явява разлика между отчетеното количество ел.
енергия и преминалите количества ел. енергия за времето на допускане на
грешката, което време както вече съдът посочи не може да превишава една
година. Следователно и в тази хипотеза
на цитираната норма е налице възможност за осъществяване на корекция на ел.
енергия. Приведено горното към настоящия казус, настоящия съдебен състав
намира, че при периодичното отчитане на СТИ, не е възможно да бъде отчетен
размера на реалното потребление на ел. енергия съдържаща се в регистри 1.8.1, 1.8.2, и 1.8.3 (процесния електромер е трифазен, с тритарифно отчитане, но с двутарифно
заплащане), а е необходим специален софтуер, поради което и средство за
отчитане на ел. енергия не прочита съдържанието на скритите регистри. Така това
неточно отчитане става повод за нанасяне в информационната база данни на
неточно изразходвано количество ел. енергия спрямо реалните такива.
Констатирането на тази неточност вследствие прочитането на СТИ със специален
софтуер и разкриване съдържането на „скритите” за отчитане регистри, както дава
възможност за осъществяване на корекция на потребената ел. енергия, като
разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но не и за
период по-дълъг от една година. С други думи анализа на разпоредбата за
осъществяване на корекция на ел. енергия по реда на чл. 50 ПИКЕЕ предпоставя
отговор на няколко въпроса: За какво време (за какъв период) e допусната грешката, като тук максималния
период е нормативно ограничен до една година; Какво е отчетеното количество ел.
енергия за този период и какво е количеството на преминалата ел. енергия за същия
този период. Разликата между отчетеното и реално преминалото количество ел. енергия за периода посочен в чл. 50 ПИКЕЕ,
съставлява размера на корекцията на ел. енергия за обекта на потребление.
В настоящата хипотеза ответното дружество
изготвя справка за начислена ел. енергия по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, като се
позовава на осъществената метрологична експертиза в БИМ, за което обстоятелство
е съставен КП №278/21.03.2018г. Изрично в заключителната част на КП на БИМ се
посочва, че електромерът не позволява да бъде софтуерно четен, който извод се
подкрепя и от заключението на в.л. К., а е налице констатирана от показанията
на дисплея на самия СТИ разлика между съдържанието на отчетеното количество ел.
енергия в общия регистър 1.8.0 с трите активни 1.8.1, 1.8.2
и 1.8.3. Тази разлика ответникът изчислява в становището си от 03.04.2018г. в
размер на 17347 кВч, с което е реализира процедура по
чл. 50 ПИКЕЕ. Не става ясно от къде извлича ответното дружество
обстоятелството, че основанието за осъществяване на корекцията е осъществен
софтуерен прочит на паметта на електромера, при положение, че изрично в КП на
БИМ се сочи, че не е възможно да бъде осъществен такъв прочит на паметта. На
следващо място не се установява как се определят тези 17347 кВч,
като разлика между съдържащото се в общия регистър (26743 кВч)
и сборът от активите регистри 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3
(общо 14363,60 кВч). Разликата между записванията
възлиза на 12379,80 кВч, а не на посочения в
справката за корекция размер от 17347 кВч. Отделно от
това не става ясно от кога е започнало натрупването на тази разлика в общия
регистър, както и как тази ел. енергия се отнася към тарифното отчитане, при
положение, че е уговорено двутарифно заплащане на
консумираната ел. енергия.
Когато периода на грешка е по-голям от
една година, то оператора е нормативно ограничен да осъществи корекция на
потребление за максимум този едногодишен период, но това ограничение не
изключва задължението му да посочи периода на грешката, а именно от кой момент
е констатирал, че е налице разлика между отчетеното количество ел. енергия и
реално преминалата такава. Непосочването
на периода и невъзможността същия да бъде предмет на изследване в спорно
съдебното производство поражда съмнение при методологията на неговото
определяне. Нормативното ограничение на периода на допусната грешка не изключва
задължението за посочване на данни за реалното продължение на същата, било то и
за повече или по-малко от една година. Това според настоящия съдебен състав е
необходимо с оглед преценка на възможността, към кой момент е започнало
натрупване в общия регистър 1.8.0 на процесната разлика, а този момент е
съществен доколкото хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ съдържа изрично изискване да
бъде осъществена корекция на ел. енергия за „времето от допускане на грешката до
установяването й”, като не технически, а нормативно този период е ограничен до
една година от установяването на грешката.
Поставя се въпроса на следващо място какво
е реалното количество отчетена ел. енергия, доколкото корекцията по чл.50 ПИККЕ
съставлява разлика между отчетеното количество и преминалите и неотчетени
количества на ел. енергия. Категоричен отговор за това обаче не може да бъде
даден доколкото липсва първата от посочената в чл.50 ПИКЕЕ предпоставка, а
именно периода за който са отчетени тези 17347
кВтч, за което обстоятелство мотиви са изложени
по-горе в решението. Следва извода, че определянето на точния период има
отношение не само към началния момент на установяване на грешката в размера на
преминалите количества ел. енергия, но и към периода, за който е отчетено
количеството доставена на адреса на потребление ел. енергия.
Фактически
състав на чл. 50 ПИККЕ предпоставя прочит на скрития
регистър на СТИ със специализиран софтуер, като бъде установен периода и
размера на натрупаната ел. енергия, като разлика между действително потребената
и преминалата през електромера. В процесния случай ответното дружество е нямало
основания да се позове на разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ при извършване на
корекцията на ел. енергия на адреса на потребление, доколкото не е осъществен
прочит на паметта на СТИ при осъществяване на метрологична експертиза в БИМ, а
показанията на тарифите са снети от дисплея на електромера.На какво се дължи
тази разлика и какъв е точния й размер ответникът не установи в хода на
производството, поради което предявения иск следва да бъде уважен.
При изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже своите
възражения, от които черпи изгодни за себе си права, поради което и предвид
разместената доказателствена тежест при разглеждане на отрицателен
установителен иск, същия следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 573,05 лева, от които 450 лева възнаграждение за процесуално
представителство и сумата от 123,05 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
С.Х.К., ЕГН ********** *** не дължИ на ***** със седалище и адрес на управление *** сумата от 3075,72 лева начислена
ел.енергия за периода 20.04.2017г. - 07.02.2018г., за която сума е издадена
фактура №**********/05.04.2018г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.****”АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на *****, ЕГН **********
***
сумата от 573,05
(петстотин седемдесет и три лева и 5 ст.) лева, от които 450 лева възнаграждение за процесуално представителство и сумата
от 123,05 лева съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: