Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. Русе, 10 юни 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 19 май 2022 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №473…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на е по реда на чл.145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 220 от Закона за митниците
(ЗМ).
Делото е образувано след постъпила жалба от „Астра Биоплант” ЕООД ЕИК,
*********, чрез представляващия, управител на дружеството Д. М., насочена срещу
Решение №32-201956 от 25.06.2021г. на директора на ТД Северна морска в Агенция
„Митници”. С решението е коригирана митническа декларация с MRN №21BG002002043873R1/26.01.2021г.,
подадена от дружеството по отношение „код на стоката - код по комбинираната
номенклатура”. Според МО (митническите органи) този код следва да се чете
15180099, вместо декларирания **********, и „Код на стоката код по ТАРИК” да
следва да се чете 90. Тази промяна на тарифното класиране на стоката е довело и
до промяна на митническите задължения, досежно мито и ДДС, в посока задължение
за дружеството за допълнително внасяне на определени суми, както следва : МИТО
- 45 125,07 лева и ДДС - 8 625,01 лева,
ведно с лихва за забава или общо сумата от 53 750,08 лева Мито + ДДС и
съответните лихви за забава.
В жалбата се твърди, че решението е издадено в противоречие материалния
закон, както и че неправилно са приложени Общите правила за тълкуване на
Комбинираната номенклатура (КН). Изложени са доводи за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание са
наведени и доводи за нищожност поради липса на компетентност на издателя на
административния акт.
Иска се решението да бъде отменено. Претендират се разноски по представен
списък.
Ответникът, директорът на Териториална дирекция
Митница Варна при Агенция "Митници", оспорва жалбата. Твърди, че с
оспорваното решение стоката е класирана правилно, както и че не са извършени
нарушения на процесуалните правила. В представено писмено становище излага
подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Моли обжалването
да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
на прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото писмени доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и
поотделно, заключението по назначената и приета съдебно-химическа експертиза и
след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима.
Жалбата е подадена от лице – адресат на
административния акт, при наличие на правен интерес, тъй с него се засяга
неблагоприятно правната му сфера и в рамките на 14-дневния срок от съобщаването
му. Видно от известието за доставяне на л. 1 от преписката оспорваното решение
е съобщено на жалбоподателя на 06.07.2021 г., а жалбата е депозирана пред
органа, издал акта на 20.07.2021 г., като изпращането е чрез куриер на
19.07.2021г. (л. 3 от делото). Следователно, подадената жалба е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.01.2021 г. „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД, подава
митническа декларация с МРН №21BG002002043873R1/26.01.2021г., с която декларира
режим "допускане за свободно обращение" на стока, описана като
"Отработено масло от растителен произход за технически цели" – 481 860
кг., с код по ТАРИК **********, със ставка на митото по отношение на трети
страни 2%, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка
СРТ Варна.
Към митническата декларация са приложени: търговска
фактура № К2020/0116 от 13.11.2020 г., търговска фактура № ********** от 25.02.2021
г., опаковъчен лист от 13.11.2020 г., генерален коносамент № MEDUZZ2743582 от
30.12.2020г., Сертификат за анализ от 14.11.2020 г., Weight tickets 14.11.2020 г., договор между Kazhou Pte Ltd, Сингапур и „Астра Биоплант“ ЕООД, Certificate
of origin/сертификат за произход/ от 15.11.2020
г., информационен документ, съпътстващ превози на отпадъци съгласно чл. 18 и
приложение ANNEX VІІ от
Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006
година относно превози на отпадъци от 28.06.2018 г., фактури за терминални
такси и локални разходи и др. (представени в превод на български език от жалбоподателя
на л.136 и сл. от том 1 от делото), както и платежни нареждания за плащане към
бюджета на мито и ДДС.
На 01.02.2021
г. от стоката по митническа декларация с МРН №21BG002002043873R1/26.01.2021г.
била взета проба за проверка на тарифно класиране с Протокол за вземане на
проба № 13/01.02.2021 г. (л. 21 от делото). Пробите са изпратени до Централна
митническа лаборатория (ЦМЛ) с писмо с рег. № 32-44637/09.02.2021 г. (л. 23 от делото)
и Заявка за анализ/експертиза Рег.№ 13/01.02.2021 г.
От ЦМЛ е изготвена митническа лабораторна
експертиза (МЛЕ) № 08_10.02.2021/22.04.2021 г. за анализ на стока с описание
"Отработено масло от растителен произход за технически цели", по
протокол за вземане на проба, рег. № 13/01.02.2021 г.
Съгласно експертизата, анализираната проба
представлява кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка (при
стайна температура) със силен, неспецифичен за определен вид масло мирис.
Определеният мастно-киселинен и триглицериден състав на стоката не показва
наличие на животински мазнини, а само на растителни мазнини и масла. Пробата е изпитана по шест
показателя: органолептично описание, мастно-киселинен състав, киселинно число,
свободни мастни киселини, йодно число и триглицериден състав (л.22-23 от преписката). Според
триглицеридния състав е установен профил, характерен за растителни мазнини/масла.
Определен бил и мастно-киселинния състав. На база резултатите от МЛЕ стоката се
охарактеризирала като негодна за консумация смес от използвани растителни
мазнини от термична обработка на храни, без наличие на животински масла или
техни фракции с различен ботанически произход, с което се потвърждава
описанието на продукта, съгласно приложените към искането за изготвяне на МЛЕ
данни от придружаващите стоките документи.
Според становище от дирекция "Митническа
дейност и методология" с рег.№ 32-136635/27.04.2021 г. (л. 24 от
преписката) относно тарифното класиране на стоката в Комбинираната номенклатура
(КН) на Европейския съюз, на основание правила 1 и 6 от Общите правила за
тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към
Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518,
стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно данните от приложените
документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания.
Предвид състава на стоката приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на
митото по отношение на трети страни - 7,7%. Според становището, стоката не се
класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за
консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински
и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираната стока
представлява негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и
масла.
При тези констатации административният орган е
приел, че на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за декларираната стока № 1, описана като “Отработено масло от растителен
произход за технически цели“ по митническа декларация с MRN №21BG002002043873R1 от 26.01.2021г.
възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на
43 125.07 лева вносно мито и 8 625.01 лева ДДС.
С писмо № 32-144996/10.05.2021 г. (л. 14 и сл. от
преписката) „АСТРА БИОПЛАНТ“ ЕООД е уведомено за мотивите, на които ще се
основава решението на митническия орган в съответствие с нормата на чл. 22 пар.
6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като му е предоставена възможност за отговор.
По делото не са налице данни дружеството да е изразило становище в указания му
срок.
В Решение №32-201956 от 25.06.2021г. към митническа
декларация МРН №21BG002002043873R1/26.01.2021г., като се позовава на
проведените изследвания и цялостната експертна оценка, директорът на ТД
"Северна морска" при Агенция "Митници" приема, че
декларираната стока №1, описана като: "Отработено масло от растителен
произход за технически цели" в митническата декларация, представлява
негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла, като на
основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите
разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и
кодиране на стоки за позиция 15 18, стоките по нея следва да се класират, в код
по КН 15180099, в код по ТАРИК 1518 00 99 90, със ставка на митото по отношение
на трети страни - 7,7%, поради което, на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) №
952/2013, чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал.
1, т. 1 от ЗМ, чл. 56 Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101,
пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56
от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, коригира МД МРН №21BG002002043873R1/26.01.2021г.
относно Е.Д. 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“ като
разпорежда да се чете 15180099; Е.Д. 6/15 „Код на стоката код по ТАРИК“ да се
чете 90; данните в поле „Задължения“ за стока № 1 да се четат съобразно
отразеното в таблицата в решението и са установени публични задължения за
досъбиране мито 43 125.07 лева и ДДС в размер на 8 625.01 лева, ведно с лихва
за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2
от ЗДДС.
В хода на съдебното обжалване от ЦМЛ са представени
стандартите, по които е извършено изследването на пробата, и доказателства за
сертифициране и калибриране на уредите, послужили за изследването, както и
извадки от дневниците за изпитване на проби, от които се установяват датите на
проведените изследвания (л. 35 и сл. от том 1 от делото). Представено е копие
на Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол(л.271
и сл.-том 2) и контрола върху акцизните стоки като изрично е посочено, че
същото е приложимо само когато митническите органи извършват пробовземането,
докато в случая пробите са взети от външен изпълнител „Control Union“.
Във връзка с наведените от жалбоподателя възражения
за нищожност на оспорваното решение, по делото е представена Заповед №
364/31.03.2021 г., на директора на Агенция „Митници“ (л. 14), с които на К.А.Й.
(издателя на оспореното решение) е възложено да изпълнява по съвместителство
длъжността директор на ТД „Северна морска“, считано от 01.04.2021 г. до
назначаване на служител на незаетата длъжност, но не по-късно от 30.09.2021 г.
Представена е и длъжностната характеристика за длъжността директор на
териториална дирекция, подписана от К.Й. (л. 78 и сл.).
За изясняване на спорните обстоятелства като
свидетел е разпитан А.П.. В показанията си свидетелят посочва, че е присъствал
на повечето от пробонабиранията във връзка с подадени от жалбоподателя
митнически декларации. Стоката пристига в контейнери като самият контейнер е
оборудван с флекситанк, представляващ голям чувал с кран, за еднократна
употреба. Състоянието на стоката е в зависимост от конкретната температура на
въздуха като при ниски температури е с по-твърда консистенция, а при високи
температури е в течно състояние. Пробата е взета през крана, който се намира в
най-ниската част на контейнера, с шиш, за да може да се извади някаква стока.
Взетото количество от всички контейнери се смесва в кофа до получаване на
хомогенна смес и от там се запечатват отделните проби. В зависимост от
състоянието на стоката, в някои контейнери тя може да е замръзнала по начин, че
в контейнера да има кухи участъци или пък да е паднала на дъното. Стоката в
контейнера не представлява хомогенна смес. Принципно съществуват контейнери с
подгрев, но подгряването не може да бъде извършено на контейнерната площадка на
пристанището. При +10° стоката е в твърдо състояние и проба няма от къде
другаде да се вземе освен през крана.
По искане на жалбоподателя бе допусната и изготвена
съдебно-химична експертиза със задачи, описани подробно в определение на съда
от 29.12.2021г.(л.411-том 2). Те бяха допълнени на 08.02.2021г. с определение
на съда от същата дата с още една допълнителна, като бе указано на в.л. да се
изследва контролната проба по МД с МНР №21BG002002043873R1/26.01.2021г. за декларираната стока „Отработено масло от
растителен произход за технически цели“ в акредитирана лаборатория, като се
отговори на следния въпрос : Какъв е химичния състав и %-то съотношение на
химичните елементи и се даде заключение за това има ли наличие и на животински
мазнини в изследваната проба и процесната стока. При отговора на въпроса
самостоятелно освен за контролната проба да се вземат предвид и другите
характеристики, които са в спецификацията на производителя, и се анализира дали
получения резултат отговаря или не отговоря
на спецификация на производителя.
Експертизата (л. 446 и сл. от делото), изготвена от
вещото лице Ц.М.С. – инженер - химик, дава заключение, че по отношение на
състава процесната стока (UCO – used cooking
oil) представлява смес от растителни
и животински мазнини и масла с характеристики: цвят, плътност при 20°С,
киселинно число, съдържание на свободни мастни киселини, влага и летливи
вещества, йодно число, пламна температура, неразтворими примеси и съдържание на
сяра. UCO суровините
са предназначени единствено и само за технически цели – производство на
биогорива (биодизел – метилови естери на мастни киселини (FAME). Не се
допуска употребата им за хранителни цели. Според вещото лице UCO суровините
представляват масла и мазнини, които са били използвани за готвене или пържене
в хранително-вкусовата промишленост, ресторантите, заведения за бързо хранене и
на потребителско ниво в домакинствата. Те са смеси от масла и мазнини от
различни кухни – остатък, негоден за консумация, получен след кулинарната
обработка на различни по вид продукти – растителни и животински. Една част се
състои от мазнини от фритюрниците за пържене, а другата са отцедените мазнини
от скарите за печене на меса. UCO суровините не са стандартизиран продукт по
отношение на състава и не са с един и същ състав, а са с нехомогенен състав във
всяка една отделна транспортна единица. Европейския списък на отпадъците приет
с Решение 2000/532/ЕО на Комисията ги класифицира като битови отпадъци под код
20 01 25 ( хранителни масла и мазнини).
В заключението си вещото лице е описало подробно
съществуващите механизми и международно признати системи за сертифициране и
проследимост на този вид продукти като посочва, че ISCC (Международна система за
сертифициране на устойчивост и въглеводород ) е независима организация, която
предоставя глобално приложима сертификационна система за устойчивост на
суровините и продуктите за различни пазари, включително биоенергия (течни и
газообразни горива), храни, фуражи и химически/технически пазари, проследяване
на веригата за доставка и определяне на емисиите на паркови газове и
спестяването им. Сертифицирането по ISCC е доброволна схема за устойчивост, аналогична на
националните системи. Вещото лице е анализирало представените от жалбоподателя
в рамките на схемата нотариално заверена декларация за устойчивост от
14.11.2019г. нотариално заверена в посолството на Италия в Сингапур на
11.12.2000г., съставена от Кажу ПТЕ ООД/“Kazhou“/, кореспондиращи и с другите
документи по вноса-коносамент, опаковъчен лист, договор, техническа
спецификация и че за всеки един от контейнерите по реда на Регламент ЕО
1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превозите на отпадъци е
издаван Анекс VII ,в който
са посочени EWC 20.01.25-хранителни
масла и мазнини и код B 3065- отпадъци от ядливи мазнини и масла от животински
и растителен произход, констатирано и в констативен протокол № 013677 от 28.01.2021г
/ л.30 и сл. от преписката/.
Вещото лице е съпоставило и коносамента (л.137 и
сл.), който е с два номера VMFSHAN0472/ 20VAR И № MEDUS2743582 от 30.12.2020 г., като първия
номер е посочен в нотариално заверената декларация за устойчивост в кл.13 от
доставчика, т.е тази декларация обхваща и конкретния внос, като в поле 2 е посочен код ********** и код EWC 20.01.25 ,който съгласно известие до комисията-технически
насоки относно квалификацията на отпадъците - Официален вестник на ЕС С124/1 съответства на
хранителни масла и мазнини.
Според вещото лице при вземането на пробата
съгласно Протокол за вземане на проба рег. № 13/01.02.2021 г. и доклада не са
спазени изискванията на стандартите за вземане на проби. Формираната проба не е
представителна и по този начин получените резултати от изпитванията могат да се
припишат само за изпитаната проба. В заключението си вещото лице описва
подробно и констатираните от експертизата несъответствия при извършването на
експертизата от ЦМЛ, въз основа на което вещото лице прави извод, че от
резултатите от извършените в ЦМЛ изпитвания може да се даде становище за
присъствие на растителни мазнини в изследваната проба, но не може да се даде
становище дали в пробата има или няма присъствия на животински мазнини, поради
липса на достатъчни доказателства кой процес е избран за подготовка на
метиловите естери на мастните киселини, поради това, че се очаква съдържанието
на животински мазнини в продукта да е в по-нисък порядък, а за триглицеридите в
обхвата на РАП_09/
15.11.2000 няма запис, че е приложим за животински мазнини и масла. Според
вещото лице не е достатъчно на базата на мастнокиселинния състав да се правят
изводи, защото редица мастни киселини се съдържат и в растителни и в животински
мазнини-например установената от МЛЕ мистиринова киселина С 14, палмитинова
киселина С 16, стеаринова киселина С 18, линолова, линоленова. Отработените
мазнини при пържене представляват смес от растителни масла и останали от
процеса на пържене животински мазнини.
Според вещото лице вземането на представителни
проби за охарактеризирането на стоките следва да се извърши при строго спазване
на стандартите БДС EN ISO 5555:2003 „Животински и растителни мазнини и масла“,
което не е било сторено. В съдебно заседание инженер-химика разяснява, че приложимите методи за вземане на проби са посочени в експертизата и на база
на изискванията за тези методи, заключението е, че не са спазени изискванията
от митническата лаборатория и пробата не е представителна.
На следващо място по отношение анализа на взетите
проби: според вещото лице пробата относно мастно-киселинен състав би трябвало
да се анализира по действащ стандарт БДС ЕN ISO 12966-4: 2015, но тя е
анализирана по вътрешно-лабораторен метод, съгласно отменен БДС.
В заключението си вещото лице се позовава на МЛЕ и
резултатите от нея, включително и относно йодното число, което при митническата
лабораторна експертиза е 85 мг йод на 100 г. продукт, което сочи че е
характерно за създаване на продукта чрез обработка на животински продукти,
както и на установените мастни киселини, които се съдържат както в растителни,
така и в животински мазнини. Заявява ,
че е трудно да се твърди, че стоката не съдържа мазнини от животински произход.
Установено е присъствие на триглицериди, присъщи на палмовото масло.
Коментирани са методите, използвани при анализа от ЦМЛ.
Според в.л. няма данни в химическата експертиза,
както и не е била нейна задача, да бъдат количествено и качествено определени
всички евентуално допустими компоненти в стоката. Подробни разяснения по
заключението си вещото лица дава в съдебно заседание на 19.05.2022 г. (л. 555 и
сл. от делото). Това съотношение няма и
значение за правилното определяне на кода по КН.
Тази експертиза е оспорена от ответника, но съдът
прие, с оглед компетенциите на вещото лице, добрата защита на даденото заключение и най-вече оценката на това
заключение на плоскостта на събраните писмени и гласни доказателства, че
оспорването е неоснователно и не го уважи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Решение №32-201956 от 25.06.2021г. е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия
съгласно чл. 101, § 1
и чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1
и ал. 7
и чл. 15, ал.
2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39
от Регламент (ЕС) № 952/2013 и приложените заповеди, противно на
твърденията на жалбоподателя.
Административният акт
изхожда от директора на Териториална дирекция "Северна морска" към
Агенция "Митници", сега Териториална дирекция „Митница - Варна“,
който притежава качеството "митнически орган" по смисъла на член 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е компетентен
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ, да издава решения от вида на процесното.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗМ решенията по прилагане на митническото законодателство
се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на
териториални дирекции.
Съгласно чл.19, ал.7 ЗМ за целите на прилагането на
чл.29 от Регламент ЕС № 952/2013 решения взети без предварително заявление се
издават от директора на териториалната дирекция / ТД Северна Морска ,сега ТД
Митница Варна/,където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи
вземането на решение. Нещо повече чл.5, т.1 от посочения регламент за целите на
кодекса въвежда определението за митнически органи- митническата администрация
на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото
законодателство, както и всички други органи, оправомощени от националното
законодателство, които в случая са изчерпателно уредени и в чл.16 ЗМ, и в чл.33,
т.9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ и в длъжностната
характеристика на л.137-143 от делото. Следователно, и с оглед фактите по
делото, с горепосочената разпоредба директорът на ТД „ Северна морска“, сега ТД
"Митница - Варна“ е оправомощен да издаде решение по прилагане на
митническото законодателство.
Видно от заповед на директора на Агенция
"Митници"/ л. 14 от делото/, длъжността директор на ТД Северна
Морска се изпълнява чрез съвместяване от
заместник-директора на териториалната дирекция К.Й. , който е и издател на
оспорения в настоящото производство административен акт.
Съгласно чл. 101, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за
мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение
съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.
По силата на последната посочена разпоредба (чл.87) и тази на чл. 77 от същия
регламент, митническото задължение при режим „допускане до свободно
обръщение" възниква на мястото, където се подава митническата декларация
за внос.
С оглед на дефиницията на чл.5, т.1 от посочения
регламент и чл.104 параграф 1 от МКС и
чл.56 от ЗДДС компетентните митнически органи „ вземат под отчет“ определения с решението размер на дължимите държавни вземания.
С оглед горното не се споделя тезата на оспорващата страна, че оспореното решение следва
да бъде издадено от лицето поставило под отчет процесната стока, в каквато
насока е твърдението за нищожност.
Оспореното решение е в писмена форма и в него са
посочени правните основания за издаването му, както и се съдържа изложение на
фактически обстоятелства, които, според административния орган, обосновават
разпоредения краен резултат, т.е е в предвидената от закона форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2
от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването
му. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение материалната законосъобразност :
Жалбоподателят е класирал и съответно декларирал тарифно продукта в код по
КН 1518 00 95 „Негодни за консумация смеси или препарати от
животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и
техните фракции ", защото
произхода му и състава му се извежда от приложените към декларацията и по
преписката документи, както и допълнително представените, докато митническият орган приема, че същия
продукт, поради резултата от МЛЕ като смес от растителни мазнини и масла с
различен ботанически произход и негоден за употреба, при отсъствие на
животински масла/ мазнини , следва да бъде класиран под код 1518 00 99 „други", в смисъл на
неупоменати по горе в код 1518.
Спорът между страните се свежда до правилното
приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт.
Той е посочен в митническата декларация като "отработено масло от
растителен произход за технически цели", описан в търговските документи от
изпращача KAZHOU PTE Ltd. (Кажу ПТЕ ООД), като ,,UCO - used cooking oil"
- използвано олио за готвене и независимо,
че спорът е правен, с оглед спецификата на стоката не може да бъде решен без
помощта на специалните знания на експертите.
