№ 150
гр. Елин Пелин, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. М.а
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20251820100369 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителите Н. П. П., ЕГН **********, И. И. М., ЕГН **********
лично и със съгласието на своята майка Н. П. П. и С. И. М. представлявана от
своята майка и законен представител Н. П. П. тримата с адрес: с....., Община
Горна Малина, Софийска област, ул. ..., № 4 са подали молба по чл.8, т.1 от
Закона за защита от домашно насилие – за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, осъществено върху тях от страна на ответниците И. И. М.,
ЕГН ********** и С. А. М., ЕГН ********** двамата с адрес: с....., Община
Горна Малина, Софийска област, ул. ..., № 4 и за налагане на мерки за защита
по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че молителката Н. П. П. и ответника И. И. М.
живели на семейни начала, като от връзката си имат две деца – молителите И.
И. М. и С. И. М.. Ответницата С. А. М. е майка на ответника И. и баба на
молителите И. И. М. и С. И. М..
Молителите твърдят, че живеят в едно домакинство с двамата
ответници, като последните осъществяват непрекъснат психически тормоз
спрямо тримата молители, а ответникът М. и физически.
Този тормоз продължава от години, като на 29.03.2025 г. ответникът И.
1
заплашил молителката Н. П. с вилица, като я попитал дали иска да я наръга,
като свидетел на случващото се била и малолетната С..
Месец преди този случай в дома им дошъл С. М. И. техен кум и с
ответника И. М. седнали да пият водка, като молителката Н. П. им сложила
мезета и друга храна. В един момент ответникът И. М. започнал да буйства и
да агресира срещу Н. и двете си деца, заплашвал ги със саморазправа, на което
станал свидетел С. М. И.. Ответникът М. скъсал блузата на молителката Н.
П., като цялото му агресивно поведение било в присъствие на двете деца И. и
С.. Ответницата С. М. също присъствала на случилото се, но не взела никакво
отношение. От своя страна ответницата М. гонела молителите от дома им,
което водело до непрекъснати скандали помежду им.
Ответникът И. И. М. редовно уведомен за депозираната молба не се
явява в открито съдебно заседание и не се представлява. Не депозира отговор.
Ответницата С. А. М. се явява в открито съдебно заседание и прави
искане тримата молители незабавно да напуснат жилището в което живеят.
Нейният син ответника И. М. не желаел да живее повече с молителката Н. и тя
трябва да напусне къщата. Заявява, че не желае никой да вижда в къщата си и
молителите да не я доближават, като ще им даде дрехите.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
От изисканите служебно от съда справки от Национална база данни
Население е видно, че Н. П. П. и И. И. М. нямат сключен граждански брак, но
имат общи деца - молителите И. И. М. и С. И. М., както и че С. А. М. е майка
на ответника И. И. М..
Видно от справка от ЦПЗ – София ЕООД е, че И. И. М. не се води на
учет и не е лекуван в ЦПЗ – София ЕООД от 2013 г., като преди тази дата
липсва информация поради пожар в сградата на лечебното заведение.
От справка с рег. № 262р-6745/02.04.2025 г. по описа на РУ Елин Пелин
се установява, че в РУ Елин Пелин не са постъпвали жалби от Н. П. П. срещу
мъжът с който живее на семейни начала И. И. М. и майка му С. А. М..
По делото е представена справка от ДСП Елин Пелин относно
наличието на подаден сигнал за децата И. и С. И.и М.и. Твърди се, че на
2
31.03.2025 г. е постъпил сигнал от И. И. М., който е заявил, че баща му И. М.
често злоупотребява с алкохол и налага физически и психически тормоз
спрямо децата и майка им Н.. В процеса на работа на социалните служби е
иницииран Координационен механизъм, в който взели участие
заинтересовани институции, като за децата И. и С. са отворени случаи на
ежемесечно проследяване от ОЗД ДСП Елин Пелин. Установено е, че
жилището, в което живеят майката Н. и двете деца е собственост на бабата на
децата С., която не желае те да живеят в него, поради което е инициирано
предоставянето на общинско жилище от спешен порядък, но към момента
няма свободно жилище, в което да бъдат настанени. По делото са
предоставени материали по образуваната преписка – сигнал за дете в риск;
Протокол за извършена проверка по случая; Доклади за оценка на постъпил
сигнал; Доклади за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила
спрямо децата С. И. М. и И. И. М..
По делото са представени справки за съдимост на ответниците, от
които се установява, че С. А. М. е неосъждана, а И. И. М. е осъждан три пъти,
като последното му осъждане касае именно извършени актове на домашно
насилие спрямо Н. П. П. и е извършено за времето от 02.03.2025 г. до
29.03.2025 г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
пет месеца, което да бъде изтърпяно при строг режим.
По делото бяха разпитани свидетелите С. М. И. и И. И. М.. Свидетелят
И. сочи, че познава страните по делото от много години, като ответникът И.
М. и Н. П. са му свидетели при подписването на граждански брак преди
няколко години и двете семейства са в приятелски отношения. Разказва, че
тази година през февруари или март отишъл у тях на прошка и седнали да се
почерпят с И. и да пийнат. В един момент И. станал и започнал да се държи
агресивно по отношение на Н. и децата и скъсал блузата на Н.. Свидетелят И.
станал да я защити, защото поведението на ответника било агресивно и
буйствал, но ответникът го бутнал на дИ.а. Всичко ставало в присъствието на
децата, като синът И. се опитвал също да укроти баща си, а С. била много
притеснена и молела баща си да не се държи така с тях, плачела и искала баща
й да спре. На инцидента присъствала и С. – баба на децата, която не взела
никакво отношение по случая. Сочи, че не е виждал И. М. да упражнява
физическо насилие спрямо децата си, но ги псувал постоянно и на трезво и
като е пил, просто така се държи с тях като баща. Свидетелят заявява, че от
3
години посещава дома на молителите и ответниците като и му е известно и е
виждал пререкания между нея и молителите с цел да напуснат жилището, в
което живеят дори ги е гонела от него.
Свидетелят И. И. М. сочи, че познава страните по делото, като с И. са
съученици и от тогава са и приятели и поддържат постоянно връзка помежду
си. Сочи, че му е известно, че в семейството има пререкания – най-вече заради
молителя И., който не искал да ходи на училище и заради това се карат. И. се
скара на И., Н. се намесва да защити сина си и става скандал и това е една от
основните причини за пререканията им. Сочи, че не е присъствал на скандали
в семейството, като тези проблеми му ги е разказвал И..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл.3, т.2, 3 и
4 от ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради което
следва да я уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.
На първо място, Законът за защита от домашното насилие урежда
закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на
изброените в чл.3 от ЗЗДН. Право на закрила имат лицата, които са
пострадали от такова насилие.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните по делото Н.
П. П. и ответника И. И. М. живели на семейни начала, като от връзката си
имат две деца – молителите И. И. М. и С. И. М.. Ответницата С. А. М. е майка
на ответника И. и баба на молителите И. И. М. и С. И. М..
При съвкупната преценка на доказателствата, съдът стига до извода, че
е налице акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителите Н. П.
4
П., И. И. М. и С. И. М., упражнено на 29.03.2025 г. и на неустановен ден през
месец февруари 2025 г., като в тази насока съдът взе предвид представената по
делото преписка от Агенция за социално подпомагане ДСП Елин Пелин, в
която се сочи, че на 31.03.2025 г. молителят И. И. М. е потърсил защита от
посочената институция във връзка с нанасян спрямо него, сестра му и майка
му, физически и психически тормоз от баща му И. М., който често
злоупотребява с алкохол. В посочената преписка се съдържат достатъчно
данни, че двете деца и тяхната майка са в риск, поради което са им
предоставени различни социални услуги с цел тяхната закрила. Тези писмени
доказателства се потвърждават и от показанията на разпитания по делото
свидетел С. М. И., който също разказва за случай на нанасян психически
тормоз от ответника И. М. спрямо двете му деца, а също и за физически такъв
спрямо молителката Н. П., а именно, че я е заплашвал с физическа разправа,
скъсал й блузата в присъствието на свидетеля и двете деца, като нито
свидетелят, нито сина на ответника – И. успяли да спрат агресията на И. М.
на която били свидетели. Всичко това ставало в присъствието на малолетната
С., която плачела, била много разстроена и се молела баща й да спре.
Свидетел на случващото се била ответницата С. М., която по никакъв начин не
защитила своите внуци. За нанасян тормоз от страна на С. М. спрямо двете
деца и молителката говори свидетелят И., който твърди, че е бил свидетел на
случаи на пререкания между С., децата и Н., при които С. ги гонела от
жилището и искала да го напуснат. Такива констатации се съдържат и в
предоставената по делото преписка от ДСП Елин Пелин, в която е отбелязано,
че жилището, в което майката и децата живеят е собственост на бабата на
децата по бащина линия, поради което се полагат усилия в спешен порядък
децата и майката да бъдат изведени от жилището на тяхната баба и да бъдат
настанени в общинско жилище, тъй като е налице реален риск същите да
бъдат обект на акт на домашно насилие.
Така събраните доказателства, пресъздават по логичен начин
твърдяните актове на домашно насилие, поради което съдът ги кредитира
изцяло и намери, че спрямо молителите са извършени актове на физическо и
психическо насилие по време и начин описан в молбата за защита.
Установените факти, несъмнено сочат, че случилото се между
молителите и ответниците излиза извън рамките на обичайното общуване и са
причинили психическа травма на молителите изразяваща се в несигурност и
5
страх от агресивното поведение на ответника М. водещо и до физическа
саморазправа с Н. П., причинили у нея страх за живота й и телесната й
неприкосновеност, от нанасяните обиди и псувни, а също и от непрестанните
разправии с ответницата С. М., която годи от жилището си двете деца и майка
им, поради което може да се приеме, че е налице акт на домашно насилие от
страна на двамата ответници спрямо молителите.
