ПРОТОКОЛ
№ 49
гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Магдалина Ст. Иванова
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Андрея Ат. Атанасов
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
частно наказателно дело № 20255000600053 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем Ф. В. И. се явява лично, доведен от Ареста –
С. З., и с адв.Т. А., назначена за негов служебен защитник от по-рано.
Адв.А.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
Адв.А.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ И.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед становищата на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата си и моля да я
уважите поради изложените в нея фактически и правни доводи. В настоящото съдебно
заседание излагам и следните допълнителни съображения.
Критерият - обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
1
престъпление, като предпоставка за задържането му под стража, следва да се тълкува
съобразно съдебната практика на ЕСПЧ, а именно че този критерий изисква наличие на
обективни данни, които да удовлетворят обективен наблюдател, че вероятно съответното
лице е извършило престъпление. В този смисъл обвинението спрямо задържания И. се
основава на свидетелски показания на пострадалото лице Т. Ж. Г., а тези показания, целящи
да вменят вина на обвиняемия, не могат да се възприемат нито като обективни, нито като
безпристрастни доказателства. От друга страна, липсват показания на свидетели очевидци
на престъпното деяние, липсват и ВД, като например парите, предмет на престъпното
деяние, за които се твърди, че били отнети от И.. При задържането му пари не са намерини в
него и съответно не са били иззети от него. Съгласно постоянната практика на ЕСПЧ, чл.5 от
ЕКПЧ произтича презумпция в полза на освобождаването на задържания. Задържането може
да е оправдано само, ако са налице конкретни данни за действително изискване от
обществен интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, има превес над
зачитането на личната свобода.
Поради изложените в частната жалба и в настоящото производство аргументи,
моля по отношение на обв. Ф. И. да отмените определение № 79/20.01.2025 г. на ОС - Стара
Загора по ЧНД № 65/25 г., като неправилно и незаконосъобразно.
Моля, да измените мярката за неотклонение взета по отношение на обв.Ф. И. от
„Задържане под стража“ в по-лека – „подписка“ или „домашен арест“.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, производството е по чл.65 от
НПК, за обжалване на наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на обв.Ф.
И..
Считам, че определението на ОС – Стара Загора е обосновано и
законосъобразно, а изложената жалба, е необоснована и следва да бъде оставена без
уважение, а определението потвърдено.
На първо място е налице неразколебано към момента обосновано
предположение. Даже напротив, както първоинстанционният съд е отбелязал в
определението си, то е затвърдено с извършени процесуално-следствени действия, след
постановяване на първоначално взетата мярка за неотклонение.
Налице е тежко умишлено престъпление, като за извършени в предходни
периоди престъпления, деянието е квалифицирано като такова извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК, което сочи високата му обществена
опасност. Налице е тежко престъпление, с наказание предвидено от закона, лишаване от
свобода от 5 до 15 години и конфискация на имущество, което отговаря на изискването за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдът е установил обстоятелствата - опасността да се укрие и да извърши друго
престъпление, на първо място, от обременото му съдебно минало. Той е с утвъдени
престъпни навици. Пребивава на друг адрес, въпреки твърденията, неподкрепени с никакви
данни, той е с адрес в с.Д., но „се подвизава“ в С. З., и както първоинстанционният
прокурор е заявил, по делото има характеристична справка, която сочи за лоши
характеристични данни, конфликтност на лицето, склонност към буйство, агресивност, както
и употреба на алкохол, която снема неговите задръжки за извършване на престъпление, за
което говори и това, че предходните наказания не са оказали възпитателно въздействие
върху него и може да извърши ново престъпление.
С оглед на изложеното, моля да постановите съдебен акт, с който да потвърдите
определението на ОС – Стара Загора.
2
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Ф. И.: Ако може, да ми
дадете или подписка, или домашен арест.
След тайно съвещание, съдът приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 – ал. 9 НПК.
С определение № 79 от 20.01.2025 г., постановено по ЧНД № 65/2025 г. на
Окръжен съд – Стара Загора, е оставено без уважение искането на обвиняемия по ДП №
1959 зм-724/2024 г. по описа на І РУ на МВР – С.З. Ф. В. И. за изменение на взетата спрямо
него мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по – лека такава. Със същото
определение е определен двумесечен срок, в който ново искане за изменение на мярката за
неотклонение да бъде недопустимо.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. Т. А.,
в качеството й на служебен защитник на обвиняемия И., с оплакване за неговата
необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното определение да бъде
отменено, като спрямо обвиняемия бъде изменена взетата му мярка за неотклонение от
„задържане под стража“ в по лека такава – „домашен арест“ или „подписка“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият и неговият
защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че
жалбата е неоснователна и предлага атакуваното с нея определение на окръжния съд да бъде
потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и съображения, намира жалбата
за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел,
че продължават да са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 63, ал. 1 НПК спрямо
обвиняемия Ф. В. И. да продължи да действа най-тежката мярка за процесуална принуда.
Този извод се споделя изцяло от въззивната инстанция.
Ф. В. И. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. А и б. Б НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и
конфискация до ½ от имуществото на дееца.
Събраните до момента по делото доказателства продължават да обосновават
предположението, че именно обвиняемият И. е автор на вмененото му във вина
престъпление. Макар същият да отрича своята съпричастност към инкриминираното деяние,
този извод се налага от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Г., В. М., З. И., Х.
Г. и С. М., всеки от които описва поведението на обвиняемия преди, по време и след
извършване на деянието, както и от заключението на СМЕ, което установяват на характера и
механизма на причинените на пострадалия травматични увреждания.
Продължава да е налице и реална опасност обвиняемият да извърши
престъпление в случай, че спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение от
„задържане под стража“. И. е осъждан многократно за престъпления против собствеността и
личността, извън тези, определящи квалификацията на инкриминираното деяние по
настоящото дело като извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1 б. А и б. Б
НК, което го определя като деец с трайно установени престъпни навици. Налице е и
опасност същият да се укрие, с оглед тежестта на повдигнатото му обвинение, честата смяна
на местопребиваването му в различни селища на страната, опитите да осуети задържането
му от полицейските органи – първоначално чрез бягство, а впоследствие - чрез оказаната им
упорита физическа съпротива.
3
При положение, че продължават да са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1
НПК, не са налице основания за изменение на взетата спрямо обвиняемия И. мярка за
неотклонение в различна от „задържане под стража”, тъй като именно тя съответства на
целите по чл. 57 НПК и на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК.
Правилно, на основание чл. 65, ал. 6 НПК, окръжният съд е определил срок от
два месеца от влизане в сила на настоящото определение, в който обвиняемият или негов
защитник да не могат да правят нови искания за изменение на взетата мярка за неотклонение
задържане под стража, освен ако искането не се основава на влошаване на здравословното
състояние на обвиняемия. По този начин ще се осигури възможност на органите на
досъдебното производство да извършат необходимите процесуално-следствени действия за
приключване на разследването.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 79 от 20.01.2025 г., постановено
по ЧНД № 65/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.15 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4