Тарифното класиране (определяне на тарифния код) на
стоките се извършва въз основа на Общите правила за тълкуване на Комбинираната
номенклатура (КН) на ЕС, която представлява приложение I
към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (включени в Част първа,
Уводни разпоредби, Раздел I на КН) и съобразно термините на позициите и
подпозициите, както и забележките към разделите и главите на същата. Общите
правила за тълкуване на КН се съдържат в част първа, раздел І А от нея, а част
втора от КН съдържа таблицата със ставките на митата. Съгласно правило 1 от
Общите правила за тълкуване на КН, текстът на заглавията на разделите, на главите
или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя
законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към
главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените
по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или главите.
Съгласно правило 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща
позиция е нормативно определено съгласно термините на тези позиции и
забележките към подпозициите, както и mutatis mutandis, съгласно горните
правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво.
Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се
вземат предвид и забележките към разделите и главите. Съобразявайки правила 1 и
6, за да се класира една стока с кода по КН посочен от жалбоподателя, то тя
трябва да съответства на описанието.
Според т. 3 от Общите правила за тълкуване на КН,
когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез
прилагане на правило 2 "б" или поради други причини, класирането се
извършва по следния начин: а) позицията, която най-специфично описва стоката
трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение; въпреки това,
когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от
материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част
от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на
дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този
артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или
по-пълно описание; б) смесените продукти, изделията, съставени от различни
материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в
комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране не може да бъде
осъществено чрез прилагането на правило 3 "а" се класират, съгласно
материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно
да се установи това".
Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на
Европейския съюз, за да се гарантира правната сигурност и лесният контрол,
решаващият критерий за тарифното класиране на стоките следва по правило да се
търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на
позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите
или главите (решение от 16 септември 2004 г. по дело С – 396/02, точка 27;
решение от 15 септември 2005 г. по дело
С – 495/03, точка 47 и решение от
8 декември 2005 г. по дело С – 445/04,
R., точка 19), като Обяснителните
бележки към ХС и към КН, макар да нямат задължителна правна сила, представляват
важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа
и в това си качество могат съществено да допринесат за нейното тълкуване
(решения C-173/08, , точка 25 ,
C-568/11, т.28, C-35/93, точка 21 ).
Съгласно чл.61 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза митническите органи имат правомощие да изискват
доказване на произхода на стоките, съответстващ на правилата установени в съответствие с действащите правила за
произход в държавата или територията на получаване или с всякакъв друг метод за
определяне на страната, в която стоките са били изцяло получени или са
претърпели последната си съществена трансформация. Такива по преписката са
представени при декларирането.
Ответната страна при постановяване на решението си все пак се позовава
на информацията за проследяемост и сертифициране, която като документи, не е
оспорила. Издадената на третото лице информация
може да се цени като доказателство.
Видно от търговския договор, нотариално
заверения сертификат от 07.12.2020 г. (л.143 и сл. от делото) , декларацията за
устойчивост и анекси VII, изпратеният от Кажу ПТЕ ООД материалът е бил събран
съгласно правилата на ЕС за отпадъците и остатъците от растителни и животински субстанции. За
процесния продукт без съмнение е установено, че по своя произход е UCO „Използвано готварско
олио от растителен произход“. От съществено значение е Нотариалния сертификат, с който е заверена
декларация за устойчивост (л.145 и сл.), който носи информация за произхода и
пътя на суровината от момента на нейното
създаване, респ. събиране, до вноса и последващото влагане в производство. Нещо
повече, този документ дава точна информация и за самата стока.
В потвърдителните писма от изпращача Кажу ПТЕ
ООД и данните от продуктовия център и техническата спецификация термина UCO означава смес от масла и мазнини
от кухни и ресторанти, които са отпадъци от кулинарна дейност, като една част
се състои от мазнина от фритюрници за пържене и скара, а мазнините от пържене в
професионални фритюрници са специално подбрани фракции от палмово масло с
висока температура на кипене и отлични антиоксидантни свойства, в които се
пържат риба, панирани меса, картофи, морски дарове и др., както заявява и
вещото лице. Поради тази причина е посочено, че използваните мазнини от пържене
са смес от растителни масла и животински мазнини, останали от процеса на пържене.
3а всеки от контейнерите, с които са били
транспортирани UCO, по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на ЕП и Съвета от 14
юни 2006 г. относно превозите на отпадъци е издаван Анекс VII, в който е
посочен код 20.01.25 от Европейският списък на отпадъците (EWC - European Waste
Catalogue, приет с Решение 2000/532/Е0 на Комисията), който ги описва като
хранителни масла и мазнини, битови отпадъци. В същия документ е посочен и код
В3065 от Приложение ЕК към Базелската конвенция и Регламент (ЕО) № 1013 /2006,
който съответства на Отпадъци-от ядливи мазнини и масла от животински или
растителен произход (например пържилни масла и мазнини), като в декларацията за
устойчивост, съответствие с оглед на Италианската схема в поле 2 е посочен код
**********, съответстващ на декларирания и описват стоката като негодни за
консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински
и растителни мазнини и масла и техните фракции.