Извършените актове на домашно насилие се установяват и от
представената от молителката Н. П. П. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон
съставлява достатъчно доказателство за основателност на молбата за защита
по реда на цитирания закон, но в настоящия случай изложените в
декларацията факти съответстват напълно със събраните по делото писмени
доказателства, коментирани по-горе от съда, които ценени в своята
съвкупност са безпротиворечиви и логични и подкрепят изложеното от
молителката.
В тази връзка съдът приема като доказателства по делото и
представените декларации от молителката П. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН – съдът
може да основе решението си само на декларацията, ако по делото липсват
други събрани доказателства /чл.13, ал.3/. В настоящия случай по делото бяха
събрани и изброените по-горе такива доказателства.
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на
домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за
разкрИ.е поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на
извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност
отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът
предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни
доказателствени средства като им придава обвързваща за съда
доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я
опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В случая
обаче освен декларациите, в които молителката Н. П. е декларирала, че й е
известна отговорността по чл.313 от НК се ангажираха и други доказателства
6
в подкрепа на твърденията на молителката обсъдени по-горе от съдебния
състав.
Ето защо съдът приема, че с действията си И. М. е посегнал на
физическата неприкосновеност, психическата и емоционалната сфера на
молителката Н. П. П. и на психическата и емоционална сфера на молителите
И. И. М. и С. И. М., а ответницата С. А. М. на емоционалната и психическа
сфера на тримата молители, следствие на което спрямо тях следва да бъдат
наложени следните мерки за защита, които съдът определя за адекватни –
задължаване на ответниците да се въздържат от домашно насилие и забрана
да приближават на не по–малко от 200 м. жилището на молителите, както и
местата за социални контакти и отдих, които посещават, а също и
отстраняване от съвместно обитаваното жилище. При определяне на
времетраенето им, съдът съобрази установеното наличие на непосредствен
риск от прилаган психически тормоз, касаещ здравето и живота на
молителите С. и И. установен и при проучването в докладите на АСП ДСП
ОЗД Елин Пелин, както и времето, необходимо за постигане на техните
възпиращи цели, като намира, че мерките за защита следва да бъдат наложени
за максимален срок от 18 месеца, през което време на ответниците да бъде
дадена възможност да преосмислят отношението си към молителите, които са
техни най-близки родственици, а също и последиците от поведението си. На
основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от определения срок от 18 месеца, следва да се
приспадне срока на наложените мерки с издадената заповед за незабавна
защита № 2/31.03.2025 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН съдът
следва да осъди ответниците да заплатят по сметка на РС Елин Пелин
дължимата за образуване на производството по делото държавна такса в
размер на 25.00 лева или по 12,50 лева за всеки един от тях.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
1. ЗАДЪЛЖАВА И. И. М., ЕГН ********** и С. А. М., ЕГН
********** двамата с адрес: с....., Община Горна Малина, Софийска
област, ул. ..., № 4 да се въздържат от извършване на домашно насилие
спрямо Н. П. П., ЕГН **********, И. И. М., ЕГН ********** и С. И. М.,
7
ЕГН ********** тримата с адрес: с....., Община Горна Малина, Софийска
област, ул. ..., № 4.
2. ЗАБРАНЯВА на И. И. М., ЕГН ********** и С. А. М., ЕГН
********** двамата с адрес: с....., Община Горна Малина, Софийска
област, ул. ..., № 4 да приближават на разстояние не по-малко от 200
/двеста/ метра жилището, което обитават молителите Н. П. П., ЕГН
**********, И. И. М., ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН **********
находящо се в с....., Община Горна Малина, Софийска област, ул. ..., № 4 и
местата за социални контакти и отдих, които те посещават за срок от 18
/осемнадесет/ месеца.
ОТСТРАНЯВА И. И. М., ЕГН ********** и С. А. М., ЕГН
********** двамата с адрес: с....., Община Горна Малина, Софийска
област, ул. ..., № 4 от съвместно обитаваното с молителите Н. П. П., ЕГН
**********, И. И. М., ЕГН ********** и С. И. М., ЕГН ********** жилище
находящо се в с....., Община Горна Малина, Софийска област, ул. ..., № 4
за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от срока на наложените
мерки от 18 /осемнадесет/ месеца, срока, който е наложен с издадената
заповед за незабавна защита № 2 от 31.03.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН И. И. М., ЕГН
********** и С. А. М., ЕГН ********** с адрес: с....., Община Горна Малина,
Софийска област, ул. ..., № 4 да заплатят по сметка на Районен съд Елин
Пелин държавна такса в размер на 12,50 лева /дванадесет лева и петдесет
стотинки/ за всеки един от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 07.07.2025 г. – датата на която съдът е обявил, че ще се
произнесе с решение съгласно чл.15, ал.7 от ЗЗДН.
Решението и заповедта да се връчат на страните и началника на РУ
Елин Пелин за сведение и изпълнение.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената
заповед за защита.
8
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
9