Тъй като такъв вид продукт е обхванат от Директивата за енергията от
възобновяеми източници (ДЕВИ) - чл.18, предвиждаща проверка на съответствието
на горивата с критериите за устойчивост за всеки от икономическите оператори,
държавите-членки изискват доказване по отношение на изпълнение на критериите за
устойчивост по чл. 17 от ДЕВИ, чрез представяне на доказателства или данни,
придобити в съответствие със споразумение или схема (в случая е използвана
Италианската схема). Представените от жалбоподателя документи служат за
проследяване на веригата доставки и действащите процедури за сертифициране и контрол, гарантиращи
проследяемост на суровините от обектите, където е генерирано, първоначално
събрано UCO, но и впоследствие подготвено за износ, а в съпровождащите
документи стоката е описана, като такава от код по КН 1510 00 95, което само по
- себе си също е дало основание за декларирането й в този код и пред
българската митница. Няма съмнение относно кореспонденцията на декларацията за
устойчивост с другите документи по вноса / поле 2, 10,11, 13 - документи за
доставка или окончателна фактура, където са посочени номера на коносаменти,
сред които фигурира и този по делото - VMFSAN0472/20VAR. От своя страна номерът на
коносамента е визиран в ENVOIS (търговската фактура) К2020/0116, а тя препраща към Contract
REF& К20201012.ОВВ, опаковъчен лист, Коносамент VMFSHAN0472/ 20VAR
или № MEDUS2743582. Именно поради това за този вид продукт е
посочен произхода на олиото, което е било използвано за готвене - растително,
което обаче не означава, че отпадъкът, който е бил внесен в България е само с
растителен състав /т.е по обективни характеристики и качества, дори и произход
същият е от смесен характер/.
Внесеният продукт е
едновременно стока по смисъла на ЗМ и отпадък, респективно суровина за
производство за биогорива.
Според КН в код 1518 се включват следните видове
мазнини: "животински или растителни мазнини и масла и техните фракции,
обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани,
полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически
модифицирани, с изключение на тези от № 1516; негодни за консумация смеси или
препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от
различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени
другаде". По-долу в таблицата, под код 1518 00 95, който е бил деклариран
от жалбоподателя е конкретизирано, че това класиране се отнася за "негодни
за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински
и растителни мазнини и масла и техните фракции", за които е определено
конвенционално мито от 2 %. По код 1518 00 99 са класифицирани
"други" видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518
00, до 1518 0095.
„Негодни за консумация смеси и препарати от
животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и
техните фракции“ по посочения от жалбоподателя код , включва съгласно б. Б от
Обяснителните бележки за позиция 15.18. и използваните масла за пържене,
съдържащи например рапично масло, соево масло и малко количество животинска
мазнина, както и мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани,
интерстерифицирани и пр., ако в процеса на модификация участват повече от една
мазнина или масло, т.е наличието на смеси от растителен и животински характер.
Безспорно е, че внесеното е отработено
масло, продукт след термично обработване на храни.
Под понятието „смеси“, дори и към момента на
оспореното решение, с оглед на съдържанието /състава/, дори и произхода,
означава нееднороден, нехомогинезиран, смесен, нееднакъв, състоящ се от отделни
субстанции и/или материали, каквато е и процесната стока с оглед на изискването
на двата вида масла / мазнини.
В тази връзка съществени за определяне на тарифния
код на внесената стока са нейните обективни характеристики и състав, а не само
и единствено описанието на произхода, тъй като Обяснителните записки към глава
15 от КН не се отнасят само към
произхода, а и към именно обективните и аналитични характеристики, начина на
получаването и определено, под код 1518 00 95 не е изрично посочено като изискване
процентното съотношение на растителни към животински мазнини или обратното, че
то да бъде установявано количествено. От какви конкретно растителни мазнини и
масла или от какви животински и растителни мазнини и масла е смес продукта,
както и какво е преобладаващото няма отношение към класирането на продукта в
Комбинираната номенклатура на ЕС. Все пак посоченият код по КН 1510 00 95 не
изисква някакво процентно отношение на растителните спрямо животинските
мазнини, упоменавайки ги като „негодни за консумация смеси“, за разлика от
предходните и последващи кодове по КН, а изисква по съдържанието си да са от
смесен характер, т.е да съдържат както растителни масла/ мазнини, така и
животински такива или техни фракции.
Следвайки забележките и Обяснителните записки към
позициите на глава 15, общностното право дължи сметка на съдържанието на
масла/мазнини и техните характеристики, акцентирайки върху определено
съдържание на наситени масти киселини /пак
с оглед на характеристиките/, киселинност, пероксидно и йодно число, за да се
определи именно, че маслата/ мазнините са за технически цели, състав на триглицериди, като изрично е
посочено, че методите за анализ, които трябва да се прилагат за определяне
характеристиките на продуктите, упоменати в главата, са тези предвидени в
приложението на Регламент (ЕИО) №
2568/91.
Няма основания за съмнения относно
съдебно-химичната експертиза и разясненията по нея, изготвена от в.л. Цв. С.
относно UCO суровините –използвано олио за готвене и неговото предназначение изцяло
за технически цели - обща суровина за производство за биогорива, представляващ
смеси от масла и мазнини от различни кухни като остатък негоден за консумация,
получен от кулинарната обработка на различни по вид растителни и животински
продукти, в нееднореден и нехомогенен състав и несертифициран продукт,
класифициран съобразно и EWC като битов отпадък. Липсват основания по аргумент
на противното от чл.202 ГПК, да не се кредитира заключението й, кореспондиращо
с останалите доказателства по делото. Според заключението на СХЕ за правилното
тарифно класиране е необходима информация за внасяния продукт, относно неговото
съдържание. В случая отработеното масло (пържилното олио) първоначално
действително е било растително, но след процеса на кулинарна обработка се е
превърнало в смес от различни масла и мазнини, вкл. и животински. Видно от търговския договор, нотариално
заверения сертификат от 11.12.2020 г. и анекси VII, изпратеният от Кажу ПТЕ ООД
материалът е бил събран съгласно правилата на ЕС за отпадъците и остатъците от
растителни и животински субстанции.
В експертизата, съгласно последната задача бе
анализирала контролната проба /която макар и леко компрометирана от гледна
точка на изтичане на част от нея във външната опаковка, а не обратно-което би
имало значение за резултата от пробата/ и се установи и наличието на МНК,
характерни и за растителни и животински мазнини, чрез използване на стандарт,
за установяване на стеролите/. За разлика от МЛЕ, която противно на
обяснителните бележки не е сторила това. Именно заради наличието на
установеност на определени МНК / независимо от единичните или двойните връзки/ , характерни и за растителни
и животински мазнини е използван посочения стандарт, за установяване на холестерола.
Неговото процентно съдържание над допустимото за растителни мазнини до 7 %,
както е записано и в заключението на в.л. сочи на 37,9 %, значително
надвишаващо го и съпоставимо към наличие на животински мазнини, като се има
предвид и киселинността, пероксидното и йодно число, нехарактерни само за
растителните мазнини.
С оглед на всички
представени и събрани доказателства и доказателствени източници, съдът
намира експертното заключение за обосновано и пълно, както с оглед на
професионалните познания на вещото лице, така и с оглед на цитираните научни
източници. Още повече, че при допълнителното изследване на контролната проба по
отношение на вече коментираните МНК не е установено съществено разминаване,
като е използван действащия БДС EN ISO 12966-4:2015, но пък е анализиран още
един критерий именно с оглед на установените МНК, типични както за растителните
,така и за животинските мазнини. По експертизата е отговорено изчерпателно и
научно обосновано на поставените въпроси, като са направени изводи, след
проверка и анализ на събраните доказателства, както и извършване на
изследването.
Настоящият съдебен състав намира, че заключението
следва да се кредитира като мотивирано, логично, изготвено от компетентни лице
- инженер-химик. То съответства на установените факти и представените писмени
доказателства и събраните гласни такива.
Изводът е, че от взетата проба не може да се
направи категоричен извод, че липсват животински мазнини в изследваната
стока, както е приел АО, а дори напротив, установяват се такива по
допълнително изследвания профил с оглед МНК характерни и за растителни и
животински мазнини, което обосновава
заключението за смесен състав. Установява се наличието на животински мазнини,
като без значение е тяхното количество с оглед на декларирания код по КН.
В тежест на административния орган бе да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен
акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а в случая - че
липсват животински мазнини в процесната стока, което не е сторено, както поради
коментираното от всички вещи лица пробонабиране, несъответно на стандартите,
независимо от доказателствената сила на протокола за пробонабиране, подписан
без възражения, но изготвен от трето за митническия орган лице, докато е следвало да бъде направено под неговото
ръководство и в тази връзка липсата на приложимост на Ръководството за вземане
на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните
стоки, в което изрично е посочено, че
същото е приложимо само когато митническите органи извършват пробовземането/ в
случая пробите са взети от външен изпълнител „Control Union“и липсват данни да
е под контрола на митническите органи/.
В случая - че липсват животински мазнини в процесната стока, което не бе
сторено. Напротив, бе доказано точно обратното.
Дори да се изключи становището на вещото лице по
причина, че пробата не е представителна с оглед на начина на пробонабирането и
да се счита, че то не е взето по стандарт /не е спазен нито един от стандартите
(ISO: 5555 или ISO: 3170), а пробата е взета по единствения възможен начин да
се вземе от флекситанка - от долен кран, при смесения и нехомогенен състав и
липсата на течно състояние, което не
може да бъде определено като пробоотбиране по стандарта и при изискването на
количество под 5 л./, с оглед разяснението на експертизата, липсата на
представителност на пробата няма как да се отрази на заключението относно
смесения състав на стоката при изследването на контролната проба, по начина на
нейното деклариране, съответстващ на посочения код по КН в декларацията. Това
некоректно вземане на пробата единствено може да се отрази на становището и
коментарите на изследванията на МЛЕ.
В ЦМЛ са идентифицирали мастни киселини, които
противно на посоченото в МЛЕ с оглед на становището за приложението на кода по
КН, присъстват и в животинските масла и мазнини/ например миристиновата, палмитинова
и стеариновата киселини присъстват и в животинските мазнини, чиито триглицериди
са сходни/. Определянето на мастно-киселинния състав на процесната проба е направен
по метод по стандарт БДС EN ISO 5508 като са използвани чисти рафинирани масла.
Методът е бил в обхвата на акредитация на ЦМЛ, докато стандартът е бил
действащ, както сочи и ответника, но сега и при изследването е отменен с БДС EN
ISO 12966-4:2015. Изводът на ответната страна, че определеният мастно-киселинен
на стоката изключва наличие на животински мазнини, а наличието само на
растителни мазнини /преобладаващо палмово масло или неговата фракция/ е
неправилен, дори и с оглед отразената негова стойност, докато по спецификацията
на Кодекса на храните е значително по-висок и именно наличието на други
мазнини, вкл. и животински провокират промяната в хроматографския профил.
В експертизата съгласно последната задача бе
анализирала контролната проба /която макар и леко компрометирана от гледна
точка на изтичане на част от нея във външната опаковка, а не обратно-което би
имало значение за резултата от пробата/ и се установи и наличието на МНК,
характерни и за растителни и животински мазнини, чрез използване на стандарт,
за установяване на стеролите/. За разлика от МЛЕ, която противно на
обяснителните бележки не е сторила това. Именно заради наличието на
установеност на определени МНК / независимо от единичните или двойните връзки/, характерни и за растителни
и животински мазнини е използван посочения стандарт, за установяване на
холестерола. Неговото процентно съдържание над допустимото за растителни
мазнини до 7 %, както е записано и в заключението на в.л. сочи на 37,9 %,
значително надвишаващо го и съпоставимо към наличие на животински мазнини, като
се има предвид и киселинността, пероксидното и йодно число, нехарактерни само
за растителните мазнини.
Действително при пърженето при висока температура,
т. нар. полиране, растителната мазнина мигновено заема мястото на отделената
при съприкосновението с повърхностния слой на пържената храна вода, обаче в
протокола за изпитване и в съпровождащите документи е установено наличието на
вода 1,5%, което обективно няма как да доведе до извод за 100% съдържание на естери.
А и както е разяснено от тройната и единична експертизи относно молекулата на
холестерола , така и относно йодното число и киселинността, те са по-високи от
характерните само за палмовото масло и не отричат, а напротив сочат за
наличието и на животински мазнини, което е и основополагащо за определянето на
„ смесения характер“.
Допълнително изисканите от жалбоподателя и
представени потвърдителни писма са с
оглед на множеството образувани производства и като цялост поради еднородността
на стоката касаят техния произход и състав, последния установен в казуса от
СХЕ.
В съдебна зала и в писмена защита адвокатът на
дружеството-жалбоподател акцентира и върху факта, че страни членки по реда на
чл. 33 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са издавали Обвързващи тарифни информации
за същия продукт, при което е възприет код по КН 1518 00 95. Дава се пример с
Обвързваща тарифна информация (ОТИ)
FRBTIFR-BTI-2021-06407, с издаваща държава Франция където било посочено, че
приложими са правила за класиране 1 и 6 от КН на ЕС, като код на номенклатурата
15180095 включва „освен всичко друго, използваните масла за пържене, съдържащи
например рапично масло, соево масло и малки количества животински мазнини.” Идентична е и ОТИ, Референция на BTI:
ESBTIESBT12021SOL651, с издаваща държава Испания. От нея също е видно, че
класирането в код по КН 1518 00 95 се извършва по правила 1 и 6 номенклатурата
и се отнася за стоки с описание: „Смес от масла и мазнини от кухните на
ресторантите. Посочената мазнина е остатъчен продукт от различни видове
продукти, получени от свинско, говеждо и т.н., което прави невъзможно
разграничаването на % на всеки вид. Крайната цел на продукта е производство на
биогориво.”
С Регламент за
изпълнение (ЕС) 2021/1832 на Комисията от 12 октомври 2021 година за изменение
на приложение I към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа са налице изменения на КН на ЕС
за 2022 г., касаещи именно по
посочения код от жалбоподателя. Новото определение, за разлика от това от
2021г. гласи „Негодни за консумация смеси или препарати животински мазнини и
масла или от животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните
фракции, като логично в тази позиция вече се включват и смесите само от
растителни мазнини масла и техните фракции“. Това изменение дава насоки за
вижданията на европейския законодател по тълкуването на общо обвързваща тарифна информация с оглед на
описанието на продуктите от код 1518 00 95, което съпоставено с данните по
делото сочи, че тълкуването с оглед на измененията са сходни с това, което
настоящата инстанция извършва.
Затова и макар и
законосъобразността на един административен акт, съответствието му с
материалния закон се преценява към момента на издаването му предвид нормата на
чл.142, ал.1 от АПК, тук спокойно може да се приеме, че се касае за приложение
на чл.142, ал.2 от АПК, според която „Установяването на нови факти от значение
за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на
устните състезания“. И въпреки, че законодателна промяна не може да се приравни
на нови факти, то няма как да бъде пренебрегнaто това изменение
на КН на ЕС за 2022 г., касаещо именно посочения код от „Астра Биоплант” ЕООД в
подадената митническа декларация с №21BG002002043650R0 от 22.01.2021 г.
Гореизложеното води на извода, че посоченото в
оспорения административен акт фактическо основание, а именно наличието само на
растителни масла/мазнини не е налице, напротив, доказа се, че този продукт е
смес от растителни и % животински мазнини.
Съответно Решение №32-201956 от 25.06.2021г. на
директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници”, сега ТД “Митница Варна“, е
издадено при допуснати съществени нарушения на съществено нарушение на
административнопроизводствени правила, предвид неправилно взетите проби,
неправилно извършената МЛЕ.
Тези съществени нарушения са довели и до неправилно
приложение на материалния закон. Решението се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.
1 АПК, на жалбоподателя - „Астра Биоплант” ЕООД следва да се
присъдят сторените разноски общо в размер на 3333 лева по представен списък. От
тях 2 000 лева разноски за адвокатско представителство и 1 333 лева
разноски по депозит за вещо лице, във връзка с назначената и приета СХЕ.
Направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да
бъде преценявано с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При материален интерес от 53 750,08 лева,
минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2 142,50 лева. От
адвоката на дружеството са поискани 2 000 лева, т.е. под минималния праг
по Наредбата. Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Астра Биоплант” ЕООД Решение
№32-201956 от 25.06.2021г. на директора на ТД Северна морска в Агенция
„Митници”, с което е коригирана митническа декларация с №21BG002002043873R1 от
26.01.2021г., подадена от дружеството.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да
плати на “Астра Био плант“ ЕООД с ЕИК *********, седалище гр. Сливо поле, обл.
Русе, представлявано от Д.Ф.М. направените по делото разноски в размер на 3333(Три
хиляди триста тридесет и три) лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Русенски
административен съд пред Върховния административен съд.
Съдия: